№ 18703
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110137179 по
описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от „С.В.“ АД с ЕИК ********** срещу В. М. Г. с ЕГН
********** и Б. М. Г. с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 и по 422 ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 63543/2021г. на СРС, 57 състав. Конкретно се
претендират ВиК услуги разделно по ½ част за всеки от ответниците от сумите: 2 196,06
лева главница за периода 20.03.2020г. – 08.07.2021г. ведно със законната лихва от
05.11.2021г. до окончателното изплащане, както и 223,23 лева мораторна лихва за периода
30.04.2020г. – 08.07.2021г., държавна такса 48,39 лева и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда
конкретни аргументи, включително за недължимост на вземанията, прилага писмени
документи. И двамата ответници претендират поотделно разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
По делото са представени доказателства, а и ответниците не спорят, че са собственици на
ап. 95, находящ се в гр. София, ж.к. Б., бл. *** вх. Д, ет. 7, както и че по партидата на
ищцовото дружество е доставена и отведена студена вода за процесния период.
По изготвената комплексна Съдебно-счетоводна и техническа експертиза се дава
заключение, че за процесния период са потребени общо 187,87 куб.м. вода за „общи
нужди“на стойност 502,55 като от ответника са заплатени 330,41 лева и неизплатената
главница възлиза на 172,14 лева за партидата. Дължимата мораторна лихва върху тази
1
главница е в размер на 7,86 лева. Констатирано е по-нататък, че на 20.03.2020г. е закрита
партидата на стар абонатен номер ********** с титуляр М. В.ев Г. и е издадено Кредитно
известие № **********/20.03.2020г. на обща стойност 2023,92 лева и лихва 10,17,85 лева за
неплатени фактури /главници и лихви/ за потребление за периода 01.01.2012г. –
25.01.2016г. С дата 20.03.2020г. е открита нова партида с № ********** на името на В. М. Г.
и Б. М. Г. и така на тяхно име е издадена фактура за предходни вземания в размер на
2023,92 лева. Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
По делото ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на облигационна
връзка по повод договор за доставка на студена вода и отвеждането й на посочения адрес.
Спорен е само въпросът относно това колко е потребеното количество за процесния период
и има ли частични плащания.
Ищцовото дружество реално претендира начислени за предходен период за същия
имот, но за друга партида, вземания. За посочения период по заключението на вещото лице
има неплатена част от главницата в размер на 172,14 лева и мораторна лихва 7,86 лева. По
заявеното, че всеки от ответниците дължи по ½ част от цялото вземане, съдът намира за
доказано, че В. и Б. дължат всеки от тях по 86,07 лева главница ведно със законната лихва от
подаване заявлението по чл. 410 ГПК – 05.11.2021г., съответно всеки от тях дължи по 3,93
лева мораторна лихва върху посочената главница за периода 30.04.2020г. – 08.07.2021г.
Не би могло да се приеме, че потребителят дължи всичко, наследено по партидата.
Исковете са предявени в определени времеви рамки на начисляване на услугата, която
дружеството му е дадено да осъществява по силата на съответния лиценз монополно за град
София. Недопустимо е за същия период да се счита, че се дължи начислено за предходен
период потребление, независимо кой е титулярът. Ето защо се установява, че се дължат само
посочените 172,14 лева главница и 7,86 лева мораторна лихва, а за горниците исковете
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По разноските.
Такива се претендират и от двете страни. С оглед извода за частична основателност
разноски се дължат по съразмерност. Съдът приема за доказано, че в заповедното
производство са сторени такива в размер на 98,39 лева, а в настоящото – 151,61 лева
държавна такса. По уважения размер ще бъдат присъдени: 7,32 лева в заповедното и 11,28
лева посъразмерност.
Всеки от ответниците прави отделно искане за присъждане на разноски. Б. Г. иска
присъждането на 910 лева /по списък на л. 68 от делото/, които съдът приема за сторени. От
2
тях по съразмерност му се дължат 842,30 лева.
Ответникът В. Г. иска присъждането на 250 лева деловодни разноски за експертиза, които
съдът приема за сторени. От тях по съразмерност се присъждат 231,35 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и по чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 от ЗЗД, че В. М. Г. с ЕГН **********, и Б. М. Г. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: гр. София, ж.к. Б., бл. *** вх. Д, ет. 7, ап. 95, ДЪЛЖАТ на „С.В.“ АД с ЕИК
**********, разделно в съотношение всеки от тях по ½ идеална част от сумите : 172,14
/сто седемдесет и два лв. и 14 стотинки/ лева главница ведно със законната лихва от
05.11.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълно предявения
размер за горницата над 172,14 лева до пълно предявения от 2196,06 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и че ДЪЛЖИ сумата 7,86 /седем лв. и 86 стотинки/ лева
мораторна лихва за периода от 30.04.2020г. до 08.07.2021г., като ОТХЪВРЛЯ иска за
горницата над 7,86 лева до пълно предявения от 22,23 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18959/15.11.2021г. по ч.гр.д. 63543/2021г.
на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА В. М. Г. и Б. М. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на „С.В.“ АД разноски в
заповедното производство 7,32 /седем лв. и 32 стотинки/ лева по съразмерност.
ОСЪЖДА В. М. Г. и Б. М. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на „С.В.“ АД
сумата 11,28 /единадесет лв. и 28 стотинки/ лева деловодни разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Г. сумата
842,30 /осемстотин четиридесет и два лв. и 30 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Г. сумата
231,35 /двеста тридесет и един лв. и 35 стотинки/ лева разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3