№ 3553
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110153929
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от /фирма/, ЕИК
*********, искова молба, насочена против /фирма/, ЕИК *********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание
чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1012.92лв. –
регресно вземане по щета № 0300/18/020/500297, за вреди причинени на лек автомобил
„Форд Фокус“ с ДК № ********, от настъпило на 26.03.2018г. на територията на
/фирма/ – гр. Бургас, ПТП, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата и 291.49лв. – лихва за забава за периода
15.11.2018г. – 15.09.2021г.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 26.03.2018г. в гр. Бургас, на територията на /фирма/ е настъпило ПТП между лек
автомобил „Форд рейнджър“ с ДК № ******, застрахован при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК №
********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на
застрахования при /фирма/ лек автомобил виновно е причинил щети, по МПС-то,
застраховано при ищеца. Сочи се, че във връзка с процесното ПТП при ищцовото
дружество е образувано преписка по щета № 0300/18/020/500297, по която е
определено и изплатено застрахователно обезщетение, чрез отстраняване на
уврежданията по автомобила от доверен сервиз, на стойност 1012.92лв. Сочи се, че до
ответното дружество е изпратена регресна покана за възстановяване на сумата, но на
15.11.2018г. при ищеца е постъпил отказ. С оглед изложеното се претендира и лихва за
забава върху главницата за периода от 15.11.2018г. до датата на подаване на исковата
молба 15.09.2021г.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който заявените искови претенции се оспорват. Оспорва се наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика
на увредения автомобил. Оспорва се и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
собственика на лек автомобил „Форд рейнджър“ с ДК № *******. Твърди се, че
1
претендираните вреди не подлежат на обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“. Оспорва се и размера на претенцията, като се сочи, че с оглед
неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за
мораторна лихва.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от
1012.92лв. – регресно вземане по щета № 0300/18/020/500297, за вреди причинени на
лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № ********, от настъпило на 26.03.2018г. на
територията на /фирма/ – гр. Бургас, ПТП, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 291.49лв. – лихва
за забава за периода 15.11.2018г. – 15.09.2021г.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
От приложеното на л. 11 копие на застрахователна полица № 18-
0300/302/5000520, се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП –
26.03.2018г., лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № ******** е имал валидна
застраховка „Каско“ при ищеца, доколкото предмет на същата е МПС с номер на рама
WF05XXGCC5HA11949, а от приложеното на л. 20 копие на свидетелство за
регистрация на МПС /малък талон/ е видно, че автомобилът с рама
WF05XXGCC5HA11949 е регистриран с ДК № *******.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответното дружество, че не се
доказва наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“,
доколкото полицата не била подписана. Наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил се установява от
приложените по делото копия на уведомление за щета, опис щета, приемо-
предавателен протокол. За пълнота следва да се отбележи и следното: договорът за
застраховка, съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 и чл. 286 ТЗ, е абсолютна търговска сделка,
която, според чл. 344, ал. 1 КЗ, следва да бъде сключена в писмена форма-
застрахователна полица или друг писмен акт. Дори тази форма да не е спазена, то
2
страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението (чл. 293, ал. 3 ТЗ). В тази
насока дори липсата на подпис от страна на някоя от страните върху застрахователната
полица не дава основание на някоя от страните по правоотношението да оспорва
договора като нищожен поради липса на съгласие, ако от поведението й може да се
заключи, че тя не е оспорвала действителността на сделката/ ТР 1/2018 г., ОСГК, т. 2
а/. Дори и полицата да не е подписана от оправомощено лице, с извършените от
страните конклудентни действия като заплащане и приемане на дължимата
застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане на
застрахователно обезщетение, същият безусловно се валидира. Ето защо и по аналогия,
доколкото от събраните по делото доказателства не се установява някоя от страните по
договора за застраховка да е оспорила действителността на същия, то следва да се
приеме, че съществува действително застрахователно правоотношение. След като
никоя от страните по него не може да се позовава на неговата недействителност, то
такова възражение не може да прави и ответникът по регресното вземане. Затова и
липсата или наличието на представен оригинал на застрахователната полица по
делото, както и това кой точно и дали я е подписал, в конкретния случай е ирелевантно
за крайния извод, че е налице застрахователно правоотношение. Аналогичен е и
изводът относно това кой точно и дали е подписал документите в застрахователната
преписка / в този смисъл Решение № 263443 от 27.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
11751/2020 г./.
По делото обаче остана недоказан механизмът на настъпване на процесното
ПТП. За установяване на това обстоятелство ищецът, в чиято тежест е да установи
механизма на произшествието, е представил по делото единствено копие на „вътрешно
заводски протокол“ изх. № 60/26.03.2018г. По своята правна същност този протокол
има характер на частен свидетелстващ документ. За разлика от официалния
свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който
случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният
свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената
стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно
убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото /Решение № 136 от 14.05.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК/. Съгласно чл. 180 ГПК, частните
документи подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. По изложената
аргументация следва извода, че представеното по делото копие на вътрешно заводски
протокол не представлява годен източник на информация, който може да обуслови
извод, че твърдяното от ищеца ПТП е настъпило по описания в протокола механизъм,
доколкото по аргумент от изложеното същият може да установи единствено, че
описания механизъм представлява изявление на съставителя на протокол И. И., но не и
за това, че е настъпило произшествие и че същото е настъпило именно по описания в
протокола механизъм.
Отделно от изложеното допуснатият на ищеца свидетел П.И. по време на
разпита му в проведеното на 08.04.2022г. открито съдебно заседание посочи изрично,
че няма никакъв спомен на процесната дата 26.03.2018г. на територията на /фирма/ да е
настъпвало ПТП, а именно той е посочен като водач на един от двата
индивидуализирани автомобили в процесния заводски протокол.
Липсата на доказателствен материал, който да обезпечи в достатъчна степен
извода за механизма на настъпване на твърдяното от ищеца ПТП е пречка да се
извърши преценка за наличие на причинна връзка между евентуално настъпилото
произшествие и вредите по автомобила, застрахован при ищеца по застраховка
„Каско“.
По гореизложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че
3
исковата претенция с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ за заплащане на сумата
от 1012.92лв. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Този извод, според настоящия съдебен състав, не се опровергава и от
приложените по делото копия на уведомление за щета, опис щети и приемо-
предавателен протокол. От същите се установява по безспорен начин, че
застрахованият при ищеца лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК № ******** е претърпял
вреди, но както се посочи по-горе в изложението ищцовото дружество не доказа по
делото при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпване на
произшествието и причинната връзка между него и вредите по МПС-то, застраховано
при /фирма/.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
С оглед извода за неоснователност на главния иск, като неоснователна следва да
бъде отхвърлена и акцесорната претенция за мораторна лихва в размер на 291.49лв.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество
следва да заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 485.58лв., от
които 100.00лв. – депозит за вещо лице и 385.58лв. – адвокатско възнаграждение. В
приложения на л. 41 по делото Договор за правна защита и съдействие между
ответника и неговия процесуален представител е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 385.58лв., като начин на плащане е отразено по сметка. От
приложеното на л. 42 копие на платежен документ е видно, че сумата е платена.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /седалище и адрес на управление/, срещу /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /седалище и адрес на управление/, искови претенции
с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1012.92лв. – регресно вземане по щета №
0300/18/020/500297, за вреди причинени на лек автомобил „Форд Фокус“ с ДК №
********, от настъпило на 26.03.2018г. на територията на /фирма/, ПТП, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2021г. до окончателно
изплащане на сумата и 291.49лв. – лихва за забава за периода 15.11.2018г. –
15.09.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати
на /фирма/, ЕИК *********, сумата от 485.58лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4