Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София, 21.09.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети декември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 15363 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Г.Ш.
срещу решението на СРС, 157 състав
под
№ 459318 от 27.07.2018г., постановено по гр. дело № 5538/2018г. в частта, с която жалбоподателката е
осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, следните суми: 1/ на основание
чл.79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ- сумата от 342,62лв. - главница, представляваща
неиздължена цена топлинна енергия и сумата от 20,76лв.- такса за дялово разпределение, дължими за
периода м.05.2015г. – м.04.2016г., ведно със законната лихва от 25.01.2018г.-
до окончателното изплащане, както и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от
4, 72лв.- лихва за забава върху главницата-такса за дялово разпределение, която
лихва е натрупана за периода 10.07.2015г.- 08.12.2017г. Решението се обжалва и в частта, с която С.Г.Ш.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 224,34лв.- разноски по делото по
компенсация, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивницата, С.Г.Ш. заявява искане за
отмяна на решението в атакуваната част, като се позовават на отменителните
основания- нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила
при преценка на събраните по делото доказателства, довели и до неправилност на
съдебния акт по доводи подробно развити в жалбата. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД – не депозира писмен отговор на жалбата в
срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за
неоснователност на жалбата.
Третото
лице – помагач на ищеца - „Т.с.“ ЕООД – не заявява
становище по жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен инстанционен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, предявени при условията на обикновено другарство
на ответната страна в процеса с правно основание чл.79,ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Предмет на настоящото дело е само
постановеното първоинстанционно решение в частта на уважените искове срещу
ответницата С.Ш. за главниците - стойност на ТЕ /от 342,62лв./ и услугата за
дялово разпределение / от 20,76лв./ и за обезщетението по чл.86,ал.1 от ЗЗД
върху главницата- такса за дялово разпределение от 4,72лв..
Настоящият съдебен състав намира за
доказани и основателни исковите претенции за главниците- стойност на доставена
ТЕ и такса за дялово разпределение в размерите, приети с обжалваното решение.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна за недоказано наличие на договорно
правоотношение между нея и ищеца. Съдът
приема, че ответницата има
качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на приложимите към исковия период
от време параграф пар.1,т.2“а“ и чл.150,ал.1 от ЗЕ. Видно от нот.акт № 94, том LLLLІV по нот.дело № 40042/1997г., ответницата е титуляр на вещното
право на ползване върху процесния имот, запазено /учредено/ й на датата 30.12.1997г.
с договора, сключен с посочения нот.акт.
Настоящият съдебен състав приема, че при систематично тълкуване на
нормите на чл.150,ал.1 от ЗЕ, чл.153 от ЗЕ и пар.2“а“ от ДР на ЗЕ, във връзка и с разпоредбата на чл.57 от
ЗС, потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът на процесният топлоснабден имот, освен по
изключение в случаите, когато върху имота е учредено вещно право на ползване.
При последната хипотеза, потребител на топлинната енергия, който е страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, е титулярът на
ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл.153 и пар.1, т.2“а“ от ДР
на ЗЕ , който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна
енергия, като разход, съгласно и изричното разпореждане на чл.57 от ЗС. Именно
последната хипотеза, съдът приема, че се
установява в настоящия случай, доколкото по делото е доказано, че ответницата е
титуляр на ограниченото вещно право на ползване в рамките на исковия период от
време. Ограниченото
вещно право на ползване е учредено върху целия процесен топлоснабден имот, но
доколкото ищецът претендира от ответницата суми за доставена до имота ТЕ ,
съответно- такса за услугата за дялово разпределение в размер на 4/6 от тях, в
съответствие с принципа за диспозитивното начало в гражданския процес,
отговорността на ответницата следва да бъде ангажирана до заявения от ищеца
размер. С оглед изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че ответницата
има качеството на клиент на топлинна
енергия за битови нужди за процесния имот в рамките на исковия период по
смисъла на пар.1,т.2“а“ и чл.150,ал.1 от
ЗЕ, като титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху него и отговаря
за заплащането на стойността на доставената ТЕ, съответно- за таксата за
услугата за дялово разпределение до заявения от ищеца размер от 4/6 от тези стойности.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /
обн. ДВ 107/2003г./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито
са съответно одобрените с Общите условия, публикувани във вестник Дневник, броя
от 14.01.2008г. Нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия разпоредби,
в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответната страна
не твърди и не установява по делото да е
упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия,
предвид което съдът намира, че ги е приела. В тази връзка, неоснователно и
възражението на ответницата за липса на договорно правоотношение между нея е
ищеца, основано на твърдението за липса на доказателства за публикация на ОУ,
доколкото от ищеца е представено копие именно от националния ежедневник –в-к
„Дневник“, броя от 14.01.2008г. /л.18-гръб-л.19/, съгласно нормативното
изискване. Що се отнася до възражението на ответницата за липса на
доказателства за наличие на облигационно правоотношение, с предмет именно имотът с абонатния номер, посочен от ищеца,
основано на довода за липса на доказателства този абонатен номер да е относим
имота, върху на ответницата е учредено вещно право на ползване, възражението е
неоснователено. В представените по делото индивидуални отчети, изготвени от
третото лице-помагач и подписани от ответницата или членове на нейното семейство
и неоспорени от ответницата е видно, че абонатният № 161392 се отнася именно за
имота, върху който ответницата притежава ограниченото вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното
в Общите условия сумите за топлинна енергия са начисляват от „Т.С.”ЕАД по
прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на отоплителния период
се изготвят изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение. За имота на ответницата
са издадени фактури по прогнозни месечни вноски за процесния период от
време, /проверени от вещото лице по ССЕ/ и изравнителни сметки, изготвени въз основа на
документите за отчет на индивидуалните уреди за разпределение, като в последните документи, представени по
делото на л.87-л.88 от делото на СРС, е
отразена разликата между старите и новите показания. От тези документи и изготвеното въз основа на тях заключение на
съдебно-техническата експертиза се
установява стойността на действително потребената топлинна енергия от ответницата
за процесния период. От заключението се
установява, че за имота на ответницата е доставяна ТЕ за БГВ, за отопление на
щранг-лира и за сградна инсталация, като не е доставяна и съответно- не е
отчитана такава за отопление, поради демонтиране на уредите за отопление в
жилищните помещения. При определяне на
количеството доставена топлинна енергия за имота на ответницата вещото лице по
СТЕ е зачело нормата на чл.31,ал.6 от Общите условия, като от стойността на
дела на ответницата, начислена по прогнозни месечни вноски за спорния период са
приспаднати сумите, подлежащи на възстановяване и съответно са добавени тези,
подлежащи на доплащане по изравнителните сметки, издадени за същия период , като по този начин е
определена и действително дължимата от ответника сума за реално доставеното количество топлинна енергия. От заключението
на СТЕ се установява, че технологичните загуби са отнесени за сметка на
ищцовото дружество, поради което неоснователно се явява възражението на
ответницата по жалбата за липса на доказателства по делото за този факт. Неоснователно се явява
възражението на ответницата за липса на доказателства за количеството доставена
топлинна енергия, поради непредставяне по делото на доказателства за сертифициране и метрологичен контрол за топломера в абонатната станция, тъй като
наличието им е установено с приетото по делото и неоспорено заключение на СТЕ.
На последно място, действително, при определяне на общата стойност на
доставената ТЕ за имота първоинстанционният съд е формирал неправилен извод, че
тя е в размера, посочен от ССЕ като сбор от стойността на реално доставената ТЕ и тази на услугата за дялово
разпределение за целия исков период от 789,86лв., / = 758,70лв. – за ТЕ +
31,16лв.- такса за дялово разпределение/ , като в тази връзка следва да се
посочи, че в рамките на тази сума и по заключението на ССЕ сумата ,
представляваща стойността на ТЕ съответства на сумата-стойност на ТЕ , дадена
със заключението на СТЕ за целия исков период. При определяне, обаче , на
задължението на ответницата за частта от исковия период, попадащ извън обхвана
на погасителната давност, правилно от първоинстанционния съд размерът му е
определен съответно на сумите за ТЕ и
дялово разпределение, дадени поотделно със заключението на ССЕ и съвпадащи на тези по СТЕ – от 513,78лв. – стойност на
непогасеното по давност вземане за ТЕ и 20,76лв.- стойност непогасеното по
давност вземане за таксата за дялово разпределение. Дължимостта на таксата за услугата за дялово
разпределение по отношение на ищеца, /а не на третото лице-помагач/ в
конкретния случай произтича от клаузата на чл.36,ал.2 и чл.22 от ОУ, поради което неоснователно
се явява възражението на ответницата, че ищецът не е активно материално –правно
легитимиран по претенцията за това вземане.
Настоящият съдебен състав намира за неправилен само извода на първата
инстанция в частта, с която е прието, че ответницата дължи на ищеца лихва за
забава върху главницата- стойност на услугата за дялово разпределение в размер
на 4,72лв. За главницата- стойност на услугата за дялово разпределение, липсва
договорен или нормативно установен падеж, поради което ответницата изпада в
забава за плащане само след надлежно отправена покана от ищеца, на основание
чл.84,ал.2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена от
страна на ищеца на такава покана за плащане преди подаване на исковата молба.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че за процесния исков период 10.07.2015г. – 08.12.2017г. ответницата не е изпаднала
в забава за плащане на главницата- стойност на услугата за дялово
разпределение, поради което и не дължи претендираната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на 4,72лв..
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение в частта, с която е уважената исковата претенция
по чл.86,ал.1 от ЗЗД - за сумата от
4,72лв. за периода 10.07.2015г.- 08.12.2017г. следва да бъде отменено и вместо
него– да бъде постановено друго, с което искът за лихвата за забава за
посочената сума и период да бъде
отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която са уважени исковете за
главниците срещу ответницата за стойността на ТЕ в размер на 342,62лв. и за
стойността на услугата за дялово разпределение от 20,76лв.- решението на
първата инстанция следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция съразмерно с
уважената част от исковете срещу ответницата С.Ш. в размер на 261,78лв. /за държ.такса,
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/, поради което не
дължи разликата над тази сума до пълния приет за дължим размер от първата
инстанция от 265,19лв. Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответницата
се дължат разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете от 48,22лв., като над тази сума- до пълния приет
от първата инстанция размер от 48,85лв.- разноски на ответницата не се дължат.
Или определени по компенсация, дължимите на ищеца разноски от ответницата С.Ш.
за първата инстанция възлизат на сумата от 213,56лв., като за разликата над
тази сума- до пълния присъден размер от 224,34лв. обжалваното решение следва да
бъде отменено.
За възивното производство ищецът има правото на
разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответницата от 98,71лв.-
за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
На ответницата се дължат разноски за въззивното
производство за държавна такса,
съразмерно на уважената част от жалбата – от 0,64лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението на СРС, 157 състав под № 459318 от 27.07.2018г.,
постановено по гр. дело № 5538/2018г. в
частта, с която е С.Г.Ш. осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 4,
72лв.- лихва за забава върху главницата-такса за дялово разпределение, която
лихва е натрупана за периода 10.07.2015г.- 08.12.2017г., както и в частта, с която С.Г.Ш. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД
– разликата над дължимата сума от 213,56лв.- до пълния присъден размер на
сумата от 224,34лв.- разноски по делото по компенсация, на основание чл.78,ал.1
от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Г.Ш. иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата
от 4, 72лв., претендирана като лихва за забава върху главницата-такса за дялово
разпределение, която лихва е натрупана за периода 10.07.2015г.- 08.12.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението
на СРС, 157 състав под
№ 459318 от 27.07.2018г., постановено по гр. дело № 5538/2018г. в останалата обжалвана част, с която С.Г.Ш.
е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл.79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр.
с чл.150 от ЗЕ- сумата от 342,62лв. -
главница, представляваща неиздължена цена топлинна енергия и сумата от
20,76лв.- такса за дялово разпределение,
дължими за периода м.05.2015г. – м.04.2016г., ведно със законната лихва от
25.01.2018г.- до окончателното изплащане, както
и в частта, с която С.Г.Ш. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от
213,56лв.- разноски по делото по компенсация, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В
останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Т.С.“
ЕАД да заплати по сметка на С.Г.Ш. - сумата от 0,64лв.-разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Ш.
да заплати на „Т.С.” ЕАД– сумата от
98,71лв.- разноски за въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.