В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Петранка Прахова | |
Гражданско I инстанция дело |
И за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е искова молба от „Б. Д.“ Е. гр. С., срещу Д. М. Е. от с. С., общ. З.. Твърди се в исковата молба, че на 13.04.2010 г. е сключен договор за кредит между ищеца и М. М. Е., за сумата от 10 000 лева, като е уговорено, че от страна на кредитополучателя се дължат лихви върху предоставената сума, като е предвиден вида, размера и начина на изчисляване на същите; кредитът следва да се издължава Ч. разплащателната сметка на ответника. Твърди се, че предсрочна изискуемост е настъпила на 09.10.2012 г. поради допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни – основание, посочено в общите условия, неразделна част от договора. Сочи се, че като част от наследствената маса кредитът е дължим от ответника в качеството му на единствен наследник на кредитополучателя М. Е.. Сочи се, че по ч. гр. д. № */2913 г. по заявление на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 7 825. 42 лева главница, сумата 1 072. 24 лева лихва за периода от 09.10.2012 г. до 05.03.2013 г. и законна лихва върху главницата, считано от 05.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 60 лева – заемни такси/такси управление, сумата 179. 15 Ùева ДТ и 408. 73 лева юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, се предявява настоящия иск, като се иска да се признае за установено по отношение на ответника Д. Е., че същия дължи сумата от 666. 53 лева, съставляваща главница, сумата 7 825. 42 лева, съставляваща главница, сумата 1 072 лева, съставляваща лихва за периода от 09.10.2012 г. до 05.03.2013 г., и законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 60 лева – заемни такси/такси управление, сумата 179. 15 лева ДТ, както и сумата 408. 73 лева юрисконсултско възънаграждение. С молба от 18.05.2013 г. ищецът уточнява, че предсрочната изискуемост настъпва на 09.10.2012 г., тъй като последната вноска по кредита е на дата 05.07.2012 г. в размер на 67. 92 лева; от вноската за месец седми остава за плащане сумата от 119. 20 лева, т.е. на 09.10.2012 г. е налице условието по т. 19.2 от общите условия, като е допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни. Сочи се, че лихвата в размер на 1 072. 24 лева е формирана като сбор от редовната лихва, която към 05.03.2013 г. е в размер на 750. 81 лева и 321. 43 лева санкционираща лихва, начислена върху главница 7 825. 42 лева, съгласно същата т.19.2 от общите условия, според която до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Сочи се също в допълнителната молба, че вноските по кредита са постъпвали редовно до 05.07.2012 г. – 24 пълни вноски в размер на 4 490. 88 лева, плюс вноската за месец седми – в размер на 67. 92 лева. В молбата се уточнява, че посочената в исковата молба сума от 666. 53 лева главница е резултат на техническа грешка и за тази сума ищецът няма претенции. В срок писмен отговор на исковата молба от ответника не е постъпил. В съдебно заседание за ищецът юрк. С. поддържа иска. Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: От представените писмени доказателства – договор за кредит за текущо потребление от 13.04.2010 г., договор за залог от същата дата, погасителен план и ГПР, както и от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че между „Б. Д.“ филиал гр. З. и М. М. Е. е сключен договор кредит в размер на 10 000 лева, като според него кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от банката и добавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент; към дата на сключване на договора базовият лихвен процент е 7. 44 %, а стандартната надбавка е в размер на 6. 51 процентни пункта, или лихвеният процент по кредита е общо 13. 95 %. Съгласно погасителния план кредитът е следвало да се погаси на месечни вноски до 13.04.2017 г., като кредитът се погасява Ч. осигурени средства от разплащателната сметка на кредитополучателя, а падежната дата на издължаване на месечните вноски /в размер на 187. 12 лева/ е 5 число на месеца. Вещото лице сочи, че на 13.04.2010 г. е открита разплащателна сметка на името на кредитополучателя М. Е. и по нея е прехвърлена сумата 10 000 лева, от която сума Е. е изтеглил в брой сумата от 4 500 лева, изплащани са такси по оформянето на кредита, разходи за използвана електроенергия и от м. юли 2010 г. започват погашенията на получения кредит, докато има налични средства по сметката. От м. юли 2010 г. от разплащателната сметка на Е. служебно се погасяват суми по кредита, като последната вноска е от 01.01.2013 г. в размер на 0. 61 лева. Съдебно-икономическата експертиза установява, че за периода от 13.04.2010 г. до 01.01.2012 г. по сметката на кредита на М. Е. са постъпили суми в размер на 5 105. 76 лева, като с тази сума е погасена главница в размер на 2 174. 58 лева, лихви в размер на 2 758. 46 лева, санкционираща лихва в размер на 2. 11 лева, такса 170 лева и такса за закъснение 0. 61 лева – или всичко 5 105. 76 лева. Експертизата сочи, че остатъка от непогасения кредит е в размер на 7 825. 42 лева; последната погасителна вноска е от 05.07.2012 г., а от 09.10.2012 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради допусната забава в плащанията. Експертизата установява, че общото задължение по договора за кредит, изтеглен от М. М. Е., е в размер на 8 957. 66 лева, от които главница 7 825. 42 лева, договорена лихва 750. 81 лева, санкционираща лихва 321. 43 лева и такса изискуемост 60 лева. От Удостоверение за наследници на М. М. Е. е видно, че М. М. Е. е починал на * г. и единствен негов наследник е Д. М. Е. – ответник в настоящото производство. За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо наследниците да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл. 49 от Закона за наследството ред – изрично с писмено заявление до районния съд, както и мълчаливо, Ч. извършване на действие, което несъмнено предполага намерение на наследника да приеме наследството. Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговият кредитор може да насочи претенциите си към неговите наследници, ако те са приели наследството. Когато наследството не е прието, кредиторът разполага с възможността да поиска наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл. 51 от Закона за наследството. В този смисъл Решение № */30.09.2010 г. по гр. д. № */2010 г. на ІV о. Г.К. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 60 от Закона за наследството, наследници, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Съдът намира, че в настоящия случай ищецът-кредитор по никакъв начин не установява /а такива твърдения не са и направени в исковата молба/, че наследника на кредитополучателят М. Е. – ответникът Д. Е., е приел наследството. Изрично при разпределение на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че следва да установи, че от страна на ответника има приемане на наследството на М. Е. или респективно да направи искане по чл. 51 от ЗН. Ищецът нито твърди дали и по какъв начин ответникът Д. Е. е приел наследството на кредитополучателя М. Е. /евентуално с конклудентни действия/, нито е направил искане по реда на чл. 51 от ЗН на ответника да се определи срок, в който да заяви дали приема наследството или да направи отказ от него по надлежния ред. С оглед на това съдът счита, че не са налице основания да се ангажира отговорността на ответника за изплащане остатъка на изтегления от баща му кредит. Ищецът не се справя с доказателствената тежест да установи, че ответникът е приел наследството на М. М. Е., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от Закона за наследството следва да отговаря за неговите задължения, съответно дължи остатъка от неизплатения кредит на М. Е.. Съдът счита, че неподаването на отговор на исковата молба от страна на ответника не отменя задължението на ищеца да докаже исковата си претенция, в това число и обстоятелството дали ответникът е приел наследството. Качеството на наследник, приел наследството, в лицето на ответника, следва да се установи от кредитора-ищец, защото това е предпоставката да се насочи претенцията срещу наследника съгласно чл. 60 ал. 1 от Закона за наследството. В тази връзка неоснователно е искането на пълномощника на ищеца в пледоарията по същество да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК. Още при изготвяне на доклада по делото не са били налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 т. 2 предл. І-во от ГПК, поради което и съдът е дал указание на ищеца да ангажира доказателства относно приемане на наследството. Неоснователно също се сочи от пълномощника на ищеца в съдебно заседание, че на банката било възложено да установява отрицателни факти. Съдът е указал на банката да установи положителен факт – приемане на наследството. Предвид гореизложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, поради което Златоградски районен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК на „Б. Д.“ Е., ЕИК *, Регионален център гр. П., със съдебен адрес гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ № 5, да бъде признато за установено, че Д. М. Е., ЕГН *, от с. С., общ. З., ул. „В. Л.“ № 61, дължи по издадената по ч. гр. д. № */2013 г. на Златоградски районен съд Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № */12.03.2013 г. сумата от 7 825. 42 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2013 г. до окончателно изплащане на вземането, лихва от 09.10.2012 г. до 05.03.2013 г. в размер на 1 072. 24 лева, дължими заемни такси в размер на 60 лева и разноски по делото в размер на 587. 88 лева – като неоснователен и недоказан. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: /п/ |