ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

гр.Сливен, 27.09.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

                                                              МЛ.С. : СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 434 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

 

 

         Образувано е по жалба на адв. К. качеството му на процесуален представител на длъжника Г.О.П., ЕГН **********,***, срещу действията на ЧСИ Г. по изп.дело № 20189150401600 изразяващи се в отказ за вдигане на запор на банковите сметки на длъжника. Жалбоподателят счита, че неправилно ЧСИ е постановил отказ за вдигане на обезпечението като същият не бил съобразен с разпоредбата на чл. 442 А ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че неправилно при налагане на обезпечителните мерки ЧСИ не е изпълнил изискванията на чл.442 А ал.1 от ГПК като преди да наложи обезпечителните мерки не е взел предвид всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Той не бил извършил оценка на запорираното и възбранено имущество на длъжника и така предприетите обезпечителни мерки се явявали несъразмерни с неговото задължение. В случая било налице свръхобезпеченост. Жалбоподателят посочва, че по делото са предприети три обезпечителни мерки, а именно запор на дружествен дял на длъжника в „П.“ ООД, който дял възлизал /според годишния финансов отчет за 2017 г. и 2018 г./ в размер на 1 000 000 лв., запор на ½ ид.част от поземлен имот в с.Медвен и запор на банкови сметки. Посочва се, че дори единствено запора на дяловете в дружеството, в което участва длъжника е напълно достатъчно, за да се обезпечи задължението по изпълнителното дело и налагайки другите обезпечителни мерки, се е стигнало до свръхобезпечаване на задължението. Жалбоподателят посочва също, че вземането, за което е образувано изпълнителното дело е било оспорено пред съд, към момента изпълнителното дело било спряно и течали действия по съдебно установяване на задължението или неговата липса. Моли се след като съдът установи, че е налице хипотезата на чл. 442 А от ГПК, да се отмени действието запор на банковите сметки на длъжника. Моли да се присъдят разноски.

         По делото е депозирано становище от „П.“ ООД, в което е изложено мнение, че жалбата на длъжника е основателна.

         По делото е депозирано възражение от взискателя по изп.дело К.М.А. ЕГН ********** ***, с което частната жалба е оспорена като недопустима, а по същество и като неоснователна. Посочва се, че обжалваните действия на ЧСИ не попадат в кръга по действия, които могат да бъдат обжалвани от длъжника в хода на изпълнителното производство. От друга страна се посочва, че законодателят не е предвидил възможност за длъжника в разпоредбата на чл.442 А от ГПК, или в някой друг текст да обжалва отказа на съдебния изпълнител, да вдигне наложените обезпечителни мерки. На следващо място страната посочва, че няма как да бъде извършена оценка на запорираното имущество, тъй като процесът бил динамичен, а в хода на тази съдебна процедура, съдът също не е в състояние да констатира явна несъразмерност на обезпечителните действия, както иска жалбоподателя. Кредиторът счита, че не следва да се вдигат обезпечителните мерки, тъй като не е установено имущество, от което вземането му да бъде удовлетворено, а напротив установено е наличието на голямо задължение на длъжника спрямо НАП. Моли се жалбата да не бъде уважавана и се претендират разноски.

         В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ е посочил, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна, тъй като при преценка на наличието на свръхобезпеченост съд.изпълнител следвало да съобрази множество фактори установяващи имущественото състояние на длъжниците,респективно тяхната задлъжнялост. По делото било установено, че „П.“ ООД към 20.07.2019 г. има непогасени публични задължения в общ размер на 194 856,91 лв., за които НАП била наложила обезпечителни мерки по отношение на имуществото, собственост на дружеството. От друга страна настоящото изпълнително производство било спряно на 10.09.2018 г. без по него да е извършван опис и оценка на имуществото, което възпрепятства възможността да бъде извършена преценка за съразмерност, респективно несъразмерност на наложените обезпечения, поради това наложената обезпечителна мярка – запор върху дружествения дял на Г.П. в „П.“ ООД на този етап не може да бъде категорично приета като достатъчна за удовлетворяване вземането на първоначалния взискател. ЧСИ счита, че жалбата е неоснователна. .

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

         Изпълнително дело № 20189150401600 по описа на ЧСИ Г. било образувано на 11.07.2018 г.. по молба на К.М.А.. Делото било образувано на основание изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 28.06.2018 г. за задължение в размер на 30 000 лв. главница и 882.25 лв. разноски и с длъжници Г.О.П. и „П.“ ООД..

         На длъжниците били връчени покани за доброволно изпълнение на 07.09.2018 г. По делото като взискател била присъединена и държавата за задължения на „П.“ ООД в размер на 194 856,91 лв. На 18.07.2019 г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника. На 17.07.2018 г. бил наложен запор на дружествените дялове на жалбоподателя в „П.“ ООД.  На 14.08.2018 г. била вписана възбрана върху ½ ид.част от недвижим имот находящ се в с.Медвен, собственост на длъжника П.. С определение № 6168/30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 4619/2018 г. на РС – Бургас, е било спряно изпълнителното производство.  На 09.07.2019 г. била депозирана молба от жалбоподателя за вдигане на запора върху банковите му сметки, поради наличие на свръхобезпеченост на вземането. Във връзка с нея взискателят изложил становище, че не дава съгласие за вдигане на запорите върху банковите сметки. С резолюция от 26.07.2019 г., ЧСИ отказал да вдигне запорите върху банковите сметки на длъжника. Съобщението за постановения отказ било връчено на длъжника на 09.08.2019 г. Частната жалба била депозирана на 15.08.2019 г.

         Частната жалба е процесуално недопустима . Със същата са обжалвани действия от длъжника,  които не подлежат на обжалване .

         Действията извършвани от СИ , които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК. Това са постановлението за глоба и на сочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Длъжникът  може да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена –чл.435 ал.3 от ГПК.

В настоящия случай действието , което се обжалва – отказ на ЧСИ да вдигне наложена обезпечителна мярка, не е действие, което подлежи на обжалване.  Въпреки, че разпоредбата на чл.442 А от ГПК е нова разпоредба, законодателят нито в нея, нито в последваща разпоредба, нито в общата разпоредба на чл.435 ал.2 от ГПК е предвидил възможност длъжникът да обжалва отказа на СИ да вдигне съответните обезпечителни мерки. В случая, не се касае за случаен пропуск и не следва разпоредбата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК да се тълкува разширително. Ако се приеме, че е допустимо обжалването на отказа на СИ по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, това би довело до възможност за многократно обжалване на едни и същи обезпечителни мерки, съответно до значително забавяне и оскъпяване на изпълнителното производство, което не е в интерес нито на длъжника, нито на взискателя и не е целено като ефект от новата уредба на изпълнителното производство. В този смисъл е преобладаващата практика,  както на окръжните, така и на апелативните съдилища /определение № 1285/01.04.2019 г. на САС по в.гр.д.№ 919/2019 г., определение № 1598/05.05.2019 г. на САС, определение № 272/22.04.2019 г. ВнАС/. В част от практиката си апелативните съдилища дори приемат, че извършването на преценка за наличие на несъразмерност на изпълнителното действие е възможно да се извърши единствено в едно исково производство след събиране на съответните доказателства, но в никакъв случай това не може да бъде осъществено в хода на изпълнителното производство /определение № 420/25.06.2019 г. ВнАС по ч.гр.д. № 297/2019 г./.

Предвид изложените по-горе съображения, частната жалба следва да остане без разглеждане. С оглед изхода на процеса, следва да се присъдят деловодни разноски на ответната страна К.М.А. в размер на 300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

 

По тези съображения, съдът  

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

               

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Г.О.П., ЕГН **********,***, срещу действията на ЧСИ Г. по изп.дело № 20189150401600 изразяващи се в отказ за вдигане на запор на банковите сметки на длъжника като недопустима.

 

         ОСЪЖДА Г.О.П., ЕГН **********,*** да заплати на К.М.А. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 300.00 лв. /триста лева/.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред БАС .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.