РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Горна О. , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101420 по описа за 2021 година
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на Д. ХР. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О.
ул.”****”№11, против ИВ. Й. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ц.
ул.”****”№8 Общ.С., с правно основание чл.4 и сл. от ЗЗДН.
На основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, ОПРЕДЕЛЯ следната мярка за защита:
ЗАДЪЛЖАВА ИВ. Й. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ц.
ул.”****”№8 Общ.С., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Д.
ХР. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.”****”№11.
ЗАБРАНЯВА на ИВ. Й. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ц.
ул.”****”№8 Общ.С., ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА ДО: -Д. ХР. К.; -жилището, находящо се в гр.Г.О.
ул.”****”№11, обитавано от Десислава Христова К.; -местоработата на Д. Х. К. – бензиностанция
на „МАТ 2001“ЕООД гр.Г.О., ЗА СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от 03.08.2021г.
НАЛАГА, на основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5 ал.3 от ЗЗДН, на ИВ. Й. ИВ. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес: с.Ц. ул.”****”№8 Общ.С., ГЛОБА в размер на 200.00лв./двеста
лева/, по сметка на РАЙОНЕН СЪД гр.Горна О. в полза на бюджета на съдебната власт, както и
5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ИВ. Й. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ц. ул.”****”№8
Общ.С., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД гр.Горна О. в полза на бюджета на
1
съдебната власт сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2
от ЗЗДН ввр. чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ИВ. Й. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Ц. ул.”****”№8
Общ.С., ДА ЗАПЛАТИ на Д. ХР. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О.
ул.”****”№11, сумата 500.00лв./петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение на основание чл.20 от ЗЗДН.
Препис от заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на Началник на
Началник на РУМВР гр.Г.О. и на Началник на РУМВР гр.С. за сведение и изпълнение.
УКАЗВА на ИВ. Й. ИВ., че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган,
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата,
на основание чл.21 ал.3 ввр. чл.16 ал.2 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.В.Търново.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Мотиви към решение по гр.дело№1420/2021г.
по описа на ГОРС
Производството по делото е образувано по молба на Д. ХР. К. с правно основание чл.2 и сл.
от Закона за защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/ по реда на чл.4 ал.2 от ЗЗДН. В молбата си
твърди, че Д. ХР. К. за период от около 6 месеца(до м.април.2021г.) живяла на семейни начала с
ИВ. Й. ИВ.. К. прекратила взаимоотношенията си с ответника И. през м.април.2021г., след което
ИВ. Й. ИВ. заминал за Ф.Р.Германия. Молителката разбрала, че И. се е прибрал от чужбина преди
около един месец. На 12.07.2021г., прибирайки се към дома си молителката видяла паркиран
микробус управляван от ответника И.. ИВ. Й. ИВ. слязъл от микробуса и започнал да я обижда и
заплашва наричайки я: „курва“, „проститутка“, „боклук“ и и отправил закани и заплахи(„ще я
разчекне“, „извади очите“), че ще разпространи в социалните мрежи нейни снимки, а също я
заплашил с убийство. И. дал срок на молителката – 24часа да се разберат. На 13.07.2021г. около
09h40min. на улица в района на Хлебозавод „Славянка” гр.Г.О. Д. ХР. К. видяла паркиран
микробуса на ИВ. Й. ИВ. и решила да спре и да се разберат за взаимоотношенията си като зрели и
цивилизовани хора. Tвърди, че при самото спиране И. започнал отново да я обижда и заплашва
като и казал, че е курва, проститутка, боклук и й отправил закани и заплахи, че ще разпространи в
социалните мрежи нейни снимки, заплашил я с убийство и й нанесъл няколко удара с
ръка(шамари) в областта на лицето. Твърди, че до момента не била сигнализирала органите на
полицията, защото не познавала ИВ. Й. ИВ. в това му агресивно поведение и към настоящия
изпитва страх от него да не и посегне отново или да нарани нея или някой неин близък защото
2
адресът и му бил известен, както местоработата и така и местата за социални контакти.
Молителката потърсил съдействието на органите на РУМВР Г.О.. Моли да бъде издадена заповед
за незабавна защита. Представя и декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. В съдебно заседание на
03.08.2021г. прави уточнение, че са поискани са ограничителни мерки по чл.5 ал.1 т.3 от
ЗЗДН(освен да се задължи ИВ. Й. ИВ. да не извършва домашно, също така и забрана за ИВ. Й. ИВ.
да се приближава до -Д. ХР. К.; -жилището, находящо се в гр.Г.О. ул.”****”№11, обитавано от Д.
ХР. К.; -местоработата на Д. ХР. К. – бензиностанция на „МАТ 2001“ЕООД гр.Г.О. - за срок от
дванадесет месеца, считано от 03.08.2021г.(мярка по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН). В съдебно заседание
на 03.08.2021г. молителката(чрез адв.Р.Илиев подържа искането си.
Ответникът ИВ. Й. ИВ. оспорва изложеното в молбата и в твърденията на молителката в
съдебно заседание. Не отрича, че живял на семейни начала с молителката около осем месеца и не
били имали конфликти. Бил по работа във Ф.Р.Германия и като се върнал молителката му донесла
ключове. През месец юли случайно срещнал Д. ХР. К. и приятеля и, като молителката К. му
казала, че „иска да се разберат“. Отрича да е имало спречкване на 12.07.2021г., в т.ч. отрича да е
удрял шамари на молителката и да е отправял закани и заплахи. Не отрича, че нарекъл
молителката „курва“, като и казал, че „да си помисли какво прави, че това не е парцал да го
хванеш и да го захвърлиш“.
Съдът,след като обсъди доводите на страните,прецени събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че за период от около 6 месеца(до м.април.2021г.) Д. ХР. К. живяла на семейни
начала с ИВ. Й. ИВ.. Двамата прекратили взаимоотношенията си през м.април.2021г., като ИВ. Й.
ИВ. заминал за Ф.Р.Германия.
На 12.07.2021г. прибирайки се към дома си молителката видяла паркиран микробус
управляван от ИВ. Й. ИВ.. Молителката К. решила да говори с ответника И., който излязъл от
микробуса. Между двамата възникнал словесен спор, като ИВ. Й. ИВ. започнал да обижда и
заплашва Д. ХР. К. наричайки я: „курва“, „проститутка“, „боклук“ и и отправил закани и
заплахи(„ще я разчекне“, „извади очите“), че ще разпространи в социалните мрежи нейни снимки,
а също я заплашил с убийство. И. дал срок на молителката – 24часа да се разберат. На 13.07.2021г.
около 09h40min. на улица в района на Хлебозавод „Славянка” гр.Г.О. Д. ХР. К., заедно с приятеля
си видяла паркиран микробуса на ИВ. Й. ИВ. и решила да спре и да се разберат за
взаимоотношенията си. Между К. и И. възникнал отново словесен спор, съпроводен с обиди и
заплахи от страна на ответника, наричайки К. „курва“, „проститутка“, „боклук“ и закани, че ще
разпространи в социалните мрежи нейни снимки, а освен това били нанесени от страна на И.
няколко удара с ръка(шамари) в областта на лицето на К..
На 13.07.2021г. било установено лицето Д. ХР. К. в приемната на РУМВР Г.О.. Същата била
запозната с правата и по ЗЗДН, като заявила, че желае да се възползва от правата си по чл.4 ал.2 от
ЗЗДН. Същата попълнила нужните документи, като заявила, че моли за съдействие, ИВ. Й. ИВ. да
не я тормози и притеснява.
По делото е приложено медицинско удостоверение с амб.№10319/13.07.2021г., издадено от
хирург при „ДКЦ1“ЕООД Г.О.. Описани са посттравматични отоци и хематоми по главата на Д.
ХР. К. с „давност 8часа“: -хематом на двете устни(по-изразен вдясно); -контузна рана на дясната
3
устна по вътрешната повърхност – 3см; -хематом на долната челюст(повече вдясно); -рана на
горната устна(вдясно-0.5).
От страна на молителката са ангажирани гласни доказателства. Св.Х.Х.Д.(син на Д. ХР. К.)
твърди, че живее с майка си в едно жилище в гр.Г.О. на ул.“****“№11. Действително, майка му Д.
ХР. К. имала връзка с И.И. около половин година, като макар, връзката им да била „сравнително
нормална, те често се карали“. На 12.07.2021г. към 18h майка му се прибрала разтреперана и
видимо уплашена. Обяснила му, че ответникът И. я е пресрещнал, заплашвал и обиждал я. След
това двамата разговаряли по телефона, като майка му казала, че И. „нямало да я остави на мира и я
заплашвал“. Наричал я „курва“ и я питал „нов ебач ли имаш”. На 13.07.2021г. майка му се
прибрала с подута устна и синини по ръцете. Майка му обяснила, че с нейния приятел пътували и
след като е видяла джипа на И.И. са решили да спрат, за да говорят с него. Двамата се опитали да
разговарят, което ескалирало до физическа саморазправа от страна на И.И. към майка му. Твърди,
че майка му и към момента не се чувствала спокойна и била изплашена. Видял, че приятелят на
майка му бил с окървавена тениска и с подутина на веждата. При преценка на показанията на
разпитаните свидетели, съдът установи, че преки и непосредствени впечатления за инцидентите на
12.07.2021г. и на 13.07.2021г., квалифицирани от молителката като актове на домашно насилие
имат нейните дъщеря и внучка. В голямата си част показанията на свидетелия описва
предхождащи моменти от отношенията между страните, или се преразказва разказаното от
молителката. Ето защо, съдът прецени показанията на св. Х.Х.Д., съобразно с изискванията на
чл.172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната негова
заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на
извършено насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон. Съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗДН искането се подава в срок до един месец от акта на домашно
насилие. Така посочения преклузивен срок определя и времевите рамки, в които следва да се
ограничи съда при произнасянето си. В конкретния случай, видно от съдържанието на
обстоятелствената част на молбата, актът на домашно насилие е бил на 12.07.2021г. и на
13.07.2021г., а молбата е заведена на 13.07.2021г., което е в преклузивния срок. Ведно с това с
молбата е определен кръга на лицата, спрямо които се иска предприемането на защитните мерки
по чл.3 т.2 ввр. чл.8 т.1 от ЗЗДН – деянието да е извършено от „лице, с което се намира или е било
във фактическо съпружеско съжителство“. Братята и сестрите помежду си са във втора степен
родство по съребрена линия. Молителката е потърсила защита за упражнено спрямо нея домашно
насилие от страна на ответника, но без да се посочи/поиска ограничителни мерки по чл.5 ал.1 от
ЗЗДН. Конкретният акт на домашно насилие в процесния случай се изразява във различни видове
насилие по отношение на Д. ХР. К. психическо и физическо насилие(психически тормоз от страна
на ИВ. Й. ИВ. – отправяне на обиди„курва“, „проститутка“, „боклук“ и отправяне на закани и
заплахи - „ще я разчекне“, „извади очите“, ще разпространи в социалните мрежи нейни снимки;
закани за убийство; нанасяне на удари с ръка(шамари) в областта на лицето).
Според чл.13 ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими
4
всички доказателствени средства по ГПК, като при липса на други доказателства(чл.13 ал.3 от
ЗЗДН), заповедта се издава само на основание декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Съгласно
разпределението на тежестта за доказване(чл.154 от ГПК), в тежест на молителката е да докаже по
безспорен начин акта на осъществено домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на
проявление – физическо и психическо. Към молбата е приложена и изискуемата се по реда на чл.9
ал.3 от ЗЗДН декларация, в която молителят е декларирала, че ИВ. Й. ИВ. е извършил „акт на
домашно насилие”. Спецификата на деянията от този тип е обстоятелството, че такива деяния
биват извършвани най-често в домашна среда, която предполага отсъствие на свидетели в повечето
случай, които свидетели да могат да установят актове на домашно насилие чрез показанията си
пред съда. Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в
присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. Поради тази причина, законодателят
изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
разполага със самостоятелна доказателствена сила - чл.13 ал.3 от ЗЗДН.
Видно и от съдържащите се в нея/или по-скоро отсъстващи/ реквизити, декларацията има
значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други доказателства,
следва да бъде съобразено от съда при преценка за основателността на молбата. С това си
съдържание, декларацията не може сама по себе си да се ползва като доказателство в подкрепа на
заявените с молбата по чл.4 и сл. от ЗЗДН обстоятелства, а обсъдена във връзка с останалите
доказателства, същата се явява безспорно и категорично потвърдена от последните. В случая,
съдът следва да прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката са били
извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, независимо
дали тя евентуално е извършила преди това действия, провокирали извършителя.
От анализа на доказателствата е безспорно е, че отношенията между страните са влошени,
както и че същите не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят
съдействието на органите на реда и съда. От приетите по делото доказателства се установява, че: -
на 12.07.2021г. ИВ. Й. ИВ. е извършил спрямо молителката Д. ХР. К. психическо
насилие(отправяне на обиди „курва“, „проститутка“, „боклук“ и и отправил закани и заплахи(„ще
я разчекне“, „извади очите“), че ще разпространи в социалните мрежи нейни снимки, а също я
заплашил с убийство) - акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН; -на 13.07.2021г. ИВ.
Й. ИВ. е извършил спрямо молителката Д. ХР. К. психическо и физическо насилие(психически
тормоз от страна на ИВ. Й. ИВ. – отправяне на обиди „курва“, „проститутка“, „боклук“ и
отправяне на заплахи, ще разпространи в социалните мрежи нейни снимки; закани за убийство;
нанасяне на удари с ръка(шамари) в областта на лицето) - акт на домашно насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН. Само по себе си поведението му е укоримо. Ето защо съдът приема, че
представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН не е единственото доказателство, мотивиращо съда
към извод за основателност на молбата за защита. От показанията на разпитания по делото
свидетел се установяват твърденията в молбата на молителката, че ответникът е проявил агресия,
повлияла негативно на психическото състояния на молителката. Показанията на свидетеля по
същността си представляват косвено доказателство, което напълно кореспондира с фактите
изложени в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, съответствието им на приетите писмени
доказателства, съдържащи се към докладната записка на РУМВР гр.Г.О., ведно с изготвените
протоколи и сведения и потвърждава съществуващите конфликтни взаимоотношения между
страните). Така, следва да се приеме за установено, че спрямо молителката е било извършено
5
деяние от ответника, което по своята същност представлява акт на домашно насилие по смисъла
на чл.2 ал.1 от ЗЗДН - осъществено е психическо и физическо насилие спрямо молителката.
Поведението на ответника е индиция за нестабилност и липса на самоконтрол. Това поведение на
ответника И. не може да бъде правно оправдано и не може да бъде прието за нормално такова, по
смисъла на закона и от гледна точка на морала.
По отношение на мерките за защита, съдът не е обвързан от исканите мерки от молителя, а
следва да наложи такива които да са адекватни на извършеното от ответника ИВ. Й. ИВ. при
спазване на изискванията на чл.5 ал.1, ал.4 от ЗЗДН, чл.16 от ЗЗДН. Мерките за защита по чл.5
ал.1 от ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни
административни мерки по смисъла на чл.22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалите
лица чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу
пострадалия(чл.5 ал.1 т.1-т.4 от ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно
поведение към пострадалото лице(чл.5 ал.1 т.1, т.5, т.6 от ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на актовете на насилие, подбудите за тяхното
извършване, неговото субективно отношение към извършеното, в т.ч. и обстоятелството, че
страните по делото обитават едно жилище, съдът намира за подходящи са мярката по чл.5 ал.1
т.1, т.3 от ЗЗДН, която ще осигури защита на пострадалото лице: -задължение за ИВ. Й. ИВ. да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. ХР. К.; забрана за ИВ. Й. ИВ. да
се приближава до -Д. ХР. К.; -жилището, находящо се в гр.Г.О. ул.”****”№11, обитавано от Д. ХР.
К.; -местоработата на Д. ХР. К. – бензиностанция на „МАТ 2001“ЕООД гр.Г.О. за срок от шест
месеца, считано от 03.08.2021г. Мярката по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН не следва да се налага за
определен срок, с оглед разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗЗДН и има неопределено със срок действие
във времето. Тези мерки ще предотвратят възможността от възникването от инциденти, както и
евентуално ще спомогне на ответника да преосмисли поведението си, както и ще даде възможност
на страните да съумеят да уредят взаимоотношенията си. Мерките по реда на ЗЗДН имат
административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в
репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права.
В случай на неизпълнение на заповедта с оглед на чл.21 ал.3 от ЗЗДН следва да се
предприемат действия от съответните компетентни полицейски органи по задържане и
уведомяване на органите на прокуратурата за разследване на извършено престъпление по чл.296
ал.1 от НК. Независимо от това и всеки нов акт на домашно насилие от ответника спрямо
молителката и както се твърди да са налице може да търси защита с молба за защита по ЗЗДН пред
районния съд.
Съгласно чл.5 ал.4 от ЗЗДН във всички случаи съдът с решението по чл.15 ал.1 от ЗЗДН
налага на извършителя и глоба в размер от 200.00лв. до 1000.00лв. Предвидената в тази норма
глоба представлява административно наказание(по аргумент от чл.13 б.”б’ от ЗАНН), което съдът
е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде
индивидуализирано по размер в законовите предели при спазване на чл.27 от ЗАНН. Следователно
актът на домашно насилие е окачествен от закона и като вид административно нарушение по чл.6
от ЗАНН, което следва да се наказва, независимо дали е извършено умишлено или
непредпазливо(чл.7 ал.1, ал.2 от ЗАНН), съдът намира в конкретния, че деянието на ответника е
извършено виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите действия. Съдът, при
6
преценката си по чл.27 ал.2, ал.3 от ЗАНН относно размера на глобата, съобрази от една страна
характера и тежестта на извършените деяния, а от друга - липсата на конкретни доказателства за
материалното и имотно състояние на ответника и с оглед на тези обстоятелства намира, че следва
да наложи глоба над минималния размер установен в закона, като глоба в размер на 200.00лв. ще
осигури постигане целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН, като въздейства
поправителна на ответника.
В съответствие с изискванията на закона настоящата инстанция разпореди препис от
заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на Началник РУМВР гр.Г.О. и Началник
РУМВР гр.С. за сведение и изпълнение. На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН органите на РУМВР
гр.Г.О. следва да следят за изпълнението на заповедта, като при неизпълнение полицейският орган,
констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на
прокуратурата. Заедно с това на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН ИВ. Й. ИВ. следва да бъде
уведомен, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържана от полицейските органи.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПK, предвид направеното искане и при този изход на
производството, в полза на молителката Д. ХР. К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на
500.00лв., които ответникът ИВ. Й. ИВ. следва и да заплати.
ИВ. Й. ИВ. следва да заплати по сметка на Районен съд Г.О. в полза на бюджета на
съдебната власт сумата 25.00лв., представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от
Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Препис от мотивите на решението по гр.дело№1420/2021г. на ГОРС да се изпратят на
страните.
Районен съдия:
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
7