Присъда по дело №861/2020 на Районен съд - Враца

МОТИВИ към присъда от 03.11.20 г. по НОХД№ 861/20 г. на ВРС:

Подсъдимата В. Р. И. от гр.Враца е предадена на съд по внесен от ВРП обвинителен
акт за това, че за времето от м.04.2020 г. до м.08.2020 г. включително, в гр.Враца, след като
е осъдена с решение по гр.д.№ 2516/18 г. на РС-Враца, влязло в сила на 06.11.18 г. да
издържа свой низходящ- син М.Г.С съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно общо 5 месечни вноски по 130.00 лв. месечно или
общо неизплатено задължение за издръжка в размер на 650.00 лв.- престъпление по чл.183,
ал.1 НК.
Съдебното производство протече при условията и реда на чл.371, т.2 НПК, като с
определение от 03.11.20 г. съдът одобри направеното от подсъдимата самопризнание и
обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата без да събира непосредствено
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното обвинение без изменения, като
предвид събраните доказателства пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която
подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение по чл.183, ал.1 НК и
да й се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства-пробация, със
задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 НК за срок от шест месеца.
Подсъдимата И. наред със самопризнанието, изразява съжаление за случилото се.
Защитникът й се присъединява към позицията на държавното обвинение за доказаност на
престъплението, също с искане за определяне и налагане на наказание пробация, с
минимални по закон вид и размер на пробационните мерки.
След анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подс.В. Р. И. и св. Г. Т. С. живеели на семейни начала около 4 години. От
съвместното им съжителство двамата имат син М.Г.С роден на 04.10.2015 г., 4
годишен. Подсъдимата и св.Г.С се разделили през 2018 г., като детето останало да
живее при баща си в гр.Враца ж.к.“Дъбника“, бл.135, вх.Б, ет.7, ап.34.
През 2018 г. свГ.С предявил искове пред Районен съд — гр.Враца за
предоставяне упражняване на родителските права спрямо детето на него, определяне
на режим на лични отношения и присъждане на месечна издръжка. По този повод било
образувано гражданско дело № 2516/2018 г. по описа на Районен съд - Враца. С
решение № 755 от 17.10.2018г., влязло в сила на 06.11.2018 г., упражняването на
родителските права спрямо детето М.С било представено на свГ.С. На подсъдимата
В.И бил определен режим на лични отношения с детето и същата била осъдена да
заплаща на сина си, чрез бащата ежемесечна издръжка в размер на 130.00 лв.
След това решение, подс.В.И имала два периода, в които не плащала дължимата
месечна издръжка на сина си, както следва: за времето от м. ноември 2018 г. до м. май
2019 г., за което било образувано НОХД № 668/2019г. на PC - Враца, и с присъда №
65/28.10.2019 г., в сила от 13.11.2019 г. била призната за виновна за извършено
престъпление по чл. 183, ал.1 НК, но поради заплащане на дължимата сума не и било
1

наложено наказание. Последвал нов период на бездействие, в който тя не изпълнявала
задължението си да заплаща месечна издръжка на малолетния си син, за което с
присъда № 10/25.02.2020 г. по НОХД № 1148/2019 г. по описа на PC - Враца, влязла в
сила на 12.03.2020 г. тя била призната за виновна за престъпление по чл. 183, ал.1 от
НК, извършено в периода от м. юни 2019 г. до м.ноември 2019 г. включително, като на
основание чл. 78а от НК била освободена от наказателна отговорност и й било
наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв.
След влизане в сила на двете присъди за извършено престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, подсъдимата И. продължила да бездейства и по този начин за времето от
месец април 2020 г. до месец август 2020 г. включително, отново не изпълнила своето
задължение към сина си М.С, чрез баща му свГ.С, в размер на повече от две месечни
вноски, а именно на 5/ пет/ месечни вноски, всяка по 130.00 лв., на обща стойност
650.00 лв.
Така изложената фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на направеното от
подсъдимата самопризнание, подкрепено пряко и от: свидетелските показания на Г.С,
заверени копия от горепосочените съдебни актове, акт за раждане на дете, справки за
имуществено състояние, характеристика и свидетелство за съдимост на подсъдимата.
Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви,
поради което и не се налага по-подробното им обсъждане.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал, съдът прие от правна страна
следното: по делото безспорно се установи, че като е имала задължение да издържа свой
низходящ-син М., установено с влязъл в сила съдебен акт, подсъдимата съзнателно не е
изпълнила задължението си за плащане на дължима издръжка за повече от два месеца, за
периода – м.04.20 г. до м.08.20 г. в размер на общо 5 месечни вноски от 130.00 лв. или общо
невнесена сума от 650.00 лв. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, тъй
като подсъдимата е съзнавала обществената опасност на поведението си и на последиците
от него и е целяла пряко настъпването им. Затова и съдът я призна за виновна в извършване
на престъплението, описано в обвинителния акт по чл.183, ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, съдът отчете от една страна като смекчаващи вината
обстоятелства-чистото съдебно минало на подсъдимата, оказаното съдействие за изясняване
на случая и направеното самопризнание и в досъдебната и в съдебната фаза на
производството, проявената самокритичност, социалния и имуществен статус към периода
на извършване на деянието /трайно безработна, без данни за доходи и имущество/, като
фактори, способствали извършването му. Като единствено отегчаващо вината обстоятелство
се отчете конкретната обществена опасност на настоящето деяние, с оглед факта, че същото
е трето по ред от същия вид за подсъдимата. Значителният превес на отчетените смекчаващи
вината обстоятелства мотивира съда да наложи на подсъдимата по-лекото от двете
предвидени алтернативно наказания за престъплението по чл.183, ал.1 НК- “пробация”, в
предвидения от закона минимум брой и вид на пробационните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2,
вр.ал.4 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на изпълнение два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца за всяка от мерките, съгласно чл.42а, ал.3,т.1 НК. Този вид и размер на наказанието,
съдът счете за адекватен на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца и
достатъчен за постигане целите по чл.36 НК.
2

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	32
Дата:	3 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия:	Стела Петрова Колчева

Дело:	20201420200861
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 септември 2020 г.

Присъда по дело №861/2020 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите