№ 369
гр. Перник, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720201043 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Наказателно постановление №25-1158-001569 от дата 27.06.2025 г.
издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-
Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, на И. Г. Л., с ЕГН **********, адрес:
*************, е наложено административно наказание глоба в размер 20
/двадесет/ лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ за това, че при проверка, извършена на 05.06.2025 г. в
13:48 часа, в ГР.ПЕРНИК на УЛ.ЗАХАРИ ЗОГРАФ като Водач на лек
автомобил, ************* при обстоятелства: В ГР.ПЕРНИК ПО
УЛ.ЗАХАРИ ЗОГРАФ НА ПАРКИНГА НА КАТ РЕГИСТРАЦИЯ
УПРАВЛЯВА ЛЕНД РОВЕР ФРИЛЕНДЕР С РАМА ************* И С РЕГ.
№ ************* СОБСТВЕНОСТ НА ************* ЕООД С ЕИК
************* КАТО ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА СЕ УСТАНОВИЛО,
ЧЕ СЪЩИЯТ ИЗПОЛЗВА ТАБЕЛИ С № ************* НЕ ПО
ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ РЕД ВЪВ ВРЪЗКА С НАРЕДБА 1-45/ЧЛ.30/, е
извършил:1. НА ПЪТИЩАТА, ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ
ДОПУСКА ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, КОЕТО НЕ ОТГОВАРЯ НА
ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗДВП И НА ИЗДАДЕНАТА ВЪЗ ОСНОВА НА НЕГО
НАРЕДБА № I-45/2000 Г. НА МВР, с което виновно е нарушил/а чл.138 ал. 1
от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Л., чрез упълномощения му представител – адв. С., с която моли
издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, при
1
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение,
което не е извършил.
Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебно заседание.
Пълномощникът му - адв. С., в трите проведени по делото сз. И след събирани
на допълнителни гласни доказателства по делото чрез разпит на трима
полицейски служители, съпричастни към проверката, в доводите си по
същество сочи, че относно описание на нарушението, не е ясно точно в какво
се състои нарушението на чл.138, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Тази разпоредба касаело движението на ППС-та по пътищата, отворени за
обществено ползване, като изискванията е те да отговарят на Закона за
движение по пътищата и на издадените въз основа на него наредби. Какво
точно не отговаря превозното средство на закона или на наредбите не ставало
ясно, защото и в АУАН и в наказателно постановление е посочено, че използва
регистрационни табели не по законоустановения ред във връзка с Наредба
№1/45. Тази наредба има определение състави. С оглед внасянето на яснота,
относно вмененото нарушение, трябва да бъде посочен конкретен състав от
наредбата, а не така посочения общ текст. Смята, че не е направено пълно и
точно описанието на нарушението, но това е факт. Не посочването на
конкретната разпоредба от Наредба №1/45 водело до право на защита, а това е
винаги достатъчно самостоятелно основание за отмяна на процесното
наказателно постановление. Смятам, че в конкретния случай, с оглед на факта,
че е посочена като нарушена Наредба №1/45 разпоредбата, която трябва да
бъде посочена от Закона за движение по пътищата е чл. 140, ал.2, тъй като е
нея изрично е указано, условията и реда за регистриране и спиране от
движение на автомобили се уреждат с наредбата от този закон. На следващо
място смята, че е нарушена процедурата при съставяне на АУАН. От всички
свидетелски показания ставало ясно, че актосъставителят не е възприел
действителната фактическа обстановка на така вмененото нарушение. Той в
показанията си заяви, че е извикан на пункта на КАТ и е съставил АУАН под
диктовката на началника М., той лично не е установил нарушението.
Доверителят ми не е присъствал при съставянето на АУАН, а е извикан само за
подпис на същия, като това е съществено процесуално нарушение на ЗАН.
От събраните по делото доказателства и разпитаните свидетели
първо се установявало, че в докладната, която е написал Началника на пункта
М. сочи, че доверителят му е нарушил чл.30, ал.3 от Наредбата. При разпита
в съдебно заседание вече смята, че е нарушен чл. 16 от Наредбата, тоест той
сам на себе си противоречи. А пък разпитания в последното съдебно
заседание свидетел С. П. сочи, че нарушен чл.30, ал.14. Според защитата, ако
има извършено нарушение от доверителят му, то е на чл. 30, ал.19 от
наредбата, във вр. чл.140, ал.2 от ЗДВП. Именно поради тази причина смята,
че доверителят му не е извършил така вмененото му нарушение, тъй като
същият има трудов договор с фирмата, който се намира в делото и е
изпълнявал възложените му трудови задължения. Не му е работа той да
попълва и да съхранява дневници. Имало данни, че управителя на фирмата е
бил в болничен отпуск. Може да е пропуск от страна на управителя.
Нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли за
отмяна на атакуваното НП и присъждане на направените съдебни разноски, за
което представя списък.
АНО в проведените по делото съдебни заседания не е изпратил
представител.
2
По делото, съдът наред с представените писмени доказателства в
преписката е събрал и гласни такива посредством разпита на трима свидетели
по делото, като е разпитал в качеството на свидетели по делото –
актосъставителят - П. В. Д., на длъжност младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, св. М. Л. М., на длъжност Началник в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, и св. С. Н. П., на длъжност
полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е основателна.
Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя е по чл.138, ал.1 от ЗДвП, като следва да се
посочи, че както в акта, така и в НП, действително както възразява защитата
не е посочена привръзка с релевантната НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи./, като само в описателната част на акта и НП, е посочена
разпоредбата на чл. 30 от Наредбата.
Следва да се посочи, че на жалбоподателя е вменено нарушение с акт
за установяване на административно нарушение серия GA3831815, от
05.06.2025 г. издаден против И. Г. Л., съставен от свид. П. В. Д., на длъжност
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, като
същият в разпита си в сз. Сочи, че „актът е съставен под диктовката на св.М. и
че той не е бил очевидец на нарушението“ – св. Д.- „...По случая мога да кажа
следното: Аз съм само актосъставител. Началника на пункта за
регистрация на КАТ в кв.Калкас беше установил лицето, на което е съставен
в последствие акта, като ни извика за актосъставяне. Нито съм виждал
лицето да кара автомобила, нито съм установил нарушението. Началника
ме викна в канцеларията, каза ми да съставя акт, който написах под негова
диктовка. Казва се М. Л. М., той е прекия очевидец. Акта се състави на
място. Не съм виждал автомобила. Видях лицето И. Г. Л. само като се
подписа на документите. Началника М. го извика в канцеларията за
подписване. Прочетох му акта, не помня какво каза, подписа го, възражения
нямаше. Акта беше затова, че автомобила не е регистриран... Не съм видял
лицето да управлява автомобила. Дилърските табели се изземват с акта.
Видях ги табелите.... Докладна записка, изготвена на дата 13.06.2025 г,
находяща се на стр. 29 по делото. ...АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ Д.: Докладната
записка аз съм я съставил. В последното изречение пише:“ По разпореждане
на началника М. М. и по негови данни, като свидетел очевидец съм съставил
АУАН GA №3831815“. Заповед за изземване на табелите незнам дали е
необходимо да се издаде или само с акта е достатъчно, началника е наясно с
тези обстоятелства...“, като във връзка със заявеното от този свидетел, по
делото в качеството на свидетел е бил разпитан и св. М., подписал акта като
свидетел очевидец, като в разпита си същият потвърждава, че именно че
именно той е очевидец на нарушението и сочи, че обстоятелствата, при които
е установил твърдяното нарушение, а именно че –„.....Запознат съм със случая
и мога да кажа следното: Аз контролирам дейността на пункта в кв.Калкас,
3
където се регистрират автомобили и се водя началник на група Регистрация
на превозни средства. В тази ситуация си спомням как към мен се приближи
автомобил „Лендроувър“ с временни номера. Контролът ни е разпореден от
Директора на ГДНП на групите които са по регистрация и отчет на
превозни средства. Въпросният автомобил спря на регламентираното място
в пункта и помолих водача, който паркира автомобила да ми представи
изискуемите по чл. 30 от Наредба №45 документи - пътна книжка, дневник,
попълнени, не попълнени и неговото свидетелство за управление. Беше с
клиент, казах му че няма да преча на техните взаимоотношения, помолих го
да си свършат работата и да си изготвят заявление на работно място №1,
като аз ще отида да извърша проверка по документацията, която лично
съхранявам в Калкас за всяка една фирма в гр. Перник, която има такива
временни номера. Моята проверка се състой в това да проверя дали водача е
подаден в списъците за хора, които имат право да използват и да
отговарят за тези конкретни табели към тази конкретна фирма. Всяка
една юридическа фирма, която извършва търговия с автомобили има право
да ги подаде към всяко едно звено на Регистрация и отчет, но реално те се
подават към Главна Дирекция Национална Полиция, но контрола е възложен
на нас. Констатирах при преглеждането на документите, че в списъка
подаден от „*** ****“ липсва лицето И. Л., както и в пътната книжка
също го нямаше лицето, това ме усъмни, че може да го няма и в списъците,
както и го нямаше. Съгласно чл. 30, ал.16 от Наредба №1-45 задължително
тези табели се използват само от лицата упоменати при подаването на
заявлението в тези списъците. Временни номера се подават за срок от 3
години, като ежегодно се подновява разрешението за временно движение.
Списъците са само при първоначалното издаване на табелите, като ГДНП е
създала ред при назначаване на служител да се подаде заявление към сектор
Пътна Полиция, който да бъде изпратен да се добави лицето. Той трябва да
бъде изпратен задължително чрез нас към ГДНП. Такова в случая нямаше....
Изпратиха ми служител от сектор „ПП“- Перник, който състави в моята
стая акта и му диктувах дума по дума какво да напише в акта. Изготвил съм
докладна за случая до Началник група АНД, тъй като имаше възражение на
акта....стр. 28 от делото и АУАН № 3831815/ 05.06.2025 г. находящ се на
стр.5 от делото....това да документите за въпросния случай. Датата на
проверката съвпада с деня на акта- 05.06.2025 г....П. Д. беше в моя кабинет,
там беше съставен акта, пред господин Л.. Не беше Л. през цялото време, но
преди да дойде колегата му разясних, че ще му се състави акт за
установяване на административно нарушение и какъв е повода за
съставянето му.... Фирмата е представила в своето възражение дневника и
пътната книжка и разрешението за временно движение. Чл.30, ал.16 от
закона гласи, че могат да управляват и да се грижат за табелите само
лицата, които са упоменати при подаване на заявлението по списък, поради
което управителя или друго лице не може да упълномощава трето лице,
което е извън посочения списък, дори то да е на трудов договор във
фирмата...“, като съдът намира, че от показанията на двамата свидетели,
действително се установява начина на установяване на твърдяното нарушение
и че свидетелят актосъставител е бил извикан впоследствие и не е участвал в
установяване на нарушението, като св .М., е този който твърди да го е
установил, и да е извършил проверката, като не отрича, че е изложил именно
той обстоятелствата, които актосъставителят е вписал в акта и че видно от
разпита на последния с известни смислови нюанси, актът е съставен в
4
канцеларията на М., докато жалбоподателят е бил отвън и е бил извикан да го
разпише, като не е направил възражения. И двамата са изготвили цитираните
докладни по случая, приобщени в преписката и във връзка с възраженията на
защитата по начина на протичане на съставянето на акта, то действително
следва да се посочи, че в същите има резон, но макар и лицето да е било
запознато със съдържанието на акта ида му е бил връчен препис от същия, то
далеч по съществени са пропуските в съдържателната и описателната част на
акта, които не само не са санирани при издаването на НП, но дори са се
задълбочили, и са довели до издаването на едно напълно неясно като факти,
съотнесени към правната квалификация и определянето на санкционираното
лице, които сами по себе си са толкова съществени и до такава степен са
довели до неяснота на вмененото нарушение, че са основание за цялостна
отмяна на наказателното постановление, като издадено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, за които възражения и то
основателни излага защитата по делото, на които съдът ще се спре по -долу в
обсъждане правната стана на казуса.
Следва да се посочи, че за изясняване на допълнителни обстоятелства
по делото и във връзка и с възражението по чл. 44 от ЗАНН, което Л. е
депозирал срещу акта, преди издаването на процесното НП, съдът е изслушал
по делото в качеството на свидетел и св. П., който се е произнесъл по
възражението, че лицето не е вписано в списъка на лицата, които могат да
управляват автомобили с тези временни рег табели като в разпита си св. П.,
сочи че –„ ....С. П. АУАН № 3831815/05.06.2025 г. находящ се на стр.5 от
делото, както и извършената от него справка, относно извършена проверка
по преписка по УРИ №115800-5149/06.06.2025 г. по описа на сектор ПП,
ОДМВР-Перник, находяща се на стр.7 и 8 от делото....СВИДЕТЕЛЯТ П.:
След запознаване с акта, мога да кажа следното: Автомобил, който е
закупен от едно лице, с временни табели се придвижва от самото лице от
борсата до пункта за регистрация. Автомобила беше „Ленд Роувър
Фрилендър“. На пункта в кв.“Калкас“ началника на пункта М. М. забелязва
този автомобил, извършва документална проверка и установява, че лицето,
което управлява автомобила няма нищо общо с представените му
регистрационни табели, както и пътната книжка не е попълнена коректно.
Установява, че е имало и друго лице, което също не е описано в списъка с
табелите, който фирмата издава за лицата, които имат право да използват
тези табели. Когато се предоставят такива номера на фирмата се изисква
да се уточнят лицата, които имат право да ползват табелите. Началника
на пункта извиква автопатрул на Пътна полиция, които са пристигнали на
място и са съставили акт на въпросният водач. Постъпва възражение след
това, което идва при мен, за да се произнеса. Тогата призовах лицето-
управител на фирмата, който ми донесе дневника, който много добре си
спомням, че абсолютно не беше попълнен, само на първата страница беше
започнат. Аз затова съм преснимал и съм приложил по делото, че само
определени странички е започнато и нищо не е попълвано по тях. Дневника
му го върнах, той си го взе и си го занесе във фирмата. Аз преснимах само
първата страница, за да се види, че нищо не беше писано в него. Произнесох
се и потвърдих нещата. Лицето го нямаше в списъка на „***-****“...“., като
разпитите на тези свидетели внасят допълнителни яснота относно
фактите във връзка с проверката и дейностите, които всеки от тях е
извършвал във връзка със същата, като съдът кредитира показанията им в
частта относно спорните фактите по делото, за което между изложеното
5
от тях не се забелязват съществени противоречия.
В преписката АНО е представил и следните писмени доказателства:
Копие на НП № 25-1158-001569/27.06.2025г., Копие на АУАН серия GA, №
3831815/05.06.2025, Копие от възражение с вх № 115800-5149/06.06.2025,
Справка с рег.№ 1158р-5588/17.06.25г. Обяснение от И. Л.. Копие от трудов
договор №8/10.03.25. Копие на документи на фирма „*************" ЕООД -
15 листа.Обяснение от Р. Р.. Писмо с рег.№ 1158р-5422/10.06.25г.Докладна
записка с рег.№ 1158р-5464/12.06.25г. Докладна записка с рег.№ 1158р-
5511/13.06.25г., Копие на заповед №8121 з-1632/2021 г. на МВР, между които
не се наблюдават съществени противоречия и на база събрания по делото
гласен доказателствен материал, цитиран по горе, на база на които съдът
направи своите фактически и правни изводи.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата
по делото, намира, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени, неотстраними нарушения на материалния и
процесуалния закон, съставляващи безусловно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Възраженията на жалбоподателя
и пълномощника му в тази насока са основателни.
Съображенията са следните:
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
нарушени изискванията в чл.42, ал.1, т.4 и т. 5 и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН
относно описанието на нарушението и обстоятелства, при които е извършено,
относно приложимия материален закон, правното квалифициране на
нарушението и основанието за административно наказване. Липсва
съответствие между отразените в акта и постановлението фактически
констатации и правните норми, към които те са отнесени. Следва да се
посочи, че дори резонни се явяват възраженията и в пледоарията на защитата,
че и мястото на вмененото нарушение не е описано точно, като не се касае за
управление по ул. Захари Зограф, а за констатирано нарушение и то по
документи на пункта на рег. На МПС в град Перник-квартал Калкас.
От съдържанието на АУАН и наказателното постановление, е видно
че АНО е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.138 ЗДВП, като съгласно
същата -На пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови актове., тоест видно от
вмененото нарушение, то същото е неясно и непълно дори освен като
описани факти и като правна квалификация, тъй-като се касае за бланкетна
правна норма, която препраща към съответен поднормативен акт и
съответна разпоредба от същия, които в случая не са описани в правната
квалификация, като и в описателната част описанието ми се изчерпва с –
„...ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА СЕ УСТАНОВИ,ЧЕ СЪЩИЯТ
ИЗПОЛЗВА ТАБЕЛИ С № ************* НЕ ПО ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ
РЕД ВЪВ ВРЪЗКА С НАРЕДБА 1-45/ЧЛ.3О/, е извършил:1. НА ПЪТИЩАТА,
ОТВОРЕНИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ ДОПУСКА ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО, КОЕТО НЕ ОТГОВАРЯ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗДВП И НА
ИЗДАДЕНАТА ВЪЗ ОСНОВА НА НЕГО НАРЕДБА № I-45/2000 Г. НА МВР,
с което виновно е нарушил/а чл.138 ал. 1 от ЗДвП; като дори и не е описано
цялото име на Наредбата, както и коя точно от всички алинеи на чл. 30 се има
предвид,, като в този смисъл са основателни възраженията на защитата, че в
показанията на свидетелите и докладните по делото, са наблюдават
6
съществени противоречия коя точно алинея се твърди на чл.30 да е нарушена
от наредбата като се започне от ал. 3 и се премине до ал14, чл16 и прочие,
което внася още по-голяма неяснота в обвинението което АНО е повдигнало
на жалбоподателя и фактите срещу който същият следва да се защитава, което
пряко ограничава правото му на защита по делото. В този смисъл следва да се
посочи, че визираният поднормативен акт е- НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл.
изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.)
.Съгласно чл.30, ал.1 от Наредба №1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ на лице - търговец по
смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност
внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят
временни табели с регистрационен номер със срок от три години. Временните
табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на
нерегистрирано в националния регистър на превозните средства моторно
превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до
съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един
търговски обект до друг и до официално обявено изложение, като същата
съдържа 19 алинеи.
За временните табели с регистрационен номер се издава разрешение
за временно движение от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР и
се водят определените в чл.30, ал.11 от Наредбата документи - дневник за
завеждане на временните табели с регистрационен номер и пътна книжка,
като съгласно ал. 13 задължението за водене на тези документи е на лицето по
ал.1, т.е., търговецът, или упълномощено от него лице.
В чл.30, ал.14 от Наредбата е определена информацията, която се
отразява в дневника и пътната книжка, а именно:
в дневника се отразяват всички получени табели, серията и номерата
на документите за временно движение и срокът, за който са издадени; за всеки
номер се отразяват данните за неговото използване: дата и час (от.... до) на
използването, маршрут, цел за използване на табелите, трите имена на водача,
представителя на лицето по ал. 1, данни за марка, модел, номер на рама и цвят
на превозните средства, а в пътната книжка - дата на ползване на табелите;
пореден номер от дневника; марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното
ПС; маршрут и цел на придвижването; час на излизане и час на връщане; име
и фамилия и подпис на водача; пътната книжка се носи винаги при използване
на ПС с временни табели с регистрационен номер и данните от пътната
книжка трябва да съответстват на данните, записани в дневника.
При така очертаната нормативна рамка пълномощникът на
жалбоподателя с основание поставя въпросите относно това има ли
извършено нарушение, каква е правната му квалификация и кой е негов автор
и въобще как е определен субекта на нарушението, при положение, че това е
задължение на управителя на фирмата по ал.1 на чл. 30, а лицето както се
възразява от защитата и е представен и трудов договор по делото то месец
7
март 2025 г е започнал работа в Дружеството и респ не е управител на
фирмата, а дори и да замества същия, не става ясно в какво качество е наказан
и за какво точно нарушение, като действително абсолютно неясно остава коя
хипотеза на чл30 от Наредбата визира АНО, още повече че в Нп е вписана
само разпоредбата на чл.138 ЗДВП, като обвинението остана напълно неясно,
дори и при събраните писмени и гласни доказателства по делото, дори и
вземайки предвид че обивинителната теза, не може да се доразвива в хода на
съдебното следствие, но самите свидетели и лично в разпитите си и в
докладните, които са изготвили по случая сочат цяла амалгама от разпоредби,
които да е нарушил Л., като се започне от чл.3 на Наредбата, чл. 16 и неясно
коя алинея на чл.30, като правопораждащия фактически състав на същите не е
нито относим към този субект, в случая, нито към описаните лаконично и
неясно факти в АУАН и НП.. Според съдебния състав решението на АНО по
тези въпроси е и фактически, и доказателствено необосновано и самият АНО
не е вменил ясно нарушението, което счита да е било извършено, като по този
начин минира изцяло производството и пряко ограничава правото на защитата
на лицето, което е санкционирано, като при тези така насипно изложени
факти, не може да се даде конкретен отговор на възражението на защитата
дали лицето не е извършило нарушение на чл. 140 ал 2 ЗдВп, като такива
факти не са изложени.
От изложеното в обстоятелствената част на акта и постановлението
става ясно, съотнесено към докладните, че при проверката контролните
органи са установили нарушения, свързани с воденото на документите за
предоставените на „************* ЕООД С ЕИК *************“и че с
предоставените им временни табели с регистрационен номер (дневник и
пътна книжка), доколкото е посочено, че дневникът не е попълван за период от
около година, и не е изряден и че Л. не е вписан в лицата, които могат да ги
ползват, като същите са иззети но не представени по делото, заедно с
останалите описани за иззети в акта доказателства, или поне за последните не
става ясно какво значи иззети – 33 листа както пише в акта. Но от
представения трудов договор, обяснение на Л. и Р. става ясно, че Л. е на
трудов договор в дружеството, че същият видно от представения договор за
продажба на Мпс Е продал предходния на регистрацията и проверката ден,
описаното МПС на трето лице, и че МПСто видно от данните по делото е
управлявано от него до пункта в кв. Калкас за регистрации, където е
установено вмененото нарушение и е санкциониран водача, без да се изясни
какви задължения е имал той във връзка с вписването му в упълномощените
лица да ползват табелите и дали това въобще е негово задължение, което се
опровергава както от разпоредбите на Наредбата, така и от показанията на св.
М., че тези списъци се подават до ГДНП, и то от самото дружеството и
управителя, а не от служителите на дружеството. ОСвен неясно непълно и
неточно, то не може да се приеме че обвинението и въобще констатациите
описани в акта и нп са подведени под правилната праван норма напротив-
незаконосъобразно са подведени под нормата на чл.138, ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата предвижда, че на пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на
този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове.
Следователно, тази разпоредба, обвързана със съответните изисквания на
чл.30, ал.14 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., може да бъде нарушена тогава,
когато е установено ползване на превозно средство с временни табели с
регистрационен номер по пътищата, отворени за обществено ползване, т.е.,
8
управление на конкретно МПС /собственост на лицето, на което са
предоставени табелите/, на конкретна дата и от конкретно лице, факти
недоказани по делото и и част от тях са е невписани в акта и НП.
Освен надлежно попълване на дневника и пътната книжка, при
ползване на превозно средство с временни табели с регистрационен номер в
чл.30, ал.16 - 19 от Наредбата са установени и други изисквания, подлежащи
на установяване във всеки конкретен случай.
Фактите, на които се основава търсената
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя се ограничават
до констатации за следното-„.. В ГР.ПЕРНИК ПО УЛ.ЗАХАРИ ЗОГРАФ НА
ПАРКИНГА НА КАТ РЕГИСТРАЦИЯ УПРАВЛЯВА ЛЕНД РОВЕР
ФРИЛЕНДЕР С РАМА ************* И С РЕГ.№ *************
СОБСТВЕНОСТ НА ************* ЕООД С ЕИК ************* КАТО ПРИ
ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА СЕ УСТАНОВИ,ЧЕ СЪЩИЯТ ИЗПОЛЗВА
ТАБЕЛИ С № ************* НЕ ПО ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ РЕД ВЪВ
ВРЪЗКА С НАРЕДБА 1-45/ЧЛ.30/, е извършил: нар на чл.138 ЗДВП, като
дори описаното при този бланкет на нормата не осъществява фактическия
състав на нарушението по чл.138, ал.1 от ЗДвП.
Нещо повече, въз основа на същите констатации необосновано към
отговорност е привлечен жалбоподателят като физическо лице, като не е
доказано и той например да има дори и качеството му на законен
представител на „************* ЕООД“. Както се посочи, съгласно чл.30,
ал.13 от Наредбата воденето на дневника за завеждане на табелите и пътните
книжки за временните табели с регистрационни номера е вменено като
задължение на лицето по ал.1 - търговец по смисъла на Търговския закон, или
упълномощени от него лица. В случая това лице е търговското дружество
„*************“ ЕООД, доколкото не са ангажирани доказателства за
налично упълномощаване на други лица.
Изложеното мотивира заключение, че правното предписание в
чл.138, ал.1 от ЗДвП, дори и във вр. с чл.30, ал.14 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г., е неотносимо към установените в казуса обстоятелства.
Квалификацията на обвинението не намира обоснованост в изложените факти
на нарушението, което остана и несъставомерно и неясно под кой текст е
следвало като привръзка да бъде подведено и при неспазване на изисквания
по чл.30 от Наредбата в коя точно хипотеза и от кого.
От друга страна, Р., като управител на лицето по чл.30, ал.1 от
Наредбата - търговецът „************* ЕООД“ ЕООД, комуто са
предоставени временни табели с регистрационен номер за осъществяване на
търговската му дейност, не е извършил фактически описаното нарушение,
като се сочи че същият е бил болничен или отпуск по време на деянието, а е
санкциониран служител на Дружеството, и няма данни последният да е
свързан с воденето на документите за временните табели, тъй като не е негов
субект на нарушението се има предвид.
Констатираната незаконосъобразност при приложение на
материалния закон е допусната и в акта, и в НП, неотстранима е в рамките на
съдебния контрол по Глава Трета, раздел V от ЗАНН, поради което има за
последица отмяна на обжалваното наказателно постановление. Нарушенията
засягат императивни реквизити от съдържанието на акта и наказателното
постановление, свързани са с приложението на закона и с индивидуализиране
9
субекта на отговорност, поради което са съществени и не подлежат на
саниране.
С тях съществено е нарушено и правото на защита на наказания
субект, тъй като е лишен от възможността да разбере за какво нарушение е
привлечен към административнонаказателна отговорност и въз основа на
какви факти, за да проведе ефективна защита. Тези факти следва да са
изложени в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, а
не да се извличат от доказателства, приложени по административната
преписка или допълнително събрани в съдебното производство.
Само в допълнение следва да се посочи, че е допуснато от
административнонаказващия орган нарушение и при произнасянето му по
чл.57 ЗАНН, доколкото в издаденото наказателно постановление не се
съдържа разпореждане с веществените доказателства, съгласно изискването в
чл.57, ал.1, т.11 от ЗАНН. Не става ясно какво е станало с описаните в акта
писмени и веществени доказателства и в това число и и 2 броя
регистрационни табели с номер НОМЕР 0785209 са били иззети и задържани
на основание чл.41 от ЗАНН при констатиране на административното
нарушение, предвид преценката на актосъставителя, че са свързани с
установяването му. Отнемането обаче напр. по чл.30, ал.19 о т Наредбата е
действие, различно от изземването и задържането на веществени
доказателства по чл.41 от ЗАНН, осъществява се при различни предпоставки и
има различни правни последици, като в случая не става ясно както се посочи
дотук коя ал. на чл. 30 евент има предвид Ано.
Независимо от това, АНО, издавайки наказателно постановление е
следвало да се произнесе с акта си по отношение иззетите предмети като
веществени доказателства. Тъй като това не е сторено, съдът, осъществяващ
контрол върху акта по чл.58д, т.1 от ЗАНН като въззивна инстанция, няма
основание да се произнесе за първи път по този въпрос /арг. от чл.63, ал.4 и
чл.63, ал.7, т.5, вр. чл.57, ал.1, т.11 от ЗАНН/.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на делото, основание за присъждане на направените
от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат в размер
на 400 лева, за което е представен и договор за правна защита и съдействие за
заплащането им реално в брой, който следва да се понесат от АНО.
По делото жалбоподателятпретендирал присъждане на разноски, като
предвид изхода на спора такива му се дължат и същият е ангажирал
доказателства за реално сторени разноски за адвокатски хонорар, видно от
договор за правна защита и съдействия, като е посочено, че същите са били
заплатени в брой, като е представени и списък за претендираните
разноски. Жалбоподателят от своя страна е доказал направени разноски
за възнаграждение на адвокат в производството в размер 400 лева и
пълномощникът му е поискал присъждането им. Същото е в минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на
органа, издал наказателното постановление, но по съразмерност, намалено с
пропорцията, с която е намален и размера на наложеното наказание, а именно
10
400 лв.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр.
ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
25-1158-001569 от дата 27.06.2025 г. издадено от А. К. Р., на длъжност
НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК ,
упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на И. Г. Л., с ЕГН **********, адрес: *************, за
вменено нарушение на чл.138 ал. 1 от ЗДвП, му е било наложено
административно наказание глоба в размер 20 /двадесет/ лв. на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Перник да заплати на И. Г. Л., с ЕГН **********, адрес:
*************, съдебни разноски в размер на 400 / четиристотин/ лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11