№ 488
гр. П., 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720102177 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД срещу Й. Б. Н., с която са предявени следните кумулативно обективно съединени
искове: 1. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна
следните суми: 1254,23 лева - главница по договор за заем Credihome № 1191-10196973
от 19.02.2019 г., 189,05 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от
24.05.2019 г. до 24.01.2020 г., 74,44 лева – лихва за забава за периода от 25.05.2019 г. до
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 23.12.2020 г., дължима по договора за кредит;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед № 260339/11.02.2021 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане № 267292/20.04.2021 г. и разпореждане № 272589/11.08.2021 г. по ч.гр.д.
№ 00573/2020 г. на ПРС; 2. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
345,60 лева- възнаграждение за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги от 19.02.2019 г. за периода от 24.05.2019 г. до 24.01.2020 г.; сумата от 950,40
лева – застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за периода от
24.05.2019 г. до 24.01.2020 г. и сумата от 66,84 лева – лихва за забава от 25.05.2019 г.
до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 23.12.2020 г., дължима по договора за
допълнителна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за
които суми заявлението е отхвърлено. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между Й. Б. Н. и „Микро Кредит“ АД е сключен
договор за заем Credihome № 1191-10196973 от 19.02.2019 г., по силата на който
ответницата получила сумата от 1600 лева. Ответницата се задължила да върне
предоставената сума заедно с договорна лихва в размер на 325,28 лева. Главницата и
лихвата следвало да се погасят на 48 равни седмични вноски, в размер на 40,11 лева, с
1
падеж на първата вноска на 01.03.2019 г. Пояснява се, че на 19.02.2019 г. е сключен и
договор за допълнителни услуги по силата, на който „Микро Кредит“ АД е
предоставил на ответницата финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
застраховка „Защита“, сключена с „Уника Живот“ АД. Твърди се, че „Микро Кредит“
АД заплатил на застрахователното дружество сумата по застрахователната премия в
размер на 1267,20 лева, а ответницата се задължила да я върне на равни месечни
погасителни вноски от 26,40 лева в периода от 24.05.2019 до 24.01.2020 г. на
падежните дати на вноските по договора за заем.
Посочва се, че между “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Микро
Кредит“ АД е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
от 16.01.2015 г., по силата приложение № 1/10.09.2019 г. от който в полза на ищцовото
дружество са прехвърлени горепосочените вземанията на „Микро Кредит“ АД към
ответницата. Твърди, че ответницата е уведомена за извършената цесия, но не е
заплатила дължимите суми на ищеца.
Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като
доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано ч.гр.д. № 00573/2020 г.
на П. районен съд, по което се е развило заповедното производство. Моли да се
допусне съдебносчетоводна ексепртиза със задачи, поставени в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Й. Б. Н., чрез пълномощника адв. Десислава
Методиева, е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила исковите
претенции като неоснователни. Изложила е подробни доводи за недействителност на
договора за кредит, тъй като не отговаря на условията на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК.
Пояснява се, че в размера на ГПР по договора за кредит се включват и разходите за
застраховка, което налагало извод, че същият не е съобразен с изискванията на ЗПК,
тъй като бил над 50 %. Излагат се съображения за наличието на неравноправни клаузи,
както и за неотносимост на общите условия към процесния договор за кредит. Твърди
се, че „Микро Кредит“ АД не е заплатил застрахователната премия на застрахователя.
Поддържа се, че липсва валидно основание за прехвърляне на вземанията по договора
за заем в полза на ищеца. Претендира се и заплащане на разноските по делото. В
отговора е направено и искане за допълнителен въпрос към съдебноикономическа
експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са представени договор за заем Credihome № 1191-10196973 и договор
за допълнителни услуги, сключени на 19.02.2019 г. между “Микро Кредит”АД като
заемодател и ответницата Й. Б. Н. като заемополучател, заедно с приложени общи
условия и искане за заем от 19.02.2019 г. По силата договора за заем заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя паричната сума от 1600 лв. под формата на
потребителски заем срещу задължението на заемателя да върне на заемодателя сума в
общ размер от 1925,28 лв. на 48 седмични погасителни вноски в размер от 40,11 лв., с
падеж всеки петък, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план, с първи
падеж – 01.03.2019 г. и последен падеж – 24.01.2020 г., при фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40,67 % и годишен процент на разходите от 50 %. Уговорено е, че
усвояването на сумата е в брой в офис на “Микро Кредит”АД. Страните са се
съгласили част от предоставения кредит в размер на 1041,53 лева да послужи за
рефинансиране по договор за заем № 1191-10192924.
Въз основа на сключения между страните на 19.02.2019 год. договор за
допълнителни услуги към заем Credihome № 1191-10196973 е постигната договореност
възнаграждението по него да бъде разсрочено за срока на сключения между страните
договор за заем на 48 равни седмични вноски по 9,60 лева с падеж в петък. С
2
посочения договор на потребителя се предоставя пакет допълнителни услуги
"Комфорт", включващ следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента
по банковата сметка на "Микро Кредит"АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в
офис на "Микро Кредит"АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни.
Със същия договор за допълнителни услуги е уговорено "Микро Кредит"АД да
застрахова като посредник ответницата Й.Н. и да заплаща вместо нея
застрахователната премия, а ответницата се задължава да възстанови на "Микро
Кредит"АД застрахователната премия на 48 равни седмични вноски по 26,40 лева с
падеж в петък. Съгласно договора за допълнителни услуги конкретните условия на
застраховката, както и стойността на застрахователната премия са съгласно
индивидуална застрахователна полица, предоставена и подписана от клиента.
При предоставен заем от 1600 лева, страните са договорили възнаграждение от
общо 460,80 лева за пакета от допълнителни услуги, както и застрахователна премия от
1267,20 лева.
Към договора е приложена застрахователна полица за застраховка „Защита“ №
МС32014*************, подписана от ответницата.
Договорът за кредит и приложените към него общи условия, както и договорът
за допълнителни услуги са подписани на всяка страница от ответницата, като на някои
от страниците собственоръчно са изписани и трите ѝ имена.
Съгласно чл. 19 от общите условия заемополучателят е уведомен и дава
съгласието си за това, че заемодателят може незабавно след сключване на договора за
заем Credihome или по всяко друго време да прехвърли правата и задълженията си по
него на избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи
съгкасието на заемополучателя. Прехвърлянето на вземането по договора за заем
Credihome на друго лице поражда действие спрямо заемополучателя в момента на
уведомяването му за това.
На последната страница на договора за кредит е инкорпорирана и разписка за
получаване на сумата от 558,47 лева.
Договорът за кредит е подписан на всяка страница от ответника, като на
последната страница собственоръчно са изписани и трите му имена, поради което
договорът в тази част служи и за разписка. При липса на възражения и доказателства,
установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една страна договорът е
доказателство, че изявлението е направено от страните по него, а от друга - обвързва
ответника с обективираните в него факти – реалното предоставяне от кредитора и
получаване от ответника-кредитополучател изцяло и в брой на остатъка от
договорения кредит от 558,47 лева след удържане на рефинасираната сума от 1041,53
лева.
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че между
"Микро Кредит"АД, в качеството на цедент, и ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД- цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) от 16.01.2015 г., изменен с анекс към него от 14.01.2019 г., по силата
на който ищецът е придобил вземанията на цедента към ответницата Й. Б. Н. по
договор за заем Credihome № 1191-10196973 от 19.02.2019 г., описани под номер 51 от
Приложение № 1 от 10.09.2019 г. към рамковия договор.
Представени са също така потвърждение за сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
пълномощно, дадени от законния представител на цедента "Микро Кредит"АД на
цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършване на действия по
3
уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжниците, уведомително писмо по чл. 99, ал. 3
ЗЗД до ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията срещу нея, заедно с
известие за доставяне, в което е отразено, че пратката е останала непотърсена.
От заключението на изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза се
установява, че заемополучателката Й. Б. Н. е извършила плащания по договора в
размер на 914 лева, с които, ако не се взима предвид застрахователната премия, са
погасени 683,89 лева главница и 230,11 лева- договорна лихва. Неплатената сума е в
размер на 1114,75 лева, от които 916,11 лева- главница от вноска с падеж 02.08.2019 г.,
95,17 лева- договорна лихва, дължима от вноска с падеж 09.08.2019 г., сумата от 103,47
лева- лихва за забава върху главницата на всяка вноска от датата на забавата до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, описани в таблица №
2 на стр. 5-6 от заключението. Видно от заключението, годишният процент на
разходите, изчислен с включване на фиксирания годишен лихвен процент от 40,67 %, е
в размер на 49,18 %.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Районен съд-П. е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 00573/2020 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с вх. № ******/23.12.2020 г.,
е издадена заповед № 260339/11.02.2021 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане № 267292/20.04.2021 г. и разпореждане № 272589/11.08.2021 г. срещу
длъжника Й. Б. Н. от гр. П. за вземанията, предмет на предявените установителни
искове. В срока по чл. 414 срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да
предяви установителни искове за съществуване на вземанията. С разпореждане №
262885 от 11.02.2021 г. по ч.гр.дело № 573 по описа за 2021 г. на П.я районен съд,
потвърдено с определение № 295/12.04.2021 г. по в.ч.гр.д. № 211/2021 г. на ПОС, е
отхвърлено горепосоченото заявление № ******/23.12.2020 г., за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против Й. Б. Н. за сумата от 345,60 лева, представляваща
възнаграждение по договор за допълнителни услуги към заем Credihome № 1191-
10196973 от 19.02.2019 г., за сумата от 66,84 лева- лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 25.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението-
11.02.2021 г., за сумата от 950,40 лева, представляваща застрахователна премия по
договора за допълнителни услуги, като на заявителя са дадени указания, че може да
предяви осъдителен иск за това вземане съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Установителните и осъдителните искове са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за
което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално
допустими.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на
кредитополучателя, срока на договора (48 седмици), размер на кредита от 1600 лева
4
при рефинансиране на предходен договор за сумата от 1041,53 лева; фиксиран годишен
лихвен процент (40,67 %), ГПР в размер на 50 % и общата сума, дължима от
потребителя в размер на 1925,28 лева, без възнаграждението за допълнителни услуги
от 460,80 лева, поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7,
8, 9 и 10 ЗПК.
Не е приложимо изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК, доколкото договорът не е
за стоков кредит.
Имайки предвид, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия
срок на договора и за всички вземания по него изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за
посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се
отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на
всяка от погасителните вноски. В случая погасителният план към процесния договор в
съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване
отделно на главницата, лихвата и допълнителните разходи в рамките на отделната
погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, която касае
ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за
кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този
само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПК, според която, когато се
прилага чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това следва, че
хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11,
която е приложимата в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова
завишено по съдържание изискване към погасителния план. Нормите на чл. 11, ал. 1, т.
11 и т. 12 ЗПК транспонират в българското законодателство изискванията на член 10,
параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48. По повод на тълкуването на тази
правна норма действие има решение на съда на ЕС по дело С-42/15 от 09.11.2016 г.,
според което член 10, параграф 2, букви з) и и) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на
тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази
директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба.
На първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките
на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две
математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение № 1 към
ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР. Страните нито
могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са
длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит
изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата
допускания тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на
разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени
както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
5
договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и
по-точно в точка 3 от приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания се делят
на две групи. Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива
2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания
/чл. 19, т. 5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК/.
Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит,
докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като
револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято
легална дефиниця е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При
посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен
процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за
бъдещето, за да се изчисли ГПР като една-единствена ставка с точност поне един знак
след десетичната запетая /т. 2 б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно
разяснено в решение на СЕС С-290/19 г. В настоящия случай е приложимо единствено
първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се
допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и
потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете
по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени
проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания
са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят
хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е.
С оглед гореизложеното, доколкото в случая приложимо е единствено първото
базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно
посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит,
неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност
на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР,
което изискване в случая е изпълнено. С оглед на това съдът намира, че не е налице
недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съдът намира за действителна и клаузата за заплащане на договорна лихва,
въпреки че размерът на същата от 40,67 %- фиксиран годишен лихвен процент,
надвишава повече от три пъти размера на законната лихва за забава. Разбирането,
застъпено в съдебната практика за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, е било релевантно преди
приемането на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от Закона за потребителския кредит (в сила от
23.07.2014 г.), докогато в закона не е била определена горна граница на договорната
лихва при потребителските кредити. При действието на чл. 19, ал. 4 и, ал. 5 от ЗПК се
регламентира по императивен начин предела на оскъпяване на кредита - годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С ПМС № 100 от 2012 г. се посочва, че
законната лихва представлява сбор от основния лихвен процент на БНБ плюс 10 %, т.
е. максималният размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК възлиза на малко над 50 %. С поставянето
на максимална горна допустима граница на годишния процент на разходите,
законодателят е защитил правата на длъжника (кредитополучател) от едностранен
произвол на по-силната страна, каквато е кредитодателят. В този смисъл са и мотивите
на законодателя за тази промяна, които са обективирани в Стенограма от обсъжданията
на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит №
454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС), където се обосновават нужда от предоставяне на
по-високи лихвени лимити за финансови небанкови институции, чиято кредитна
дейност е застрашена с висока степен на несъбираемост и приходите от лихви следва
6
да покриват загуби от рисково кредитиране на неплатежоспособни длъжници,
формиращо 50 % от оборотната дейност (в този смисъл- Решение № 176 от 29.06.2020
г. по в. гр. д. № 234/2020 г. на Окръжен съд – П., Решение № 119 от 29.04.2020 г. по в.
гр. д. № 570/2019 г. на Окръжен съд – В., Решение № 22 от 24.02.2020 г. по т. д. №
11/2020 г. на Окръжен съд – Р., Решение № 260048 от 26.10.2020 г. по в. гр. д. №
218/2020 г. на Окръжен съд – ******, Решение № 183 от 25.02.2020 г. по т. д. №
1920/2019 г. на Окръжен съд – В., Решение от 22.03.2021 г. по в. гр. д. № 11513/2019 г.
на С. Г. С., Решение № 260123 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 114/2021 г. на Окръжен
съд - К. и други). До предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК страните могат свободно
да се договорят и потребителят може да извърши преценка дали конкретните условия
са изгодни за него, като с уговорения в процесния договор ГПР в размер на 50 % са
спазени тези изисквания, съответно клаузата за заплащане на договорна лихва от 40,67
% фиксиран годишен лихвен процент се явява действителна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че между страните
по делото е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем.
Договорът е сключен съгласно законовите изисквания, в предвидената по закон форма
и съдържание, поради което и на основание чл.20а ЗЗД има силата на закон между
страните. При установяване, че ищецът е изпълнил договорното си задължение, то в
тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора, а именно да върне предоставената му в заем сума, ведно с надбавките и в
сроковете, уговорени в договора.
Няма законова пречка първоначалният кредитор по договора да упълномощи
цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за
изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който
смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г.
на ВКС и много други. Договорът за цесия, сключен между "Микро Кредит"АД, в
качеството на цедент, и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- цесионер, от
16.01.2015 г., изменен с анекс към него от 14.01.2019 г., е произвел действието си и
към датата на подаване на заявлението от ищеца за снабдяване със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.12.2020 г. срещу ответницата, тъй като за
прехвърлянето на вземането на цедента на цесионера /ищецът по делото/ не е
необходимо съгласие или уведомяване на длъжника. Доколкото длъжникът не е страна
по договора за цесия, за да произведе действие същият /т. е. вземанията на цедента да
преминат в патримониума на цесионера/ не е необходимо уведомяването на длъжника.
Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо
цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането
/включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на цедента, вместо на
цесионера /т. е. освобождава се от отговорността по чл. 75 ЗЗД/ -така решение № 139
по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. Изпратените по пощата от "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника са останали
неполучени, видно от отбелязването в приетите по делото обратни разписки, че
пратката е „непотърсена“. Съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането
спрямо цедирания длъжник е направено с връчването му на препис от исковата молба
по настоящото дело и приложенията към нея, включително препис от гореописания
договор за цесия заедно с Приложение № 1 и анекси към него, пълномощно, дадено от
законния представител на цедента за упълномощаване на цесионера "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД за извършване на действия по уведомяване по чл. 99, ал. 3
ЗЗД на длъжниците, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и потвърждение от цедента, с
което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. По тези съображения
следва, че активно материалноправен носител на процесните вземания по процесния
договор за кредит срещу ответницата е именно ищецът "Агенция за събиране на
7
вземания" ЕАД. Този извод се потвърждава и от предвидената в общите условия на
процесния договор за кредит клауза за прехвърляне на вземанията, с която ответницата
се е съгласила, подписвайки общите условия.
От събраните по делото писмени доказателства се доказа изпълнението на
задължението на кредитора да предаде в бройна заемополучателя остатъчния размер на
кредита от 558,47 лева след приспадане на сумата от 1041,53 лева, послужила за
рефинансиране на предходно задължение на ответницата по договор за заем № 1191-
10192924.
Падежът на всички вноски по процесния договор за кредит е настъпил преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, тъй като падежът на последната погасителна
вноска е на 24.01.2020 г. Следователно за ответницата е възникнало задължението да
заплати всички погасителни вноски.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор,
то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че
освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен
да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. Настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на чл. 10а, ал. 2 и
ал. 4 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обосновава извод за нейната нищожност. От
посоченото по-горе е видно, че възнаграждението се претендира за различни услуги,
без да е формирана цена за всяка една от тях. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени, което в случая не е направено. В противоречие на
императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 ЗПК се претендира общо възнаграждение за
множество услуги, което освен това е уговорено да се заплаща предварително. Подобна
уговорка за заплащане на възнаграждение за услуга, от която кредитополучателят би
могъл и да не се възползва по време на действието на договора за кредит, противоречи
на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава. Следва да се посочи, че тези услуги са във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че
попадат в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради това претендирането им от
потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
По отношение на претенцията за застрахователна премия следва да се посочи, че
условията на застраховката са напълно неясни, като неясни са също нейната функция,
връзката ѝ с договора за заем и този за допълнителни услуги и необходимостта от
посредничеството на заемодателя. В допълнение следва да се отчете, че стойността на
застрахователната премия по тази застраховка е твърде висока-1267,20 лева и като
съвкупност със стойността на пакета допълнителни услуги-460,80 лева се надвишава
8
стойността на отпуснатия заем от 1600 лева. Поради това се налага изводът, че
клаузата за заплащане на застрахователна премия е неравноправна.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но
той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните
норми на закона и добрите нрави.
С оглед гореизложеното, осъдителните искове за заплащане на възнаграждение
за допълнителни услуги и застрахователна премия се явяват неоснователни, като
следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху
пакета за допълнителни услуги, който е обусловен от главниця иск за
възнаграждението.
Предвид недействителността на клаузата за заплащане на възнаграждението за
допълнителен пакет услуги и за застрахователна премия, ответницата е дължала
заплащане единствено на главница и възнаградителна лихва, за които седмичната
погасителна вноска е в размер на 40,11 лева. От заключението на вещото лице се
установи, че ответницата е заплатила общо сумата от 914 лева, с които, ако не се взима
предвид застрахователната премия, са погасени 683,89 лева главница и 230,11 лева-
договорна лихва.
Поради това при получен кредит в размер на 1600 лева, неплатената главница е в
размер на 916,11 лева- от вноска с падеж 02.08.2019 г.. Ответницата дължи заплащане
и на договорна лихва от 95,17 лева, дължима от вноска с падеж 09.08.2019 г., както и
сумата от 74,44 лева – лихва за забава за периода от 25.05.2019 г. до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 23.12.2020 г., предвид диспозитивното начало и
ограничаването на съда от заявения размер на претенцията за лихвата за забава. За тези
суми установителните искове се явяват основателни и следва да бъдат отхвърлени за
разликата до целите предявени размери.
С оглед гореизложението, предявените установителни искове се явяват
частично основателни, а осъдителният иск- неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените
разноски за исковото и заповедното производство съобразно уважената част на
исковата претенция.
Ищцовото дружество е направило следните разноски в настоящото
производство: 100 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, т. е. общо 200 лева, от които следва му се
присъдят 75,38 лева съразмерно на уважената част от исковете.
В заповедното производство разноските са следните: 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 57.61 лева – държавна такса за предявените в настоящото
производство искове, т. е. общо 107.61 лева, от които следва му се присъдят 40,56 лева
съразмерно на уважената част от исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да му се заплатят направените
разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция. Същият е заплатил 100
лева за депозит за вещо лице, от които следва да му се присъдят 62,31 лева.
Ищецът не е представил документ за внасяне на дължимата държавна такса в
размер на 57.61 лева за предявените искове, поради което на основание чл. 77 ГПК
следва да бъде осъден да я заплати по сметка на съда.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Десислава Методиева следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
9
ответницата. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 525,52 лева, от които на адв. М. съразмерно на отхвърлената част от
исковете следва да се присъдят 327,45 лева.
Мотивиран от гореизложеното, П.ят районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. П., ул. „П. К.“, № 15, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“
№ 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 916,11
лева /деветстотин и шестнадесет лева и единадесет стотинки/, представляваща
неплатена главница по договор за заем Credihome № 1191-10196973 от 19.02.2019 г.,
сумата от 95,17 лева /деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/- договорна
възнаградителна лихва за периода от 09.08.2019 г. до 24.01.2020 г. и сумата от 74,44
лева /седемдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/– лихва за забава за
периода от 25.05.2019 г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 23.12.2020 г.,
дължима по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК-23.12.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 260339/11.02.2021 г.,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 267292/20.04.2021 г. и
разпореждане № 272589/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № 00573/2020 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, срещу Й. Б.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „П. К.“, № 15, искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Й. Б. Н., ДЪЛЖИ на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разликата над сумата от 916,11 лева
/деветстотин и шестнадесет лева и единадесет стотинки/ до целия предявен размер от
1254,23 лева /хиляда двеста петдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща неплатена главница по договор за заем Credihome № 1191-10196973 от
19.02.2019 г., разликата над сумата от 95,17 лева /деветдесет и пет лева и
седемнадесет стотинки/ до целия предявен размер от 189,05 лева /сто осемдесет и девет
лева и пет стотинки/- договорна възнаградителна лихва и за периода от 24.05.2019 г. до
09.08.2019 г., ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК- 23.12.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 260339/11.02.2021 г.,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане № 267292/20.04.2021 г. и
разпореждане № 272589/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № 00573/2020 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, срещу Й. Б.
Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „П. К.“, № 15, искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане осъждане на Й. Б. Н. да заплати на „Агенция за
10
събиране на вземания“ ЕАД сумата от 345,60 лева /триста четиридесет и пет лева и
шестдесет стотинки/- възнаграждение за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги от 19.02.2019 г. за периода от 24.05.2019 г. до 24.01.2020 г.;
сумата от 950,40 лева /деветстотин и петдесет лева и четиридесет стотинки/ –
застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за периода от 24.05.2019 г.
до 24.01.2020 г. и сумата от 66,84 лева /шестдесет и шест лева и осемдесет и четири
стотинки/ – лихва за забава от 25.05.2019 г. до подаване на заявлението по чл. 410
ГПК- 23.12.2020 г., дължима по договора за допълнителна услуга, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК,
по което е образувано ч.гр.д. № 00573/2020 г. на ПРС, до окончателното изплащане на
вземането, за които суми заявлението е отхвърлено.
ОСЪЖДА Й. Б. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „П. К.“, № 15,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 75,38 лева /седемдесет и
лева и тридесет и осем стотинки/- направени разноски в исковото производство, и
сумата от 40,56 лева /четиридесет лева и петдесет и шест стотинки/– разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Б. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „П.
К.“, № 15, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 62,31 лева /шестдесет и
два лева и тридесет и една стотинки/- направени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25, офис сграда „Л.“, ет. 2,
офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.М. с адрес на кантората гр. П., ул. „Търговска“ № 46,
ет. 2, оф. 6а, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 525,52 лева /петстотин двадесет
и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ на ответницата Й. Б. Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № 25,
офис сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна
такса в размер на 57.61 лева /петдесет и седем лева и шестдесет и една стотинки/ за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 00573/2020 г. по описа
на П.я районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11