Р Е Ш Е Н И Е - 308
гр. Видин, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета
година в състав :
Председател: Владимир Крумов
при секретаря Г. Начева като
разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 2392 по описа за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 179 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от Б.Л.М., ЕГН **********,***,
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ – София, адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А.
Твърди се, че по силата на
възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът работи на длъжност Мл.
инспектор ВСА в УПБЗН – Брегово към РС ПБЗН-Видин повече от три години. Сочи
се, че служебните задължения изпълнява на 24 часови дежурства, поради което е
полагал труд повече от 40 часа седмично. Ответната страна не е заплатила
извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР/отм./ за
реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като
се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143, съответно превърнати в общ брой
действително отработени часове. Налице е забава в плащането на същия извънреден
труд. Твърди се, че за периода от 22.08.2016г. до 22.08.2019г. ищецът е полагал
нощен труд, за което му е заплатена добавка от 0,25 лв. за всеки отработен час.
Поддържа, че ответникът е следвало да му заплати допълнително възнаграждение за
извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часови в дневни съобразно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли положения
нощен труд по коефициент 0,143. Сочи се, че след отмяната на Наредба №
8121з-407 на МВР от 11.08.2014г., по силата на чл. 31, ал. 2 от която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по коефициент 0,143, е
налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно следвало да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ от
26.01.2007г., в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Иска се от съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1 741,63лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от нощен
труд за периода от 22.08.2016г. до 22.08.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата в размер на 218,84лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата от датата на падежа до подаване на исковата
молба в съда. Претендират се разноските
по делото.
Ответната страна е подала писмен
отговор на исковата молба. Оспорва основателността на исковете. Не се оспорва
обстоятелството, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото
основание. Поддържа се, че в процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 3 от посочената наредба, за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР към
нормалната продължителност на нощния труд е 8:8, което е равно на коефициент 1,
а не както е по смисъла на КТ 7 часа: 8 часа, с коефициент 0,143. Налице е специфична
законова уредба, с която е допусната продължителност на часовете нощен труд от
8 часа. При това положение нямало основание за прилагане на общата разпоредба
за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба
на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба. Положеният нощен труд
не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи (по 0,25 лв. на час). Претенцията
за лихви, която е с акцесорен характер, се оспорва като неоснователна поради недължимост
на главното вземане. Претендират се направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид
постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Не се оспорва, че страните се
намират в служебно правоотношение на
посоченото основание, както и не е се оспорва, че за исковия период ищецът е работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на
отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални
празници.
От заключението на
вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена въз основа на
представените разплащателни ведомости за начисленото трудово възнаграждение на
ищеца, както и графиците за отработени смени, се
установява, че през исковия период ищецът е отработил общо 1 768часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 252,82часа положен извънреден труд, който се равнява на 1 741,63лева.
Според заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на
главниците за заявения три годишен период по периоди на възникване предявяване
на иска е в размер на 218,84лева.
Съдът дава вяра на заключението
на вещото лице като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от
страните.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна :
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/ чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/ чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /
чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. През процесния период са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадени от Министъра
на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от трите наредби
е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 ч. и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. С първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете
положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За
целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент
0.143. Тази наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015 г.
Тя пък е отменена с решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС, в сила от
датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването
и обнародването на третата наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г.,
изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част
от него от 22,00 ч. до 6,00 ч., на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в
съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че
е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение
спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поради
това, съдът намира за неоснователни изложените в отговора
възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент към процесното служебно правоотношение.
С оглед изложените по –
горе, исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по
делото доказателства се установи, че ищецът е положил общо 1 768часа
нощен труд, който преизчислен възлиза на 252,82часа положен извънреден труд, който се равнява на 1741,63лева.
Искът
за лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С
оглед уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция,
която за периода на забавата от момента, в който вземанията за трудови
възнаграждения по отчетни периоди са станали изискуеми, до предявяване
на иска е в размер на 218,84лева.
Относно разноските :
Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 700,00 лева, който се претендира от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение
за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящето дело е разгледано в едно съдебно заседание, не е
налице фактическа и правна сложност на делото. Адвокатското възнаграждение е
уговорено за всеки иск, съответно за главница, в размер на 400,00лева, и за
лихва, в размер на 300,00лева. Изискването на разпоредбата на чл. 2
ал. 5 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове
касае възнаграждения при искове в защита на различни интереси, а не
само съобразно броя на същите т.е. само при кумулативно съединяване на искове,
които не са в съотношение на зависимост на единия от другия. В случая интереса,
който търси ищеца е един, тъй като претендираните вземания са за дължимост на
парични суми, които се основават изцяло на идентични факти, като иска за
лихви е изцяло в зависимост от иска за дължимост на главницата, предвид
акцесорния характер. При това положение при определяне на дължимото
възнаграждение за адвокат следва да се вземе общия размер на исковите
претенции. В настоящият случай дължимите разноски за ищеца са в общ размер на 367,23лева
за възнаграждение за адвокат.
Независимо
от допуснатото изменение на исковете, в частта им на размери, на ответната
страна не се дължи възнаграждение за юрисконсулт. Ответната страна оспорва
основателността на исковете в техния пълен размер, а не само по отношение на
изменените размери от същите.
Ответната страна следва да заплати по сметка на Районен съд Видин държавна
такса в общ размер на 78,42лева, както и сумата от 100,00лева за възнаграждение
за вещо лице.
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И
:
Осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - София с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“
№ 171А, да заплати на Б.Л.М., ЕГН **********,***, сумата
от 1 741,63лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 22.08.2016г. до 22.08.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
в съда – 23.08.2019г. до окончателното плащане.
Осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - София с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“
№ 171А, да заплати на Б.Л.М., ЕГН **********,***, сумата
от 218,84лева, представляваща лихва за забава върху главницата
по периоди на възникване до
предявяване на иска в съда – 23.08.2019г.
Осъжда ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - София с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“
№ 171А, да заплати на Б.Л.М., ЕГН **********,***, сумата
от 367,23лева, разноски
за адвокатско възнаграждение, като искането в останалата част отхвърля като
неоснователно.
Отхвърля искането на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - София с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, за присъждане
разноски в производството, като неоснователно.
Осъжда
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - София с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати в
полза на Районен съд Видин сумата от 78,42лева разноски за държавна такса.
Осъжда
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - София с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати в
полза на Районен съд Видин сумата от 100,00лева разноски за възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар: