Решение по дело №1727/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 238
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20227040701727
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 238            Година 07.03.2022         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, Х състав, на седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1727 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на М.Е.Стоевав качеството ѝ на ЕТ „Изолда-Мария Стоева“ с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.15, вх.6, ет.4, ап.17, чрез адвокат Р.В. от БАК, със съдебен адрес *** срещу решение № 32-286324/26.08.2022г. на директора на ТД Митница Бургас. Счита решението за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и прави искане да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да ѝ се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставане без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

На 21.01.2022г. с МД с MRN 22BG001008044353R6 ЕТ „Изолда-Мария Стоева“ е поставила под режим допускане за свободно обращение употребяван автобус с удар, марка Форд, модел Транзит, 22 бр.места, първа регистрация 20180101, цвят бял, работен обем 3700 куб.см., мощност 275 HPSAE, шаси № 1FBVU4NM4HKB38218. Митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение е 7 961,08 лева, определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, предвид декларирания в ел.д. № 4/16 метод за определяне на стойността с код 1 „Договорна стойност на внасяните-стоки“,  Certificate of title“ № 212500340312 от 29.09.2021г. (удостоверяващ МПС с VIN 1FBVU4XM4HKB38218 е претърпяло щети), издадено в страната на износа, като същият е на името на Global Auto Exchange LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Longwood, FL32750, USA. Сумата от 7 961,08 лева е декларирана и като митническа стойност на автомобила, съответно са определени, взети под отчет и заплатени вземания за мито в размер на 1 273,77 лева и ДДС в размер на 1 916,42 лева.

От митническите органи е установено, че е налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN на ел.страница www.en.bidhistory.org, в която е обявена продажна цена на аукцион с дата 13.05.2021г. със статут „окончателна оферта“. Продавач е застрахователна компания „Progressive Casualty Insurance“, като публикуваната продажна цена е в размер на 8 050  USD, която превишава декларираната пред митническите органи цена с 3 450 USD.

 С писмо изх.№ 32-258342/25.01.2022г. (л.78 от делото) жалбоподателя е уведомен за предприети действия за проверка на декларираната митническа стойност по подадената митническа декларация, на основание чл.140, §1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, чл.188, б.“б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.6 от ЗМ. От него са изискани да представи допълнително посочени документи в 7-дневен срок от получаването на писмото.

До директора на ТД Митница Бургас е подадено искане с вх.№ 32-47958/11.02.2022г. от търговеца (л.71 от делото) за предоставяне на информация във връзка с извършваната проверка.

От директора на ТД Митница Бургас е изпратено искане с рег.№ 32-56937/18.02.2022г. до Огнян Бюлбюлев – експерт на свободна практика (л.701 от делото), за изготвяне на оценка за определяне на пазарната стойност на процесното превозно средство.

Оценката е изготвена на 21.03.2022г.(л.67 от делото), като от експерта е определена пазарна стойност на автомобила 23 700,00 лева с ДДС.

До ЕТ „Изолда-Мария Стоева“ е изпратено  съобщение peг.№ 32-122033/13.04.2022г. (л.53-61 от делото) по реда на чл.22, §6 Регламент № 952/2013г., с което е уведомен, че ще бъдат предприети действия за издаване на решение с цел определяне на нов размер на задълженията, като ще бъде взета предвид пазарната стойност на автомобила определена от независим експерт в размер на 23 700,00 лева с ДДС. След приспадане на мито и данъци митническата стойност би се определила на 16 726,49 лева (23 700,00 лева – 3 950,00 лева ДДС – 347,27 лева разходи – 2 676,27 лева мито). Митото е посочено в размер на 2 676,27 лева, като са взети предвид разходи свързани с вноса в размер на 347,27 лева и е определена данъчна основа 19 750,00 лева и ДДС в размер на 3 950,00 лева. В съобщението е даден 30-дневен срок за изразяване на становище.

Съобщението е получено на 14.04.2022г., видно от направеното на него отбелязване и в указания срок е постъпило писмено становище от търговеца с вх.№ 32-153294/12.05.2022г.(л.37-47 от делото), с приложени към него писмени доказателства.

С рег.№ 32-284914/25.08.2022г. е изготвена докладна записка до директора на ТД Митница Бургас (л.29-36 от делото), в която на основание чл.29 от Регламент № 952/2013г., чл.19, ал.7 от ЗМ е предложено да бъде издадено решение, с което да се определи нов размер на митническата стойност за стоката поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 2BG001008044353R6.

С решение № 32-286324/26.08.2022г. на директора на ТД Митница Бургас (л.20-28 от делото), на основание чл.70, §1 във връзка с чл.71, §1, б.“д“, подб.“i“ от Регламент № 952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение от МД с MRN 2BG001008044353R6 е определена митническа стойност в размер на 16 726,49 лева, възникване на вносно митническо задължение на 20.01.2022г. (дата на приемане на митническата декларация) и на основание чл.85, §1 от Регламент № 952/2013г. при прилагане на ставка от 16 % е определено вносно митническо задължение в размер на 2 676,24 лева. На основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена и данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение в размер на 19 750,00 лева, съответно на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.77, §1, б.„а“ и с чл.77, §2 от Регламента е определена дата на възникване на задължението за ДДС - 20.01.2022г. и съгласно чл.66, ал.1, т.1 и чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 3 950,00 лв. На основание чл.105, §3 и §4 от регламента е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 1 402,47 лева и ДДС в размер на 2 033,58 лева, общо в размер на 3 436,05 лева (представляващ разликата между изчислен и заплатен размер на база декларираните данни), възложени на ЕТ „Изолда-Мария Стоева“.

В мотивите на решението е прието, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена, съгласно приложената фактура - поръчки, оферти, плащания за автомобила или др. предшестващи сделката; липса на доказателства за извършени плащания към продавача; приложената към митническата декларация фактура не съдържа елементи, удостоверяващи договорените условия по сделката – условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение и др., като е прието, че същата не може да послужи в подкрепа на данните в митническата декларация. От декларатора не са представени доказателства за извършени плащания. В приложения към МД „Certificate of title“ № 212500340312 от 29.09.2021г. (удостоверяващ МПС с VIN 1FBVU4XM4HKB38218 е претърпяло щети), издаден в страната на износа, като същият е на името на Global Auto Exchange LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Longwood, FL32750, USA. Представената фактура е документ с частен характер, която не е показана в оригинал, не удостоверява по безспорен начин издателя и не е подкрепена от други документи, поради което не може да послужи като доказателство за реално платена цена. Показанията на километража 108326 мили съгласно приложения сертификат, съвпадат с данните в интернет сайт към момента на продажбата при проведения аукцион. Посочено е, че след анализ на приложените към МД документи, митническите органи не намират достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена и приемат че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и е прието, че митническата стойност следва да бъде отхвърлена. В решението е прието, че митническата стойност следва да бъде определена по реда на чл.74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., като се прилагат последователно буквите от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В решението са изложени мотиви за неприложимост в случая на всички букви, поради което органа се е позовал на разпоредбата на чл.74, § 3 от Регламента и е приел, че митническата стойност следва да се определи въз основа на изготвената в хода на административното производство пазарна оценка на автомобила в размер на 23 700,00 лева с ДДС. По този начин е определена и митническа стойност в размер на 16 726,49 лева, получена като от пазарната стойност се извади мито, терминални разходи и ДДС.

Решението е връчено на 16.09.2022г., видно от направеното на него отбелязване (л.28 от делото) и е обжалвано с жалба вх.№ 8926/30.09.2022г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от ЗМ.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Решение № 32-286324/26.08.2022г. на директора на Митница Бургас е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, при спазване на предвидената от законодателя писмена форма.

В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят е бил уведомен за образуваното производство, съответно предоставена му е възможност да изрази становище и да ангажира допълнителни доказателства и правото му на защита не е било нарушено.

Обжалваното решение действително е издадено след срока по чл.19б, ал.1 от ЗМ, в която норма е предвидено, че решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, но този срок, като всеки един срок за издаване на индивидуален административен акт е инструктивен, а не приклузивен. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС, обективирана в решение № 4481/11.05.2022г. по адм.д.№ 8550/2021г., решение № 7321/16.06.2021г. по адм.д.№ 2023/2021г., решение № 7499/16.06.2020г. по адм.д.№ 3267/2020г. и др.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвиди, че в чл.22 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс също е предвиден 30-дневен срок за издаване на решението, но само за случаите, в които митническите органи действат въз основа на заявление, но не и за служебно образувани производства, с оглед нормата на чл.29 от Регламента. В случая, административното производство е започнало по инициатива на митническите органи, тоест служебно и спрямо него се прилага давностния срок за установяване на митнически задължения, предвиден в чл.103, §1 от Регламента, а именно 3 години от датата на която е възникнало митническото задължение. В случая, процесното митническо задължение е възникнало на 26.09.2019г., когато е подадена и приета митническата декларация, поради което този срок не е изтекъл към момента на издаване на обжалваното решение и не е налице съществено процесуално нарушение.

Решението е издадено в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Процесният автомобил, предмет на митническо остойностяване е поставен под режим „допускане до свободно обращение“ на 20.01.2022г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).

Митническия кодекс и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение), въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Съгласно чл.70, §1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно §2, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

В правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е извършването на последваш контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

Аналогично, в нормата на чл.140 от Регламента за изпълнение, е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

В цитираната норма на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е предвиден общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл.74 са предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70. В този смисъл, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.  Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност, в този смисъл е и решение № 3699/18.04.2022г. постановено по адм.д.№ 11027/2021 г. на ВАС.

По реда на чл.48 от МК, във вр. чл.84 от ЗМ, митническа декларация с MRN 2BG001008044353R6 е била предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС. В хода на тази проверка административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и в последствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения автомобил. Той се е позовал на извършена в хода на административното производство пазарна оценка, за да обоснове извода, че действителната договорна стойност на процесния автомобил закупен от жалбоподателя не е както е посочено в митническата декларация – 4 600,00 USD или 7 961,08 лева, а 16 726,49 лева.

Така направените изводи са неправилни.

Данните в посочения от органа интернет сайт биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни за да послужат за нейното определяне. В представената разпечатки от цитирания интернет сайт, се съдържа информация за продажба на автомобил с идентичен номер на този закупен от жалбоподателя и същите данни за изминат пробег, но не е отразено, че именно жалбоподателят е закупил процесния автомобил за сума различна от 4 600,00 USD. Също така, тази информацията не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение. Както и самият административен орган посочва в удостоверение за претърпяло щети МПС (Salvage Certificate) издадено в страната на износа с дата 29.09.2021г. c VIN 1FBVU4XM4HKB38218, е вписан като собственик „Progressive Casualty Insurance“. Същевременно удостоверението е от 29.09.2021г., т.е с дата последваща с повече от четири месеца датата на аукциона – 13.05.2021г., като е напълно възможно в този времеви период да е била реализирана последваща продажба на автомобила. Съответно фактурата Invoice, представена от жалбоподателя е от дата 11.05.2021г. т.е преди издаването на удостоверението и провеждането на самия аукцион на който митническите органи се позовават и в същата като продавач е посочен „Global Auto Exchange“, но с посочена цена 4 600 USD.

Административният орган без да оспорва автентичността на представените документи, доказващи придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на изготвена в хода на административното производство пазарна стойност на автомобила. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. В решението не е посочена и причината за незачитане на данните за платената сума в приложената фактура от жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността ѝ. Тя е представена в превод на български език в съдебното производство и установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана в решение № 9350/13.07.2020г. по адм.д.№ 14433/2019г., решение № 15563/15.11.2019г. по адм.д.№ 6328/2019г. и др., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Всичко изложено, сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, съответно на липсата на основания за увеличаване на стойността на автомобила.

Въпреки изложеното, в случая, предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, с оглед данните установено в посочения интернет сайт, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл.74, § 2, респективно по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност, както и е сторено.

В обжалваното решението са изложени мотиви защо административния орган приема, че не са приложими методите предвидени в чл.74, §2 от Регламента, поради което е определил митническата стойност по реда на чл.74, §3 от Регламента.

Правилно административният орган е приел, че в случая не са приложими методите предвидени в чл.74, §2 от Регламента, тъй като липсва информация за внос на приети договорни стойности на стоки които са еднакви с внасяните стоки (б.“а“), за стоки произведени в същата държава които имат подобни технически характеристики (б.“б“), липсва база данни за единичната цена на която внесената стока, идентична или сходна стока се продава на територията на съюза (б.“в“), както и липсват данни за разходите за производство на декларираната стока, както и допълнителните елементи (б“г“).  

Съгласно чл.74, §3 от Регламента, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

За да приложи този метод административният орган е възложил изготвянето на пазарна оценка на процесната стока, като от експерта е определил такава в размер на 23 700,00 лева с ДДС.

Тази пазарна оценка е оспорена в хода на съдебното производство и по делото е допусната и приета съдебно оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице М.М. по която е определило пазарна стойност на внесения автомобил в размер на 12 034,00 лева.

Съдът не кредитира оценката изготвена в хода на административното производство. В нея е посочено, че при изготвянето ѝ, експерта е ползвал сравнителния метод, като пазарната стойност е установена чрез детайлно проучване и сравнение на същите марки и модели характеристики, екстри, състояние и година на производство, превозни средства в интернет онлайн автокъщи, магазини и борси като изрично е посочил девет интернет сайта, както „и други“. От тази оценка не стават ясни конкретните данни и информация които са послужили на експерта за определяне на пазарната стойност на автомобила, съответно от кой конкретен интернет сайт, каква точно информация е взета, поради което не би могъл да се направи обоснования извод, че определената от експерта пазарна оценка на оценяваните автомобил е действителна. Също така, следва да се има в предвид, че така определената пазарна оценка – 16 726,49 лева (без в нея да се включват разходи по транспорт, мита и ДДС)  съществено се различава и от продажната цена посочена на цитирания от ответника интернет сайт, а именно 8 050,00 USD или 13 931,89 лева.

Съдът кредитира заключение на вещото лице М., което е изготвено след извършена задълбочена проверка. Вещото лице, след като не е открило обяви и предложения на територията на страната, за автомобили които да са идентични или максимално близки до техническите характеристики на процесния автомобил, е извършило проверка и е установило три оферти на територията на други държави на територията Европа, които да са приложими, като конкретно ги е посочило. Вещото лице е определило пазарна стойност на автомобила в размер на 12 034,00 лева с ДДС, след като е отчело периода в който е бил експлоатиран автомобила и необходимите разходи за ремонтно-възстановителни дейности. В случая, вещото лице е извършило проучване на пазара, като надлежно е посочило източниците на ползваната от него информация, съответно извършило е оглед на автомобила както на място, така и по наличния по делото снимков материал, като неговото заключение се явява компетентно и безпристрастно.

Неоснователни са направените от процесуалния представител на ответника възражения, че заключението на вещото лице не следва да се кредитира, тъй като е минала една година от вноса на автомобила и няма как да се докаже, че повредите са едни и същи. От вещото лице изрично се сочи, че при извършения от него на място оглед на 25.01.2023г. автомобилът по външен вид напълно съответства на приложените по делото снимки. При разпита на вещото лице, при приемане на неговото заключение в проведеното на 07.02.2023г. открито съдебно заседание по делото, от него също се сочи, че „По автомобила нищо не е пипано, нищо не е откачено, нищо не е извадено и нищо допълнително не е сложено, поне аз не установих да има нещо променено. В него има сложени елементи от оборудването, но те са разглобени. Тоест така е докаран. За да се докара автомобила от САЩ се е наложило да свалят четирите гуми за да го съберат в контейнера. След като са го извадили от контейнера са сложени четирите гуми на местата им.“. След като външния вид на автомобила при извършения оглед на място, съответства на този по представените по делото снимки и описаните от вещото лице разходи за ремонтни дейности касаят основно именно този външния вид, а именно подмяна на врати, стопове, седалки, стъкла, рамка, брони, декоративни панели, водач и брава, то направените възражения за наличието на промени по състоянието на автомобила са неоснователни. Също така, твърди се вероятна възможност, но не и че действително има такива конкретни промени в състоянието на автомобила, тоест тези възражения са хипотетични и не са подкрепени с ангажирани по делото доказателства.

При така определената от вещото лице пазарна стойност в размер на 12 034,00 лева с ДДС на процесния автомобил, към датата на вноса – 20.01.2022г., митническата стойност се определя в размер на 8 345,74 лева (12 034,00 лева – 2 005,67 лева ДДС – 347,27 лева терминални разходи – 1 335,19 лева мито).  

Разликата между декларираната от лицето митническа стойност в размер на 7 961,08 лева и митническата стойност определена на базата на пазарната стойност на автомобила определена от вещото лице – 8 345,74 лева, е в размер на 384,79 лева. Тази разлика между двете стойности представлява приблизително около 4,83 %, тоест тя е минимална и в рамките на разумната и постижима от страните по една сделка отстъпка.

При определяне на пазарната цена на една стока не се установява действителната цена на която е закупена, а цената по принцип на която би могла да се закупи на свободния пазар. В този смисъл, доколкото и само ако се установи, че е налице съществено различие между тези две стойности пазарната цена на автомобила би могла да служи за определяне на митническата му стойност, на основание чл.70, §3 от Регламента.

В случая, след като не е налице такова същество разминаване между декларираната митническа стойност на автомобила и установената му пазарна стойност в хода на съдебното производство, следва да се приеме, че неправилно  административния орган не е зачел подадената от търговеца митническа декларация и приложената към нея фактура, съответно неправилно е определена нова митническа стойност на автомобила и допълнителни задължения за мито и ДДС.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава съобразно изготвената в хода на административното производство  пазарна оценка, директорът на ТД Митница Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общ размер на 860,00 лева, от които 10,00 лева платена държавна такса, 300,00 лева платено възнаграждение на вещото лице и 550,00 лева платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, при материален интерес от 3 436,05 лева, еднократния размер на дължимото минимално възнаграждение е 470,52 лева, а в случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 550,00 лева, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 32-286324/26.08.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на М.Е.Стоевав качеството ѝ на ЕТ „Изолда-Мария Стоева“ с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“ бл.15, вх.6, ет.4, ап.17, разноски по делото в размер на 860,00 лева (осемстотин и шейсет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: