РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Девня, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100494 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от ИСМ. М.
ИСМ., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. Варна, чрез проц. представител -
адв. Г. Маринова срещу АЙШ. АЛ. ИСМ., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, с
която се иска да бъде прекратен сключения между страните граждански брак,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата.
Ищеца основава исковите си претенция на следните фактически
твърдения: страните са съпрузи, по силата на сключения между тях
граждански брак на 19.07.1988 г. пред длъжностно лице по гражданско
състояние в гр. Девня, който бил първи и за двамата. От брака страните имали
родени две деца, които вече са пълнолетни. Излага, че съпругата е напуснала
семейното жилище през 2003 г., като още през 2004 г. страните взели решение
да се разведат по взаимно съгласие, подписали документите, подали молбата
и споразумението в съда, но ответницата не се явила на делото и същото било
прекратено. След това ищецът не могъл да я открие, тъй като тя ходила в
Турция, в Германия и на др. места. Ответницата повече не се върнала при
семейството си, като ищецът сам отгледал двете им деца, които понастоящем
имали семейство и живеели отделно. Твърди се в молбата, че ищецът не знае
къде се намира ответницата, тъй като тя не се обаждала. Сочи се, че от
няколко години запознали да пристигат писма и запорни съобщения за
дългове на ответницата. Поради всичко това ищецът счита, че брака му с
ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и не е възможно да бъде
запазен, поради което моли да бъде прекратен с развод, като на основание чл.
1
49 ал. 1 от СК моли съдът да прогласи, че вина за разстройството на брака
има ответницата по делото. Моли съдът да постанови след развода
ответницата да носи предбрачното си фамилно име - Ш.
Ответницата, призована по реда на чл. 47 ГПК, съдът й е назначил
особен представител – адв. Г. Ж., която взема становище по иска, по
обстоятелствата, на които се основават същите, излага възражения срещу
исковата претенция – за промяна на фамилното име на ответницата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищеца се явява
лично и със своя проц. представител, поддържа предявения иск за развод и
моли за положително произнасяне по същия.
Ответницата се представлява от назначения й особен представител,
който не оспорва иска, но счита, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Моли за
решение в този смисъл.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак на 19.07.1988 г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № * от същата дата от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Девня.
По делото от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства
посредством разпит на двама свидетели, които потвърждават изложеното в
исковата молба, че преди 15 – 16 години ответницата е напуснала съпруга си
и двете им деца и от тогава н есе е завръщала в селото и не знаят къде се
намира. След нейното заминаване ищецът е поел грижите за отглеждането,
възпитанието и обучението на двете им деца до тяхното пълнолетие.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Същите не съжителстват заедно от повече от 15 години – от момента, в който
ответницата е напуснала семейното жилище. От тогава тя не се е
интересувала за семейството си, с което е демонстрирала очевидно нежелание
за продължаване на брачната си връзка с ищеца при условията на взаимно
уважение, подкрепа и полагане на общи грижи за двете им деца. От
събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели по
недвусмислен начин се установява настъпилата между съпрузите фактическа
раздяла от почти 16 години. Съдът приема, че продължителната раздяла
между съпрузите е довела до разкъсване на семейната общност, до липса на
2
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, като
съществуващата между тях брачна връзка е останала запазена само формална
и несъответна по съдържание на уредената в закона брачна връзка.
Последното обуславя разстройство на брака, което не може да се преодолее, с
оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения. При това
положение, съдебният състав намира, че продължителната фактическа
раздяла между съпрузите, е довела до лишаване на съществуващия между тях
брак от дължимото му съдържание, който е спрял да изпълнява присъщата му
социална функция. Вина за това състояние на брака съдът намира, че има
единствено съпругата, тъй като тя е напуснала семейството и е започнала
самостоятелен живот, без повече да ги потърси или да направи опит за
заздравяване на брака. Към настоящия момент тази брачна връзка е изчерпана
от съдържание и се явява безполезна както за самите съпрузи, така и за
обществото, поради което и запазването на брака е лишено от смисъл, тъй
като той съществува само формално. Ето защо, съдът допуска развода по вина
на съпругата.
Относно отправеното в исковата молба искане за промяна на
фамилното име на съпругата след прекратяването на брака, то това искане е
процесуално недопустимо. Мотивите на съда за това са следните:
Няма правни способи да се иска промяна на името на друг човек.
Това е абсолютно важимо вече и в брачния процес и в този смисъл нормата на
чл. 53 от новия СК е недвусмислена. Искането на единия съпруг да се
промени името на другия или да се „възстанови“ предбрачното име на другия
съпруг, следва да се определи като категорично недопустимо, съгласно
актуалната законова разпоредба на чл. 53 от СК, защото този съпруг няма
процесуална легитимация да прави такова искане. Съгласно посочената по -
горе норма това е правна възможност само на лицето, което е променило
името си след брака /най-често в практиката това е жената/. Само лицето,
което е променило фамилното си името след брака е легитимирано да иска да
се „възстанови“ името от преди този брак и този въпрос вече е поставен в
зависимост от неговата воля изцяло. Принципно погледнато, бидейки и едно
от основните права на личността, упражняването на правото на промяна на
име не може да се поставя в зависимост от волята на друг, а следва да е
релевантна само волята на лицето, което променя или не името си. Затова в
тази му част производството следва да се прекрати като процесуално
недопустимо.
На основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за решаване на делото в
размер на 50 лева. На основание разпоредбата на чл. 329 ал.1 от ГПК
съдебните разноски се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг
и която е специална по отношение на тази на чл. 78 от ГПК. Ищецът по
делото не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.
3
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между ИСМ. М. ИСМ., ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, обл. Варна и АЙШ. АЛ. ИСМ., ЕГН: **********,
с адрес: с.***, обл. Варна, сключен на 19.07.1988 г. в гр. Девня, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № */19.07.1988 г. от
Община Девня, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака има съпругата -
АЙШ. АЛ. ИСМ., ЕГН: **********, на основание чл. 49 ал. 3 от СК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 494/2021 г., в частта, в
която се иска след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си
фамилно име Ш, на основание чл. 53 от СК, като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА АЙШ. АЛ. ИСМ., ЕГН: **********, с адрес: с. *, обл.
Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на
РС Девня сумата от 50 лева /петдесет лв., 00 ст/, представляваща държавна
такса за допускане на развода, определена съгласно чл. 6 т.2 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, на основание чл.
329 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4