Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1079 07.08.2020
г.
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Росица Дапчева
като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов
адм. дело № 546 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, във връзка с чл.203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът М.С.В., лишен
от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, е предявил иск против Главна
дирекция „Охрана” при Министерство на правосъдието-гр.София за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия
и бездействия на длъжностни лица от юридическото лице в периода от 19.12.2017г.
до 12.02.2020г./съгласно последното уточнение на исковата молба- вх.№ 3204 от
08.05.2020г. в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. Обстоятелствата, на
които се основава предявеният осъдителен иск са изложени в първоначална искова
молба и допълнителните уточнения към нея, а във връзка с прецизиране на
исковата претенция такива уточнения ищецът направи и в първото по делото
заседание. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетението в посочения
размер поради причинени вреди, вследствие конвоиране на ищеца на различни дати
пред органи на съдебната власт в страната, за участието му в проведени съдебни
заседания в упоменатия по-горе период.
В исковата молба и
допълнителните уточнения се твърди, че по време на конвоирането ищецът бил
подложен на унизително и нечовешко пътуване с автомобилите на съдебната власт.
Местата, на които бил ищеца го подлагали на системен тормоз „ламаринени пейки и решетъчни облегалки“,
на които трябвало да се обляга километри наред, които се изминават. Многократно
пътувал в процесния период на дълги разстояния, като от това му били причинени
изстудяване в седалищната част, натъртвания и неудобство. Въпреки, че в
автомобила работело парно, поради това, не можело да се стоплят, защото пейките
на които седят лишените от свобода и задържаните лица са метални /ламаринени/. Пътувал
многократно в периода, заявен в исковата молба, но „в 21 век живеем, а трябва да седим километри на ламаринена седалка и
решетъчна облегалка, като седалищната ти част е или натъртена или ледено
студена и често настиваш.“ Липсвали предпазни колани на пътниците. Пътищата
били „дупка до дупка“, а магистралата била на вълнообразни пропадания, като при
всяко друсане се набивала седалищната част и „опашката“, а след това го боляло
дни наред.
В писмено
уточнение на исковата молба /л.8 от делото/ сочи, че искът за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди, произтекли от неблагоприятни условия по време на
пътуването през процесния период като автомобилните седалки и облегалки били
ламаринени.
В следващата
уточнителна молба прецизира периода, през който се твърди, че са причинени
вредите, а именно от 19.12.2017г. до 12.02.2020г./ л.18-19 от делото/
Препис от
исковата молба и всички направени писмени уточнения са изпратени на ответната
страна- Главна дирекция „Охрана“ при МП за отговор на исковата молба в указания
срок и възможност за искания и ангажиране на доказателства.
Ответникът- Главна
дирекция „Охрана” при Министерството на правосъдието- гр.София, в писмен
отговор намира исковата претенция за недопустима, тъй като ищецът не е
представил, нито посочил доказателства за незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, с което да се ангажира отговорност по реда на ЗОДОВ.
На следващо място, оспорва изцяло по основание и размер предявения иск като неоснователен
и недоказан. Според него не са налице претърпени вреди от ищеца, няма
незаконосъобразни действия, бездействия от длъжностни лица, съответно липсва и
причинно-следствена връзка. Не били установени конкретни незаконосъобразни
действия или бездействия на длъжностни лица на ответното юридическо лице, с
оглед ангажиране на тази отговорност. В отговора на исковата молба е
инкорпорирана и справка, с конкретизиране на пътуванията на ищеца в процесния
период, като се посочва конкретно на коя дата е пътувал, конкретното
направление, дело и с какъв автомобил, описан с марка, модел и рег.номер е
осъществено пътуването, съответно датата на връщането му в Затвора- Бургас. Иска
съдът да отхвърли исковата претенция изцяло, като неоснователна и недоказана.
В проведените две
съдебни заседания по делото ищецът се явява лично. Поддържа исковата молба и пледира
за уважаване на исковата претенция, като ангажира гласни доказателства.
В първото
заседание, съдът предостави отново възможност на ищеца да конкретизира ясно и
точно от какви действия или бездействия са му причинени вредите, при което
ищецът изрично заяви, че „няма претенции, че автомобилите не са минали
технически преглед, както и описано в справката на ответника. Претендира вреди
от оборудването на автомобилите вътре с железни пейки, като за облегалка се
ползвала страничната част на автомобила и тя също е от желязо. При условие, че
се пътува дълго разстояние върху седалки от ламарина, а зимно време и при
минусови температури. За това, счита, че начинът по който е оборудван
автомобила му причинява вреди. Самите вреди са от настинки, натъртвания на
седалищната част, от които търпи неудобство. Заявява, че „след пътуването, два
дни все едно седиш на тръни. От неудобството, което е от оборудването на
автомобилите търпим вреди. Те минават през дупки и всякакви пътища, а при
ниските температури желязото не може да се стопли.“
На въпроса дали
твърди, че вредите са му причинени от „дупките“ по пътищата ищецът изрично
уточни, че „неудобството е причинено от ламарината при друсането, затова
считам, че отговорността е на ГД „Охрана“, независимо от състоянието на пътя.
Ако седиш на седалка няма да е така. Сочи, че в справката на ответника не се
съдържат данни за обзавеждането на автомобила, а само за марките, рег.номера на
превозните средства, но „не пише на какво седим“. За доказване на твърденията
си, ищецът ангажира изслушването на един свидетел- лишеният от свобода И.С.Р..
След предоставяне
на възможност за запознаване с последното устно уточнение на исковата
претенция, описано в протокола от първото заседание, ответната страна изрази
становище и представя допълнителни доказателства относно оборудването на
автомобилите, във връзка с действащите Правила за условията и реда за
осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД“Охрана“.
Ответникът-
Главна дирекция „Охрана” при МП-гр.София, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на предявения
иск.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по предявения
иск, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази
представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е
спорно, че в периода на исковата претенция, ищецът е конвоиран от служители на
ответната страна, според справка, инкорпорирана в отговора на исковата молба
(л.28-33 от делото) лишеният от свобода М.С.В. ***, съгласно посочените в
справката 23 пункта, като са посочени конкретните дати, а именно:
на 15.12.2017г.
до РСИН Ямбол, от където на 20.12.2017г. е върнат обратно; на 05.02.2018г. до
РСИН Ямбол, от където е върнат на 07.02.2018г.; на 16.02.2018г. до РСИН Ямбол,
от където е върнат обратно на 20.02.2018г.; на 15.03.2018г. до РСИН Ямбол, от
където е върнат на 21.03.2018г.; на 25.04.2018г. до РСИН Ямбол, от където е
върнат на 27.04.2018г.; на 18.06.2018г. до РСИН Ямбол, от където е върнат на
19.06.2018г.; на 16.07.2018г. до РСИН Ямбол, от където е върнат на
20.07.2018г.; на 02.10.2018г. до РСИН Ямбол, от където е върнат на
05.10.2018г.; на 26.10.2018г. до РСИН Ямбол, от където е върнат на
01.11.2018г.; на 13.12.2018г. до РСИН Ямбол, от където е върнат на
14.12.2018г.; на 18.01.2019.г е конвоиран само до съдебната палата в гр.Бургас
и е върнат обратно в Затвора на същата дата; на 06.02.2019г. до РСИН Ямбол, от
където е върнат на 08.02.2019г.; на 04.03.2019г.до РСИН Ямбол, от където е
върнат на 07.03.2019г.; на 19.04.2019г. до РСИН Ямбол, от където е върнат на
23.04.2019г.; на 20.05.2019г. до РСИН Ямбол, от където е върнат на
21.05.2019г.; на 05.06.2019г. до Областно звено „Охрана“- Стара Загора, от
където е конвоиран на 05.06.2019г. с друг автомобил до ЕКБ Велико Търново, а от
там на същата дата с трети автомобил е конвоиран до Затвора- Ловеч, като е
участвал на 06.06.2019г. в заседание на Административен съд-Ловеч, а на
10.06.2019г. е върнат в ЕКБ Велико Търново, след което поетапно на същата дата
до РСИН Сливен, а на 11.06.2019г. върнат в Затвора- Бургас; на 19.06.2019г. до
РСИН Ямбол, от където е върнат обратно на 24.06.2019г.; на 21.10.2019г. е
конвоиран само до съдебната палата в гр.Бургас и върнат в Затвора- Бургас на
същата дата; на 05.11.2019г. до РСИН Ямбол, като на 07.11.2019г. е участвал в
заседание на РС-Тополовград, съответно на 08.11.2019г. е върнат обратно в
Затвора-Бургас.
Видно от
справката, на всички посочени дати ищецът е транспортиран със специализирани
автомобили, посочени с конкретни индивидуализиращи данни, марка, модел и регистрационен номер, като предвид
изричното изявление на ищеца, не се твърди тяхната техническа неизправност, а
причиняване на вреди вследствие оборудването им с метални седалки и облегалки.
При така
направеното от ищеца последно уточнение на исковата молба не се твърдят вреди
от липса на поставени обезопасителни колани или други средства /дръжки/, а само
от естеството на материала, от който са направени местата за сядане на
задържаните лица /лишени от свобода/.
Ищецът твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия на
служители на ответното юридическо лице, във връзка с начина на оборудване на
автомобилите, където местата за сядане на лишените от свобода са направени от
метал, поради което при осъществените продължителни пътувания през процесния
период на него са му причинени неимуществени вреди- болки, страдания, вследствие
натъртвания, причинено неудобство, като след пътуването „два дни все едно седиш на тръни“, твърдостта на седалките
причинявала болки и страдания при преминаване през дупки и неравности по пътя,
а при ниските температури желязото не може да се стопли. Същевременно, не се
твърди липсата на отопляване в автомобила, доколкото на стр.2-ра от исковата
молба /л.2-гръб от делото/ се сочи, че „въпреки
работещото парно не може да стоплим ламаринените пейки, на които седим“.
Ответникът-
Главна дирекция „Охрана“ при МП- със седалище в София, е юридическо лице към
министъра на правосъдието, съгласно чл.391, ал.2 от Закона за съдебната власт
/ЗСВ/.
Според чл.391, ал.3, т.6 от ЗСВ, ГД
"Охрана" конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е
постановена мярка за неотклонение "задържане под стража" или лица,
изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода до органите на съдебната
власт. Служителите, осъществяващи охранителни функции по чл. 391, ал.3, т.6 от ЗСВ извършват
специализирана държавна дейност, която е част от изпълнителните функции на
държавата, предвидени в специален закон. След като дейността е изпълнителна, то
и отговорността за техни незаконни действия или бездействия принципно попада в
приложното поле на чл.
1 от ЗОДОВ /Определение № 50 от 26.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 34/2018
г., 5-членен с-в, ГК/. Твърдят се вреди, произтичащи от фактически действия на
администрацията /начина на оборудването
на автомобилите със седалки и облегалки/, като обезщетението за тях може да
се иска след признаването им за незаконни, което се установява в от съда, пред
който е предявен искът за обезщетението по аргумент от чл.
204, ал.4 от АПК. С оглед на изложеното, съдът приема, че искът е
процесуално допустим.
При това
положение, юридическото лице Главна дирекция „Охрана“ при МП има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният
иск. Предвид изложеното, съдът приема, че искът е процесуално ДОПУСТИМ.
Съгласно
разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата;
2.Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по
повод изпълнение на административна дейност; 3.Реално претърпяна вреда
/имуществена и/или неимуществена/ и 4.Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди,
възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и
сл. от АПК.
В настоящото производство в
тежест на ищеца е да ангажира доказателства, които да мотивират претенцията му
за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на длъжностните лица от ГД „Охрана“, по повод извършваната от
тях административна дейност- конвоирането от Затвора –Бургас до други населени
места, за участие в редица съдебни производства, съгласно описаното в писмената
справка изготвена от ответната страна. Конкретно, от така формулираната
претенция следва да се установи наличието на конкретни действия, които да са
незаконосъобразни. По своята същност дейностите относно оборудване на
специализираните автомобили съставляват именно фактически действия. Следва да
се установи обаче дали тези действия са незаконосъобразни.
Няма спор по делото, че придвижването
при конвоирането на ищеца на посочените дати е осъществено посредством
специални автомобили - леки автомобили „Ситроен Джъмпер, „Тойота
"Хайес", „Рено Мастер", „Фиат Дукато“, с регистрационни номера
описани в справката.
Ответната страна не ангажира доказателства
относно факта, от какъв материал са оборудвани седалките и облегалките на тези
специални автомобили, а в подкрепа на твърденията си такива доказателства са
приобщени по искане на ищеца.
В показанията си, свидетелят И.Р.
изтъкна, че не е пътувал заедно с ищеца, но тъй като изтърпява наказанието си в
Затвора- Бургас и има непосредствена комуникация с него по време на престоя си
там е придобил лични впечатления от състоянието на ищеца, вследствие на
многократните му пътувания през последните години. Самият свидетел заяви, че има
над 12 пътувания към София, Сливен и Пловдив и може с точност да определи какви
са условията. Автомобилите, с които пътуват затворниците са му добре известни.
Посочи като марки някои от тях, например „Тойота“ и „Ситроен“. Използвани са
железни П-образни плоскости. Седалките са „железни, необезопасени, неотоплени“,
а според него седалките били изобретение за мъчение, тъй като поставят човека в
некомфортна ситуация. Сочи, че „всеки момент те подскачат, аз лично получих
хемороиди“. На въпросите на ищеца, дали е споделял със свидетеля какво чувства
след пътуванията, свидетелят отговори, че „от
разговорите, които съм имал с М. от неговите пътувания до Ямбол, Тополовград и
София, е, че всеки път той се чувства силно разстроен, в лошо общо състояние,
което е видимо“. Сочи, че ищецът е споделял с него как „няколко пъти си е удрял главата в различни
решетки, тъй като не е имало къде да се хване, конкретно при едно пътуване до
Ямбол и София.“ Свидетелят Р. заяви, че ищецът „многократно е изпитвал силен дискомфорт, поради самата твърдост на
седалките. Той е възрастен и мускулите ме не са толкова устойчиви и това е
допринасяло допълнително за дискомфорт и съответно изпитване на силна болка и
страдание в областта на краката, бедрата и вътрешните органи и части от ръцете.
Доколкото знам пиеше хапчета, имаше нещо нерви и по предписание на невролога.
Това ми е споделял и мога да потвърдя.“.
Съгласно чл.91, ал.3 от ЗДвП,
моторните превозни средства, ползвани и от Главна дирекция „Охрана“ са със
специален режим на движение.
По делото са представени извлечение
от действащите Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната
дейност от служителите на ГД „Охрана“ и по-контретно относимите към процесният
казус съгласно чл.15, ал.3 от Правилата и Приложение № 4 /л.64-66 от делото/ изисквания
за оборудване на специализирани автомобили, съгласно Приложение № 4 от
правилата. Тези изисквания по отношение на специализираните автомобили са
посочени в раздел ІІ. Съгласно т.1 в автомобила следва да има неподвижно
закрепени места за сядане, като в 1.2. е упоменато, че седалките за
конвоираните лица трябва да бъдат от незапалим материал, като са изработени
така, че да не може от тях да се демонтират детайли. Т.2 указва, че следва да
има обособени места за конвоиращи служители, с възможност за външно наблюдение.
Изискванията по отношение на специализираните автобуси са посочени в раздел І,
но доколкото в случаят нито се твърди, че е осъществяван превоз с автобус, нито
от справката за извършеното конвоиране в процесния период се установява
превозване с такова пътно превозно средство, правилата за автобусите не следва
да се обсъждат, като неотносими към предмета на делото.
В становището си, по повод
оборудването на автомобилите /л.61 от делото/ ответникът сочи, че автомобилите
са преоборудвани след закупуването им, като извършеното е съобразно с
нормативните изисквания. По делото не е спорно, че автомобилите са регистрирани
съгласно българското законодателство /Закона
за движение по пътищата и актовете по
прилагането му/, поради което следва извода, че отговарят на нормативните
изисквания, в противен случай не биха били регистрирани със съответни реквизити-
рег.номер и свидетелство за регистрация, като годни за експлоатация превозни
средства.
Самият ищец не твърди наличие на
техническа неизправност на конкретен автомобил, вследствие на което по време на
конкретно пътуване да са му причинени някакви вреди.
Както сочи и ответната страна, изискванията на Наредба
№ Н-3 от 18.02.2013г.
за изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на
Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство /за краткост
наредбата/ не се прилагат в случая,
съгласно изричната разпоредба на чл.2, ал.1, т.5 от подзаконовия нормативен
акт, която гласи, че „Наредбата не се
прилага за изменение в конструкцията на ППС, които са… т.5 „проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми,
подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение задържане под стража или
на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода“.
При анализа на приложимите норми относно оборудването на
специализираните автомобили посочени по-горе се обосновава изводът, че са
спазени изискванията за използване на незапалим материал, какъвто несъмнено е
металът или т.нар от ищеца „ламаринени пейки и облегалки“. Спазено е и другото
важно и специфично изискване по отношение седалките на конвоираните лица, а
именно да не позволяват отделянето на детайли от тях, при което са използвани
монолитни звена, т.нар. от ищеца „метални пейки“ или описаните от свидетеля
„железни П-образни плоскости“. Несъмнено, по отношение седалките на
конвоираните лица са предвидени отделни изисквания, съгласно цитираните
нормативи, поради което именно това е причината поради която задържаните и
лишени от свобода и служителите /конвоиращите лица/ ползват различни седалки.
Това разделение не е израз на незаконосъобразни действия на съответните
служители при осъществяване на дейността, а е резултат от изпълнение на
приложимите правила за изработване на седалките на отделните категории лица-
конвоирани лица и служители.
Показанията на свидетеля, макар да се кредитират с доверие, поради липса
на отрицателни предпоставки, не установяват твърдените от ищеца вреди, които са
му причинени. Това е така, поради следното:
Заявеното от свидетеля Р., че ищецът му е споделил за случаи, в които си
е удрял главата нямат връзка с предмета на делото, доколкото нито в исковата
молба, нито в направените няколко уточнения се претендира обезщетяване на болки
и страдания от такива удари /на главата/. Освен това свидетелят посочи, че това
се случило „при едно пътуване до Ямбол и
София“, а както стана ясно от обстоятелствата изложени в справката за
осъществените конвоирания на ищеца в процесния период транспортирането му до София
не е осъществявано. Не и в упоменатия период. Данните от тази справка не са
оспорени, с с твърдения за непълнота, поради което по делото не едоказано
наличието на подобно пътуване до гр.София, от което да са произтекли каквито и
да било вредни последици. Приема на лекарствени средства посочен от свидетеля е
относно „имаше нещо нерви и по
предписание на невролога“, поради което също няма връзка с предмета на
настоящото производство, тъй като сочените от ищеца вреди не включват твърдения
за подобни увреждания, засягащи нервната система. Прави впечатление, че във
всички пътувания, които са осъществени до други населени места, пътуванията в
посока отИ.е и в посока връщане са осъществени на различни дати, с възможност
за почивка. Освен това, всички посочени в началото на изложението пътувания са
осъществени на близки разстояния, по направлението Бургас- Ямбол и обратно, с
изключение на участието на ищеца еднократно в заседание на АдмС-Ловеч и по
друга дело в РС-Тополовград, когато е транспортиран с различни автомобили, по
указаните отсечки по маршрута.
Предвид така установените факти и
обстоятелства, не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Не са установени конкретни незаконосъобразни действия или
бездействия, при извършената конвойна дейност на ищеца в процесния период,
която несъмнено съставлява административна дейност. Не се и твърди наличието на
незаконосъобразни актове, които да са отменени по съответния ред, като
предпоставка за ангажиране на съответната имуществена отговорност на ответното
юридическо лице.
За ангажиране отговорността на държавата е
необходимо да бъде установено и настъпване на вреди, които вреди да са пряк и
непосредствен резултат от незаконосъобразния административен акт, действие или
бездействие, т.е. да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице,
което засягане да следва закономерно от незаконосъобразна административна
дейност по силата на безусловно необходимата причинно - следствена връзка,
която съществува между тях. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже
както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между
тях, наред с незаконосъобразен актове, действие или бездействие на
административен орган или длъжностни лица. В конкретният случай, ищецът не
установи с допустими доказателствени средства, че е претърпял твърдените в
исковата молба вреди от неимуществен характер, в пряка причинно следствена
връзка с начина на оборудването на специализираните автомобили, с които е
осъществено конвоирането му до посочените места. Неимуществените вреди не се
презумират от закона. В случаят, вредите, които ищецът твърди, че е претърпял
подлежат на общо основание на доказване в съдебното производство. Ищецът
твърди, но не доказва да е било застрашено здравето му, вследствие на
оборудването на автомобилите с метални седалки и облегалки, нито във връзка с
използването на обезопасителни колани, каквито вреди и не се твърдят от него.
Самият факт дали се използват или не няма отношение към предмета на това исково
производство, ако не се твърди, че вследствие на тяхната употреба или
неизползване са настъпили конкретни вреди, описани по основание и размер. Дори
да се приеме, че ищецът действително е имал дискомфорт и натъртвания на
седалищните части, както твърди, изрично е заявил, че претенцията му не се
отнася до състоянието на пътищата, а фактът дали па пътищата има дупки и
неравности, които при съприкосновение с автомобила биха могли да предизвикват
неприятно усещане и болезненост е извън обсега на дейност на ответната страна.
Следва да се каже още, че при прилагане на
принципа по чл.52
от Закона за задълженията и договорите по справедливост се определя не само
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера
на страданието, за което се присъжда обезщетението. Не всяко неприятно усещане
или чувство и не всяка болка/страдание дават основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква
да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от ищеца, ако и да са били
изпитани от него, не сочат на такива интензивни, трайни, дълбоки емоционални
изживявания или състояния, които да се определят като неимуществени вреди за физическото
лице. Същите не сочат на накърнени нематериални блага, подлежащи на справедливо
обезщетяване. Освен това, твърдените състояния не се доказа да съставляват
закономерна последица от незаконосъобразни действия и бездействия на
служителите на дирекцията, по време на осъществените пътувания на ищеца в
специализиран за конвойна дейност лек автомобил. Във всеки от случаите на конвой,
какъвто се установи и доказа че е бил осъществен на определени дати в исковия
период, е било осъществено придвижване от мястото, където търпи наказанието си
ищеца до седалището на съответния орган на съдебната власт и обратно, а отИ.ето и връщането са осъществени в отделни дни, най-често
от гр.Бургас до гр.Ямбол и обратно, за сравнително кратко разстояние и време,
при спазване от конвоиращите лица на правилата за движение по пътищата.
Изложеното изключва определянето на негативните изживявания, твърдени от ищеца,
като претърпени "неимуществени вреди" подлежащи на справедливо
обезщетяване, каквото той претендира.
По тези съображения съдът намира, че не са доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране отговорността на държавата, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск против Главна дирекция "Охрана" към МП следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Мотивиран от горното, Административен
съд- Бургас, в настоящият състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.С.В., лишен от свобода, изтърпяващ
наказание в Затвора Бургас, против Главна дирекция „Охрана” при Министерство на
правосъдието-гр.София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица
от юридическото лице, в периода от 19.12.2017г. до 12.02.2020г./съгласно
последното уточнение на исковата молба- вх.№ 3204 от 08.05.2020г. в размер на 10 000
/десет хиляди/ лв, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: