№ 3702
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110122851 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД ,, със
седалище и адрес на управление гр. София,
бул. ,,Д,7, чрез адв. М. Г., срещу Б. Н. Ц., ЕГН ,9.
В исковата молба се твърди, че на 09.03.2021 г. в гр. София, ж.к. „, пред
бл. 6, е реализирано ПТП с участието на МПС „,6" с рег. № СВ , НХ,
собственост на „Ф,Д и управлявано от ответника Б. Н. Ц., който, навлизайки
срещу знак Б-1 в еднопосочна улица, при преминаване покрай МПС „Б,1 ВМ,
собственост на Ве,ав Д. В. и управлявано от същия, не спазил достатъчно
странично разстояние и реализирал ПТП. Сочи, че МПС „,6" с рег. № СВ , НХ
е било застраховано по полица „Гражданска отговорност" №
BG/02/121000573015. В ищцовото дружеството е била заведена щета под №
********** от Ве,ав Д. В.. След направена оценка на щетата е било
определено обезщетение в размер на 188,24 лв., което е било изплатено на
Ве,ав Д. В.. Твърди, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2%. Твърди, че до ответника е била изпратена регресна
покана, но към датата на исковата молба не е постъпило плащане. Моли съдът
да осъди ответника да заплати сума в размер 188,24 лв., представляваща
изплатеното от ЗД „БУЛ ИНС" АД застрахователно обезщетение, и
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, или общо 213,24 лева, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба
(18.04.2024 г.) до пълното изплащане на дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който се оспорва предявеният иск като
недопустим и неоснователен. Оспорва се пасивната материална легитимация
на ответника, доколкото МПС „,6" с рег. № СВ , НХ е собственост на
1
търговско дружество ,,Фловер БН” ЕООД, а не на ответника. Сочи, че в
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че виновен за
настъпилото ПТП е лице с име К,в. Оспорва се да е изпратено надлежно
уведомление до длъжника, доколкото регресната покана е била изпратена до
неправилен адрес. Оспорва претенцията за ликвидационни разноски. Моли за
отхвърлянето на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
По делото са представени следните доказателства: 1. Преводно
нареждане FT24008815577603 от 08.01.2024 г. /л. 5/; 2. Уведомление за щета
по застраховка ,,Гражданска отговорност” на МПС от 16.03.2021 г. /л. 6/; 3.
Протокол за ПТП № 1787360 от 09.03.2021 г. /л. 7/; 4. Уведомление за
необходими документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно
обезщетение /л. 8/; 5. Свидетелство за управление на МПС № *********,
контролен талон № 5450731, свидетелство за регистрация на МПС част II №
********* и знак за технически преглед на пострадалото МПС /л. 9/; 6. Опис
заключение на щета на МПС /л. 10/; 7. Опис на щета № 1, щета № **********
от 16.03.2021 г. /л. 10/; 8. Калкулация на щета № ********** от 16.03.2021 г.
/л. 11/; 9. Доклад № 211000752901/19.05.2021 г. /л. 12/; 10. Застрахователна
полица по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" №
BG/02/121000573015 /л. 13/; 11. Писмо от ЗД ,,БУЛ ИНС” АД до В. Д. В. от
26.03.2021 г. /л. 14/; 12. Писмо от ЗД ,,БУЛ ИНС” АД до Отдел ,,Пътна
полиция” при СДВР от 26.03.2021 г. /л. 15/; 13. Удостоверение с рег. № 433200-
45345 относно щета № ********** /л. 16/; 14. Уведомително писмо с рег. №
433200-38939 /л. 17/; 15. Удостоверение за банкова сметка /л. 18/; 11. Преводно
нареждане FT21153015550225 от 02.06.2021 г. /л. 19/; 16. Регресна покана от
14.07.2021 г. – 2 бр. /л. 20 и л. 23/; 17. Обратна разписка – 2 бр. /л. 21-22/; 18.
Обратна разписка /л. 24/; 19. Пълномощно за процесуален представител на
ищеца /л. 25/; 20. Преводно нареждане FT242360H9TF6MP2 от 23.08.2024 г.
По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обосновано, компетентно и пълно. От
същото се установява, че всички щети върху МПС „Б,1 ВМ се намират в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Стойността на вредите върху
МПС „Б,1 ВМ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 395,33 лева.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля В. Д. В. – водач на МПС „Б,1 ВМ, за установяване на механизма на
процесното ПТП. От разпита на свидетеля се установява, че през пролетта на
2021 г. водачът на МПС „Б,1 ВМ е спрял в еднопосочна улица в ж.к. ,,Борово”,
а в насрещната посока за движение се движи череп джип, който при
разминаването с автомобила, управляван от свидетеля, реализира ПТП.
Свидетелят описва поведението на водача на другия автомобил като
провокативно и неадекватно спрямо ситуацията. На място са пристигнали
органи на реда.
Показанията на свидетеля съдът кредитирани изцяло, доколкото са
2
последователни, правно и житейски логични и кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства. По делото няма данни, които да сочат за
евентуална заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, поради
което настоящият състав счита показанията за достоверни, обективни и
безпристрастни.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.03.2021 г.
около 19:00 ч. в гр. София, ж.к. „, пред бл. 6 е реализирано ПТП с участието на
МПС „,6" с рег. № СВ , НХ, собственост на „Ф,Д и управлявано от ответника
Б. Н. Ц., който, навлизайки срещу знак Б-1 в еднопосочна улица, при
преминаване покрай МПС „Б,1 ВМ, собственост на Ве,ав Д. В. и управлявано
от същия, не спазил достатъчно странично разстояние и реализирал ПТП.
Към датата на процесното ПТП съществува валидно застрахователно
правоотношение между ищцовото дружество и ,,Фл,4 по застрахователна
полица по застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите” № №
B, , НХ.
В ищцовото дружество е заведена щета № ********** от 16.03.2021 г. от
Ве,ав Д. В. – водач на увреденото МПС „Б,1 ВМ. Извършен е опис на щетите –
заден десен калник и облицовка на задна броня. След извършена калкулация
на щетите е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 188,24 лева
на Ве,ав Д. В..
Срещу ответника Б. Н. Ц. е съставен АУАН с бл. № 386371/09.03.2021 г.
за нарушаване на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1
ЗДвП и чл. 147, ал. 1 ЗДвП и е издадено наказателно постановление № 21-
4332-004776/19.03.2021 г. Същото е влязло в законна сила.
На ответника е изпратена регресна покана от ищцовото дружество на
основание и чл. 500 КЗ. Същата не е получена от ответника, видно от обратна
разписка от 15.07.2021 г. /л. 27/, на която е отбелязано, че посоченият адрес не
съществува.
Съдът намери следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
По предявения иск ищецът носи доказателствената тежест да докаже:
1/Настъпването на пътнотранспортно произшествие и деликтната отговорност
на водача-ответник при причиняване на застрахователното събитие – че ПТП е
настъпило по вина на ответника и в причинна връзка с поведението на същия
са причинени щети на МПС „Б,1 ВМ; 2/Наличието на валиден към датата на
ПТП договор за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключен между ищеца и собственика на МПС,
управлявано от виновния за ПТП водач; 3/ Плащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице – собственика на МПС „Б,1 ВМ; 4/ При
настъпване на ПТП ответникът е извършил нарушение на Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвна над допустимата
по закон норма; 5/ Вид и размер на вредите;
В тежест на ответника е да докаже направените възражения в отговора
3
на исковата молба, както и че е погасил задължението.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил застрахователно
обезщетение на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права
застраховател по имуществено застраховане, може да се суброгира в правата
на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил
своята деликтна отговорност при него, в случай че застрахованият виновно е
причинил вредоносния резултат при управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
По допустимостта на исковата молба:
Правото на собственост върху процесното МПС на виновния водач не е
предпоставка за възникването на пасивна процесуална легитимация по иска
по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Ответник по иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е водачът-
деликвент, причинител на щетите, независимо дали е титуляр на правото на
собственост върху управляваното от него МПС. С оглед изложеното съдът
приема възражението за липса на пасивна процесуална легитимация за
изцяло необосновано и неоснователно.
По основателността на исковата молба:
1. От представения по делото Протокол за ПТП № 1787360 /л. 7/
безспорно се установява настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие. В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга
на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - Решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. №
768/ 2008г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г.
съставът на ВКС, I ТО, Решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на
ВКС, I ТО и Решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II
ТО. Протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този протокол.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 ЗДвП, и чл.
9 от същата Наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни
произшествия, са два основни вида: 1/ които се издават от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите,
очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт
или нараняване на човек, и „протокол за ПТП” при материални щети - чл. 6 и
чл. 7 от Наредбата/ и 2/ които се съставят по чл. 9 от цитираната Наредба, без
посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз
основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
4
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при
условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в
срок от 24 часа от настъпването му.
В конкретния случай съставеният от органите на МВР протокол за ПТП
№ 1787360 от 09.03.2021 г. е издаден на същата дата, след посещение на място
от дежурен полицай при ,,ОПП” – СДВР, поради което е официален
свидетелстващ документ, който се ползва с предвидената в чл. 179, ал. 1 ГПК
материална доказателствена сила, защото е съставен от длъжностно лице в
кръга на службата му по чл. 125 ЗДвП по предвидените в чл. 125а, ал. 1 ЗДвП
и чл. 4 от цитираната Наредба форми и ред. Съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на
ПТП като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци, маркировката на мястото на произшествието
и други.
Оспорване чрез опровергаването на съдържанието на Протокола за ПТП
е допустимо, като оспорващата страна следва да проведе пълно обратно
доказване на твърденията си. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието рефлектира върху обема на релевантните за механизма на
ПТП факти, които намират отражение в протокола за ПТП. Ето защо
вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяването
на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на оспорване на
верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с
увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му
посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели,
вкл. и чрез назначаване на вещи лица, ако преценката на фактите, от значение
за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава.
Тъй като процесното ПТП не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице според посочената по-горе практика на ВКС, Протокол за
ПТП № 1787360 /л. 7/ се ползва с обвързваща доказателствена сила за
констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни
средства и другите обстоятелства, пряко възприети от съставителя, но не и за
самия механизъм на настъпване на произшествието. Същият следва да се
установи от ищеца чрез ангажирането и на други доказателствени средства.
Настоящият състав приема, че ищецът е провел пълно и главно
доказване на обстоятелствата, свързани с механизма на процесното ПТП,
доколкото същите се установяват от проведения разпит на свидетел, както и от
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Данните, събрани от
посочените доказателствени средства, съответстват напълно на изложените в
протокола за ПТП факти и обстоятелства в частта относно механизма на
настъпване на ПТП, поради което съдът ги кредитира изцяло като достоверни
и доказани.
Само за пълнота настоящият състав следва да отбележи също така, че
механизмът на ПТП, изложен в исковата молба и в Протокола за ПТП, не е
оспорен от ответника нито в отговора на исковата молба, нито в открито
5
съдебно заседание, проведено на 04.02.2025 г. Възраженията на ответника се
отнасят само до процесуалната допустимост на иска и размера на предявената
претенция, а твърденията на ищеца относно настъпването на ПТП и неговия
механизъм не са предмет на оспорване от насрещната страна.
2. От събраните по делото писмени доказателства и приетата и
неоспорена от страните САТЕ, се установяват деликтната отговорност на
водача-ответник при причиняване на застрахователното събитие и причинно-
следствената връзка между поведението на ответника и причинените щети на
МПС „Б,1 ВМ. Видно от Удостоверение с рег. № 433200-45345 /л. 16/ на
СДВР, водачът на МПС „,6" с рег. № СВ , НХ е нарушил разпоредбите на чл. 6,
ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и чл. 147, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявал МПС, за което не е изпълнено изискването за преминаване на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата изправност; с
концентрация на алкохол в кръвта от 2,13 на хиляда; несъобразявайки се с
поставен пътен знак Б-1 при навлизане в еднопосочна улица. За нарушаването
на разпоредбите на ЗДвП е издадено наказателно постановление № 21-4332-
004776/19.03.2021 г., с което на ответника е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, 20,00 лева
по чл. 185 от ЗДвП и е образувано досъдебно производство по чл. 343 Б, ал. 1
от НК. Наказателното постановление е влязло в законна сила.
Както от Протокол за ПТП № 1787360 /л. 7/, така и от представените от
ищцовото дружество описи на щетите /л. 10 и л. 11/ се установяват нанесените
щети върху МПС „Б,1 ВМ (облицовка на задна броня и заден десен калник) и
необходимата сума за тяхното възстановяване. Причинно-следствената
връзка между виновното и противоправно поведение на ответника и
причинените вреди се потвърждава от заключението по приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза. При така установеното кумулативно
наличие на противоправно поведение на ответника, вина (прилага се
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД), причинени вреди и причинно-
следствената връзка между правонарушението и вредите е завършен
фактическият състав на деликтната отговорност на водача, причинил вредите,
която се явява предпоставка за успешно провеждане на иска по чл. 500, ал. 1,
т. 1 КЗ.
3. Изводът, че ответникът е управлявал МПС към момента на
настъпване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта от 2,13 на хиляда, се
обосновава от съвкупния анализ на събраните доказателства по делото. На
първо място, това обстоятелство се доказва от представения по делото
протокол за ПТП, съставен и подписан от служител на МВР. Видно от
отбелязването в протокола в частта относно ,,Алкохол” е отразено за водача на
МПС „,6" с рег. № СВ , НХ – ответникът Б. Н. Ц., че е установена
концентрация на алкохол в кръвта от 2,13 на хиляда. Ответникът не е оспорил
автентичността на протокола, поради което констатациите в него от
съставителя, който е служител на МВР, са задължителни за съда. Това е така
поради изложената в настоящето решението обосновка, че протоколът за
ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на служебните му задължения в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ.
6
Като такъв той се ползва със задължителна материална доказателствена сила,
като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя и за
извършените от него и пред него действия. Следователно до доказване на
противното съдът е обвързан от удостоверените в протокола и извършените от
длъжностното лице действия. Такова действие е направеният тест
за алкохол на водачите, чийто резултат е отразен в протокола в съответната
графа. В случая, както беше посочено по-горе, в протокола за ПТП е отразено,
че резултатът на теста за алкохол на ответника е 2,13 на хиляда. Ответникът не
твърди да се е изследвал чрез кръвна проба и не представя доказателства,
които да опровергаят отразеното в протокола.
Обстоятелството, че ответникът е управлявал МПС след употреба
на алкохол над 0,5 промила в кръвта, се доказва и от показанията на свидетеля
В. Д. В., който заявява, че водачът на МПС „,6" с рег. № СВ , НХ – ответникът
Б. Н. Ц., бил във видимо неадекватно спрямо ситуацията състояние.
Не на последно място обстоятелството, че ответникът е управлявал
автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП с концентрация
на алкохол от 2,13 промила, се установява и от предоставеното от СДВР
Удостоверение с рег. № 433200-45345, в което се съдържа справка за
извършените от ответника нарушения по ЗДвП и издаденото и влязло в сила
наказателно постановление № 21-4332-004776/19.03.2021 г.
4. Доказано се явява и наличието на застрахователно правоотношение
между ищцовото дружество и собственика на МПС „,6" с рег. № СВ , НХ,
управлявано от виновния за ПТП водач, за задължителна застраховка
,,Гражданска отговорност” на автомобилистите, в рамките на действието на
която е настъпило процесното ПТП. Наличието на валиден към датата на ПТП
договор за задължителна застраховка се установява от представената по
делото Застрахователна полица № BG/02/121000573015 /л. 13/. В тази връзка
настоящият състав намира за неоснователно възражението относно липсата на
пасивна процесуална легитимация на ответника поради обстоятелството, че
същият не се явява собственик на МПС „,6" с рег. № СВ , НХ и исковата
претенция следвало да се насочи срещу действителния собственик на лекия
автомобил - ,,Фл,4, който е страна по застрахователното правоотношение.
5. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с платените лихви и разноски.
Настоящият състав намира за доказано и извършеното плащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице – собственик на МПС „Б,1
ВМ, което се установява от Преводно нареждане № FT21153015560225 от
02.06.2021 г. /л. 19/.
На 14.07.2021 г. ищцовото дружество отправя регресна покана /л. 20/ до
виновния водач - причинител на вредите, за доброволно възстановяване на
сумата, платена от застрахователя по ,,Гражданска отговорност на
автомобилистите” на увреденото лице. Липсата на доброволно изпълнение
обуславя правния интерес на застрахователя от воденето на иска, както и
обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждането на иска.
7
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че ищецът е
провел пълно и главно доказване на всички обстоятелства, които кумулативно
водят до ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ. Исковата претенция за реализиране на регресната отговорност на
делинквента по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е изцяло основателна, поради което
следва да бъде уважена.
3. По размера на исковата претенция:
При така установената основателност на иска съдът следва да разгледа
въпроса за размера на причинените щети върху увреденото МПС. Дължимото
застрахователно обезщетение, по отношение на което ищецът има регресно
право, е ограничено до действителния размер на причинената от ответника
вреда към датата на процесното ПТП. Съгласно извършената от ищцовото
дружество калкулация на щетите /л. 11/ същите възлизат на стойност от 188,24
лева, като в размера на претендираното обезщетение се включват и
реализираните от застрахователното дружество ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лева, или общо регресната претенция на ищеца възлиза на
сумата от 213,24 лева. Видно от неоспореното заключение по САТЕ, което
съдът възприема изцяло като пълно и обосновано, стойността необходима за
отстраняване на щетите по отношение на МПС „Б,1 ВМ, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на процесното ПТП, е 393,33 лева, т.е. в по-
голям размер от претендираната от ищеца сума. Поради тази причина
настоящият състав приема, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена в
пълния размер, посочен в исковата молба.
4. По основателността на акцесорния иск:
Основателността на главния иск води до основателност и на акцесорния
иск за законна лихва върху главницата. Такава следва да бъде присъдена от
датата на завеждане на исковата молба – 18.04.2024 г., до окончателното
плащане на вземането.
5. По разноските
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в съответствие
с направените искания на ищеца, следва да се присъдят разноските
съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК /л. 70/, който е приет от съда
и неоспорен от ответника. Ищецът е реализирал разноски в размер на 810,00
лева, от които 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение; 50,00 лева –
държавна такса за водене на иска; 400,00 лева – депозит за изготвянето на
съдебно-автотехническа експертиза; 60,00 лева – депозит за разпит на
свидетел; 200,00 лева – възнаграждение за особен представител на ответника,
назначен от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Настоящият състав приема
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева за справедливо, доколкото същото е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, която се определя с оглед спецификата на предмета на
8
спора и повдигнатите процесуалноправни, материалноправни и фактически
въпроси за разрешаване. Само за пълнота следва да се отбележи, че
претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение също
така отговарят на установения минимум по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК и с оглед спецификата на правния спор настоящият състав следва да
уважи искането на ищеца относно дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Останалите разноски на ищеца, посочени в списъка по чл. 80 ГПК,
отговарят на представените по делото писмени доказателства и са
действително извършени, поради което настоящият състав приема, че
разноските следва да бъдат присъдени в полза на ищеца в пълния им размер от
810,00 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ Б. Н. Ц., ЕГН ,9, да
заплати на ЗД ,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ,,Д,7,
сумата от 213,24 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение в размер на 188,24 лева и ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лева, за реализирано пътнотранспортно
произшествие на 09.03.2021 г. в гр. София, ж.к. ,,Борово”, ул. ,,Без име”, пред
бл. 6, причинено от ответника Б. Н. Ц. като водач на лек автомобил МПС „,6"
с рег. № СВ , НХ, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма, ведно със законна лихва от върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 18.04.2024 г., до окончателно плащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Н. Ц., ЕГН ,9, да заплати
на ЗД ,, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ,,Д,7, сумата от
810,00 лева, представляващи извършени от ищеца разноски в производството
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9