О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /22.03.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 22.03.2021 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 400/2020 г. по
описа на РС - Провадия, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 2951/26.06.2020
г., подадена от Х.Н.А. ***.
В срока по чл. 131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и на
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, както и да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на
основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. ****,
Община ****, област ****, а именно - дворно място с пространство от 1250.00
кв.м., съставляващо УПИ Х в квартал 53 по регулационния план на селото, при
граници: от три страни улици, УПИ IX. Собствеността върху имота придобил на
основание спечелен търг с явно наддаване, организиран от ответната Община през
2002 г., за което му е била издадена фактура № 5 от 30.06.2003 г. Съгласно
условията на търга, заплатил на ответната Община сумата от 4612.00 лв., от
които 1540.00 лв. за дворното място. Въпреки плащането, собствеността върху
имота, предмет на търга, не му била прехвърлена по съответния ред. След
няколкогодишни преговори, на 25.08.2015 г., ответникът му прехвърлил с договор
само построената в имота сграда - работилница. Не му била прехвърлена
собствеността върху дворното място.
Предвид
гореизложеното, като собственик на горепосочения имот, за ищеца се пораждал
правен интерес от завеждане на делото
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на процесния имот, а именно: дворно място с пространство
от 1250.00 кв.м. в квартал 53 по регулационния план на селото, при граници: от
три страни улици, УПИ IX, придобит
на основание спечелен търг с явно наддаване, а при условията на евентуалност –
придобит на основание давностно владение, тъй като от датата на търга до сега е
ползвал имота спокойно, необезпокоявано, като собствен, непрекъснато.
При условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че не е собственик на описания имот, моли да бъде осъдена
ответната община, на основание чл. 55, ал.1, пр. 2 от ЗЗД да му заплати сумата
от 1540.00 лв., получена като продажна цена на дворно място с пространство от
1250.00 кв.м., съставляващо УПИ X в квартал 53 по регулационният план на
селото, при граници: от три страни улици, УПИ IX, тъй като е получена с оглед
на неосъществено основание - продажба на дворното място, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на сключване на договор за
покупко-продажба на сградата върху мястото (25.08.2015 г.) до датата на
завеждане на исковата молба (08.06.2020г.), която е в размер на 748.79 лв.,
както и законната лихва върху главницата от 1540.00 лв., считано от датата на
завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане.
В случай, че съдът приеме иска за
недопустим или неоснователен, то моли на основание чл. 59 от ЗЗД да бъде
осъдена ответната община да му заплати сумата от 1540.00 лв., получена без
основание, като продажна цена на дворно място с пространство от 1250.00 кв.м.,
съставляващо УПИ X в квартал 53 по регулационният план на селото, при граници:
от три страни улици, УПИ IX, тъй с тази сума Община **** се е обогатила за
негова сметка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане. Претендира разноски.
Излага следните
съображения:
Позовава се на
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, като
излага, че при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД престацията се
извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде
осъществено; че текстът намира приложение при двустранните договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при
сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. В този последен
случай, ако страната, която има интерес от несбъдването на условието,
недобросъвестно е попречила да настъпи то, чл. 55, ал. 1 от ЗЗД няма
приложение, защото по силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД се счита, че
условието се е сбъднало. При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД
престацията се извършва с оглед осъществяването на едно бъдещо основание.
Затова вземането става изискуемо от деня, в
който настъпи невъзможността да се осъществи
това основание. Посочва, че в настоящият случай това е датата, на която
ответната община е отказала да му прехвърли собствеността върху имота и страните
са сключили договор само за сградата, предмет на плащането по издадената
фактура (25.08.2015 г.).
В уточнителна молба вх. № 2951/26.06.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда,
ищецът твърди,
че е собственик на процесния имот на основание спечелен търг, но ответната
Община отказвала да прехвърли собствеността върху дворното място с мотива, че
същото не е било предмет на търга и ищецът е купувач само на сградите и
машините, за което е сключен и представеният с исковата молба договор за
покупко-продажба. Ответната Община отказвала да прехвърли собствеността по
съответния ред на дворното място, тъй като твърдяла, че дворното място е
общинска собственост и не е било предмет на търга, т.е. ответникът твърди, че
ищецът е спечелил търга само за сградите и машините. От представения договор за
покупко-продажба, сключен няколко години след проведеният търг, било видно, че ответната
Община е отказала да прехвърли по съответния ред дворното място на 25.08.2015
г. - датата, на която е сключен договорът между страните, като в предмета на
договора липсвало прехвърляне на собствеността върху дворното място. Процесното
дворно място, според ищеца, е предмет на търга и е заплатено ведно със сградите
и машините.
По отношение на установителния иск,
ищецът твърди, че е придобил дворното място на основание спечелен търг с явно
наддаване, като е започнал да владее имота, считано от 27.12.2000 г. - датата, на която е издадена
Заповед № 1511 на Кмета на Община ****. От тази дата ищецът е започнал да
владее имота с ясно съзнание, че е спечелил търга, заплатил е цената и счита
имота за своя собственост. Твърди, че от 27.12.2000 г. и до настоящият момент владее имота спокойно, явно и
необезпокоявано, и е придобил същия на основание давностно владение.
Уточнява, че иска по т. 3 от исковата
молба (чл.59 от ЗЗД) бил съединен, при условията на евентуалност с иска по т. 2
(чл. 55 от ЗЗД), т.е., ако съдът приеме, че ищецът не е собственик на имота, то
следва да осъди ответната община да заплати на ищеца сумата от 1540.00 лв.,
получена като продажна цена на дворно място, тъй като е получена с оглед на
неосъществено основание - продажба на дворното място, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на сключване на договор за покупко-продажба на
сградата върху мястото (25.08.2015 г.) до датата на завеждане на исковата молба
(08.06.2020 г.), която е в размер на 748.79 лв., както и законната лихва върху
главницата от 1540.00 лв., считано от датата на завеждане на иска до
окончателното ѝ заплащане. А в случай, че съдът приеме искът по чл. 55 от ЗЗД за недопустим или неоснователен или вземането погасено по давност, то моли
на основание чл. 59 от ЗЗД да бъде осъдена ответната община да заплати на ищеца
сумата от 1540.00 лв., получена без основание, като продажна цена на дворното
място, тъй като с тази сума Община **** се е обогатила за негова сметка, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното ѝ заплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Съдът, на основание ч.
145, ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с
препис за ответника да уточни датата, от която твърди, че е започнал да
владее процесния имот, доколкото исковата молба твърди, че
от датата на търга до сега е ползвал имота като собствен, без да посочва
датата на търга, в молбата си с вх. № 2951/26.06.2020 г. посочва, че е
започнал да владее имота от 27.12.2000 г. -
датата, на която е издадена Заповед № 1511 на Кмета на Община ****, а от
представената с исковата молба Заповед № 1511 на Кмета на Община **** е видно,
че същата е издадена на 27.12.2002
г.; да уточни претенцията си за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1540.00 лв.,
получена без основание, като продажна цена на дворното място, тъй като с тази
сума Община **** се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ
заплащане, доколкото сумата от 1540.00 лева едновременно се претендира като
получена от ответника без основание,
но и като продажна цена на дворното
място /което по – скоро говори за наличието на основание за плащане на
сумата, за което в исковата молба са изложени твърдения, че не е осъществено,
т.е. претенцията отново сочи на вече заявената такава по чл. 55, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД/, като при това се сочи, че
ответната община се е обогатила за сметка на ищеца при твърдение за пряко
престиране на сумата от ищеца на ответника /т. е. че вземането на ищеца
произтича от
престационна /чл. 55 от ЗЗД/, а не от непрестационна кондикция /чл. 59 от ЗЗД/;
след горното уточнение да формулира надлежен петитум досежно тази претенция.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
Ответникът счита предявените искове за процесуално
допустими, но неоснователни и недоказани, по следните
съображения:
Оспорва основанието и всички фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
Оспорва наведеното твърдение, че ищецът е
придобил собствеността върху имот представляващ дворно място с пространство от 1250 кв.м., съставляващо
УПИ X, в кв. 53 по РП на с. **** посредством спечелен търг с явно наддаване, организиран от община ****
през 2002 г. като излага следното:
С решение № 22-3-6/04.06.2002 г. Общински
съвет - **** възложил на кмета на общината да организира и проведе търг с явно
наддаване за продажбата на имот - частна общинска собственост (АОС
117/12.01.2000 г.) за обект „Училищна
работилница”
- ОУ
„Х. Ботев”, находящ се в кв. 53, парцел IX по плана на с. ****, след
оценка от лицензиран оценител на сградата на работилницата и движимото имущество в нея.
Със Заповед №
1358/27.11.2002г. Кметът на
общината, на основание чл. 35, ал. 1от ЗОС и Решение № 22-3-6/04.06.2002 г. на
ОбС - **** наредил да се проведе търг с явно наддаване. Предмет на търга бил „Училищна работилница” с начална тръжна
цена 3112 лв. и движими вещи, всяка една от които
била със собствена начална тръжна цена, посочена изрично в Заповедта. Калкулираната
обща стойност на обявените в заповедта на кмета движими вещи била в размер на
точно 1500 лева. Заповедта за провеждане на търга била публикувана във в. Дума,
бр.296/21.12.2002 г.
Със Заповед №
1509/27.12.2002 г. Кметът на общината назначил комисия,която да проведе търг с
явно наддаване за имота и вещите, посочени в Заповед № 1358/27.11.2002 г.
Според Протокол от
27.12.2002 г. назначената комисия се събрала в 12:30 ч. на 27.12.2002 г., за да
проведе търг с явно наддаване на имот и вещи съгласно Заповед № 1358/27.11.2002
г. Комисията определила за спечелил търга Х. Николаев А., който „иска да закупи
обявеното имущество на първоначални цена”. Т.е. ищецът в настоящото производство
се е съгласил с първоначално обявената от кмета цена 3112 лв. за „Училищна работилница“ и с цените на всяка отделна движима вещ в
сградата, общият сбор на които е в размер 1500 лв., като закупува описаното в
Заповед № 1358/27.11.2002 г. на обща цена от 4612 лв., за която цена от Община ****
на Х.Н.А. била издадена Фактура № 5 от 30.06.2003 г.
Отделно от горното,
ответникът посочва, че към момента на провеждане на тръжната процедура /2002 год./ дворно място с пространство от 1250 кв.м., съставляващо
УПИ X, в кв. 53, не е съществувало в действащия към този момент план на с. ****.
Работилницата е попадала в парцел IX в кв. 53 по действащия за селото план с
площ от 8250 кв.м., в който парцел била ситуирана и сградата на ОУ „Х. Ботев”.
Впоследствие със Заповед № 7 от 06.01.2003 г. бил одобрен проект за изменение
на парцел IX в кв. 53 на с. ****, община ****, като бил обособен УПИ X с площ
от 1250 кв.м.
Дворно място не
присъствало нито в решението на ОбС - ****, нито в Заповед № 1358/27.11.2002 г.
за провеждане на търга, нито в протокола на комисията, нито в обявата за търга,
публикувана във в. Дума. Началната тръжна цена, обявена в заповедта на Кмета на
общината била цената, на която ищецът А. се съгласил да купи описаното в
заповедта, състоящо се от Училищна
работилница
с начална тръжна цена от 3112 лева и движими вещи, находящи се в същата с обща
начална цена от 1500 лева.
Предвид изложеното
счита, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
Оспорва наведеното
твърдение, че ищецът е придобил собствеността върху имот, представляващ дворно
място с пространство от 1250 кв.м., съставляващо УПИ X, в кв. 53 по РП на с. ****
посредством изтекла в негова полза придобивна давност, поради следното:
За да се легитимира
като собственик на процесния недвижим имот, ищецът се позовава в условията на
евентуалност на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 2002 г. /датата на търга/ до
2020 г. Излага, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на десет години. Доколкото ищецът твърди, че установил фактическата власт върху
имота след като е закупил училищна работилница, ситуирана върху общинска земя, от
последното следвало, че той е придобил права идентични с тези на суперфициара
по смисъла на чл. 63 - 66 от ЗС. Сред тях била и възможността да ползва земята,
върху която е построена постройката, но само доколкото това е необходимо за
използването на постройката според нейното предназначение. От представените по
делото документи във връзка с придобитото въз основа на публичния търг, не се
установявало на ищеца да е предоставено ползване върху дворното място в
различен обем, а собствеността върху терена, не е била предмет на тръжната
процедура и сключения в последствие договор, който визирал само постройка и
находящи се в същата движими вещи.
От гореизложеното следвало, че
фактическата власт, която ищецът твърди, че е осъществявал, не била от такъв
тип, че да бъде определена като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, тъй
като липсвало намерение вещта да се държи като своя. Според ответника осъществяваните
фактически действия върху общинското дворно място, върху което е ситуирана
училищната работилница, са имали характера на държане по чл. 68, ал. 2 от ЗС.
Поради това, за да може да се позовава на изтекла в негова полза придобивна
давност, ищецът следвало да докаже промяна на намерението, с което вещта е била
държана, което да е осъществено от него самия, както и обстоятелството, че след
тази промяна владението е продължило в предвидения от закона срок.
Обстоятелството, че ищецът е закупил сграда в имота, която е ползвал, не
представлявало поведение сочещо на
промяна в намерението, с което земята се държи. Това било така, защото ищецът
можел да ползва земята в рамките очертани в чл. 64 от ЗС, което обаче не го
правило неин собственик. Действията, по които се съди за промяна на
намерението, с което вещта се държи, следвало да бъдат явно демонстрирани, при
това не спрямо трети за собствеността лица, а спрямо самия собственик /позовава
се на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК/. Нещо повече, самият ищец в исковата си молба не е оспорил категорично
правата на ответната община върху терена, а се е позовавал на ползването на
закупената от него сграда от 2002 г. до настоящия момент. От това следвало, че
ищецът не е придобил правото на собственост върху терена и по давност, тъй като
в посочения от него период не е имал качеството на владелец на процесния
недвижим имот, а бил обикновен държател.
Предвид изложеното по-горе счита, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Оспорва наведеното твърдението, че ищецът
е заплатил, а ответникът е получил сумата от 1540 лева представляваща продажна цена на дворно място
с пространство от 1250 кв.м., съставляващо
УПИ X в кв. 53 по РП на с. ****, поради следното:
Посочва, че предявените
осъдителни искове - главен и евентуален са на плоскостта на неоснователното
обогатяване, а сумата се претендира като получена на неосъществено или без
основание, респективно - твърди се, че с тази сума ответната страна
неоснователно да се с обогатила, а имуществото на ищеца - съответно е намаляло.
За успешното
доказване на иск с правна квалификация чл. 55. ал. 1 от ЗЗД, респективно - чл. 59 от ЗЗД, ищецът следва да установи
разместването на имуществени блага, което е лишено от основание, както и че в
резултат на същото ответната страна се е обогатила с претендираната сума, а в
същия размер е налице обедняване в имуществената сфера на ищеца, като при
установяване на горните факти, обогатилата се страна следва да установи
наличието на основание за разместването на имуществените блага, при отрицателни
твърдения, въведени от ищеца. С изложеното в исковата и приложените към същата
доказателства обаче ищецът не доказвал елементите от фактическия състав на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД.
Отделно от това, за осъществяване фактическия състав на хипотезата на
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, която ищецът твърдял да е налице, следвало да се установи
предаване, респективно получаване на сумата без основание, за да възникне
задължение за нейното връщане. В случая ищецът не установявал да е предоставил
сумата от 1540 лева на ответната община, за да се пристъпи към изследване на
следващия елемент - липсата на основание за получаването ѝ.
По тези съображения
искът с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следвало да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Относно евентуалния
иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, ответникът посочва, че цитираната
разпоредба има субсидиарно приложение и при липсата на друг иск за защита
обеднелият има право да иска от всеки, който се е обогатил за негова сметка
връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. За
успешното провеждане на този иск следвало да се установи разместване на
имуществени блага, липсата на основание за това и размера на обедняване, т.е.
стойността на имуществото, с което е намалял патримониумът на ищеца. В
конкретния случай от представените с исковата молба доказателства не се установявало
нито, че ищецът е заплатил сумата от 1540 лева, нито че същата е преминала в
патримониума на ответната страна, за да се пристъпи към обсъждане на наличието,
респективно - липсата на основание за имущественото разместване на блага.
Установявало се само, че ищецът и ответникът са били страни по договор за
покупко - продажба на сграда-работилница със застроена площ от 160 кв.м. и
движими вещи, находящи се в нея, като институтът на неоснователното обогатяване
бил неприложим в този казус.
Въз основа на
гореизложеното, счита, че ищецът не е доказал наличие на елементите от
фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД и в частност - не е установил твърдението
си, че в имуществената сфера на ответната страна е налице обогатяване със сума
в претендирания размер от 1540 лева, с която същият е обеднял, тъй като е
излязла от неговия патримониум. Според ответника по делото не е доказан по
несъмнен начин нито един от елементите от фактическия състав на неоснователното
обогатяване и предявените искове, както главният, така и евентуалният били
неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, определя правната квалификация на предявените искове,
както следва:
Предявен
е главен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.
124 от ГПК, че ищецът е придобил собствеността на процесния имот въз основа на
спечелен търг с явно наддаване, организиран от ответната община през 2002 г.,
евентуално – въз основа на давностно владение от същата година.
При
условията на евентуалност с горепосочения иск са предявени: осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, кумулативно съединен с
осъдителен иск с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД.
Що се
отнася до претенцията, заявена в условията на евентуалност по отношение на тази
по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1540.00 лв., получена без основание, като продажна цена на дворното
място, тъй като с тази сума Община **** се е обогатила за негова сметка, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното ѝ заплащане, съдът намира, че към настоящия момент същата е
неясна и следва да бъде уточнена, за което на ищеца ще бъдат дадени съответните
указания.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1,
т.3 и т.4 ГПК,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата,
че: през 2002 г. ищецът е участвал в търг с явно наддаване, организиран от
ответната община през 2002 г., че съгласно условията на търга заплатил на
ответната Община сумата от 4612.00 лева, за което му е била издадена фактура №
5 от 30.06.2003 г., както и че с договор от 25.08.2015 г. ответникът прехвърлил
на ищеца сграда – работилница, построена в дворно място с пространство от 1250
кв.м., съставляващо УПИ X, в кв. 53 по РП на с. ****.
Не са налице други факти и
обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
При
разпределение на доказателствената тежест:
Съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153
и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
По иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК:
Съдът, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ищеца, че в негова тежест
е да установи правопораждащ правото на собственост върху процесния
недвижим имот фактически състав – спечелен търг с явно наддаване, евентуално
- давностно владение - упражнявана спокойно, явно, необезпокоявано и
непрекъснато фактическа власт върху вещта с намерение да я свои, в продължение
на повече от 10 години.
Ответникът следва да
докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, вкл. за наличието
в правната му сфера на субективни материални права на собственост въз основа на
сочените в отговора на исковата молба основания, респ. наличието на пречки за осъществяване на придобивните
основания на ищеца.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства, че е придобил собствеността върху процесния
имот на годно правно основание /соченото в исковата молба/: давностно владение - осъществявано спокойно, явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение върху
имота, с намерение за своене, както и периода на владението с неговия начален и
краен момент, т. е. правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно
основание.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ответника, че не сочи доказателства, че обявата са търга е публикувана именно във
в. „Дума”, доколкото към отговора е представено само копие на част от страница
от вестник, от което по никакъв начин не може да бъде идентифицирано печатното
издание на твърдения вестник, броя и датата на същия.
По евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД:
Съдът, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ищеца, че в
негова тежест е да докаже извършването на пряка престация в полза на
ответника в размер на сумата от 1540 лева с оглед сключване на договор за покупко -
продажба на недвижим имот, въз основа на спечелен търг с явно наддаване, а
именно: дворно място с пространство от 1250 кв.м., съставляващо УПИ X, в кв. 53
по РП на с. ****.
Съдът, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, указва на ответника, че в негова
тежест е да докаже възраженията си относно отношенията му с ищеца и за
неполучаване на сумата.
Съдът, на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства за факта на престиране на паричната сума в
размер на 1540 лева.
По
евентуалния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Указва на ищеца, че в негова
тежест е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът
следва да докаже възраженията си за липсата на главен дълг.
Съдът на основание
чл.140 от ГПК
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба
и уточнителните молби писмени документи, като допустими и относими към предмета
на спора.
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с отговора
писмени документи, като допустими и относими към предмета на спора, с
изключение на частичното копие на страница от вестник, доколкото представено по
този начин, от него не може да се установи относимостта му към спора.
Други доказателствени искания не са
направени.
Следва да бъде насрочено открито
съдебно заседание за разглеждане на делото.
На страните следва да се разяснят последиците
на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
УКАЗВА, на основание
ч. 145, ал. 2 от ГПК, на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с
писмена молба с препис за ответника да уточни датата, от която твърди,
че е започнал да владее процесния имот, доколкото исковата молба твърди, че
от датата на търга до сега е ползвал имота като собствен, без да посочва
датата на търга, в молбата си с вх. № 2951/26.06.2020 г. посочва, че е
започнал да владее имота от 27.12.2000 г. -
датата, на която е издадена Заповед № 1511 на Кмета на Община ****, а от
представената с исковата молба Заповед № 1511 на Кмета на Община **** е видно,
че същата е издадена на 27.12.2002
г.; да уточни претенцията си за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1540.00 лв.,
получена без основание, като продажна цена на дворното място, тъй като с тази
сума Община **** се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ
заплащане, доколкото сумата от 1540.00 лева едновременно се претендира като
получена от ответника без основание,
но и като продажна цена на дворното
място /което по – скоро говори за наличието на основание за плащане на
сумата, за което в исковата молба са изложени твърдения, че не е осъществено,
т.е. претенцията отново сочи на вече заявената такава по чл. 55, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД/, като при това се сочи, че
ответната община се е обогатила за сметка на ищеца при твърдение за пряко
престиране на сумата от ищеца на ответника /т. е. че вземането на ищеца
произтича от
престационна /чл. 55 от ЗЗД/, а не от непрестационна кондикция /чл. 59 от ЗЗД/;
след горното уточнение да формулира надлежен петитум досежно тази претенция.
По иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК:
УКАЗВА, на основание чл.
146, ал. 2 от ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства, че е придобил
собствеността върху процесния имот на годно правно основание /соченото в
исковата молба/: давностно владение - осъществявано спокойно, явно,
необезпокоявано и непрекъснато владение върху
имота, с намерение за своене, както и периода на владението с неговия начален и
краен момент, т. е. правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно
основание.
УКАЗВА, на основание чл.
146, ал. 2 от ГПК, на ответника, че не сочи доказателства, че обявата са
търга е
публикувана именно във в. „Дума”, доколкото към отговора е представено само
копие на част от страница от вестник, от което по никакъв начин не може да бъде
идентифицирано печатното издание на твърдения вестник, броя и датата на същия.
По евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства за факта на престиране на паричната сума в
размер на 1540 лева.
ДОПУСКА за приемане приложените към исковата молба и
уточнителните молби документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА за приемане приложените към отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства, с изключение на частичното копие на страница
от вестник, доколкото представено по този начин, от него не може да се установи
относимостта му към спора.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде прието като писмено доказателство по
делото представеното частичното
копие на страница от вестник, тъй като представено по този начин, от него не
може да се установи относимостта му към спора.
СЪОБЩАВА на страните проекта за
доклад по делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. № 2951/26.06.2020
г., подадена от Х.Н.А. ***, с която са предявени
следните искове:
Предявен е главен положителен
установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124 от ГПК, че ищецът
е придобил собствеността на процесния имот въз основа на спечелен търг с явно
наддаване, организиран от ответната община през 2002 г., евентуално – въз
основа на давностно владение от същата година.
При условията на евентуалност с
горепосочения иск са предявени: осъдителен иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, кумулативно съединен с осъдителен иск с правна
квалификация чл. 86 от ЗЗД.
Относно претенцията, заявена в
условията на евентуалност по отношение на тази по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1540.00 лв., получена без основание, като продажна
цена на дворното място, тъй като с тази сума Община **** се е обогатила за
негова сметка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното ѝ заплащане, съдът счита, че към настоящия момент същата е
неясна и следва да бъде уточнена, за което на ищеца са дадени съответните
указания по – горе в диспозитива на настоящото определение.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделят обстоятелствата, че: през
2002 г. ищецът е участвал в търг с явно наддаване, организиран от ответната
община през 2002 г., че съгласно условията на търга заплатил на ответната
Община сумата от 4612.00 лева, за което му е била издадена фактура № 5 от
30.06.2003 г., както и че с договор от 25.08.2015 г. ответникът прехвърлил на
ищеца сграда – работилница, построена в дворно място с пространство от 1250
кв.м., съставляващо УПИ X, в кв. 53 по РП на с. ****.
Не са налице други факти и
обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
При
разпределение на доказателствената тежест:
Съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153
и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
По иска по
чл. 124, ал. 1 от ГПК:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5
от ГПК, на ищеца, че в негова тежест е да установи правопораждащ
правото на собственост върху процесния недвижим имот фактически състав – спечелен търг с
явно наддаване, евентуално - давностно владение - упражнявана спокойно, явно,
необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху вещта с намерение да я
свои, в продължение на повече от 10 години.
Ответникът следва да
докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения, вкл. за наличието
в правната му сфера на субективни материални права на собственост въз основа на
сочените в отговора на исковата молба основания, респ. наличието на пречки за осъществяване на придобивните
основания на ищеца.
По
евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5
от ГПК, на ищеца, че в негова тежест
е да докаже извършването на пряка престация в полза на ответника в размер на
сумата от 1540 лева
с оглед сключване на договор за покупко - продажба на недвижим имот, въз основа
на спечелен търг с явно наддаване, а именно: дворно място с пространство от
1250 кв.м., съставляващо УПИ X, в кв. 53 по РП на с. ****.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5
от ГПК, на ответника, че в негова тежест е да докаже възраженията си
относно отношенията му с ищеца и за неполучаване на сумата.
По евентуалния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова
тежест е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си
за липсата на главен дълг.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ
на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други
способи за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията
може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – ****, с адрес:
гр. ****, ул. „Ангел Кънчев” № 12, ет. 4 , в сградата, в която се помещава СИС
при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238
от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска;
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът
предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът
не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът
не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по
делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото
се прекратява.
УКАЗВА на страните,
че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила
по делото или на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 08.04.2021
г. от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се връчи на страните, а на ищеца – и от отговора с
приложенията, като им се
УКАЗВА, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, те могат да
вземат становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: