Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 23.03.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав, в съдебно заседание на 27.02.2017г., в състав:
СЪДИЯ:
Лилия Илиева
При участието на секретаря Е.Г., като разгледа т.д. № 1954 по описа за
2016 г., взе предвид следното:
Предявени са в
обективно кумулативно съединение иск за 28 952.17лв.главница иск за
31 465.66лв.главница по втора фактура, иск за мораторна лихва
14 456.20лв. и за 15 702.33лв.
Ищецът „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК ********, твърди, че в
качеството си на енергийно предприятие и на производител на електрическа и
топлинна енергия, произвел и продал на ответника „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ********, в
качеството му на обществен доставчик, електрическа енергия по силата на закона
и на сключени между страните договори. Сочи, че за 2011 г. между страните
нямало сключен договор за продажба на електрическа енергия, поради което
отношенията между тях се уреждали от правилата на Закона за енергетиката,
Правилата за търговия с електрическа енергия, ТЗ и ЗЗД. Поддържа, че през 2011
г. ищецът произвел и продал, а ответникът купувал и заплащал цялото количество
произведена нетна активна електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия. Твърди, че ответникът заплащал
комбинирано произведената високоефективна нетна електрическа енергия в
съответствие с техническите характеристики на турбогенераторите и по реда на
Наредба № РД-16-267/19.03.2008 г. по преференциална цена, определена с
приложимото за съответния месец Решение на ДКЕВР. Сочи, че цената, по която
ответникът изкупувал некомбинираната електрическа енергия над определената за
осигуряване на експлоатационната надеждност на съоръженията, била в размер на
115,12 лв. за мегаватчас според решение № Ц-029/28.06.2010 г. Поддържа, че за
ответника възниквало задължение за плащане на датата на получаване на документите
за извършената доставка, като след тази дата, ако не платял – изпадал в забава,
за което дължал обезщетение в размер на законната лихва. Твърди, че изпълнявал
задължението си да произвежда, продава и предава на ответника произведена по
комбиниран способ нетна активна електрическа енергия, за което му издавал
фактури. Сочи, че количеството произведена и доставена енергия били определени
съгласно показанията на уреди за търговско мерене, собственост на ответника,
като за всяка доставка били двустранно подписани протоколи между страните, а
ответникът не оспорвал количеството на продадената електрическа енергия. Поддържа,
че издавал фактури на ответника с приложени към тях справки за общото
количество електрическа енергия, като справките и фактурите били изпращани на последния,
който не оспорвал количествата и разпределението между видовете електрическа
енергия.
Твърди, че за периода от 01.03.2011 г. до 10.03.2011
г. и за периода от 01.04.2011 г. до 10.04.2011 г. ищецът доставил и продал на
ответника електрическа енергия, за което били издадени фактури, неоспорени от последния.
Сочи, че за доставката на електрическа енергия за посочения период издал
фактура № *********/23.03.2011 г. за сумата от 405 370,16 лв., която
изпратил на ответника с придружително писмо № ФСО-695/23.03.2011 г. Поддържа,
че с писмо № 85-08-28/1/29.03.2011 г. ответникът му върнал подписани втори
екземпляри, вкл. и посочената фактура, като от 29.03.2011 г. възниквало
задължението на ответника за заплащане на сумата по фактурата. Твърди, че на
11.04.2011 г. ответникът му заплатил сумата от 1 213 379,48 лв., а
като основание за плащане посочил „ЕЕ по фактури 820 и 821“, но в
счетоводството на ищеца било отразено следното погасяване: лихви в размер на
28 952,17 лв. по лихвен лист до 31.03.2011 г. по просрочени фактури,
сумата от 808 009,32 лв. по фактура № *********/23.03.2011 г., както и сумата
от 376 417,99 лв. по фактура № *********/23.03.2011 г. Сочи, че ответникът
му дължал сумата в размер на 28 952,17 лв., представляваща
незаплатена част от задължение по фактура № *********/23.03.2011 г., а също и
сумата от 14 456,20 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
11.04.2011 г. до 21.03.2016 г.
Поддържа, че за доставката на електрическа
енергия за периода от 01.04.2011 г. до 10.04.2011 г. издал фактура №
*********/14.04.2011 г., която изпратил на ответника с придружително писмо
ФСО-880/12.04.2011 г. Сочи, че с писмо № 85-08-28/1/27.04.2011 г. ответникът му
върнал подписани втори екземпляри, вкл. и посочената фактура, като от 27.04.2011
г. възниквало задължението на ответника за заплащане на сумата по фактурата. Поддържа,
че на 02.05.2011 г. ответникът заплатил сумата в размер на 953 059,65 лв.,
а като основание за плащане посочил „ЕЕ по фактури 829 и 830“, но в
счетоводството на ищеца било отразено следното погасяване: лихви в размер на
31 465,66 лв. по лихвен лист до 31.04.2011 г. по просрочени фактури,
сумата от 496 130,41 лв. по фактура № **********/14.04.2011 г., както и
сумата от 425 463,58 лв. по фактура № **********/14.04.2011 г. Сочи, че
ответникът му дължал сумата в размер на 31
465,66 лв., представляваща незаплатена част от задължение по фактура №
**********/14.04.2011 г., а също и сумата от 16 348,42 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 02.05.2011 г. до 21.03.2016 г. Твърди, че с нотариална
покана, връчена на 14.08.2013 г., поканил ответника да изпълни задълженията си,
но последният възразил срещу ищцовите претенции с писмо от 27.08.2013 г. Поради това ищецът моли да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 28 952,17 лв., представляваща незаплатена
част от цената за продадена електрическа енергия по фактура №
*********/23.03.2011 г., сумата от 14
456,20 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода
от 11.04.2011 г. до 21.03.2016 г., сумата от 31 465,66 лв., представляваща
незаплатена част от цената за продадена електрическа енергия по фактура №
**********/14.04.2011 г., сумата от 15 702,33 лв., представляваща законна лихва
за забава върху главницата за периода от 02.05.2011 г. до 21.03.2016 г., ведно със
законната лихва върху всички претендирани суми, считано от датата на исковата
молба (21.03.2016 г.) до окончателното плащане. Претендира разноски
в настоящото производство.
Ответникът
„Н.е.к.“ ЕАД е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК. Намира предявения иск за допустим, но за неоснователен. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции – за главница
и за лихви. Счита, че вземанията на ищеца по процесните фактури имали характер
на периодични плащания. Не оспорва, че между страните бил подписан двустранен
протокол за измерени количества електрическа енергия за периода от 10.03.2011
г. до 20.03.2011 г., въз основа на който били издадени фактура № *********/23.03.2011 г. и фактура № *********/23.03.2011
г., както и двустранен протокол за измерени количества електрическа енергия за
периода от 01.04.2011 г. до 10.04.2011 г., въз основа на който били издадени
фактура № **********/14.04.2011 г. и фактура № **********/14.04.2011 г. Претендира
разноски в настоящото производство.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК. Счита, че
процесните фактури представлявали доказателство, установяващо договор за
търговска продажба на стоки, както и че извършил доставка на стоките. Твърди,
че за процесните вземания за главница била приложима общата 5-годишна
погасителна давност, а не кратката такава. Поддържа заявеното в исковата молба.
Ответникът
е подал допълнителен отговор в срока по чл. 373 от ГПК. Поддържа заявените от
него твърдения и правни доводи в писмения отговор на исковата молба, като
излага допълнителни съображения в тази връзка.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и тяхната преценка, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
През периода 2011-2013г. търговските
отношения между страните се регламентират от Правила за търговия с електрическа
енергия, одобрени от ДКЕВР и действащото в страната законодателство.
Количеството произведена и продадена електрическа енергия определяли съгласно показания на уреди за търговско мерене, след което ищецът е
издавал фактури за междинно и окончателно плащане. Установена практика било
фактурата да се изпраща с придружително писмо, с което се потвърждавала датата
на получаване, която се считала и за падеж на плащането.
Видно от заключението на назначената
счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, фактура № 821 от 23.03.2011г. е на стойност
405 370.16лв. с ДДС. Основание за издаването й е продажба на ел.енергия за
периода 10.03.2011г.-20.03.2011г. Тя е получено от ответника НЕК ЕАД на
24.04.2011г.
Фактура № 830 е издадена на 14.04.2011г. и се отнася за
продадена ел.енергия за периода 01.04.2011г.- 10.04.2011г. С писмо от
27.04.2011г. ответникът потвърдил получаването й .
На 11.04.2011г. ответникът е наредил
превод по сметка на ищеца на сумата 1 213 379.48лв.С получената сума
ищецът е осчетоводил платени лихви по
просрочени вземания- 28 952.17лв., плащане по фактура № 820 от
23.03.2011г.- 808 009.32лв. и частично плащане по фактура № 821 от
23.03.2011г.- 376 417.99лв.
На 02.05.2011г. по сметката на ищеца била
наредена от ответника и постъпила сума от 953 059.68лв. Счетоводството на
ищеца е осчетоводило- платени лихви по просрочени вземания -30.04.2011г.-
31 465.66лв., плащане по фактура № 829 / 14.04.2011г.- 496 130.41лв.
и частично плащане по фактура № 830/ 14.04.2011г.- 425 463.58лв.
С
извършените банкови преводи на 11.04.2011г. и на 02.05.2011г. счетоводството на
„НЕК“ ЕАД е погасило окончателно фактури №№ 821 и 830.
В счетоводството на „Т.“ Русе
процесните фактури са с неплатен остатък в размер на 28 952.17лв.- фактура
№ 821 и 31 465.66лв.- фактура № 830.
Общо неплатеният остатък по процесните
фактури е 60 417.83лв.
Вещото лице е изчислило лихвата за забава по фактура №
8212/23.03.2011г. за периода 11.04.2011г. до датата на завеждане на иска
21.03.2016г. на 14 642.84лв., а
по фактура № 830/ 14.04.2011г. за периода от 02.05.2011г. до 21.03.2-016г.- на 15 726.98лв.
Допуснато
е увеличение на исковете за мораторна лихва съобразно заключението на вещо
лице.
С оглед изложеното , съдът намира, че
предявеният иск за главниците е изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Счетоводството на ответника не е съобразило , че след като плаща със
забава, ще дължи и обезщетение за забавеното плащане- чл.85 от ЗЗД.Първото
плащане на 11.04.2011г. е извършено след падежа на задълженията му
Основателността на главния иск обуславя
основателност и на акцесорния – за мораторна лихва.
Неоснователно е възражението на
ответника за изтекла погасителна давност. Става въпрос за неколкократни
покупко-продажби, за които се дължи
цена, а не за периодични плащания.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски-
държавна такса- 3 623.05лв., 700лв. възнаграждение за вещо лице и 8.46лв.-
държавна такса за увеличение на исковете- общо 4 331.51лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Н.Е.К.“ ЕАД с ЕИК ********,
гр.София, район О., ул.“Т.“ № * да
заплати на „Т.
Р.“ ЕАД
с ЕИК ********, гр.Р. ***, ул.“****“ № 1 сумата 28 952.17лв., неплатен остатък от цена на продадена на
ел.енергия по фактура № 821/ 23. 03. 2011г., ведно със законната лихва считано от
21.03.2016г. до окончателното й изплащане, сумата 14 624.84лв. лихва за
забавеното плащане, сумата 31 465.66лв.
не-платена част от цената по фактура № 830/
14.04.2011г. ведно със законната лихва от 21.03.2016г. до окончателното й изплащане,
сумата 15 726.98лв. лихва за
забавеното плащане и направените по делото разноски
в размер на 4 331.51лв.
Решението може да се обжалва пред
Софийски Апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: