Определение по дело №3320/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 18
Дата: 5 януари 2023 г. (в сила от 5 януари 2023 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20225300503320
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503320 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна
жалба на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
Разпореждане № 27620 от 02.12.2022 г., постановено по ч.гр.д. №15619/2022
г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Р. Н. К., ЕГН: **********. Поддържаните оплаквания са за
неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и
постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението.
Съдът установи следното: Частната жалба е в срок, от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на
основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната
страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, като кредитор,
срещу длъжник Р. Н. К., ЕГН: **********, Заявление по чл. 410 от ГПК, с
което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за
следните вземания: 6096,90 лева – главница, 3052 лева – договорна лихва за
периода 15.07.2021 г. – 22.12.2022 г., и 936,65 лева – обезщетение за забава за
периода 16.07.2021 г. – 30.10.2022 г. Последните, според кредитора се явяват
дължими, вследствие на сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България договор за потребителски кредит № EMLN -
*********/04.06.2021 г., вземанията по който са прехвърлени на кредитора с
Приложение № 1/10.12.2021 г. към Договор за покупко-продажба на вземания
о т 19.08.2019 г.
Заповедният съд, констатирайки че претендираната от заявителя сума
от 6096,90 лева – главница, явното не съответства с действително
предоставени кредитни средства от 6000 лв., както и останалите клаузи на
договора , е оставил заявлението без движение, като е изискал отстраняване
1
на горното противоречие.
С молба с вх. № 91178/14.11.2022 г. кредиторът е посочил, че
главницата по договора за потребителски кредит възлиза на сумата в размер
на 6969 лева, от които: размер на кредита – 6000 лева, и застраховка – 969
лева.
С Разпореждане № 26261/17.11.2022 г. заповедният съд отново е указал
на кредитора да посочи всички компоненти, съдържащи се в общата сума
претендирана по делото в размер на 6096,90 лева, а именно: каква част касае
претенцията за предоставена сума по кредита и каква застраховка, както и да
посочи дължимото обезщетение за забава върху всяка една от сумите и
периода, за който се претендира.
С молба с вх. № 95110/24.11.2022 г. , кредиторът отново пресъздава
твърденията си по какъв начин според него е формирана главницата, но не
посочва включените компоненти в претендираната сума от 6096,90 лева.
С Разпореждане № 26951/25.11.2022 г., заповедният съд отново е дал
указания на кредитора да посочи всички компоненти, съдържащи се в сумата
в размер на 6096,90 лева, , като с подадената молба с вх. № 97451/01.12.2022
г. кредиторът отново не е изпълнил указания на съда, като не е посочил
сумата в размер на 6096,90 лева кои компоненти включва.
С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по
заявлението,поради неотстраняване от заявителя на констатираните
нередовноности при приложение на последиците по чл. 411, ал.1, т.1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивния съд
изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този
начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.
272, във вр. с чл. 278, ал. 4 и с чл. 279 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя,
въззивния съд намира за необходимо да изложи само следното:
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл.
128, т.1 и т. 2 ГПК. С оглед изложеното правилно и законосъобразно
заповедният съд с разпорежданията от 02.11.2022, 17.11.2022 г. и 25.11.2022
г. е дал указания на заявителя за отстраняване на констатираните
нередовности на заявлението. С постъпилите молби същите на се отстрани от
заявителя, като същият не посочил по делото по какъв начин е формирана
претендираната сума в размер на 6096,90 лева, а единствено общата сума по
кредита. По този начин заповедният съд е поставен в невъзможност да
извърши вменената му от законодателя задължителна преценка за
претендирани от заявителя суми въз основа на неправноправни клаузи в
приложения към заявлението договор за кредит с оглед ограничението на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Предвид липсата на възможност за определяне на дължимата
сума за главница, съдът е поставен и в невъзможност да определи и
дължимите акцесорни вземания – за договорна лихва и обезщетение за забава.
2
С оглед неотстраняване на констатираните нередовноности заповедният съд
правилно е приложил последиците по чл. 411, ал.1, т.1 ГПК за отхвърляне на
заявлението.
По горните съображения, въззивния съд намира, че оплакванията и
доводите в частната жалба са напълно неоснователни .Районният съд
правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК , а обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 27620 от 02.12.2022 г., постановено
по ч.гр.д. №15619/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло
заявлението на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* , за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Н.
К., ЕГН: **********
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3