ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1558
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500975 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1527,
ул. „Панайот Волов“ № 29, ** срещу Разпореждане № 265219/09.02.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1855/2021 г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.Т. И., ЕГН **********, с
адрес в гр. *****, ж.к. ******** 134, **, **, ** за сумата от 251,76 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2019 г. и за сумата от 36
лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, заедно със
сумата от 25 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 200 лв. за процесуално представителство.
В частната жалба, сезирала въззивния съд, се твърди, че обжалваното разпореждане е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и неговата
необоснованост. Навеждат се твърдения, че положителните материални предпоставки при т.нар.
генерална клауза за неравноправност, обективирана в чл. 143 ЗЗП, следва да бъдат проявени
кумулативно, а с оглед липсата на доказателства в тази насока, за заповедния съд е невъзможно да
извърши преценка за тяхното наличие. В допълнение на това частният въззивник счита като
недостатъчен източник на информация относно всички обстоятелства, свързани със сключване на
договора, съдържанието на т. 12 от Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/“Обстоятелства, от които произтича вземането“/, въз основа на което се твърди, че заповедният
съд е извел своите заключения.
Сочи, че основният предмет на дейност на „Файненшъл България“ ЕООД е предоставяне на
гаранционни сделки, с оглед на което следва да получава възнаграждение по всяка сключена от
него гаранционна сделка без ограничения във връзка с едноличния собственик на капитала на
дружеството. Счита се, че договорното задължение на длъжника за обезпечение на задължението е
обусловило сключването на договор за предоставяне на поръчителство, за който с оглед
възмездния си характер, се дължи за възнаграждение. Твърди се, че принципът за свободно
договаряне е ограничен единствено от чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това ограничение е спазено, от което
следва действителността на договора за поръчителство.
Поддържа се, че в съответствие с чл. 4 от договора за заем, заемателят не е ограничен от
начина на обезпечаване на задължението, а му е предоставена възможност за избор измежду три
такива.
1
Излага становище за дължимост на направените разходи за извънсъдебното събиране на
вземането, възникнали вследствие на виновното неизпълнение от страна на заемателят, в
съответствие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 1855/2021 г. на Районен съд Варна е образувано по заявление
на на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, **, за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Е.Т. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. *****, ж.к. ******** 134, **, **, **, за сумата от 251,76 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2019 г. и за
сумата от 36 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението,
заедно със сумата от 25 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 200 лв. за процесуално
представителство.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел,
че претенцията за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е в разрив с
разпоредбата на чл. 16 ЗПК, тъй като по този начин се прехвърля тежестта от извършването на
оценка за платежоспособността на длъжника върху самия него, а претенцията за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението заобикаля правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и противоречи
на чл. 10а, ал. 2 от същия закон.
Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на
искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез точно посочване на
фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо, за да прецени длъжникът дали
да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на вземането е необходима и предвид
изискването за идентичност между предмета на заповедното производство и исковото, което се
преценява въз основа на заявлението и исковата молба.
В настоящия случай съдебният състав намира, че претендираните вземания не отговарят на
законовите изисквания.
Съдът, като взе предвид характера на Договора за заем и страните по него, счита, че същият
следва да бъде съобразен с императивните норми на Закон за потребителския кредит и Закон за
защита на потребителите.
Претендираното възнаграждение по договора за поръчителство би следвало да се дължи
едва при едно неизпълнение на задълженията по заема от страна на длъжника и съответното им
погасяване от страна на поръчителя. Видно от представения погасителен план, падежът на
плащанията за това възнаграждение съвпада с този на дължимите месечни вноски по договора за
заем за целия срок на договора. Съдебният състав прави извода, че уговореното възнаграждение в
договора за предоставяне на поръчителство, сключен едновременно на същата дата с договора
паричен заем, със свързано с кредитора лице,води до скрито оскъпяване на заетата сума и се явява
допълнителна печалба на кредитора, без да е включена в годишния процент на разходите,
заобикаляйки по този начин разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По отношение на претендираните разноски за направени разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания и лични посещения, съдът счита, че това задължение не
съответства на някаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя. В съответствие с
2
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за заем, а по смисъла на ал. 2 на същата
разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. В рамките на конкретната хипотеза разходите, свързани със събирането
на вземането, са включени в процедурата по управление на кредита, т.е. клаузата, която предвижда
дължимост на разноски противоречи на разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и поради това е
нищожна. Допълнително, претендираното вземане на разноски е в разрив със забраната,
обективирана в чл. 33 от ЗПК, според която при забава кредиторът има право само на лихва за
забава върху неплатената в срок сума, а в случая се претендира допълнително плащане, чиято
дължимост, е изцяло свързана със забавата на длъжника.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в обжалваните части
заявлението подлежи на отхвърляне.
Поради идентичност на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен акт
следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 265219/09.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
1855/2021 г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е.Т. И., ЕГН **********, с
адрес в гр. *****, ж.к. ********134, **, **, ** за сумата от 251,76 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2019 г. и за сумата от 36
лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3