№ 2237
гр. Варна, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501100 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 263 566/25.03.2022 г. на С. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: *****, срещу Разпореждането, в частта с която е постановено
незабавно изпълнение спрямо него на Заповед № 8678/01.11.2012 г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 15 817/2012г. по описа на ВРС, 19-ти с-в, в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение и е отправено искане за отмяната му в
частта, с която е допуснато незабавно изпълнение спрямо частния въззивник. Посочено е, че
не са били налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, тъй като до 11.03.2022г., когато на К. е връчена поканата за доброволно
изпълнение, същият не е бил уведомяван, че е настъпила предсрочната изискуемост на
задължението, за което бил сключил договор за поръчителство. Твърди, че ВРС не бил взел
предвид отпадането на отговорността на поръчителя С.Р., доколкото на 05.05.2010г. бил
подписан Анекс между кредитора и длъжника А.И.М. за който С.Р. нито бил уведомяван,
нито бил подписал. Счита, че по отношение на жалбоподателя бил изтекъл и преклузивния
срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД.
Частният въззиваем „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК
не е депозирал отговор.
По допустимостта: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна,
при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
По основателността: След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната
жалба за основателна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 15817/2012г. на ВРС, 19-ти състав, е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
подадено от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, срещу длъжниците А.И.М. ЕГН
**********, с адрес: ****** и С. Р. К., ЕГН **********, с адрес: *****. Физически делото е
унищожено, като от деловодната система се установява, /както и от представените от
цесионера „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, писмени доказателства/, че е издадена
Заповед No 8678/01.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК за следните суми, които длъжниците да заплатят солидарно: сумата от
8922,42 лв. суми,представляваща въз основа на извлечение от сметка непогасена главница,
дължима по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2006г. и Анекс към
него от 05.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2012г.
до окончателното й пзплащане; сумата от 830,22 лв., представляваща неплатена редовна
лихва за периода от 01.03.2012г. до 30.10.2012г. вкл.; сумата от 112,96лв., представляваща
неплатена санкционираща лихва за периода от 15.09.2012г. до 30.10.2012г. вкл.; сумата от 60
лв., представяваща такса изискуемост към 30.10.2012г. и сумата от 636,28лв.,
представляващи направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Към датата на подаване на заявлението и респ. издаването на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, действащата правна уредба, а именно по т.2 на чл. 417 от
ГПК изискваше представянето единствено на извлечение от счетоводните сметки на
банката, като не се налагаше представянето на договора и приложимите общи условия,
което изменение беше обнародвано в ДВ, бр.100 от 20.12.2019г. Посоченото изменение бе
прието поради вмененото служебно задължение на съда да следи за неравноправни клаузи в
договорите, сключени с потребители. Съдът е изискал кредиторът да представи договора за
кредит и анекса към него, както и уведомлението за предсрочна изискуемост. В изпълнение
на задължението същият е представил поисканите писмени доказателства, като сочи, че
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 05.07.2012г., съобразно ОУ, като не
е било необходимо уведомяване на длъжника.
Съобразно разясненията по т.18 от ТР No 4 / 2013г. на ВКС, ОСГТК, по въпросите на
заповедното производство, Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за
незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2
ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от
дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с
официален или с изходящ от длъжника документ– чл.418, ал.3 ГПК. Извлечението от
счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
2
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането
си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се
съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от
заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с
връчването на заповедта за изпълнение – чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за
остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на
заявлението. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са
налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало
страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването
за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК. В процесния случай се констатира,
че кредитът не е бил обявен на длъжника, а кредиторът се позовава на автоматичното
настъпване на предсрочната изискуемост. Заповед за изпълнение въз основа на документ и
разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение
вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК, а настоящото не е било такова към датата на подаване на
заявлението.
С оглед на горната констатация и безпредметно се явява да се обсъждат останалите
възражения на длъжника, на които се е позовал в частната си жалба.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт следва да се отмени
спрямо частния въззивник като неправилен и незаконосъобразен, а издаденият въз основа на
него изпълнителен лист спрямо жалбоподателя да се обезсили.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждането, в частта с която е постановено незабавно изпълнение на
Заповед № 8678/01.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №
15 817/2012г. по описа на ВРС, 19-ти с-в, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, за
следните суми: сумата от 8922,42 лв., представляваща въз основа на извлечение от сметка
непогасена главница, дължима по силата на Договор за кредит за текущо потребление от
13.11.2006г. и Анекс към него от 05.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.10.2012г. до окончателното й пзплащане; сумата от 830,22 лв.,
представляваща неплатена редовна лихва за периода от 01.03.2012г. до 30.10.2012г. вкл.;
сумата от 112,96лв., представляваща неплатена санкционираща лихва за периода от
15.09.2012г. до 30.10.2012г. вкл.; сумата от 60 лв., представяваща такса изискуемост към
30.10.2012г. и сумата от 636,28лв., представляващи направените в производството съдебно-
3
деловодни разноски, в ЧАСТТА относно длъжника С. Р. К., ЕГН **********, с адрес:
*****.
ОТХВЪРЛЯ подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19, заявление от 30.10.2012г. за допускане по
реда на чл. 418 от ГПК на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и издаване на
изпълнителен лист В ЧАСТТА спрямо С. Р. К., ЕГН **********, с адрес: *****, като
поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2006г. и Анекс към него от
05.05.2010г.
ОБЕЗСИЛВА частично – само по отношение на С. Р. К., ЕГН **********, с адрес:
*****, изпълнителен лист от 13.11.2012г. , издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска 19, на основание
Заповед № 8678/01.11.2012 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №
15 817/2012г. по описа на ВРС, 19-ти с-в, за следните суми: сумата от 8922,42 лв.,
представляваща въз основа на извлечение от сметка непогасена главница, дължима по
силата на Договор за кредит за текущо потребление от 13.11.2006г. и Анекс към него от
05.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2012г. до
окончателното й пзплащане; сумата от 830,22 лв., представляваща неплатена редовна лихва
за периода от 01.03.2012г. до 30.10.2012г. вкл.; сумата от 112,96лв., представляваща
неплатена санкционираща лихва за периода от 15.09.2012г. до 30.10.2012г. вкл.; сумата от 60
лв., представяваща такса изискуемост към 30.10.2012г. и сумата от 636,28лв.,
представляващи направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4