Присъда по дело №2164/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 86
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20173110202164
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2017 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер   86                           Година 2019                                              Град ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                     ПЪРВИ СЪСТАВ

На  четвърти април                                          Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО МИНЕВ

                                                          

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.Т.

2. А.А.

 

СЕКРЕТАР: ПЕТЯ Г.

ПРОКУРОР:  РОСИЦА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от Председателя

наказателно общ характер дело номер 2164 по описа за две хиляди и седемнадесета година.

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.И.Ц. - родена на ***г***, българка, българска гражданка, разведена, осъждана, с висше образование, ЕГН **********,

 

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ

 

През периода месец януари 2012г. – 06.12.2012г. в гр.Варна, гр.София и гр.Казанлък, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Г.Т. и И.Т.М., че ще им предостави консултантска помощ, във връзка с кандидатстване за безвъзмездно финансиране по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013г., ще изготви бизнес план за кандидатстване, ще депозира окомплектованите документи в Министерство на земеделието и храните и ще съдейства при управление на проекта и с това причинила имотна вреда на Г.Т. в размер на 168 016,66 лева и на И.Т.М. в размер на 28 420,00 лева, всичко на обща стойност 196 436, 66 лева /сто деветдесет и шест хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 66 стотинки/, като причинената вреда е в големи размери, деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай – престъпление по чл.210 ал.1 т.4 и т.5, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК й налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ПЕТ ГОДИНИ, изпълнението на което следва да бъде при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.М.И.Ц.  ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец Г.Т. сумата от 168 016,66 лева /сто шестдесет и осем хиляди и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното й изплащане за причинените от деянието имуществени вреди.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.М.И.Ц.  ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец И.Т.М. сумата от 28 420, 00 лева /двадесет и осем хиляди четиристотин и двадесет лева/, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното й изплащане за причинените от деянието имуществени вреди.

 

На осн. чл.189 от НПК ОСЪЖДА подс. М.И.Ц. да заплати направените по делото РАЗНОСКИ в размер на:

- 834,89 лева по сметка на ОД на МВР – Варна;

- 432,79 лева по сметка на Районен съд – Варна;

- 7857,46 лева държавна такса върху уважени граждански искове.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                                  2.


П Р О Т О К О Л

 

Година 2019                                                                                        град ВАРНА    

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                           ПЪРВИ СЪСТАВ

На четвърти април                                       Година две хиляди и деветнадесета

 

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО МИНЕВ

                                                          

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.Т.

2. А.А.

 

СЕКРЕТАР: ПЕТЯ Г.

ПРОКУРОР:  РОСИЦА ПЕТРОВА

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

наказателно общ характер дело номер 2164 по описа за две хиляди и седемнадесета година.

 

 

СЪДЪТ на осн. чл.309 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия М.И.Ц., с ЕГН ********** от "ПОДПИСКА" в „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ до влизане на присъдата в сила.

СЪДЪТ постановя НЕЗАБАВНОТО изпълнение на изменената мярка „Задържане под стража“ и подсъдимата Ц. следва да бъде задържана в съдебната зала.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                                  /ХР. МИНЕВ/

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                       2.

 

Съдържание на мотивите

М  О  Т  И  В  И

 

                    към присъда по НОХД №2164 по описа за 2017год. на

                    Варненския районен съд – ПЪРВИ наказателен състав.

           По отношение на подс.М.И.Ц. от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по чл.210 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК  за това, че през периода месец януари 2012г. - 06.12.2012г. в гр. Варна, гр. София и гр. Казанлък, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Г. Т. и И.Т.М., че ще им предостави консултантска помощ във връзка с кандидатстване за безвъзмездно финансиране по „Програма за развитие на селските райони 2007 -2013г.“, ще изготви бизнес план за кандидатстване, ще депозира окомплектованите документи в Министерство на земеделието и храните и ще съдейства при управление на проекта и с това причинила имотна вреда на Г. Т. в размер на 168 166.66 лева, и на И.Т.М. в размер на 28 420.00 лева, всичко на обща стойност 196 436.66 /сто деветдесет и шест хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 66 стотинки/ лева, като причинената вреда е в големи размери, деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.

          В съдебно заседание представителят на ВРП първоначално поддържа повдигнатото обвинение срещу подс. Ц., а в последствие измени същото, като обвинението доби следния вид: За престъпление по чл.210 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това че през периода месец януари 2012г. – 06.12.2012г. в гр.Варна, гр.София и гр.Казанлък, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Г. Т. и И.Т.М., че ще им предостави консултантска помощ, във връзка с кандидатстване за безвъзмездно финансиране по „Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013г.“, ще изготви бизнес план за кандидатстване, ще депозира окомплектованите документи в Министерство на земеделието и храните и ще съдейства при управление на проекта и с това причинила имотна вреда на Г. Т. в размер на 168 016,66 лева и на И.Т.М. в размер на 28 420,00 лева, всичко на обща стойност 196 436, 66 лева /сто деветдесет и шест хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 66 стотинки/, като причинената вреда е в големи размери, деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай. В конкретния случай изменението на обвинението се състои единствено и само в прецизирането изписването на размерът на вредата причинена на св.Т.. Крайният размер на причинените имущественни вреди е непроменен, правната квалификация на деянието също. Прокурорът пледира за осъдителна присъда по отношение на подсъдимата, като предлага да бъде наложено наказание – „лишаване от свобода”, за срок от три години и шест месеца, което да се изтърпи ефективно. 

          В съдебно заседание подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатото и с обвинителния акт обвинение и заявява, че не желае да се възползва от разпоредбите на НПК, относно приложението на съкратеното съдебно следствие. Дава обяснения, с които се опитва да оправдае действията си извършени срещу св.Т. и св.М..

          Защитникът на подсъдимата участвал в последното по делото заседание пледира за оправдаването и като счита, че липсва изпълнен състав на престъпление по НК от страна на Ц., твърди, че са налице граждански правоотношения между страните, Ц. и Т. и М..

          В дадената последна дума на подс.Ц. отново се опитва да дава някакви обяснения в подкрепа на нейна версия, целяща оневиняването и, която обаче е категорично оборена от събраните в хода на ДП и съдебното следствие доказателства.

          По делото бе приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалият свидетел Т., конституиран и в качеството му на частен обвинител и от пострадалата свидетелка М., за причинените от деянието имуществени вреди в размер на 168 016.66лева, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата за св.Т. и в размер на 28 420.00лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата за св.М..

           Процесуалният представител на частния обвинител и гр.ищец Т. в хода по същество поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за налагане на ефективно наказание лишаване от свобода над средния размер прездвиден от закона. Пледира и за уважаване изцяло на предявения гр.иск от Т..

          Гр.ищец М. поддържа предявения от нея гр.иск и по същество пледира за уважаването му изцяло.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следната фактическа обстановка описана в обвинителния акт и неоспорена от страните:

 Свидетелката И.М. *** и притежавала цех за производство на мебели, както и земеделски земи, на които отглеждала селскостопанска продукция. В края на 2011г. тя решила да разширява бизнеса си като обмисляла възможността да кандидатства за евросубсидии. Намеренията си споделила със своя приятелка от гр.София, която и казала, че познава една жена, която се занимавала с изготвяне на проекти за кандидатстване по европрограми и работела много успешно. Това била подсъдимата М.И.Ц.. Св.М. поискала да се свърже с въпросната жена и през месец януари 2012г. подс.Ц. и се обадила по телефона. Двете се уговорили след няколко дни да се срещнат в гр.Казанлък. По време на срещата подсъдимата Ц. убедила св.М., че се занимава именно с изготвяне на проекти и няма проблем да и изготви такъв срещу определено заплащане. Подсъдимата обяснила още, че нейната комисионна била 1% от размера на субсидията и тя щяла да си удържи паричната сума при получаването и. Няколко дни след срещата между двете, подсъдимата Ц. се обадила на св.М. и казала, че трябва да и изпрати пари. На 16.02.2012г. св.М. превела по сметка на подс.Ц. първата парична сума в размер на 320.00лева. Междувременно И.М. разговаряла със своя зет - свидетеля Г. Т.,*** и му споделила, че е намерила една жена, която ще и помогне да получи субсидия по европроекти и св.Т. проявил интерес. Двамата решили да кандидатстват заедно по втори проект. Свидетелят Г. Т. пребивавал в Р България от около 20 години. В България се занимавал с бизнес - предимно поправка и ремонт на кораби. В началото на 2012г. решил да разшири бизнеса си, като направи цех за преработка на орехи. Решил да направи цехът в гр. Казанлък, тъй като свид. И.М. - майка на съпругата му разполагала със съответните площи. Когато разговарял със свидетелката М., св.Т. разбрал, че е възможно да направи проект, с който да кандидатства за субсидия от фонд на Европейския съюз и поискал да се запознае с подсъдимата Ц.. В началото на месец април 2012г. тримата се срещнали в гр. Варна и подс. М.Ц. се представила като независим консултант по кандидатстване по програми, финансирани от фондове на ЕС. Свид. Т. обяснил на подс. Ц. каква идея имал и подсъдимата отговорила, че би могло да се кандидатства за субсидия с такъв проект и че е съгласна да работят заедно. Уговорили се за условията, като подс. Ц. показала на свидетеля бланкетен договор за изработка, в който били посочени права и задължения на възложителя и изпълнителя. Двамата се уговорили и за възнаграждението на подс. Ц., което в представения от нея договор следвало да зависи от размера на инвестициите по проекта. Подс. Ц. казала, че това щяло да бъде 1 % от размера на инвестициите, независимо колко са те. Също така му казала, че ще й плати, когато му отпуснат субсидията. Задължението на подс. Ц. по договора било да предостави консултантска помощ при управление на проект, включваща и изработване на бизнес план за кандидатстване за безвъзмездно финансиране по Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г., по мярка 123 - добавяне на стойност към земеделските и горските продукти. Самият договор подписали впоследствие, когато вече било регистрирано и дружество „Арион 1“, създадено за тази цел, като датата на договора всъщност била датата на действителната уговорка между тях - 01.04.2012г. Подсъдимата Ц. казала на свидетеля Т., че ще му изпрати списък с всички необходими за кандидатстване документи, както и бланки на различни декларации, които трябвало да попълни. Обещала, че ще окомплектова документите и ще ги подаде в МЗХ и ДФ „Земеделие" за одобрение. Подсъдимата предоставила на свидетеля и нейни лични банкови сметки, по които той трябвало да и превежда пари. Обяснила му, че това е изискване на Министерството и самите банкови сметки щели да бъдат контролирани оттам. Още в самото начало подс. Ц. обяснила, че сумата за която евентуално свид. Т. може да кандидатства е около 600 000 - 700 000 лева, като финансирането на проекта било сигурно, тъй като имала връзки в Министерство на земеделието. Впоследствие сумата се променяла, като подс. Ц. винаги казвала, че са одобрили още неща по проекта и още суми, поради което свидетелят би могъл да кандидатства за по - голяма сума. Така накрая сумата, за която св.Т. щял да кандидатства достигнала до 1 700 000 лева. След като двамата свидетели - Т. и М. били убедени от подсъдимата, че всичко ще бъде както трябва с техния проект, те закупили сграда в гр.Казанлък, която трябвало да бъде пригодена за развиване на дейността им. За да поддържа заблуждението им, подсъдимата Ц. започнала да иска непрекъснато да и бъдат изпращани различни документи, както и пари по посочените от нея банкови сметки. На 11.04.2012г. св.Т. изпратил по сметка на подс.Ц. първата парична сума в размер на 1700.00лева. Подсъдимата контактувала с двамата свидетели по телефона, както и по ел.поща и непрекъснато ги убеждавала, че движи проектите им. Подсъдимата непрекъснато уверявала св.Т., че всеки момент ще бъде получено одобрение на проекта от Министерството и той ще трябва да отиде до гр.София. На 29.08.2012г. св.Т. действително отишъл в гр.София, където се срещнал с подс.Ц.. Двамата отишли в МЗГ и тя го накарала да подпише две молби: едната била за посочване на банкова сметка, ***сидията, а в другата трябвало да посочи дадената от него до момента сума, с цел да му бъде върната. Според св.Т. до този момент дадените от него парични средства възлизали на около 81000.00лева. След като подписал молбите, подсъдимата Ц. ги взела, отишла някъде и след малко се върнала и му дала листче, на което бил посочен вх.№02-6500/9057/29.08.2012г. Подсъдимата му обяснила, че това бил входящият номер за неговия проект и по този номер можел да проверява как се движат нещата с проекта му. През месец ноември 2012г. св.Т. отишъл отново в гр.София, за да разбере защо проектът все още не е одобрен. Тогава подсъдимата Ц. го срещнала с непознат мъж, който се представил за служител в МЗХ на име М.К.. Той обяснил на свидетеля, че проектът му бил одобрен и изпратен в ДФ"Земеделие", където трябвало да се одобри плащането. Свидетелят отново повярвал, че всичко е наред и превел поредните пари по сметките на подс.Ц.. Последната сума в размер на 650.00лева била преведена по *** на подс.Ц. в Алианц банк България на 06.12.2012г. По същия начин била заблуждавана и свидетелката М. - подс.Ц. и на нея обяснявала, че всички документи се придвижват и всеки момент се очаква одобрение на проекта. Тъй като в края на годината отново подсъдимата не представила документи за одобряването на проекта, св.Т. започнал да звъни в МЗХ и да търси информация. Така установил, че там не са постъпвали документи на фирма „Арион 1". Свидетелят започнал да звъни по телефона на подсъдимата и да я пита какво се случва, но тя не му дала никакво разумно обяснение. Свидетелката И.М. също се усъмнила, че нещо не е наред с техния проект и като извършила проверка установила, че са измамени. По този начин свидетелят Т. превел на подсъдимата Ц. парична сума в размер на 168 016,66 лева, а свидетелката М. и превела по банкови сметки сумата от 28 420 лева. Паричните преводи на сумите, дадени от св.Т., с негово съгласие били превеждани и от св.В./негова съпруга/, както и от св. Р. Райков.

Видно от приложените по делото документи от ДФ"Земеделие" е, че няма данни Г. Т., И.М. и „Арион 1“ ООД да са кандидатствали по мерки от Програма за развитие на селските райони. Документ с вх.№02-6500/9057/2012 г. е заведен в деловодната система на ДФЗ и представлява писмо с подател Ст.М. Видно от показанията на свидетелите А., Н. и К. - служители в ДФ"Земеделие" е, че документи по мярка 123 на името на свидетелите Т., М. и фирма „Арион 1" ООД никога не са постъпвали при тях.

От заключението на изготвената в хода на разследването съдебно -счетоводна експертиза е установено, че:

В периода от 16.02.2012г. до 21.08.2012г. включително преведените парични суми от свид. И.Т.М. на подс.М.И.Ц. са в общ размер на 28 240.00 лева.

В периода от 11.04.2012г. до 06.12.2012г. включително, преведените парични суми от свид. Р.К.Р. на подс. М.И.Ц. са в общ размер на 96 513.66 лева.

В периода на 12.06.2012г. преведените парични суми от свид. Р.К.Р. на свид. И.Т.М. са в общ размер на 700.00 лева.

В периода от 02.05.2012г. до 15.05.2012г. включително, преведените парични суми от свид. М.И.В. на подс. М.И.Ц. са в общ размер на 6 900.00 лева.

В периода от 04.06.2012г. до 17.09.2012г. включително, преведените парични суми от свид. Г. Стефанос Т. наподс. М.И.Ц. са в общ размер на 64 603.00 лева.

Общо преведените парични суми от двамата пострадали в периода от 16.02.2012г. до 06.12.2012г. на подс. М.И.Ц. са в общ размер на 196 436.66 лева.

В хода на разследванетопо ДП е била назначена и изготвена съдебно - техническа експертиза. При извършеното сравнително техническо изследване между:

- копие на заповед №03/РД/918 от 15.05.2012г. - обекта на експертизата и разпечатани файлове:

- от СДVerbatum" - условно обозначено като CD номер 1, съдържащо файл с наименование Zapoved.pdf;

- от СДVerbatum" - условно обозначено като CD номер 2, съдържащо файл с наименование Zapoved za priem.pdf

се установи, че копие на Заповед №03-РД/918 от 15.05.2012г. - обекта на експертизата и разпечатени файлове

- от СДVerbatum" - условно обозначено като CD номер 1, съдържащо файл с наименование Zapoved.pdf - сравнителен образец;

- от СДVerbatum" - условно обозначено като CD номер 2, съдържащо файл с наименование Zapoved za priem.pdf - сравнителен образец

са с един същ номер, но с различно съдържание на текстовете.

При извършеното сравнително техническо изследване между копие на Заповед №03-РД/918 от 15.05.2012г. - обекта на експертизата и файл разпечатан от СДVerbatum" - условно обозначени като CD номер 2, съдържащо файл с наименование Zapoved za priem.pdf - сравнителен образец, се установиха съвпадения в подписа в графа „Одобрявам", в попълващите ръкописни и печатни текстове, в отпечатъци от правоъгълен щемпел и кръгъл печат, а именно в отстоянията помежду им и във взаимното им разположение един спрямо друг.

Също така са установени съвпадения в подписа в графа ,,ИЗПЪЛНЕТИЛЕН ДИРЕКТОР" и отпечатъка от кръгъл печат, а именно в отстоянията помежду им и във взаимното им разположение един спрямо ДРУГ.

Въз основа на гореописаното може да се направи извод, че частите посочени в отделени с червен цвят от Заповед №03-РД/918 от 15.05.2012г. от СДVerbatum" - условно обозначени като CD номер 2, съдържащо файл с наименование Zapoved za priem.pdf - сравнителен образец, са били използвани за изготвянето на Заповед №03-РД/918 от 15.05.2013г. - обекта на експертизата.

От заключението на изготвената съдебно компютърно - техническа експертиза се установява, че:

 

1.                0т изследването на и - мейл: *********@*****.*** с парола maraki357, се установиха всички входящи и-мейли и тяхното съдържание по дати с кореспондент: *******@***.**, за периода 16.02.2012 -31.12.2012 г., както следва:

Входящи и-мейли за периода от 16.02.2012 г. - 31.12.2012 г. на и-мейл *********@*****.*** с кореспондент: *******@***.** са общо 10 /десет/ броя.

Възможно е манипулиране на препратени/изпратени и чернови и-мейли и поради това експертизата не ги е анализирала и не може да даде заключение за същите в горепосочения период.

Изтрити и-мейли на и-мейл *********@*****.*** са общо 0 /нула/

броя.

2. От изследването на и-мейли: ***********@*****.*** с парола Gt124124 се установиха всички входящи и-мейли и тяхното съдържание по дати с кореспондент: *******@***.** за периода 16.02.2012 г. -31.12.2012 г., както следва:

Входящи и-мейли за периода от 16.02.2012 г. - 31.12.2012 г. на и-мейл ***********@*****.*** с кореспондент: *******@***.** са общо 4 /четири/ броя.

Възможно е манипулиране на препратени/изпратени и чернови и-мейли и поради това експертизата не ги е анализирала и не може да даде заключение за същите в горе посочения период.

Изтрити/Trash и-мейли на и-мейл ***********@*****.*** са общо 0 /нула/ броя.

Не е възможно манипулиране на входящите и-мейли и и-мейли **********@*****.*** и на и-мейл ***********@*****.*** в периода от 16.02.2012 г. - 31.12.2012 г., защото при входящи и-мейли се регистрира IP адрес и МАС адрес на изпратил и получил и-мейла. Веднъж запаметено получено/входящо писмо няма как да се промени в самата и-мейл поща. Може да се манипулира, ако писмото се премести в други папки извън входящата и-мейл поща или се съхрани на компютър.

Така описаната фактическа обстановка е описана и в изготвения по делото обвинителен акт. Макар и да е оспорвана от страна на подсъдимата, съдът намира, че в изготвения обвинителен акт, представителя на РП Варна правилно е описал фактите по делото и правилно и законосъобразно е квалифицирал извършеното от подс.Ц. престъпление. Описаната фактическа обстановка се доказва и от събраните в хода на съдебното следствие показания на разпитаните свидетели. По делото не се спори, кога и по какъв повод подс.Ц. се е запознала с двамата пострадали. Не се спори и за какво са били превеждани суми на Ц. от страна на пострадалите свидетели Т. и М.. От показанията на св. Б. се установява, че същата е изработвала в качеството си на действащ правоспособен архитект проекти, които е следвало да се използват за построяването на сгради в изпълнение на проект за създаване на предприятие извършващо обработка на орехи в района на община Казаналък от страна на св.Т. и св.М.. От показанията на св. Р. се установява, че той в качеството си на преводач на св.Т. е водил многократно разговори с подс. Ц., като тя му е казвала, че проекта на Т. е преминавал през определена комисия в ДФЗ, за което е искала определена сума пари. Свидетелят установява, че десетки пъти е разговарял с Ц. и след като е превеждал на Т. съдържанието на разговора, той му е давал поисканата от Ц. конкретна сума, която той от своя страна е превеждал по нейна банкова сметка. Сметката, на която свидетелят Р. е изпращал поисканите от Ц. суми е била изпратена от подс.Ц. на св.Р. като СМС. От проведените разговори с Ц., св.Р. е разбрал, че Ц. иска сумите по сметката си за да ги превежда в МЗ или ДФЗ, с цел Т. да докажел желанието си да извърпшра реален бизнес в страната, а не само да усвоява европейски средства по програми. Св.Р. установява, че винаги подс.Ц. му е казвала, какво е основанието за превеждането на конкретната сума, което е следвало да посочи в банковото нареждане.

От показанията на св.А. се установява, че при него като Началник отдел във фонд земеделие, отговарящ по европейските проекти са се явили двамата пострадали свидетели, които са поискали информация за това, докъде са стигнали техните проекти. Свидетелят установява, че след като е направил справка в електронния регистър на фонда е установил, че номерът който му е предоставен от пострадалите не съществува като такъв в системата. Свидетелят установява, че дори се е усъмнил за „бъг“ в системата и след направени други две проверки е установил че липсва информация за проектите, за които пострадалите са плащали на подс.Ц.. Свидетелят установява, че в системата на фонда не е имало и документ със сходни имена на пострадалите, поради което е проверил и е установил, че кандидатстване от страна на двамата пострадали свидетели не е имало във фонда, а документа, който те са предоставили за проверка е явно манипулиран или фалшифициран. Свидетелят установява, че документа който е представен от пострадалите е бил на бланка на фонда, но съдържанието не отговаря на действителността и изглежда професионално подправено, макар, че е представено копие от същия документ.

Свидетелят установява също, че когато се подава проект във фонда се дават регистрационни номера, първият от които е уникален регистрационен номер, който се дава на физическо или юридическо лице, който е от шест цифри и се прави от областните служби, където се кандидатства. Номерът се издава след попълване на набор от документи и това е номерът на кандидата. Установява също, че този кандидат с този персоналан номер може да има един или по-вече проекти в зависимост от това, по коя мярка кандидатства. Свидетелят установява, че такъв номер не му е бил предоставен, а се е опитал да извърши справка с цел предоставяне на исканата информация по името  на посочена фирма и нейния управител.

Свидетелят установява, че във фонда не съществува изискване за това да се депозират суми пари по проекти с цел гарантиране на сериозни намерения от кандидата.

Заключението на св. А. за липса на подадени проекти от пострадалите е станало причина св.А. да уведоми св. Н. за казуса и да го запознае с него. Св.Н. към този момент е работел като началник на противодействие на измамите.        

Св.Н. установяв, че на свой ред е направил проверка във фонда и не е установил подаден проект от г-жа М. или от фирма „Арон 1“ ООД. Тогава св.Н. изпратил постадалата М. в Дирекция на полицията за да подаде жалба за извършената измама.

От показанията на св. П. – приятелка на подс.Ц. се установява, че тя е присъствала на два от разговорите на Ц. с пострадалите свидетели и съдържанието на същите е било все за кандидатстване по европейски програми за финансиране от ДФЗ, като Ц. е обяснявала според нея някакви правила за кандидатстването по програмите на пострадалите.

От показанията на св.Т. се установява вече описаната фактическа обстановка, като същия добавя и детайли в отношенията с подс.Ц.. Свидетелят установява, че Ц. е получавала пари и за да заплати услугата извършена от арх.Б., но тя не я е заплатила, което е станало причина Б. за издаде фактури, да ги изпрати на Т. и той отново да заплати дължимата сума. Свидетелят установява, че проектите за предприятието са останали в подс.Ц. и не са му били предадени, въпреки, че Ц. ги е получила от Б.. Св.Т. установява, че подс.Ц. му е обещавала да получи 100% от одобрената от фонда сума, а не 50% както му е било известно, тъй като той не е български гражданин. Свидетелят установява, че Ц. е отказала да се среща с него и с М. след като е разбрала, че лично са проверили във Фонд Земеделие за движението на проектите и са установили измамата. Ц. е продължила да ги мами, както е обещала да върне получените от Т. и М. суми, както и че ще преведе получени от фонда пари по проекта. Явила се е в гр.Варна и ги уверила, че предвид размерът на сумите има проблем с техните преводи и че трябва лично да отиде до банката за да уреди преводите. Разбира се по сметките на свидетелите не са били получени каквито и да било преводи от страна на Ц.. Свидетелят установява, че документът, с който е отишъл да направи проверка за движението на проекта във Фонд Земеделие му е бил изпратен лично от подс.Ц. на неговия имейл адрес, откъдето го е разпечатал.

В показанията на св.М. се установява описаната по-горе фактическа обстановка, като същите изцяло кореспондират с приложените по делото писменни доказателства. Свидетелката установява идентично поведение на Ц. с това, което е имала и със св.Т.. Отново подс.Ц. и се е обаждала за да и каже, къде, по коя банкова сметка, ***. Отново както и на Т. и е давала уверения, че се занимава с поисканата от свидетелката програма и че ще и придвижва необходимите документи в МЗХ и Фонд Земеделие.

От показанията на св. В. – съпруга на св.Т. също се потвърждава описаната вече фактическа обстановка.

От показанията на св. Т.-В. се установява, че тя е извършила проверка според своите умения и познания и е установила, че подс.Ц. е измамила пострадалите свидетели. Подс.Ц. и пред нея е обещала да възстанови получените от пострадалите сидетели суми пари, които били налични по нейна сметка, но това разбира се не се е случило.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за правдиви, добросъвестно дадени и безпротиворечиви. От тях безспорно се установява престъпния умисъл на подс.Ц., желанието и да въведе в заблуждение пострадалите свидетели и да им причини имущественни вреди, с цел да си набави имотна облага по неправомерен начин. Подс.Ц. не е съдействала по какъвто и да било начин на пострадалите свидетели за оформянето и придвижването на документи за кандидатстване за финансиране от ДФЗ на проекти по различни програми. Фактическата обстановка се доказва и от събраните по делото писмени доказателства и заключения на изготвените експертизи, които са приети по делото и не са оспорени от страните. 

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимата Ц. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, затова, че през периода месец януари 2012 г. - 06.12.2012 г. в гр. Варна, гр. София и гр. Казанлък, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Г. Т. и И.Т.М., че ще им предостави консултантска помощ във връзка с кандидатстване за безвъзмездно финансиране по Програма за развитие на селските райони 2007 -2013 г., ще изготви бизнес план за кандидатстване, ще депозира окомплектованите документи в Министерство на земеделието и храните и ще съдейства при управление на проекта и с това причинила имотна вреда на Г. Т. в размер на 168 016.66 лева, и на И.Т.М. в размер на 28 420.00 лева, всичко на обща стойност 196 436.66 /сто деветдесет и шест хиляди четиристотин тридесет и шест лева и 66 стотинки/ лева, като причинената вреда е в големи размери , деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай.

От обективна страна изпълнителното деяние е било осъществено от подс.Ц. чрез множество действия. Същата нееднократно в продължителен период от време е симулирала действия, че събира документи, внася същите в ДФЗ по определени програми за финансиране, представяла е фалшиви документи на св.Т., уж издадени от ДФЗ, твърдяла е, че проектите са преминавали през различни комисии на фонда, искала е пари като гаранция за сериозни намерения и т.н. 

От субективна страна деянието е извършено от подс.Ц. умишлено, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните последици и пряко е целяла тяхното настъпване. Налице е и специалната /користната/ цел, да набави за себе си имотна облага, като подс.Ц. е съзнавала, че като последица от нейните деяния ще настъпи за пострадалите имотна вреда.

Квалификацията на деянието по чл.210, ал.1. т.5 от НК- се обуславя от размера на причинената на пострадалите имотна вреда - 196 436.66 лв. Този размер на вредата, с оглед размера на минималната работна заплата установена за страната за периода месец януари -месец декември 2012г./ 270.00лв. съгласно ПМС №180/30.06.2011г./ покрива критериите предвидени в Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ОСНК за „големи размери" т.к.надвишава размера на МРЗ със 700 пъти.

Квалификацията по чл.26, ал.1 от НК се обуславя от обстоятелството, че през непродължителни периоди от време подс. Ц. е извършила деяния, които осъществяват състава на престъплението измама, като деянията са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното. Възползвала се е от наивността на св. М. и доверието, което е имало изградено между М. и св. Т., а също и от родствената им връзка.

         Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.

         Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не установи.

         Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема липсата на критично отношение към извършеното деяние, невъзстановяването на причинените от деянието имущественни вреди, въпреки декларативното желание за това от първото по делото с.з., опита за отлагане края на съдебното производство и процесуална шикания с цел по-бавното приключване на делото, опита да се изгражда оневиняваща я версия и избягване на наказателната отговорност, факта, че е била осъждана за извършена друга имама, невлияеща на правната квалификация на деянието и липсата на резултат от наложеното и за нея наказание, изключителна арогантност и комбинативност проявени при извършване на деянието.

         Причината за извършване на деянието са стремежа към противоправно облагодетелстване.

         Съдът, след като съобрази обществената опасност на деяниети и тази на дееца, прецени, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК. Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимата, начина на извършване на деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от пет години, изтърпяването на което следва да бъде при първоначален общ режим. 

         Съдът намира, че за постигане целите предвидени от закона е наложително наказанието наложено на подс.Ц. да бъде изтърпяно ефективно, тъй като от подсъдимата е с висока степен на общественна опасност, извършила е измама на по-вече от едно лице, причинила е щети в големи размери на пострадалите и предишното наложено и наказание за извършено друго такова престъпление очевидно не я е възпряло да продължи да извършва престъпления от общ характер. Съдът намира, че единствено и само по този начин ще се постигнат цели на наказанието, предивдени в закона.  

          Съдът уважи изцяло предявените по делото граждански искове от страна на Т. и М., като осъди подс.Ц. да заплати на гр.ищец Т. сумата от 168016.66лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането за претърпените от деянието имуществени вреди, а също и на гр.ищец М. съмата от 28 420.00лева ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като намери, че гражданските искове са основателни и доказани по размер.  

          Съдът възложи направените по делото разноски да бъдат заплатени от подсъдимата.

          По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: