Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
2017 Дупница
Номер Година Град
IХ
Районен съд – Дупница състав
12.05. 2017
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 456 2017
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от И.Б.Щ., ЕГН **********,***, срещу „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“
ЕООД, Поделение за товарни превози-София, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Владимир Минков-Лотко“ №41, ЕИК 1754038560016, представлявано
от Пламен Ангелов Пешаров- директор, с която искова молба са предявени искове с
правно основание: чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ; чл. 344, ал.
1 т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
На основание чл. 311 от ГПК, съдът счита
подадената искова молба за редовна, а предявените искове за допустими, поради
което следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата, както и по насрещните искания, ако са предявени с отговора на
ответника и за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
С оглед изложеното и след запознаване с
материалите по делото, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът обявява
на страните следния
ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които
произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че с трудов договор № 32 от
20.04.2016г. бил назначен на длъжност „портиер-пазач“ в ответното дружество,
като е бил уговорен срок за изпитване в полза на работодателя. Впоследствие
този трудов договор е бил прекратен от работодателя и незабавно, още в същия
ден, е бил сключен нов трудов договор №282 от 18.07.2016г., с който, на
основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ, във вр. с чл.70, ал.1 от КТ ищецът е бил
назначен на длъжност „пазач“ в същото дружество. Сочи, че местоработата му
винаги е била „Локомотивно депо“ в гр.Дупница. Твърди, че на 19.01.2017г. му е
връчена заповед №20/16.01.2017г., с която, на основание чл. 325, ал.1, т.3 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено, но въпреки това му е казано да продължава
да ходи на работа, тъй като трудовият му договор ще бъде подновен. Ищецът сочи,
че е бил на работа на следните дати: на 19.01.2017г. за времето от 19:00 ч. до
07:00 ч. на 20.01.2017г., съвместно с колегата му Йордан Динев; на 21.01.2017г.
за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч., съвместно с колегата му Йордан Динев; на
22.01.2017г. за времето от 19:00 ч. до 07:00 ч. на 23.01.2017г., съвместно с
колегата му Красимир Джаджаров; на 25.01.2017г. за времето от 19:00 ч. до 07:00
ч. на 26.01.2017г. и на 28.01.2017г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч.,
съвместно с колегата му Виктор Гурков. На 29.01.2017г. му било казано, че
трудовият му договор няма да бъде подновен и повече да не се явява на работа. В
мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, като
основание, обуславящо правото на уволнение на работодателя, се сочело „изтичане
на уговорения срок“. Ищецът счита, че въпреки изтичането на уговорения в
трудовия договор срок, той е продължил да се явява на работа и да полага труд в
периода от 19.01.2017г. до 28.01.2017г. включително, поради което, на основание
чл.69, ал., от КТ трудовият му договор се е превърнал в такъв за неопределено
време, доколкото длъжността към този момент е била свободна. Твърди, че
длъжностите „портиер-пазач“ и „пазач“ са идентични и с един и същ код по НКПД,
поради което на практика работодателят му е сключил втори трудов договор с
него, в който е уговорил срок за изпитване, което е в противоречие със
законовата забрана за това. От друга страна, въпреки изтичането на уговорения
срок на 19.01.2017г., ищецът е продължил да ходи на работа със знанието и без
противопоставянето на работодателя му.
Предвид
на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви
недействителността на клаузата „срок за изпитване“ в трудов договор №282 от
18.07.2016г.; да признае уволнението му за незаконно и да отмени Заповед № 20/16.01.2017
г. на директора на „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ПТП-София, с която на основание чл.
325, ал.1, т.3 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 19.01.2017
г.; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, да го възстанови на длъжността „пазач“
в „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, ПТП-София, с място на работа „Локомотивно депо“
гр.Дупница, на основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ да осъди
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа
за периода от 20.01.2017г. до 19.07.2017г. в размер на 2520.00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който
се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
обжалваната заповед № 20/16.01.2017г. на директора на Поделение за товарни
превози-София към „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ ЕООД, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца е правилна и законосъобразна и при издаването й са
спазени всички изисквания на КТ. Ищецът е освободен на основание чл. 325, ал.1,
т.3 от КТ поради изтичане на уговорения срок на трудов договор №282 от
18.07.2016г., като включената в същия клауза „срок за изпитване“ е валидна, понеже
работата, която ищецът е извършвал по предходния му трудов договор
№32/20.04.2016г. е различна, както е различен и кодът й-95100005. Моли съда да
се произнесе с решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
разноски.
2. Правна квалификация на
правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225
ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които
се признават:
Съдът обявява за безспорни между страните
следните обстоятелства: че ищецът е работил по трудово правоотношение в
ответното дружество на длъжност „портиер, пазач“ по силата на трудов договор №
32/20.04.2016г. с месторабота „Локомотивно депо“ в гр.Дупница, прекратен на
18.07.2016г., че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното
дружество на длъжност „пазач“ по силата на
трудов договор №282 от 18.07.2016г., с месторабота „Локомотивно депо“ в
гр.Дупница, както и че със заповед №20/16.01.2017г., на основание чл. 325,
ал.1, т.3 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено, считано от
20.01.2017г., както и че и в двата посочени трудови договора е била включена
клауза „срок за изпитване в полза на работодателя“.
4.
Обстоятелства,
които не се нуждаят от доказване:
Общоизвестни и служебно известни на съда факти,
свързани с предмета на доказване на делото
не са налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
Работодателят – ответник в настоящото
производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че
между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на
прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на
които е било прекратено трудовото правоотношение са били налице към момента на
прекратяването.
Ищецът носи тежестта да докаже факта, че след
уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, както
и размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 4 от ГПК
относно доказателствените искания на страните, съдът намира, че приложените към
исковата молба и отговора по нея писмени доказателства са допустими, относими и
необходими за решаване на настоящия правен спор, поради което същите следва да
бъдат допуснати и приети като доказателства по делото. Искането на ищеца да се
задължи ответникът да представи намиращи се у него документи, съдът намира за
допустимо и относимо към предмета на спора, поради което ответникът следва да
се задължи да ги представи. Следва да се допуснат до разпит при режим на довеждане
двама свидетели на ищеца и един свидетел на ответника, за установяване на
посочените в исковата молба и отговора обстоятелства.
Следва де се назначи исканата от ищеца съдебно-счетоводна
ексепртиза, със задача: вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
справка при работодателя, да изчисли размера на последното брутно трудово
възнаграждение преди прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и размера
на обезщетението, дължимо от работодателя съгласно чл.225, ал.1 от КТ за
периода от 20.01.2017г. до 19.07.2017г.
Предвид
разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните
процесуално поведение, съдът указва на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца,
че не сочи доказателства за факта,
че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение.
На
основание чл. 312, ал. 2 от ГПК съдът указва на страните, че в
едноседмичен срок от получаване на препис от това разпореждане следва да вземат
становище във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответни
процесуални действия.
На основание гореизложеното и чл. 312, ал. 1, т.
1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ гр. дело №456/2017г.
по описа на РС - Дупница за разглеждане в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.06.2017г. от 10:00ч., за която
дата и час да се призоват страните с препис от настоящото разпореждане, като на
ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги
напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДОПУСКА събирането
като
доказателства по делото на представените с исковата молба и отговора по нея
документи.
ДОПУСКА до разпит при режим на
довеждане двама свидетели на ищеца и един свидетел на ответника, за
установяване на посочените в исковата молба и отговора обстоятелства.
ДОПУСКА
и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда
Шалдупова, при депозит в размер на 100.00 лв., платим от държавния бюджет, със
задача, както следва: след запознаване с материалите по делото и справка при
работодателя, да изчисли размера на последното брутно трудово възнаграждение
преди прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, както и размера на
обезщетението, дължимо от работодателя съгласно чл.225, ал.1 от КТ за периода
от 20.01.2017г. до 19.07.2017г.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание
чл. 190 ГПК ответникът най – късно в първото по делото открито съдебно
заседание да представи по делото заверени копия от следните документи:
1.тетрадка за приемане и сдаване на дежурства за времето от 19.01.2017г. до
28.01.2017г. включително; 2.присъствена книга на Локомотивно депо-Дупница за
времето от 19.01.2017г. до 28.01.2017г. включително; 3.книгата за инструктаж на
Локомотивно депо-Дупница за времето от 19.01.2017г. до 28.01.2017г. включително;
4.одобрения график за дежурствата на пазачи за м.януари 2017г.; 5.личното
трудово досие на ищеца; 6.длъжностни характеристики за длъжностите „пазач“ и
„портиер пазач“, в случай че същите не се съдържат в ЛТД.
УКАЗВА на страните на основание чл. 313 ГПК, че ако в едноседмичен срок
от получаване на препис от това разпореждане не изпълнят указанията на съда във
връзка с доклада по делото и не предприемат съответни процесуални действия,
губят възможността да направят това по – късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: