Решение по НДВ №1049/2025 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 356
Дата: 6 ноември 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Венелин Иванов
Дело: 20251000601049
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 25 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова

Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора К. Б.
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000601049 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Постъпило е искане от осъдения В. Р. В. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 798/2023г. на РС – Благоевград и
ВНОХД № 1300/2024г. на ОС – Благоевград.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на съдебните актове по посочените дела и за
неправилно приложение на материалния закон. Осъденият твърди, че е осъден
при липсата на доказателства и въз основа на предположения. Той е посочил,
че незаконосъобразно решаващите инстанции са обсъдили и кредитирали
показанията на свидетелите К. и Р. Ш. – Х.. Смята, че от разпитите им не се
установяват факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на
делото. Отделно от това, се твърди за превратно тълкуване на показанията им.
Наведени са доводи, че в хода на въззивното съдебно следствие
незаконосъобразно ОС – Благоевград е отказал да уважи искане на защитата.
Затова счита, че решението на ОС – Благоевград е постановено при
допуснати нарушения при допускането, събирането и проверката на
доказателствени източници, както и че не е извършил собствен анализ на
допуснатите доказателства. Твърди се още, че при допуснати процесуални
нарушения, В. В. е осъден за престъпление, за което не му е било повдигнато
обвинение, поради което е бил лишен от правото на защита, както и че
съдилищата не са изпълнили задължението си по чл. 305, ал. 5 от НПК да
1
посочат в мотивите си, кои обстоятелства приемат за установени и кои не.
Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвянето на обвинителния акт. В тази връзка осъденият счита, че
първоинстанционният съд не е извършил необходимата служебна проверка
дали обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и по този
начин е не е гарантирал разкриването на обективната истина и РС –
Благоевград не е взел решението си по вътрешно убеждение. В искането се
твърди, че решаващите инстанции са допуснали нарушение на материалното
право, като не са установили качеството му на длъжностно лице. Счита, че не
е изяснено кое е лицето, изготвило ежедневната ведомост, както и документи,
удостоверяващи компетентността на гл. инст. А. К. да одобрява „ежедневна
ведомост от 31.10.2021г.“, както и че липсва информация по делото кога е бил
инструктиран за изпълнение на служебните му задължения като постови на
пост № 1 в сградата на управлението, как се е запознал със задълженията на
този пост и колко пъти преди това е изпълнявал тези задължения. В този
смисъл се иска възобновяване на производството по НОХД № 798/2023г. на
РС – Благоевград, отмяна на присъдата на районния съд и решението на
въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане. Направено е
и алтернативно искане за отмяна на първоинстанционната присъда и на
въззивното решение и оправдаване на осъденото лице на основание чл. 425,
ал. 1, т. 2, вр чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или изменение на въззивното решение
на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК.
В хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, процесуалният
представител на осъдения В. – адв. Ю., поддържа искането за възобновяване.
Счита, че не са били изпълнени указанията, дадени от САС при предходно
производство по възобновяване на наказателното производство, а именно – да
бъдат събрани доказателства за датата, на която осъденият е придобил
фактическата власт върху инкриминираната вещ. Според нея не е установено
по категоричен начин, че датата е 01.11.2023г. и по този начин съдът е
допуснал нарушения на основните начала в наказателния процес, в т.ч. и на чл.
13 и чл. 14 от НПК, както и че недопускайки доказателствено искане, съдът е
ограничил правото на защита на подзащитния й. Адвокат Ю. застъпва
становището, че неправилно районният и окръжният съд са възприели
обвинителната теза, тъй като тя е разколебана от показанията на свидетелите
К. и Х., дадени във въззивното съдебно следствие и тези на ДП, приобщени по
реда на чл. 281 от НПК, от които по категоричен начин не се установява
придобиването на фактическата власт върху вещта. В този смисъл, моли
настоящият състав на САС да отмени постановената присъда и да постанови
нов акт, с който да признае В. В. за невиновен. Алтернативно моли
производството да бъде възобновено и делото върнато на ОС – Благоевград, в
случай че са допуснати процесуални нарушения, накърнили правото на
защита.
В лична защита осъденият В. се присъединява към становището на
защитника си.
Представителят на АП – София пледира искането за възобновяване да
бъде оставено без уважение. Прокурорът смята, че не са налице основанията
2
на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, тъй като двете съдебни инстанции не са
допуснали нарушения на материалния и процесуалния закон. Смята, че
искането за възобновяване почти изцяло преповтаря доводите от предходното
искането за възобновяване на производството, по които е налице произнасяне.
Предоставеното право на последна дума, осъденият В. изразява
съжаление.
Апелативен съд – София, като се запозна с материалите по делото,
обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване и становището на
държавното обвинение, изразено в съдебно заседание, намери следното:
Искането, основаващо се на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е
направено в законоустановения шестмесечен срок, изхожда от процесуално
легитимирано лице и е насочено срещу влязъл в сила на 14.02.2025г. акт от
кръга на визираните по чл. 419, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК, неподлежащ на
касационна проверка, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по
същество е неоснователно.
С присъда № 77 от 27.11.2023г. по НОХД № 798/2023г. по описа на РС –
Благоевград, НО, 6 състав, В. Р. В. е бил признат за виновен в това, че на
01.11.2021г. в гр. Благоевград, ул. Владо Черноземски № 3, в качеството си на
длъжностно лице – *** (водач на патрулен автомобил) в група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при 01 РУ на МВР – гр.
Благоевград, назначен като наряд на Пост № 1, съгласно ежедневна ведомост
от 01.11.2021г. на 01 РУ на МВР – гр. Благоевград, е присвоил чужда движима
вещ – мобилен апарат марка и модел „HUAWEI P30“ с ИМЕЙ:
867542042184666 и ИМЕЙ: 867542042197676, на стойност 809,00 (осемстотин
и девет лева), собственост на Р. Б. Ш. – Х., връчена му в това качество, като на
основание чл. 201, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от три години.
Със същия съдебен акт В. В. е осъден да заплати и сторените разноски в
наказателното производство, възлизащи на обща стойност 177,80лв. и 5 лв.
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
По протест на прокурора и жалба на осъдения В. срещу присъдата на РС
– Благоевград, е било образувано ВНОХД № 69/2024г. по описа на ОС –
Благоевград, приключило с решение № 105/19.04.2024г. (неподлежащо на
обжалване), с което първоинстанционната присъда била изменена, като било
преквалифицирано деянието като престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл.
201, ал. 1 от НК, а подсъдимият е бил оправдан по първоначалното обвинение
по чл. 201, ал. 1 от НК, а наложеното наказание е било увеличено на шест
месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена.
В законоустановения срок е било депозирано искане за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 798/2023г. по описа на РС –
Благоевград и ВНОХД № 69/2024г. по описа на ОС – Благоевград, в резултат
на което било образувано НДВ № 1156/2024г. по описа на АС – София. В
производството по глава ХХХІІІ от НПК съдебният състав на САС е приел, че
е бил нарушен принципът за разкриване на обективната истина,
3
регламентиран в чл. 13 от НПК, доколкото решаващите инстанции не са
установили по ясен и категоричен начин датата на престъпното деяние, за
което е била ангажирана наказателната отговорност на В. В.. Затова с решение
№ 383/15.11.2024г. наказателното производство е било възобновено и делото
върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав от ОС – Благоевград от
етапа на насрочване на делото за съдебно заседание.
В ОС – Благоевград било образувано ВНОХД № 1300/2024г. по описа на
съда. Било проведено въззивно съдебно следствие, в което били повторно
разпитани свидетелите Б. К. и Р. Б. Ш. – Х., както и на основание чл. 281, ал. 4
от НПК били прочетени и приобщени показанията им, дадени на досъдебното
производство. След изпълнение на дадените указания от САС, било
постановено решение №58/14.02.2025г., с което присъда № 77/27.11.2023г.,
постановена по НОХД № 798/2023г. по описа на РС – Благоевград била
изменена, като е преквалифицирано деянието на В. В. като престъпление по
чл. 205, ал.1 , т. 1, вр. чл. 201, ал. 1 от НК и го оправдал по първоначалното
обвинение по чл. 201, ал. 1 от НК, увеличил е размера на присъдените съдебни
разноски в първоинстанционното производство на 97,98лв. Присъдата в
останалата й част е била потвърдена. ОС – Благоевград е осъдил В. В. да
заплати по сторените съдебни разноски пред въззивния съд в размер на
54,57лв.
С настоящото искане за възобновяване са релевирани касационните
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са предвидени в закона
като основание за възобновяване на наказателното производство в чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК.
Преди да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати
съществени процесуални нарушения, настоящият състав намира за
необходимо да отбележи, че в производството по възобновяване,
правомощията на съда са лимитирани и същият не разполага с процесуална
възможност да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по
фактите, нито относно достоверността на доказателствените източници. За
разлика от въззивното производство, в което може да се прави самостоятелна
оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване
съдът е ограничен да провери законосъобразността на формираното вътрешно
убеждение и дали то се основава на обективна, всестранно и пълно изследване
на доказателствата по делото.
При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, ОС –
Благоевград е изследвал обективно, пълно и всестранно обстоятелствата по
делото. При извършения инстанционен контрол окръжният съд се е
солидаризирал с възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка,
като е изложил собствени мотиви. Позовал се е на събрани и проверени по
реда на НПК доказателствени източници, които са оценени поотделно и в
тяхната съвкупност. Не се наблюдава превратна или противна на формалната
логика преценка на доказателствените средства, не са подценени или
надценени едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без
внимание доказателствени източници, значими за изясняване на обективната
истина по делото. В конкретния случай, въззивната инстанция е провела
4
повторен разпит на свидетелите Б. К. и Р. Б. Ш. – Х., като в мотивите си
логично и последователно е посочила причините, поради които ги кредитира.
Основателно ОС – Благоевград е констатирал, че неправилно
първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетеля Ч. и съответно не
им се доверил при постановяване на атакуваното решение. От разпита на
свидетеля Ч., даден пред РС – Благоевград и от приложените материали по
досъдебното производство е видно, че същият е извършвал действия по
разследването, а именно – изискване и анализиране на трафични данни от
мобилните оператори, изготвяне на съответните докладни записки, приемане
на вещественото доказателство – процесния мобилен телефон от осъдения,
провел е разузнавателна беседа с В. В.. Предвид обстоятелството, че този
свидетел е участвал в друго процесуално качество в наказателното
производство, спрямо него е налице забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК и
съответно показанията му не могат да се ползват от инстанциите по същество
при постановяването на крайния съдебен акт.
Тук е мястото да бъде отбелязано, че неправилно въззивната инстанция
се е позовала на приложените по делото докладни записки. Съгласно НПК
тези документи не представляват годен доказателствен източник по смисъла
на процесуалния закон. Тази констатация на САС обаче, не променя
възприетия извод на решаващите инстанции, доколкото източниците, въз
основа на които са били изготвени докладните записки, са приложени и
приети по делото по съответния процесуален ред, същите са били на
разположение на страните и съда и съдържащата се в тях информация не се
различава от отразеното в самите докладни записки. Данните от мобилните
оператори не са били оспорени от осъдения и защитника му в производството
по същество, нито пък са били представени доказателствени източници,
оборващи съдържанието им.
Съобразявайки се с дадените указания на апелативния съд с Решение №
383/15.11.2024г., постановено по НДВ № 1156/2024г. по описа на САС, при
новото въззивно разглеждане на делото, решаващата инстанция е изяснила в
пълнота спорния по делото въпрос, а именно – датата на инкриминираното
деяние. Законосъобразно ОС – Благоевград е приобщил към делото разпитите
на двамата свидетели Б. К. и Р. Б. Ш. – Х., дадени на досъдебното
производство. Отчел е заявената липса на спомен от двамата свидетели,
разяснил е на осъдения (тогава подсъдим) последиците от прочитането на
показанията на К. и Х., изискал е становището му и е упражнил
правомощията си по чл. 281, ал. 4 от НПК. В решението си, ОС – Благоевград
не се е позовал единствено на тези доказателствени източници, като е спазил
забраната в чл. 281, ал. 8 от НПК, като е коментирал същите при
съпоставянето им с останалия доказателствен материал. В мотивите на
коментираното въззивно решение, окръжният съд е изложил аргументи, че се
касае за верига от доказателства, които разгледани съвкупно, формират
обоснован извод за съпричастност на осъдения В. в деянието, за което му е
било повдигнато обвинение и впоследствие осъден. В този смисъл въззивната
инстанция законосъобразно е санирала процесуалния пропуск на
първостепенния съд и по категоричен начин е установила датата на
5
извършеното престъпление от В. В..
При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция не е
допуснала нарушение на чл. 13 от НПК, като не е уважила искането на
защитата за назначаване на повторна оценителна експертиза. ОС –
Благоевград резонно е съобразил, че изготвената по делото оценителна
експертиза е отчела, както стойността, на която е бил закупен процесния
мобилен телефон, така и амортизацията му, в резултат на експлоатацията му
от собственика. Вещото лице подробно е посочило източниците, които е
използвало и датата, към която е било извършено търсенето. Затова правилно
съдът е счел, че е безпредметно повторно изследване на предмета на
престъплението.
Настоящият състав на АС – София счита, че при новото разглеждане на
делото от ОС – Благоевград не е допуснато нарушение на материалния закон с
преквалификация на деянието, за което е било повдигнато обвинение на В. В.,
в такова по чл. 205, ал.1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1 от НК. Законодателят е
предвидил възможността въззивната инстанция да измени
първоинстанционната присъда, като приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо престъпление като израз на упражнявания инстанционен
контрол върху присъдата. При тези случаи обаче, въззивният съд при
произнасянето си е ограничен от фактите, с които е сезиран и по които
подсъдимият се е защитавал пред първата инстанция. В противен случай,
подсъдимото лице ще бъде поставен в ситуация да бъде осъден по
непредявено обвинение, което представлява съществено процесуално
нарушение. По НОХД № 1300/2024г. окръжният съд се е солидаризирал с
установените от районния съд фактически положения, а именно –
длъжностното качество на подсъдимото лице, начина на установяване на
фактическа власт върху процесния мобилен телефон, периода на упражнявано
владение и предпоставките, при които предметът на престъплението е бил
предаден на разследващите органи. В акта на въззивната инстанция са
изложени подробни мотиви, защо намира за неправилен извода на районния
съд да откаже да приложи по-леко наказуемия престъпен състав спрямо
извършеното от В. В. престъпление. ОС – Благоевград правилно е съобразил,
че за съставомерността на деянието по чл. 205 от НК е необходимо деянието,
за което е повдигнато обвинение на подсъдимото лице В. да притежава
обективните и субективните признаци на престъпния състав по чл. 201, ал. 1
от НК, както и да са налице доказателства, че вещта е върната. Вярно е
отбелязването, че законодателят не поставя допълнителни изисквания за
момента на връщане и обстоятелствата, при които вещта е предадена. В този
смисъл, САС намира, че въззивната инстанция законосъобразно е осъдила В.
В. по по-лекия престъпен състав. Подсъдимото лице е имало възможност да се
защитава срещу посочените от прокуратурата факти, като навежда доводи и
ангажира доказателства, оборващи обвинителната теза.
Настоящият съдебен състав отчете, че възраженията за допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила при изготвянето на
обвинителния акт и за липсата на особеното качество на осъдения по чл. 93,
т.1, б. „а“ от НК, са били предмет на обсъждане в предходно производство по
6
глава ХХХІІІ от НПК, поради което повторното им обсъждане се явява
безпредметно.
АС – София намира, че решаващите инстанции по НОХД № 798/2023г.
по описа на РС – Благоевград и НОХД № 1300/2024г. по описа на ОС –
Благоевград, при съблюдаване на принципа по чл. 13 от НПК, са взели всички
необходими мерки за разкриване на обективната истина, позовали са се на
годни доказателствени източници и правилно са приложили материалния
закон. Затова не са налице основания настоящият съдебен състав да упражни
правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК, в каквато насока на
исканията на заинтересованото лице.
По изложените съображения и на основание чл.425 НПК Софийският
апелативен съд, наказателно отделение, Х състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Р. В. за отмяна на
съдебните актове - присъда №77/27.11.2023г. по наказателно дело НОХД
№798/23г. по описа на Районен съд – Благоевград, и решение №
58/14.02.2025г. по ВНОХД № 1300/2024г. на ОС - Благоевград и
възобновяване на наказателното производство по тях.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протест, а за
постановяването му да се уведомят осъдения В. В., адв. Г. Ю. и АП-София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7