№ 319
гр. Русе, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20244520202054 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. В. М. против Наказателно постановление № 22-
1085-004126 от 08.10.2024 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление
е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят П. М., редовно призована, не се явява,
като се представлява от адв. С. М. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството му на
упълномощен процесуален представител. В хода на пледоарията си адв. М. поддържа
изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна. Моли
обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените
разноски от доверителката му за процесуално представителство.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок, доколкото препис от наказателното постановление е бил
връчен на жалбоподателя на 14.11.2024 г., а жалбата е подадена на 26.11.2024 г., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
МПС – лек автомобил марка и модел Ленд Ровер Рейндж Ровер, с
регистрационен номер СА5628СН, е собственост на „СЪНРАЙЗ ТУРИСТ ЕНД
ТРАВЪЛ“ ЕООД, с ЕИК: *********, законен представител на което е П. В. М..
Автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип Cordon-M 2, фиксираща
скорост, дата и час, е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване на 06.07.2018 г., със срок на валидност до 13.06.2027 г.
Горепосочената мобилна система тип Cordon-M 2 е преминала проверка на
17.02.2021 г. в Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ в Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Български институт по метрология, като
допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия над 100 км/ч е ± 1%,
за което бил съставен и Протокол № 9-С-ИСИС/17.02.2021 г.
Автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип Cordon-M 2, с инв. №
МД1197, фиксираща скорост, дата и час, било поставено на 08.07.2021 г. с място на
контрол – път Първи клас № 5 Русе-Велико Търново, в района на км 6+400, и с време
на работа от 07:30 до 10:00 часа, за който пътен участък с пътен знак В-26 е въведено
ограничение на скоростта до 60 км/ч, като посоченото било обективирано в Протокол
с рег. номер 1085р-5839/15.07.2021 г.
На 08.07.2021 г., около 09:29 часа, в община Русе, на път Първи клас № 5 Русе-
Велико Търново, в района на км 6+400, База Холеман, посока гр. Бяла, на GPS: N
43.793833, E25.915930, с горепосочената мобилна система, е заснето и процесното
МПС – видеоклип № 6934. Установено било, че последното след приспаднат толеранс
от 3 % се движи със скорост от 119 км/ч, което представлява превишение на
2
разрешената скорост за този пътен участък с 59 км/ч.
На 10.10.2021 г. така изготвеното видеоизображение било обработено и с оглед
установяване на самоличността на водача на процесното МПС, на 28.10.2021 г. било
взето решение за снемане на писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП от законния
представител на собственика на последното – П. М..
Въпреки положените усилия от полицейските органи, жалбоподателката М. не
била открита на установените адреси в гр. София и гр. Варна, за които били налице
данни, че местопребивава.
Отчитайки гореизложеното, Т. Я. Г. приел, че, жалбоподателката П. М., в
качеството на законен предствител на дружеството-собственик на процесното МПС,
е осъществила нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като в тази връзка
и съставил АУАН Серия АД бл. № 042932/06.07.2022 г.
На 10.01.2024 г. жалбоподателката М. била уведомена по телефон за така
съставения АУАН, след като отново не била открита на известните на полицейските
органи адреси в гр. Варна и гр. София, включая и на посочения от самата нея такъв: гр.
София, бул. „България“ № 102-Бизнес парк, офис 10. При проведения разговор
жалбоподателката М. заявила, че отказва да се яви за предявяване на съставения
АУАН, както и че процесното МПС повече от две години се намирало в
представителството на Мото-пфое поради технически причини и че не знае кой го е
шофирал по време на заснемането му. В тази връзка било прието, че АУАН-ът, макар и
да не бил връчен, с оглед уведомяването по телефона, се счита за такъв, считано
от 11.04.2024 г.
Въз основа на така съставения АУАН, Началник Група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното
наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и
правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя М. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП били наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия АД бл. № 042932/06.07.2022
г., Наказателно постановление № 22-1085-004126 от 08.10.2024 г., справки и докладни
записки, справка нарушител/водач, Протокол № 9-С-ИСИС/17.02.2021 г., Протокол с
рег. номер 1085р-5839/15.07.2021 г. и писма, както и веществени доказателства -
видеоснимка.
Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни,
3
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното
/per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето
им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат
кредитирани в цялост.
От приложеното по делото видеоизображение се установява нарушението,
индивидуализирано чрез време и място на извършване, скорост и регистрационен
номер на автомобила.
От приложените удостоверение и протокол за премината проверка се установява
техническата годност на процесното АТСС, както и че използваната система е от
одобрен тип.
От протокола за използване на АТСС се установява времето, мястото, серийният
номер и вида на техническото средство, с което е осъществен контрола, както и
служителят, осъществил контрола.
От приложеното по делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ се
установява, че участъкът от Републикански път I-5 Русе - Велико Търново от км 0+000
до 6+300 е в урбанизираната територия на гр. Русе.
От приложеното по делото писмо от Община Русе се установява, че към
08.07.2021 г. на Републикански път I-5 Русе - Велико Търново км 6+400, в посока гр.
Бяла, няма поставен пътен знак Б-26. Такъв знак е разположен малко преди този
участък, в непосредствена близост до ТИР паркинга, намиращ се преди база
„Холеман“. Същият указва максимално допустима скорост от 60 км/ч.
Видно от така изложеното от горепосочената доказателствената съвкупност по
категоричен начин се установяват времето, мястото и механизма на осъществяване на
нарушението.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай
се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО –
Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, оправомощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
4
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
обективни признаци на състава му, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере
за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление не е спазена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В процесния случай АУАН-ът е
съставен на 06.07.2022 г., видно от което са били спазени горепосочените давностни
срокове, доколкото при проведените с жалбоподателката М. телефонни разговори
същата е заявила, че не може да посочи кой е управлявал процесното МПС на датата
на нарушението, както и че отказва да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП. Видно
от така изложеното следва да се приеме, че до момента на съставяне на АУАН-а
извършителят на нарушението не е бил установен с нужната категоричност, поради
което и не е започнал да тече и по-краткия тримесечен срок. Същевременно със
съставяне на АУАН-а е започнал да тече предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН шест месечен срок за издаване на наказателно постановление, като същият е
изтекъл, считано от 07.01.2023 г. Обжалваното наказателно постановление е издадено
на 08.10.2024 г., тоест повече от година след изтичане на този срок. Така допуснатият
пропуск е вследствие от бездействието на контролните органи след съставяне на
АУАН, доколкото, след като последният не е могло да се връчи по реда на чл. 43, ал. 4
от ЗАНН на жалбоподателката М. поради укриването , същата е следвало да бъде
обявена за общодържавно издирване и при неоткриването на основание чл. 43, ал. 6
от ЗАНН производството да се спре. Това не е било сторено, като вместо това М. е
била продължено да бъде търсена на известните телефонни номера. Уведомяването
на едно лице по телефон за съставяне на АУАН не би могло да замести въведеното
задължение в чл. 43, ал. 4 от ЗАНН за връчване на акта, доколкото законодателят
изрично е посочил начина, по който това да стане - срещу подпис. В тази насока
5
предприетите от контролните органи многократни търсения по телефон на
жалбоподателката М. са били напълно безпредметни след заявеното от последната
нежелание да получи процесния АУАН. Тук е мястото да се посочи, че, дори ако се
приеме, че на 11.04.2024 г. жалбоподателката М. е заявила, че не желае да се връчва
препис от процесния АУАН, това е следвало да се оформи по съответния ред.
Поставената резолюция на л. 10 от делото не би могло да санира горепосочения
пропуск.
За пълнота на извършения анализ при липса на така констатираните пороци,
обжалваното наказателно постановление би се явило правилно, доколкото от събраната
по делото доказателствана съвкупност по категоричен начин се установява, че
жалбоподателката М. е осъществила състава на нарушението на разпоредбата на чл.
21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и
административнонаказателната отговорност.
От наличните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че на
посочените в наказателното постановление дата и място МПС – лек автомобил марка
и модел Ленд Ровер Рейндж Ровер, с регистрационен номер СА5628СН, собственост
на „СЪНРАЙЗ ТУРИСТ ЕНД ТРАВЪЛ“ ЕООД, е било управлявано със скорост от 119
км/ч. От наличните по делото доказателства – писма от Община Русе и Агенция
„Пътна инфраструктура“, както и Протокол с рег. номер 1085р-5839/15.07.2021 г., се
установява по категоричен начин, че в процесния пътен участък е било въведено
ограничение на скоростта до 60 км/ч с пътен знак В-26. АТСС, с което е установено
нарушението, се явява мобилна АТСС по смисъла на т. 65, б „б“ от ДР на ЗДвП,
доколкото е била временно разположена на участък от пътя в присъствието на
контролен орган, който е поставил начало и край на работния процес. При
използването не са допуснати нарушения на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата, тъй като е попълнен протокол за използването с отбелязване
на начало и край на работа /л. 21/, както е изготвена и снимка на разположението на
уреда. При определяне на скоростта е била съобразена разпоредбата на чл. 755, ал. 1, т.
2, пр. 2-ро от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, като от реално измерената скорост е приспадната допустимата техническа
грешка от 4 км/ч. Видно от така изложеното е налице превишение на разрешената
скорост с 59 км/ч, което обективира и наличието от обективна страна на нарушението,
за което е ангажирана и административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката М..
В разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че собственикът
отговаря за извършено нарушение по ЗДвП, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на
6
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
От приложената по делото снимка е бил установен регистрационния номер на
процесното МПС, с което е осъществено нарушението и след извършена справка е
установено, че неговият собственик е „СЪНРАЙЗ ТУРИСТ ЕНД ТРАВЪЛ“ ЕООД,
законен представител на което е жалбоподателя П. М.. В хода на
административнонаказателната преписка същата нееднократно е отказала да посочи
лицето, което е управлявало процесното МПС, като се мотивирала с обстоятелството,
че последното било оставено в представителството на Мото-пфое. В тази насока съдът
намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя П. М.. Доколкото последната не се е възползвала от възможността,
която дава разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, да посочи, ако процесното МПС
по време на нарушението е било предоставено за управление на трето лице, то и
правилно е била санкционирана с наказанието, предвидено за извършеното от нея
нарушение.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна,
с оглед така констатираните процесуални нарушения, поради което жалбата следва да
се уважи, а наказателното постановление да се отмени.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В хода на въззивното производство жалбоподателят П. М. е била
представлявана от упълномощен процесуален представител – адв. С. М. от Адвокатска
колегия-Русе, на когото заплатила по банков път сумата в размер на 600 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, видно
от приложените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна защита и
банково бордеро. В хода на съдебното производство адв. М. е претендирал
присъждането на така направените разноски за процесуално представителство от
доверителката , като от своя страна АНО е направил възражение за прекомерност,
като същото се явява неоснователно.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
7
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност по
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер в наредба
на Висшия адвокатски съвет /чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата/. Съгласно чл. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /преименувана от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение/
размерът на възнаграждението за оказаната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. При липса на писмен
договор възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите,
предвидени в горепосочената наредба /чл. 2, ал. 1 от последната/. Съгласно чл. 18, ал.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ако
административното наказание е под формата на глоба, какъвто е и процесния случай,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно върху стойността на
санкцията. Чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен
материален интерес до 1000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лева.
За процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500
лева /чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа/. Тоест в процесния случай при липса на договор, възнаграждението би
следвало да е в размер на 900 лева, доколкото жалбоподателят М. е била
санкционирана с административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
След приемането на Решение от 25.01.2024 г. по C-438/22 г. съдът вече не е
обвързан с възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Въпреки това по мнение на настоящия съдебен
състав този минимум следва да се приеме като един от ориентирите (незадължителен),
спрямо който да се извършва преценката при разглеждане на претенцията за
присъждане на разноски за процесуално представителство. В процесния случай
участието на процесуалния представител на жалбоподателя М. в настоящото
производство се е изразило в изготвяне и подаване на въззивна жалба и участие в
четири съдебни заседания, в хода на които е правил искания и е пледирал по същество
на спора. Отчитайки така изложеното, както и фактическа и правна сложност на
делото, съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се
явява основателно до пълния претендиран размер от 600 лева.
Съобразно изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя П. М. сумата в размер на 600 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
8
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган
в настоящия случай е Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Русе, който е част от структурата на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Русе.
С оглед изложеното, Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Русе следва да бъде осъдена да заплати на П. В. М. сумата в размер на 600
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 2
във вр. с чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1085-004126 от 08.10.2024
г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с
което на П. В. М., с ЕГН: **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП били
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ да заплати на П. В. М., с ЕГН: **********, сумата
в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9