РЕШЕНИЕ
№ 672
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203343 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„СОД 92“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Здравко Чакъров“, № 7, ет. 4, ап. 20, представлявано от С.П.М.,
депозирана чрез адв. Н.Н. С. - АК Варна, против Наказателно постановление №
03-014027 от 23.06.2021год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна,
с което на дружеството е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 300 /триста/ лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на
чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че при издаването и връчването
му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а самото
Наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано по следните
съображения:
Административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си,
произхождащи от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като не е проверил акта с оглед неговата
основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни доказателства за
извършеното нарушение, преди да се произнесе по преписката.
1
Административнонаказващия орган не е спазил императивната разпоредба на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е посочил датата и мястото, където е извършено
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Липсва индивидуализация на
административното нарушение, доколкото в НП не са посочени конкретните действия
или бездействия на нарушителя по извършеното нарушение, посредством изложени
конкретни фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението.
В жалбата се сочи, че след приключване на проверката и преди издаване на АУАН
всички дължими суми били изплатени на конкретния работник. Поради това се сочи,
че нарушение не е извършено и се иска отмяната на НП. Алтернативно се иска измяна
на НП до законоустановения минимум.
В съдебно заседание въззивната страна се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител- адв.С., който поддържа жалбата на посочените в нея
основания. Моли за отмяна на НП или за редуциране на наказанието до
законоустановения минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява
надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.05.2021год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, в това число и св. Р.П.
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на въззивното
дружество като работодател. Поводът за проверката бил постъпил сигнал в Д“ИТ“-
гр.Варна от работници, че не са изплатени трудовите им възнаграждения. В хода на
проверката от представените от възз. дружество документи, в това число и трудов
договор и допълнително споразумение с лицето Г.С., ведомост за заплати за
м.04.2021г., било установено, че С. работел във възз. дружество , на длъжност
„охранител“. На база на представените документи, св.П. установила, че за С.,
съобразно установената в дружеството периодичност на плащанията, трудовите
възнаграждения следвало да се изплащат до 15-то число на следващия месец.
Констатирала още, че за м.04.2021г. от страна на възз. дружество било начислено, но
не било изплатено уговореното трудово възнаграждение в размер- 48, 03лв. Според
представените документи за м.04.2021г. за С. било начислено възнаграждение за
платен отпуск в размер на 48,03 лв., което било изплатено съобразно представената
разпечатка за банков превод на 27.05.2021г..
Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2115582/11.06.2021год.
в който били дадени и задължителни предписания за спазване на трудовото
законодателство. Препис от протокола бил връчен на представляващия дружеството на
14.06.2021год..
2
За констатираното нарушение на 14.06.2021год. срещу въззивното дружество бил
съставен АУАН бл. № 03-014027, в който е посочено, че същото е нарушило
разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Посочено било че нарушението е
извършено в гр.Варна, на 18.05.2021год., към който момент следвало да бъдат
изплатено трудовото възнаграждение на работника С.. Актът бил надлежно предявен и
връчен на представляващия възз.дружество, който го подписал без възражение. В
срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него не постъпило писмено възражение.
На 23.06.2021год., въз основа на акта и материалите о АНП, АНО издал атакуваното
НП, като е приел фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното
дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.3 от
КТ, но е отстранило нарушението веднага след установяването му и на основание чл.
415в, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 300лв..
В съдебно заседание показания е дала св.Р.П. – инспектор в Д“ИТ“, която в
показанията си излага възприятията си от извършената проверка и констатациите от
същата с нужната конкретика. Сочи че по време на проверката било установено чрез
представените вътрешни правила дружеството каква е периодичността на заплащане
на заплатите на С..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и
гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви,
взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото
заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
3
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице и един свидетел.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение
не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като
нарушение на процесуалните правила.
АУАН така и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно
в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Макар и твърде лаконични
фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане
в уговорения сок на трудово възнаграждение за месец април 2021г. в размер на 48,
03лв. на работника Г.С.. Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените
законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според
4
АНО подкрепят адм.наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото
на защита на наказаното лице в тази връзка не споделя наведеното от въззивника
възражение в тази насока.
Съгласно чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата размерът на
работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов
договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата и
колективния трудов договор.
Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в
установените срокове уговореното трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ
определя начините за плащане.
От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за
извършено от жалбоподателя и настоящ въззивник нарушение на чл. 128, т. 2 вр. чл.
270, ал.2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
По делото няма спор по отношение на това, че въззивникът към месец април 2021г.
има качеството работодател по отношение на Г.С., като и че на за този месец на
работника не е изплатено в уговорения срок уговореното трудово възнаграждение. За
този месец от страна на работодателя е било начислено възнаграждение в размер на 48,
03 лв., но същото е било изплатено едва на 27.05.21г.. В горната насока в същност са и
всички събрани по делото доказателства – ведомост за заплати за м.04.2021г., трудов
договор и допълнително споразумение, случени между С. и въззивника, документи за
платена заплата, представени от възз.дружество. Не е спорно и това, че заплатата на
С. са се изплащали в срок до 15 число на следващия месец, като в тази насока са
вътрешните правила относно работната заплата във въззивното дружество, както и
показанията на св. П.. Следователно уговореното и дължимото за месец април
2021год. възнаграждение на работника С. е следвало да бъде платено в срок до
17.05.2021г.- понеделник първият работен ден след 15.05.21г., който съгласно
календара за м.май 2021г. е събота и е неработен ден, в което няма спор, а и по
категоричен начин се установява от доказателствата по делото. Доколкото вмененото
на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то
следва да се счита довършено в първия ден след изтичането на срока, до който е
следвало да бъде предприето действието по изплащане на трудовото възнаграждение.
В случая, съдът намира, че правилно е определена датата на извършване на
нарушението-18.05.2021г., защото от този ден работодателят е в забава по отношение
изплащането на процесното трудово възнаграждение и това е денят, следващ този, до
5
който е следвало трудовото възнаграждение да бъде изплатено. Поради това
дружеството е следвало да изплати заплатата най-късно до първия работен ден
следващ 15.05.2021г., който е 17-ти май 2021г. Ето защо правилно е била определена
датата на нарушението-18-ти май 2021г.
Неизпълнението на задължението от жалбоподателя в качеството му на
работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в установените срокове да изплати уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа на работника в предприятието му –
С. за месец април 2021г. по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ,
налага извод за извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ,
във връзка с чл. 270, ал. 2 и ал.3 от КТ.
КТ е специален закон, който урежда отношенията между работниците и
служителите и работодателите, както и реда за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, каквото нарушение в случая се явява и
неизплащането в срок на трудовото възнаграждение, като в правомощията именно на
служителите на „ИТ” е вменено задължението за проверки, налагане на принудителни
административни мерки и адм. наказания, регулиран е редът и основанията за тяхното
прилагане и възможността за контрол от страна на съда. В тази връзка
осъществяването на контрол по спазването на трудовото законодателство, даването на
предписания и налагане на санкции при констатирани нарушения не е самоволно, а е
строго регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и
достойни условия на труд са сред основните права на човека, посочени и от
Конституцията на Р България /чл.48, ал.5/, като Държавата чрез компетентните си
органи се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право /чл. 48, ал.1/.
В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради което
и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната отговорност е
достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по делото спор, че
заплатата не са били изплатена в пълен размер в определения срок няма.
В случая с поведението си въззивникът е нарушил установения ред на държавно
управление в сферата на трудовото законодателство, гарантиращо определените с
Конституцията права на работниците, поради което и може да бъде субект на
адм.наказателна отговорност, каквато отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ
и ЮЛ.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и законосъобразно административният
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ.
Като е приел, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му е
наложил санкция съобразно нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ доколкото точно тази
6
разпоредба предвижда санкция за работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство, но отстрани нарушението веднага след установяването му
по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители. Санкционната разпоредба предвижда имуществена санкция в
размер от 100 до 300 лева. В случая с НП на въззивника е наложено наказание в
максималния размер – имуществена санкция в размер на 300лв.
Съдът намира че в случая не е приложима и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.к. конкретния случай с нищо не се отличава от обикновените случаи от този род и
няма по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно
описани в протокола ПР2115582/11.06.2021год, които навеждат на извод, че са били
допуснати и други нарушения на трудовото законодателство.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на ЮЛ – работодател в максимален размер, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция.
В хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
ПР2115582/11.06.2021год, за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП за
идентични нарушения. В протокола от проверката липсват описани други нарушения
от същия вид. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на
трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нещо повече, видно от доказателствата по
делото неизплатеното в срок възнаграждение е било на стойност 48.03лв., като забавата
е за изплащането му е с десет дни. Предвид тези обстоятелства съдът приема за
съответно на конкретното нарушение налагането на административна санкция в
законоустановния минимум в размер на 100 лева, като намира, че именно тази санкция
е съответна на допуснатото нарушение и че същата ще допринесе за дисциплиниране
на конкретния работодател да не допуска за в бъдеще нарушения на трудовото
законодателство от съответния вид.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП следва да
бъде изменено в посока на редуциране на наложената имуществена санкция от 300 лв.
на 100 лв..
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
7
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО / съдебното заседание е продължила само 05 минути, в
които е разпитан един свидетел и са приобщени писмени доказателства/, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/
лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
8
санкция, а именно сумата от 26,66 /двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки /
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-014027 от 23.06.2021год. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „СОД 92“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Здравко Чакъров“, № 7, ет.
4, ап. 20, представлявано от С.П.М. е наложено адм. наказание „имуществена санкция“
в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл. 415в, ал.1 от КТ за нарушаване нормата
на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция” от 300 /триста/ лв. на 100 /сто / лв.
ОСЪЖДА „СОД 92“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Здравко Чакъров“, № 7, ет. 4, ап. 20,
представлявано от С.П.М. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
сумата от 26,66 /двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева ,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №3343/2021г. по описа на
ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9