ххх037
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110169186 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. П. Я. с ЕГН **********, чрез адв. М. К.,
срещу Б. Н. П. с ЕГН **********.
Ищцата твърди, че притежава запазено ограничено вещно право на ползване
върху недвижим имот, представляващ Апартамент ххх, намиращ се в гр. ххх
от сградата, със застроена площ от 65,20 кв.м, състоящ се от една стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, при съответни граници и съседи, ведно с
прилежащото му избено помещение № 3, без посочена застроена площ по
документ за собственост, при граници: коридор, общо помещение и улица
“ххх”, ведно със съответните идеални части от общите части и от правото на
строеж върху терена. Ищцата твърди, че ответникът Б. П. е монтирал трайно
прикрепено метално преграждение, заключващо се с катинари, от които имал
ключ единствено той, с което е ограничил достъпа до общия коридор, в който
се намира и избеното помещение на ищцата, като поради това последната
била в обективна невъзможност да използва същото по предназначение.
Твърди се и че изграждайки трайно прикрепеното метално преграждение,
ответникът нанесъл щети върху стените и пода на прилежащото избено
помещение, но с уточнителна молба вх.№28188/01.02.2023г., ищцата е
посочила, че с исковата молба се отправя искане, ответникът да бъде осъден
да премахне изграденото метално преграждение, като осигури достъп на
ищцата до избено помещение № 3. Претендират се и разноските по
производството.
Ответникът Б. Н. П., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда
и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който изразява становище за
недопустимост на предявената искова претенция, поради липса на активна
1
процесуална легитимация на ищцата, при условията на евентуалност,
ответникът излага съображения за неоснователност на предявения иск.
Ответникът твърди, че през 2017г., със знанието и по изричното съгласие с
ищцата, е изградил решетъчна охранителна врата, с която е преграден
коридора, водещ до избено помещение № 3, както и до избено помещение №
2, с цел предотвратяване на кражби, като други съоражения не били
изграждани. Ответникът твърди, че през 2017г., лично ищцата му
предоставила за ползване избено помещение № 3, като същият ползвал лично
и избено помещение № 2, което не било обща част и в което се намирали
тръби на отходната канализация и щранг за чиста вода. През м.09. 2021г.,
ищцата и ответникът си развалили взаимоотношенията, като ищцата поискала
ответника да й предостави обратно ползването на избено помещение № 3,
като ответникът й поискал месечен срок, в който да изнесе багажа си, както и
да й предостави ключовете от мазе № 3, както и ключовете от двата катинара
от изградената метална решетка. През м.10.2021г., ответникът опразнил мазе
№ 3, като направил неколкократно опити да предаде ключовете на ищцата, но
същата отказвала да ги получи. Счита, предявения иск за изцяло
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Претендира и
разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109 ЗС.
За основателност на иска в тежест на ищцата при условията на пълно
доказване е да установи, че притежава правото да ползва по предназначение
процесното избено помещение, неоснователността на действията на
ответника, изразяващо се в създаване на пречки от страна на последния за
ползването по предназначение на процесното избено помещение.
По възражението за недопустимост на производството, поради липса на
процесуална легитимация у ищцата, същото се явява неоснователно,
доколкото установяването на наличието на правото на
собственост/ограничено вещно право, в конкретната хипотеза - ограничено
вещно право на ползване, не е предмет на производството по иска с правно
основание чл.109 ЗС, а неправомерността на твърдените като осъществени
действия и възстановяване на фактическото положение отпреди тяхното
осъществяване. /в този см. и ТР от 06.11.2017г., по т.д. №4/2015г. на ОСГК на
ВКС/ Установяването на наличието на право на собственост/ ограничено
вещно право на ползване у ищеца е въпрос свързан с основателността на
исковата претенция, а не и с нейната допустимост, поради което съдът намира,
че следва да се произнесе по съществото на предявената осъдителна искова
претенция.
От приетия като писмено доказателство по делото договор за дарение,
сключен във формата на нотариален акт, се установява, че в полза на ищцата
2
върху Апартамент ххх, намиращ се в гр. ххх от сградата, със застроена площ
от 65,20 кв.м, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения,
при съответни граници и съседи, ведно с прилежащото му избено помещение
№ 3, без посочена застроена площ по документ за собственост, при граници:
коридор, общо помещение и улица “ххх”, ведно със съответните идеални
части от общите части и от правото на строеж върху терена, било учредено
пожизнено ограничено вещно право на ползване.
Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, се установи действително, че процесното
мазе /№ 3/ се намира в отделен коридор, заедно с още едно помещение, като
коридорът е преграден с допълнително монтирана метална врата - плътна,
като частта над нея е във вид на решетка. Същата трайно прикрепена към
двете стоманенобетонни стени на коридора чрез набиване на шишове от
арматурна стомана - по 4 бр. от всяка страна, за които е заварена рамката на
вратата. След тази метална врата, вдясно от същата се намира процесното
мазе /№ 3/, като достъпът до същото се осъществява чрез преминаване през
общия коридор, респ. чрез преминаване през монтираната метална врата.
Местоположението на процесното избено помещение, както и на монтираната
метална врата се потвърждава от извършения оглед на място и изготвения
снимков материал от вещото лице, както и от свидетелските показания на св.
Г..
Поради липсата на спор между страните у кого се намира фактическата власт
върху имота към датата на подаване на исковата молба, с уточнителна молба
вх.№28188/01.02.2023г., ищцата е посочила, че процесното избено помещение
не се владее от ответника, съдът намира, че основният спорен между страните
въпрос е дали с монтирането на посоченото по-горе метално преграждение,
ответникът е упражнил неправомерно действие с което е възпрепятствал
ищцата да ползва процесното избено помещение, съобразно предназначението
му. Нещо повече, следва да бъде установено, че осъщественото от страна на
ответника въздействие е създало за ищцата пречки да ползва прилежащото си
избено помещение, по -големи от обикновените - чл.50 ЗС, която преценка е
конкретна за всяко производство по иск с правно основание чл.109 ЗС.
Твърденията на ответника, че ищцата доброволно, по силата на постигната
устна договорка между страните му предоставила ползването на
прилежащото й избено помещение, което да почисти и да използва, за да
съхранява свои вещи се потвърждават от събраните свитедетелски показания
на св. С и на св. Г.. Последното обуславя фактическия и правен извод, че през
определен времеви период, ответникът е ползвал процесното избено
помещение със съгласието на ищцата. От друга страна, ищцата не само че не
оспорва, но както вече беше посочено по-горе, сочи, че процесното избено
помещение не е във фактическата власт на ответника, а и самото вещо лице в
констативната част на заключението си установява, че при проведения на
място оглед на същото в присъствие на страните, че същото не се ползва по
предназначение, т.е. налага се логически обоснования фактически извод, че
3
към подаване на исковата молба, ответникът действително е преустановил
ползването по предназначение, на избеното помещение на ищцата.
Твърдяното от последната неблагоприятно въздействие, което възпрепятства
достъпа й до мазето е наличието на металното преграждение, заключвано с
два катинара, от които същата няма ключ.
Съдът след преценка и анализ поотделно и в съвкупност на събраните по
делото писмени, гласни доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице,
намира, че изграждането на това метално преграждение от страна на
ответника не е било осъществено с цел да бъде органичен достъпа на ищцата
до прилежащото й избено помещение, а с цел гарантирането на допълнителна
защита при ползването му по предназначение, каквото се доказа, че
ответникът е осъществявал преди образуване на производството по
настоящото дело, но е преустановил към момента на подаване на исковата
молба. С оглед на приетото, се налага фактическият и правен извод, че
изграждането на процесното метално прегражение от страна на ответника, не
представлява въздействие, което създало за ищцата пречки да ползва
прилежащото си избено помещение, по -големи от обикновените по см. на
чл.50 ЗС, още повече и като бъде съобразена неколкократно заявената, в т.ч. и
в хода на разглеждане на настоящото производство, воля от ответника
доброволно да предостави на ищцата ключове от монтираните два катинара, с
които се заключва монтираната металната врата. За пълнота на изложението
следва да се отбележи и заключението на вещото лице във връзка с
твърдяните като осъществени от ответника СМР в самото избено помещение,
че такива не се констатират при извършения на място, оглед. По отношение на
твърденията, свързани с изясняване на обстоятелството дали другото
помещение, находящо се в общия коридор, където е монтирано процесното
метално преграждение, чия собственост е същото - дали на ответника, или на
етажните собственици, е извън предмета на доказване по настоящото
производство.
Поради гореизложените фактически и правни изводи, съдът намира, че
предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение, съобразно представените доказателства за тяхното
осъществяване, в размер на 1000 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от В. П. Я. с ЕГН **********,
чрез адв. М. К., срещу Б. Н. П. с ЕГН **********, иск по чл.109 ЗС, за
4
осъждане на ответника да премахне изграденото метално преграждение, като
осигури достъп на ищцата до избено помещение № 3, без посочена застроена
площ по документ за собственост, при граници: коридор, общо помещение и
улица “ххх”, ведно със съответните идеални части от общите части и от
правото на строеж върху терена, представляващо прилежаща част към
Апартамент ххх, намиращ се в гр. ххх от сградата, със застроена площ от
65,20 кв.м, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при
съответни граници и съседи, върху който ищцата притежава учредено
пожизнено ограничено вещно право на ползване.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, В. П. Я. с ЕГН **********, да
заплати на Б. Н. П. с ЕГН **********, сумата от 1000 лв., разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5