Решение по дело №307/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

15.01.2021г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

12.11.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

307

по описа за

2020

година.

 

Предявена е искова молба от Н.Г. ***, в която сочи, че по силата на трудов  договор работила като „Изпълнителен директор“ при ответника „Метеор 61“ ООД гр.Кърджали  до 05.03.2019г..

Със заповед № 6/05.03.2019г. на управителя на „Метеор 61“ ООД   гр.Кърджали и на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ трудовото й правоотношение било прекратено , считано от 05.03.2019г. по взаимно съгласие на страните. На 04.03.2020г. била заличена в търговския регистър като управител на ответното дружество.

Въпреки, че изпълнявала точно и добросъвестно трудовите си задължения, ответникът не й заплатил следните суми:

-           6 610.36 лева – сборът от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м.12.2018г. до м.03.2019г. , както следва: 980.41 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.12.2018г., 1 323.88 лева – неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2019г., 1 211.15 лева – за м.02.2019г. и 3 094.92 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.03.2019г.;

-           730.53 лева – общ размер на изтекла мораторна лихва за забава , както следва: 124.46 лева – мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. 12.2018г. в размер на 980.41 лева за периода от 01.01.2019г. до датата на предявяване на исковата молба – 01.04.2020г.; 156,66 лева – мораторна лихва върху трудовото възнагражсдение за м. 01.2019г. в размер на 1 323.88 лева за периода от 01.02.2019г. до 01.04.2020г., 133.90 лева – мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м. 02.2019г. в размер на 1 211.15 лева за периода от 01.03.2019г. до 01.04.2020г., 315.51 лева – мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.03.2019г. в размер на 3 094.92 лева за периода от 01.04.2019г. до 01.04.2020г..

-           1 300 лева – обезщетение по чл. 224 от КТ за неизполвани 43 дни платен годишен отпуск за периода от 2017г., 2018г. и 2019г..

-           9 425.28 лева -  обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в  размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, тъй като ищцата е работила при ответника през последните 10 години и е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Претендират се законна лихва върху главниците и разноските по делото. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Б. поддържа исковата молба.

Ответникът „Метеор 61“ ООД  гр.Кърджали оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. При условията на евентуалност и при уважаване на исковете прави възражение за прихващане на сумата от 2 126.23 лева, дължимата от ищцата на „Метеор 61“ ООД на основание чл. 59 от ЗЗД, с която сума се е обогатила неоснователно за сметка на ответника, доколкото ответникът й е заплатил дължими от ищцата като самоосигуряващо се лице – управител на „Метеор 61“ ООД осигурителни вноски за периода от м. март 2019г. – м.април 2019г. в общ размер на 2 126.23 лева, а ищцата не е възстановила така заплатените суми  на дружеството, като двете насрещни вземания бъдат погасени до размера на по-малкото. Претендират се разноски.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

            По делото не се спори, че ищцата е работила при ответника на длъжността „изпълнителен директор“, както и че със заповед №6/05.03.2019г. на управителя на „Метеор 61“ ООД гр.Кърджали трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 05.03.2019г.  на основание 325, ал.1, т.1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.

            От неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след завеждане на исковата молба изплатените на ищцата по банков път нетни трудови възнаграждения, са както следва:  сумата ат 980.41 лева – нетно трудово възнаграждение за м.12.2018г. , изплатено на 31.03.2020г.; 1 323.88 лева – нетно трудово възнаграждение за м.01.2019г., изплатено на 28.04.2020г.; 1 211.15 лева – нетно трудово възнаграждение за м.02.2019г., изплатено на 30.05.2020г.; 78.40 лева – брутно трудово възнаграждение , което е изплатено на 30.06.2020г., като нетното такова възлиза на 60.84 лева , тоест надплатена е сума от 17.56 лева. Общият размер на дължимите и изплатени на ищцата нетни трудови възнаграждения за претендирания период възлиза на 3 576.28 лева.

            Съгласно заключението на вещото лице ищцата  Н.Т. е самоосигуряващо  се лице и според чл. 5, ал.2 от КСО тя се явява задължено лице за сумата от 2 126.23 лева за осигурителни вноски. Месечните вноски в общ размер на 2 126.23 лева са изплащани ежемесечно от банковата сметка на „Метеор – 61“ ООД  , като сумата от 2 126.23 лева не е възстановена от ищцата.

            От експертизата се установява също така , че обезщетението по чл. 224 от КТ за 43 дни неползван платен годишен отпуск е в брутен размер на 3 371.20 лева, от който:  1 568.00 лева –  неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2017г., 1 568.00 лева –неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2018г. и 235.20 лева – неизползван платен годишен отпуск от 3 дни за 2019г.. Обезщетението по чл. 224 от КТ за 43 дни неползван платен годишен отпуск в размер на сумата от 3 371.20 лева не е изплатено на ищцата.

            От експертизата се установява също така , че мораторната лихва за забава върху претендираните трудови възнаграждения от 1-во число на месеца, следващ този , за който са дължими  до 31.03.2020г. вкл. е в общ размер на 420.23 лева.

            От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установи , че към момента на прекратяване на трудовия договор ищцата няма изискуемите се години за пенсиониране, тъй като  при прекратяване на договора ищцата не е била навършила  61 г. и 4 месеца.

            По искане на ищеца и на основание чл. 214 от ГПК съдът допусна изменение в размера на претендираните суми на исковете по 224  от КТ за присъждане на обезщетение за неплатен неползван годишен отпуск  за общо 43 дни за периода от 2017г. до 2019г. , като  го увеличи от 1 300 лева на 3 371.20 лева; Съдът допусна изменение на иска по чл. 222, ал.3 от КТ за претендираното обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ  като го намали от 9 425.28 лева на 9 408.00 лева; Съдът допусна изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД за изтекла мораторна лихва върху неизплатените трудовите възнаграждения за периода от 1-во число на месеца , следващ месеца , за който се дължи до датата на предявяване на исковата молба – 01.04.2020г., като го намали от 730.53 лева на 420.23 лева.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

            Исковете по чл. 124 от КТ за присъждане на неизплатени нетни трудови възнаграждения в общ размер от 6 610.36 лева, формирана , както следва: 980.41 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.12.2018г., 1 323.88 лева – неизплатено трудово възнаграждение за м.01.2019г., 1 211.15 лева – за м.02.2019г. и 3 094.92 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.03.2019г., следва изцяло да се отхвърлят , като основанията за отхвърляне са както следва:

-         Относно  сумата от 980.41 лева – иска следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като тази сума е била заплатена на 31.03.2020г., тоест преди датата на образуване на делото в съда – 01.04.2020г.;

-         Относно  сумата от 1 323.88 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.01.2019г., искът следва да се отхвърли , поради заплащането му в хода на съдебното производство;

-         Относно сумата от 1 211.15 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.02.2019г., искът следва да се отхвърли , поради заплащането му в хода на съдебното производство;

-         Относно сумата от 3 094.92 лева – неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.03.2019г., искът следва да се отхвърли за сумата от 60.84 лева – дължим нетен размер на претендираното възнаграждение, тъй като тази сума е заплатена в хода на съдебното производство, като в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 3 094.92 лева , искът следва да се отхвърли като неоснователен.

 

Искът относно претендираната мораторна лихва за забава върху неизплатените нетни трудови възнаграждения за периода от 1-во число на месеца , следващ месеца , за който се дължи до датата на предявяване на исковата молба – 01.04.2020г. , е основателен и доказан, съобразно приетата и неоспорена експертиза в пълния му предявен размер от 420.23 лева , в който размер следва да се уважи.

 

Искът по чл. 224 от КТ относно присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за общо 43 дни за периода от 2017г. – 2019г. , също е основателен и доказан, съобразно приетата и неоспорена експертиза , в пълния предявен размер от 3 371.20 лева, в който размер следва да се уважи.

 

Искът по чл. 222, ал.3 от КТ за присъждане на шест брутни заплати в общ размер на 9 408.00 лева , съдът намира за неоснователен и недоказан, тъй като ищцата не проведе пълно и главно доказване, че към момента на прекратяване на трудовия договор – 05.03.2019г. същата е имала навършена възраст за пенсиониране. Напротив – по делото се установи от разпита на вещото лице , чийто показания съдът кредитира като неоспорени от страните, че към момента на прекратяване на трудовия договор, ищцата  не е имала навършена изискуема възраст за пенсиониране, тъй като   към този момент не е била навършила  61 г. и 4 месеца. Обстоятелството кога е била заличена в търговския регистър като изпълнителен директор на ответното дружество е ирелевантно за спора, тъй като същото не е елемент от фактическия състав на чл. 222, ал.3 от КТ.

 

По отношение направеното от ответника възражение за прихващане, съдът съобрази следното: Според правната теория и безпротиворечивата съдебна практика, възражението за прихващане е средство за защита на ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който той може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право да се предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по ищцовото вземане и правният интерес на ответника обусловен от твърдяните с възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и погасяването на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като процесуално действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. Затова възражението за прихващане може да бъде основателно или неоснователно. Като разпростира силата на пределите на решението и относно възражението за прихващане, ГПК в чл. 298, ал. 4 посочва, че вземането, предявено с възражението за прихващане става ликвидно, даже преди това да е било спорно. Съдебното прихващане погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за прихващане, защото към този момент насрещните вземания не са ликвидни.

Предмет на предявените искове  е присъждане на суми за неизплатени трудови възнаграждения, лихви за забава , обезщетения за неползван платен годишен отпуск и обезщетение от шест работни заплати при пенсиониране, всичко в общ размер от 19 809.79 лева. Срещу основателността на тези кумулативно съединени искове, ответникът има право да противопостави всякакви възражения /както правоизключващи или правопогасяващи, че сумата е недължима, че е погасена по давност или чрез плащане, така също и да предяви възражение за прихващане с негово насрещно вземане/, които биха довели до отхвърляне на иска или до частичното му уважаване.

Ето защо съдът приема, че възражението за прихващане на сумата от 2 126.23 лева е допустимо , а по същество е основателно и доказано в пълния му предявен размер, тъй като по делото се установи , че Н. Т. е самоосигуряващо  се лице и според чл. 5, ал.2 от КСО тя се явява задължено лице за сумата от 2 126.23 лева за осигурителни вноски. Месечните вноски в общ размер на 2 126.23 лева са изплащани ежемесечно от банковата сметка на „Метеор – 61“ ООД , като сумата от 2 126.23 лева не е възстановена от ищцата и по този начин същата се е обогатила с тази сума за сметка на ответника.

Следователно, уважените предявени искове следва да бъдат частично отхвърлени като погасени чрез прихващане с насрещно вземане по чл. 103, ал.1 от ЗЗД.

Ето защо следва да се извърши съдебната компенсация между двете съществуващи насрещни вземания на страните до размера на по-малкото от тях, които са: на ищцата - сумата общо от 3 791.43 лева и на ответника сума в размер на 2 126.23 лева, като искът следва да се отхвърли в тази част като погасен чрез прихващане. В останалата си част от 1 665.20 лева, исковете са основателни и доказани.

При  този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360.00 лева , тъй като тази сума не е прекомерна , предвид предявените в обективно съединение четири иска, фактическата и правна сложност на делото, както и  обстоятелството, че ответникът е станал причина за образуване на производството, с изключение на сумата от 980.41 лева за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.декември 2018г., която е била изплатена преди датата на предявяване на исковата молба.

Прочие, следва ответникът да заплати по сметка на КРС държавна такса върху присъдената сума , както и установената такава по насрещното възражение, в общ размер на 151.66 лева, както и направените бюджетни разноски за вещо лице от 90.00 лева. По отношение на отхвърлените искове с правно основание чл. 124 от КТ във вр. с чл. 128 от КТ и чл. 222, ал.3 от КТ държавни такси в производството не се дължат съгласно чл. 359 от КТ.

 

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

 

      ОТХВЪРЛЯ  предявените от Н.Г.Т.  с ЕГН ********** ***  против „МЕТЕОР 61“ ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.“България“ №2А с управител Н.Д.В. искове по чл. 124 от КТ във вр. с чл. 128 от КТ за присъждане на сумата в общ размер от 6 610.36 лева , представляваща обща сума на неизплатени нетни трудови , поради следното:

-         относно  сумата от 980.41 лева за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.12.2018г. ,  иска  се отхвърля като неоснователен, тъй като тази сума е била заплатена на 31.03.2020г., тоест преди датата на образуване на делото в съда – 01.04.2020г.;

-         относно  сумата от 1 323.88 лева за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.01.2019г., искът се отхвърля, поради заплащането му в хода на съдебното производство;

-         относно сумата от 1 211.15 лева за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.02.2019г., искът се отхвърля, поради заплащането му в хода на съдебното производство;

-         относно сумата от 3 094.92 лева за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.03.2019г., искът се отхвърли за сумата от 60.84 лева , тъй като това е дължимия нетен размер на претендираното възнаграждение, която сума е заплатена в хода на съдебното производство, като в останалата част над сумата от 60.84 лева и до пълния предявен размер от 3 094.92 лева , искът се отхвърля като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА „МЕТЕОР 61“ ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.“България“ №2А с управител Н.Д.В.  ДА ЗАПЛАТИ   на   Н.Г.Т.  с ЕГН ********** ***  сумата от 1 665.20 лева , представляваща разликата между дължимите от ответника суми от 420.23 лева, съставляващи мораторна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД върху неизплатените нетни трудови възнаграждения за месеците  м.декември 2018г., януари, февруари и март 2019г., за периода от 1-во число на месеца , следващ месеца , за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на исковата молба – 01.04.2020г. , и сумата от 3 371.20 лева, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 43 дни през периода от 2017г. – 2019г. , или общо дължима сума от 3 791.43лв.(420.23+3 371.20 лева),  с дължимата сума по насрещното възражението в размер на 2 126.23 лева,  като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта, съставляваща сума, с която ищецът неоснователно се е обогатил за сметка на ответника, като ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане за  2 126.23 лева , заявено по реда на чл. 298, ал.4 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от 1 665.20 лева, считано от 01.04.2020г. до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от Н.Г.Т.  с ЕГН ********** ***  против „МЕТЕОР 61“ ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.“България“ №2А с управител Н.Д.В. иск по чл. 222, ал.3 от КТ за присъждане на сумата от 9 408.00 лева ,   като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА „МЕТЕОР 61“ ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.“България“ №2А с управител Н.Д.В.  ДА ЗАПЛАТИ   на   Н.Г.Т.  с ЕГН ********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 360.00 лева.

 

ОСЪЖДА „МЕТЕОР 61“ ООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.“България“ №2А с управител Н.Д.В.  ДА ЗАПЛАТИ   по сметка на КРС държавна такса в размер на 151.66 лева, както и направените бюджетни разноски за вещо лице от 90.00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       Районен съдия: