Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260603 26.02.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 271 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са евентуално съединени
искове с правна квалификация по чл. 240, чл. 55, ал. 1, пред. Първо, второ и
трето ЗЗД.
Ищецът В.И.К., ЕГН ********** *** е
предявил против С.Р.Т., ЕГН ********** ***, искове за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1000 лева – главница дадена в заем по договор за заем от
29,03,2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска-
09.01.2020 г. до окончателното плащане. В условията на евентуалност се
претендира връщане на посочените по-горе сума като получена без основание, с
отпаднало, неосъществено. Претендират се и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на
29,03,2019 г. между страните бил сключен договор за заем, по силата на който
ищецът дал на ответника сумата от 1000 лв. Уговорката между страните била
ответникът да върне сумата до 1 месец. До настоящия момент все още не е върната
сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез
особения си представител адвокат И., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е получавал
паричните суми от ищеца.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приетата по делото разписка от 29,03,2019 г. се установява, че на
посочената дата 29,03,2019 г. С.Р.Т. е получил от В.И.К. в брой сумата от 1000
лева.
По
делото е разпитана свидетелката Х. М. М.,
която познава страните по делото. Познава С.Т. от началото на 2019 г.
във връзка с това, че е трябвало да използват неговите алпиниски услуги на един
обект. Тъй като ответникът постоянно искал пари, ищецът му дал в заем 1000 лв.
срещу разписка. Уговорката е била парите да бъдат върнати след един месец. Това
се е случило през пролетта на 2019 г., през месец март.
Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания на Х. М. М., като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
По
смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателят определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
Тежестта на доказване на съществуването на такъв е на страната, която търси
изпълнение по него, в случая на ищеца, който твърди, че ответникът не му е върнал съответната сума.
От
показанията на свидетелката Х. М. М.,
които настоящият съдебен състав кредитира изцяло като пълни,
последователни, логични и непротиворечащи останалия доказателствен материал, както
и от приложената по делото разписка от 29,03,2019 г., съдът намира, че между
страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношения по сключен
договор за заем за потребление по смисъла на чл.240,ал.1 от ЗЗД, който както бе
посочено по-горе е реален договор и правата и задълженията между страните
възникват от момента на предаването на парична сума. С предаването на сумата от
1000 лева, установено с разписка от 29,03,2019 г., съдът намира, че е завършен
статичния фактически състав посочен в чл. 240, ал. 1 ЗЗД и договорът за заем –
като реален, се счита за сключен. При това положение възниква задължение за заемателя да върне сумата от 1000 лева , получена по договор за
заем от 29,03,2019 г. Сумата е следвало да бъде върната един месец след
сключване на договора. Поради това падежът на задължението е настъпил.
Поради
гореизложеното предявения главен иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
и доказано по размер.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 50 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и депозит за особен представител
в размер на 100 лв.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.Р.Т., ЕГН **********
***, да заплати на В.И.К., ЕГН ********** *** сумата от 1000 лева – главница
дадена в заем по договор за заем от 29,03,2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 09.01.2020 г. до окончателното плащане, като и
сумата от 450 лева представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
:/п./Н.С.
Вярно с оригинала.
К.К.