Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Перник, 23.02.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна
прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова
КАНД № 18/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 – чл.228 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ - София при ГДФК, против
Решение № 260022/23.11.2020 г., постановено по АНД № 211/2020 г. по описа на
Районен съд – Радомир, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
486236-F496100/20.12.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
„***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ул. ***
№ ***, представлявано от Л.Д.Д., е наложено административно наказание по
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС -имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на
финансите.
Касаторът моли да
бъде отменен обжалвания акт и да бъде потвърдено наказателното постановление,
като сочи, че при издаването на последното не са извършени нарушения на
процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. Твърди, че при
описанието на нарушението е допусната техническа грешка и това не би следвало
да рефлектира върху законосъобразността на административния акт.
В съдебно заседание
касаторът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., който поддържа
жалбата, допълва доводите в нея и моли решението на първоинстанционния съд да
бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Радомир, ул. *** № ***, редовно призован, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
– Перник, чрез прокурор Моника Любомирова, счита жалбата за неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник.
Административен съд
– Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и изложените от тях
съображения, обсъди събраните по делото доказателства и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона,
при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови
обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че: ответникът по
касационната жалба „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Радомир, ул. *** № ***, представлявано от Л.Д.Д., стопанисва търговски
обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС: магазин за месо, находящ се в гр.
Радомир, ул. ***. На 29.05.2019 г., около 14:15 ч., в същия обект била
извършена проверка от органи по приходите при ЦУ на НАП – гр. София. Последните
установили, че в обекта има регистрирано и работещо фискално устройство.
Разчетената касова наличност от дневния оборот на устройството съгласно ДФО №
0005176/29.05.2019 г. била в размер на 712,37 лв., а фактическата наличност в
касата на обекта – в размер на 369,90 лв., съгласно опис на паричните средства.
Приели, че фискалното устройство притежава и са активирани функциите „служебно
въведени“. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 342,47
лв. и представлявала въвеждане на пари в касата, която не е отразена на
фискалното устройство. Това деяние, изразяващо се в неизпълнение от страна на „***“
ЕООД на задължението, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми. За
извършването му, срещу дружеството–стопанин на обекта, било образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № F496100/28.06.2019 г.
Деянието било квалифицирано по като нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
След проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган издал
Наказателно постановление № 486236-F496100/20.12.2019 г., с което на
основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, наложил на „***“ ЕООД административно
наказание за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
При горните данни,
районният съд е приел, че в административнонаказателното производство срещу „***“
ЕООД са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като фактите в АУАН и
НП не изпълват състава на сочената за нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Изложено е, че отговорността на
дружеството-жалбоподател е ангажирана по чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС, а
съгласно изр.1-во на чл.185, ал.2, извън случаите по ал.1, на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Отбелязал е, че според второто изречение на същия текст, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1, което от своя страна
гласи, че: „На лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба
– за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.“.
При направен разбор
и анализ на приложимите правни норми районният съд е извършил преценка относно
спазването изискванията на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП и е
установил, че в процесното административнонаказателно производство са нарушени
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, тъй като описаните факти и
обстоятелства не съответстват на посочената като нарушена разпоредба на чл.33
от Наредба № Н-18 на МФ.
Настоящият състав
намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е
валидно и допустимо.
Същото е и
правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване
принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са писмени и
гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на
доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са
направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана
извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени
фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Изложени са
аргументи във връзка с всички заявени от страните оплаквания и възражения. При
провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Отразената в
наказателното постановление фактическа обстановка е установена чрез събраните
по делото доказателства. Същата обаче не се субсимира от състава на нарушението
по чл.33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В тази връзка са изложени
подробни съображения от Районен съд – Радомир, които настоящият касационен
състав на Административен съд – Перник напълно споделя, както се споделя и
становището, че е необходимо да е налице правно единство,
както между текстовото описание на нарушението в двата акта, така и между
цифровата квалификация на нарушението, посочени в акта и тези, отразени в АУАН и НП.
Предвид всичко
изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната
жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на
основание чл.221, ал.2 от АПК то следва да бъде оставено
в сила.
Във връзка с горния
извод, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането на
касаторът за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260022/23.11.2020 г., постановено по АНД № 211/2020 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2./п/