Р Е Ш Е Н И Е
№ 260300/4.3.2021г.
гр.в., 02.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД№ 4942
по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от Д.Г.П. чрез адв. Ц.Б. ***/30.01.2020
г. на Началника на група в сектор „ПП“ към ОД на МВР - в., с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста / лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение
на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваното
НП е неправилно и незаконосъобразно. Иска се същото да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
уведомен, не се явява, представлява се от адв. Б.,
който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В
заседание по същество пледира , че от събраните по делото доказателства се
установява, че въззивникът не е съзнавал че управлява
нерегистрирано по надлежен ред превозно средство, поради което процесното деяние не е извършено виновно. Иска се НП да
бъде отменено.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно
уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от
процесуалния представител на АНО – юк Лукова, в което
се излага становище по същество, иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави искане да се присъди адвокатско възнаграждение към
минималния, предвиден в нормативната уредба размер, ако такова е претендирано.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 02.07.2019 г. въззивникът Д.П. закупил л. а. „Д.“ с ДК№ №*, като договорът за
покупко - продажба бил съставен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, а
сделката била изповядана от нотариус О.С..
След като жалбоподателят в двумесечен срок от придобиването на превозното
средство не изпълнил задължението си по чл. 3 ал.1 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира придобитото МПС, на основание чл. 143
ал.15 от ЗДвП от Наредбата , на 02.09.2019 г., регистрацията на автомобила била прекратена
служебно и автоматично.
На 04.01.2020 г., около 16.20 ч. въззивникът
управлявал процесния автомобил в гр.в., по ул. Г.П.в
посока – ул. Д.. До кръстовището с ул. С. същият бил спрян за проверка от
дежурни полицейски служители при сектор“ПП“ към ОД на МВР-в. – св. Д.Д. и Г. Г.. В хода
на проверката въз основа на представените от въззивника
документи била установена самоличността му. След извършена справка се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143
ал.15 от ЗДвП.
При така установените факти, св. Д. съставил на въззивника
АУАН за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, въз основа на което на основание чл.
175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на лицето е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца.
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят
–Д.Д.. Приобщени
са като писмени доказателства по делото
материалите по АНП, както и материалите по преписка ЗМ № I-7/2020 г. по описа на ОД на МВР-в..
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 20-0819-000014/30.01.2020
г. . е издадено от компетентен
орган, и процесният акт е
издаден от компетентно длъжностно лице, видно от приложеното и приобщено към делото
заверено копие на Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В
хода на административонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът въз основа на събрания
по делото доказателствен материал и като разгледа делото
по същество, установи от правна
страна следното:
Безспорно се установява по делото от всички доказателства, които се намират
в логическа връзка и единство помежду си, че на посочената в НП дата и място въззивникът е управлявал процесното
МПС без надлежна регистрация, поради което са налице всички елементи от
обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която
разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено ползване,
които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни номера,
поставени на определените за това места.
С оглед нормативната уредба относима към случая
респ. установените по делото факти, съдът не споделя доводите на въззивника за субективна несъставомерност
на осъщественото деяние. Това е така, доколкото нито в ЗДвП, нито в Наредба №
І-45/24.03.2000г. на министъра на вътрешните работи, е предвидено задължение на
контролните органи да уведомяват собственика при прекратена служебна
регистрация на ППС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Тази законова уредба
произтича от вмененото задължение в чл. 3 от Наредба №І-45/24.03.2000г. на
министъра на вътрешните работи на собствениците да регистрират придобитото ППС
в месечен срок в съответната служба ПП при ОД на МВР. Според разпоредбата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 18б, т. 10 Наредба
№І-45/24.03.2000г. относно прекратяване регистрацията на моторни превозни
средства.
В тази връзка, анализът на нормативната уредба сочи, че прекратяването на
регистрацията в случая настъпва по силата на закона. Основен принцип в правото е, че незнанието на закона не е оневиняващ факт,
поради което обстоятелството, че въззивникът не се е запознал със свое нормативно задължение
и последиците от него не сочи отсъствие на виновно поведение, след като същият
е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с цитираните разпоредби в
случай, че беше проявил дължимата грижа да се информира за предписанието на закона,
съотв. да спази неговите конкретните предписания.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се
счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да
бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при посочената форма
на вината. С оглед на изложеното и като взе предвид, че в качеството си на собственик и водач на
МПС, въззивникът е бил
длъжен да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на
задължението си да регистрира своя автомобил в двумесечен срок от неговото
придобиване, съдът намира, че същият е извършил нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП виновно, при форма на вина небрежност.
Съдът намира и че не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението
като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото се
касае за формално нарушение, при осъществяването на което винаги се
засягат обществени отношения, свързани с правилата за движението по
пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участието им в пътното
движение. В случая и конкретните обстоятелства касаещи процесния
случай не сочат за липсваща обществена опасност или явно незначителна такава.
Като взе предвид, че посочените кумулативно в санкционната норма на чл. 175
ал. 3 от ЗДвП административни наказания са определени в минимален размер, съдът
намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същите.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По отношение на искането за
присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК
"Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна РУ-Аксаково не е самостоятелно
юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат възложени на
юридическото лице, от структурата на
което е наказващия орган, а именно ОД на
МВР-в..
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Воден от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0819-000014/30.01.2020 г. на Началника на група в сектор „ПП“
към ОД на МВР - в., с което на Д.Г.П.
на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 /двеста / лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Г.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-в.
сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
СЪДИЯ
при РС- в.: