МОТИВИ към Решение №42/18.01.2017г. по АНД №2947/2016г. по описа на РС - ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла мотивирано
постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание Ф.А.Д. ЕГН: ********** за това, че на
24.11.2016 година на път 137, в района на с.БРЕГАРЕ, ОБЛ.ПЛЕВЕН, управлявал
л.а. „СЕАТ КОРДОБА“ с рег.№ ВТ 0825 ВХ, без съответно свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно
постановление № 16-0256-000183/27.07.2016г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ /в сила от 06.10.2016 г./ – престъпление по чл.343в ал.2 НК.
В хода на съдебното производство, РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият **, редовно призован, явява се лично и с
упълномощен защитник. Признава се за виновен и дава обяснения, в подкрепа на
тази своя позиция. Пледира да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание – глоба, в минимален размер. В същия
смисъл пледира и упълномощеният защитник.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:
Ф.А.Д. е роден на ***г***, обл.Плевен, ул.**,
българин, български гражданин, основно образование, не работи, женен,
неосъждан, ЕГН: **********.
Обвиняемият
** имал издадено свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ №********* –
категория В, валидно до 29.01.2019г. С влязла в сила Заповед
№15-0938-000042/08.01.2015г. на НАЧАЛНИК ГРУПА при СЕКТОР „ПП“ на ОДМВР –
ПЛЕВЕН, на основание чл.171 т.4 ЗДвП, същото СУМПС било иззето. Заповедта
влязла в сила 10.09.2015г.
С Наказателно постановление №
16-0256-000183/27.07.2016г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ /в сила от
06.10.2016 г./, обвиняемият Д. бил наказан по административен ред на основание
чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП - управление на
моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление на МПС.
Въпреки липсата на съответно свидетелство за управление
на МПС, както и въпреки така наложеното административно наказание, на 24.11.2016 година на
път 137, в района на с.БРЕГАРЕ, ОБЛ.ПЛЕВЕН, обвиняемият управлявал л.а. „СЕАТ
КОРДОБА“ с рег.№ ВТ 0825 ВХ. Бил спрян за проверка от дежурни
полицейски служители – св.** и ** **. В изпълнение на служебните си задължения
по контрол на пътното движение, свидетелите установили, че Ф.Д. не притежава
съответно свидетелство за управление на МПС. По случая, от страна на свидетеля **
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. №850301/24.11.2016г.
С разпит
на свидетеля ** ** при условията на чл.356 ал.1 т.4 НПК, започнало бързо
досъдебно производство №Б – 456/2016г. по описа на РП – ПЛЕВЕН - за
престъпление по чл.343в ал.2 НК. В хода на разследването, към наказателна
отговорност за посоченото престъпление бил привлечен Ф.А.Д. ЕГН: **********.
Изложената фактическа и процесуална обстановка се
установява по категоричен и несъмнен начин от приобщените по делото доказателства
и доказателствени средства, в това число:
-
обяснения на обвиняемото лице, дадени
в досъдебното производство и в съдебното следствие /л.5 от ДП/;
-
показания на свидетелите ** ** и ** **
/л.2 - 3 от ДП/;
-
заверен препис на АУАН №850301/24.11.2016г.
/л.6 от ДП/;
-
справка за нарушител на името на Ф.Д. /л.8 – 12 от ДП /;
-
заверен препис на Наказателно постановление № 16-0256-000183/27.07.2016г. на НАЧАЛНИК на
РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ /л.7 от ДП/;
-
писмени доказателства за
имущественото състояние и трудова заетост на обвиняемия, изискани от ОД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ПЛЕВЕН, ДИРЕКЦИЯ „БЮРО ПО ТРУДА“ – ПЛЕВЕН, ОДМВР – ПЛЕВЕН, ДИРЕКЦИЯ
„ПРИХОДИ ОТ МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ“ – ПЛЕВЕН, ТД на НАП – ПЛЕВЕН /л.13 – 20,
л.25 - 26 от делото/;
-
заверен препис на Заповед
№15-0938-000042/08.01.2015г. на НАЧАЛНИК ГРУПА при СЕКТОР „ПП“ на ОДМВР –
ПЛЕВЕН /л.22 – 23 от делото/;
-
писмо на ТД на НАП – ПЛЕВЕН във
връзка с изпълнение на наложените спрямо Д. наказание глоба в размер на 500 лева по НОХД № 1838/2002 година по описа на РС - ПЛЕВЕН и наказание глоба в
размер на 500 лева по НАХД №40/2003г. на РС - НИКОПОЛ
-
характеристична справка за
обвиняемото лице /л.31 от делото/;
-
справка за съдимост на обвиняемото
лице /л.28 - 29 от ДП/.
Съдът преценява, че от посочените доказателствени
материали следват по безпротиворечив и
взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и изложени по – горе. В
доказателствената съвкупност липсват противоречия, налагащи обсъждане по реда
на чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
На тази основа, Съдът намира, че от обективна страна,
обвиняемият Ф.А.Д. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по
чл.343в ал.2 НК - на 24.11.2016 година на път 137, в района на с.БРЕГАРЕ,
ОБЛ.ПЛЕВЕН, управлявал л.а. „СЕАТ КОРДОБА“ с рег.№ ВТ 0825 ВХ, без съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 16-0256-000183/27.07.2016г. на
НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ /в сила от 06.10.2016 г./.
Деянието по чл.343в ал.2 НК е престъпление на просто
извършване, т.е не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат. Явява
се довършено със самия факт на изпълнителното деяние – управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, което в случая се доказва пряко от
показанията на свидетелите ** и **, както и от обясненията на обвиняемия,
дадени в досъдебното производство и съдебното следствие. В тази насока е и приобщената
справка за нарушител на името на Ф.Д., от която се установява, наред с
предходните административни наказания на обвиняемия за нарушения на ЗДвП, също
и обстоятелството, че към 24.11.2016г. същият не е притежавал съответно
свидетелство за управление на МПС. Необходимо е да бъде отбелязано, че действително,
в миналото обвиняемият е притежавал свидетелство за управление на МПС. След неговото
изземване на основание чл.171 т.4 ЗДвП обаче, Д. вече не е притежавал съответно
СУМПС, по смисъла на чл.343в ал.2 НК. Критериите за „съответност“ на СУМПС са
обективни и почиват на необходимостта от една страна, да се гарантира
редовността в документооборота /и в частност – този, свързан с българските
лични документи/, а от друга – да се гарантира наличието на правоспособност да
се управлява МПС, която на свой ред се свързва с усвояването на определен
минимум от познания, физически и умствени способности на личността, които
подлежат на проверка както при първоначалното издаване, така и при периодичното
подновяване на СУМПС. Поради това, липсата на „съответно“ свидетелство за
управление на МПС обхваща широк кръг случаи – не само онези, при които СУМПС
изобщо не е издавано на водача, но и когато то е отнето на определено основание
или е изтекла неговата валидност, без да бъде подновено. В този смисъл е и съдебната
практика на върховната инстанция, намерила отражение например в Решение № 44 от
19.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2161/2012 г., I н. о., Решение № 377 от
29.06.2010 г. по н.д. № 328/2010 г. на ВКС, Решение № 204 от 28.06.2012 г. по
нак. д. № 518/2012 г. и други.
Обективният признак – наличието на предходно
административно наказание за управление без съответно свидетелство за
управление - се доказва пряко от заверения препис на Наказателно постановление
№ 16-0256-000183/27.07.2016г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, от което
е видно, че е налице получено лично от дееца и влязло в сила наказателно
постановление за осъществен състав на административно нарушение по чл.177 ал.1
т.2 ЗДвП. От същото Наказателно постановление следва и едногодишният срок,
предвиден в чл.343в ал.2 НК.
От субективна страна, деянието по чл.343в ал.2 НК е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият Д. е
съзнавал, че няма право да управлява МПС, съзнавал е, че е наказван по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици, изразяващи се в противоправно управление
на МПС, без съответната правоспособност, в едногодишен срок от наказването за
такова деяние по административен ред и е целял настъпването на същите
последици.
Следователно, извършеното от страна на обвиняемия Ф.А.Д.
деяние е съставомерно по чл.343в ал.2 НК както от обективна, така и от субективна страна. Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото
лице са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно
не са налице пречките, посочени в същата разпоредба: престъплението, предмет на
делото, спада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено деяние, наказуемо с лишаване от
свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева; обвиняемият
отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а НК към момента на
извършване на деянието /тази предпоставка се явява удовлетворена, тъй като
видно от представената справка за съдимост и писмо на ТД на НАП – ПЛЕВЕН във връзка с изпълнение на наложените спрямо Д.
наказание глоба в размер на 500 лева по НОХД № 1838/2002 година по описа на РС - ПЛЕВЕН и наказание глоба в
размер на 500 лева по НАХД №40/2003г. на РС – НИКОПОЛ: обвиняемият е реабилитиран на основание чл.86 ал.1
т.1 НК за деяние по НОХД №1106/05г. по описа на РС – ПЛЕВЕН; изпълнителното
производство за принудително събиране на наложените глоби по НОХД № 1838/2002 година
по описа на РС - ПЛЕВЕН и НАХД №40/2003г. на РС – НИКОПОЛ е прекратено на
основание чл.171 ал.2 ДОПК с Разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП
– ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в сила от 10.06.2015г., т.е. към 24.11.16г. е бил изтекъл
едногодишен срок в съответствие със задължителните указания на т.4 от Постановление
№ 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС/; деянието не е довело до причиняване на
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите
предпоставки обвиняемият Ф.А.Д. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание – глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне размера на наказанието, Съдът прецени обществената опасност на
деянието, личната обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост /лишаване
от свобода от една до три години и
глоба от петстотин до хиляда и двеста лева/, е относително
ниска. От друга страна обаче, престъпленията по транспорта – и конкретно това
по чл.343в ал.2 НК – се отличават с актуална и завишена обществена опасност към
настоящия исторически момент, което ясно проличава и от последните законодателни
изменения в санкционната част на разпоредбата /ДВ бр.74 от 2015г./, при което
беше увеличен размера на наказанието лишаване от свобода, а наред с това беше
предвидено и кумулативното налагане на наказанието глоба. Следователно,
независимо от формално относително ниската наказуемост на деянието, по същество
обществената му опасност се определя като умерена.
На
следващо място, личната обществена опасност на дееца, следваща от приобщената
справка за съдимост, е умерена. Същият е неосъждан /реабилитиран по право/, а в
миналото двукратно е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК, като и в двата случая се
касае за престъпления по транспорта. В същата насока са и приобщените по делото
характеристични данни, от които е видно, че обвиняемият Д. контактува с лица от
активния криминален контингент и не се ползва с добро име по местоживеене. На
следващо място, от приложената справка за нарушител е видно, че спрямо
обвиняемия са налагани множество административни наказания за различни
нарушения на ЗДвП. Следователно, независимо от обстоятелството, че се счита
неосъждан, поведението на Д. през годините разкрива склонност към извършване на
престъпления и административни нарушения, в т.ч. - системно неспазване на
правилата за движение по пътищата, ето защо неговата обществена опасност,
съвкупно преценено, се определя като умерена.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид направеното
самопризнание, което макар и да не способства съществено за разкриване на
обективната истина, демонстрира критично отношение към извършеното. Чистата
съдимост е предпоставка за прилагане на института за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и поради това,
на самостоятелно основание, не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство.
Отегчаващо
отговорността обстоятелство съставляват вече изтъкнатите множество
административни наказания по влезли в сила наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП, както и предходните случаи на освобождаване от наказателна
отговорност на основание чл.78а НК, сочещи на определен дефицит в
правосъзнанието на дееца.
На
тази основа, Съдът направи извод, че е налице формален превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. От друга страна, от приобщените данни за
имущественото състояние и трудовата заетост на обвиняемия е видно, че: същият
няма действащ трудов договор; не е регистриран като безработно лице към момента
на деянието и понастоящем; няма декларирано движимо или недвижимо имущество на
свое име, както и земеделски земи. В този смисъл, така установеното ниво на
имуществено състояние на дееца е основният аргумент, предполагащ определяне на
наказанието към минималния размер, предвиден в чл.78а ал.1 НК. Отчитайки обаче
споменатото по – горе отегчаващо отговорността обстоятелство и умерената лична
обществена опасност на обвиняемия Съдът преценява, че полагаемото се в случая
наказание не следва да бъде в самия минимум на санкцията, предвидена в чл.78а
ал.1 НК; не следва обаче да е и значително над него, доколкото имущественото
състояние на дееца не предполага подобен подход.
В
съответствие с тези съображения, Съдът призна обвиняемия Ф.А.Д. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
24.11.2016 година на път 137, в района на с.БРЕГАРЕ, ОБЛ.ПЛЕВЕН, управлявал
л.а. „СЕАТ КОРДОБА“ с рег.№ ВТ 0825 ВХ, без съответно свидетелство за
управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред
за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно
постановление № 16-0256-000183/27.07.2016г. на НАЧАЛНИК на РУМВР – ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ /в сила от 06.10.2016 г./ – престъпление по чл.343в ал.2 НК, поради
което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание - глоба в размер
на 1300 /хиляда и триста/ лева.
Съдът
счита, че така определения размер на
наказанието е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и превантивен
ефект върху Ф.А.Д., както и
възпитателен и предупредителен ефект върху обществото. Определянето на
по – висок размер на наказанието, не би било съответно на извършеното деяние и
не би било справедливо. От друга страна, определянето на по – нисък размер на
наказанието не би подействало достатъчно превъзпитателно на обвиняемото лице, а
и предупредително върху обществото като цяло.
Върху така изложените мотиви, Съдът основава решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: