Разпореждане по дело №545/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адв. Д., защитник на подсъдимия В. С. И. от гр. П., срещу постановената по н.о.х.д. № 471/2009 година по описа на Районен съд – Сандански присъда № 2986 от 17.11.2010 г.

Сочи се в жалбата, че присъдата е неправилно произнесена, тъй като обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин, не е установена неговата вина за случилото се, поради което се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия И. за невиновен по повдигнатото му обвинение. В допълнение към жалбата се излагат подробни съображения, че е налице загубване на контрол и падане на мотоциклетиста преди удара с управлявания от подс. И. лек автомобил, ударът между двете превозни средства бил в лентата за насрещно движение, като е налице превишаване на скоростта и неправоспособност на водача на мотоциклета, което е довело до загуба на управление. Изразява се становище, че неправилно са кредитирани изцяло автотехническите експертизи по делото с оглед наличие на доказателства за други фактически положения – свидетели, които сочат за наличие на металорежещи машини, които са се отразявали на възможността на И. да възприеме движещия се мотоциклетист и да предотврати ПТП.

Пред Благоевградски окръжен съд е проведено съдебно следствие, в което е проведен повторен разпит на свидетели по делото, както и на подсъдимия.

В хода на съдебните прения представителят на ОП – Б. сочи, че жалбата е неоснователна. От доказателствата според прокурора се установява механизма на ПТП, като в момента на удара моторът е бил в изправено състояние, не е било налице пързаляне на мотора по асфалта, паркираните в близост до кръстовището машини не са ограничавали видимостта на подсъдимия, като този извод на в.л. Ч е обоснован с оглед доказателствата, въз основа на които е направен. Прокурорът иска потвърждаване на присъдата, тъй като подсъдимият се е движил по път без предимство и е трябвало да премине пътя с предимство едва след като се убеди, че няма приближаващи МПС.

Защитникът на подсъдимия иска първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, несъобразена с доказателствата по делото. Изтъква се факта, че мотоциклетистът – св. К., е бил неправоспособен и не е притежавал необходимите умения за владеене на превозното средство, движил се е с несъобразена скорост /90 км/ч според показанията на возещата се на мотора свидетелка/, бил предприел маневра изпреварване на превозни средства, което било забранено, като подсъдимият е бил в невъзможност да реагира в създалата се ситуация и всички негови действия били съобразени с правилата за движение по пътищата. Според защитника подсъдимият не е имал възможност да възприеме мотоциклетиста, който е предприел маневра изпреварване на движещи се пред него автомобили преди кръстовището, като преминавайки през кръстовището подсъдимият не е могъл да предприеме маневра, за да предотврати ПТП, което не е по негова вина, нараняванията на св. Г. са от падането й от мотора, а не от съприкосновение с автомобила на подсъдимия, последният е видял мотора на такова разстояние, което не му е позволявало да предприеме действия за предотвратяване на ПТП.

Подсъдимият в последната си дума заявява, че няма никаква вина за станалото.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в жалбата, становищата на страните в хода на въззивното производство и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед събраните доказателства в хода на проведеното от районния съд съдебно следствие и събраните такива във въззивната инстанция, следва да се приеме за установена по несъмнен начин фактическата обстановка, описана и в мотивите на районния съд към обжалваната присъда: Подсъдимият И. е с положителни характеристични данни - неосъждан, има само едно наложено наказание с глоба в размер на 20 лв. за нарушение на ЗДП, правоспособен водач на МПС, със семейни ангажименти, няма данни за негови криминални прояви.

Около 23:35 ч на 04.08.2008 г. подсъдимият И. управлявал лек автомобил марка “БМВ” с рег. № Е 5656 АК по У. ”М” в посока кръстовището с бУ. ”Ц. Б. ІІІ” в гр. П., а същата вечер св. К. и св. Г., които били на комплекс “Н”, намиращ се до бензиностанция “Е” на пътя гр. Сандански - гр. П., се прибирали в гр. П. с управлявания от св. К. мотоциклет марка “С” с рег. № Е 48 63 В. Безспорни са обстоятелствата по делото, че св. К., който е правоспособен водач категории В и М, не е притежавал категория “А”, необходима за управлявания от него тогава мотоциклет, както и че той и возещата се на мотоциклета пострадала били без каски. С мотоциклета си св. К. се движил по бУ. ”Ц. Б. ІІІ” в посока към центъра на града, когато на кръстовището на булеварда с У. ”М” на последната улица бил подсъдимият с управлявания от него автомобил. Непротиворечиви са и доказателствата по делото за това, че по време на произшествието светофарът на кръстовището не работел, като съгласно сигнализацията с пътните знаци бУ. ”Ц. Б. ІІІ” бил пътя с предимство, а движещите се по У. ”М” превозни средства следвало да спазват пътен знак Б1 ”Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Пътният участък по бУ. “Ц. Б. ІІІ”, където се движил св. К., бил с две ленти за движение в неговата посока, разделени с прекъсната линия, като улицата има възходящ наклон в посока центъра около 5%. От дясната страна на улицата по посока на движение на св. К. имало засадени декоративни храсти с височина 1 м и ширина 2,50 м, непосредствено от бордюра на тротоара със засадени дървета по средата, короната на които била висока и не ограничавала видимостта, като алеята с декоративните храсти свършвала на 15,50 м преди стойката на светофарната уредба на кръстовището на булеварда и У. ”М”. От дясната страна по посока на движението на св. К. имало разположени 2 големи машини, такава имало една от лявата страна на У. ”М” /предвид посоката на движение на подсъдимия/, машините били върху тротоара, като затруднявали видимостта на движещите се превозни средства както по булеварда посока центъра на града, така и на излизащите на булеварда автомобили от У. “М” /вж. показанията на св. К., обясненията на подсъдимия, показанията на поемните лица/.

Подс. И. спрял за кратко /1 секунда по неговите обяснения/ на стоп линията в лентата за движение направо /най-дясната лента по посока на неговото движение от трите ленти на У. “М”/, потеглил на първа скорост за излизане в кръстовището, защото нямал видимост от мястото на спиране, поглеждайки наляво видял движещи се по булеварда в дясната лента автомобили, които били далече по неговата преценка, не възприел мотоциклета на св. К., който се движел в лявата лента /в същото време в дясната лента се движили три автомобила - вж. показанията на св. К./. Св. К. възприел излизането на автомобила на подсъдимия от У. “М”, като намалил малко скоростта на управлявания от него мотоциклет, след това видял, че автомобилът излиза още по-напред, продължил да кара мотоциклета, наближавайки автомобила, видял че няма да се разминат и натиснал спирачка. В този момент вече бил възприет от подсъдимия, който с автомобила си бил навлязъл в кръстовището, подсъдимият видял отляво на себе си светлина от фар - мотоциклета на св. К., като светлината бързо приближавала към него. Подсъдимият спрял автомобила, вдигнал ръцете на главата си и за да се предпази от следващия удар се навел ниско в автомобила. Св. К. се движел със скорост по-висока от около 55-56 км/ч, когато възприел излизането на автомобила на, натиснал спирачка, в който момент св. Г. се наклонила надясно, за да види какво става, св. К. усетил, че губи контрол над мотоциклета, след което последвал удар в лекия автомобил. Скоростта на мотоциклета в мястото на удара била около 42 км/ч, преди употребата на спирачка е била около 56 км/ч, а лекият автомобил е бил почти спрял. За лекия автомобил ударът бил страничен в предната лява част, а за мотоциклета – челен. От последното изготвено по делото заключение се установява, че подсъдимият е могъл да види мотоциклета на св. К. или светлинния сноп пред него пряко на около 45 м при потеглянето му за навлизане в кръстовището.

След удара подсъдимият слязъл от автомобила, видял св. К. и св. Г., които били пострадали, издърпал мотора, за да помогне на св. К., който бил затиснат /възприел Г. на 2-3 м от колата/, на мястото спрели автомобилите, които преди това са се движили в посоката на св. К., събрали се хора, които били наблизо и разбрали, че е станало ПТП, подсъдимият търсил телефон, за да се обади в Спешен център, с линейката, пристигнала на място пострадалите били транспортирани за оказване на медицинска помощ.

От заключенията на изготвените на досъдебното производство химически експертизи се установява, че в кръвта, иззета от двамата водачи - участници в ПТП – подс. И. и св. К., не се доказва наличие на етилов алкохол.

Непротиворечиви са доказателствата по делото относно получените наранявания от пострадалите при катастрофата лица – на св. Г. е причинено счупване на дясната бедрена кост, мозъчно сътресение, натъртване на меките тъкани на главата и тялото, като счупването на костта й е причинило затруднение на движенията на десен долен крайник за около 10-12 месеца, а останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След катастрофата св. К. е получил счупване на костите на дясната подбедрица, мозъчно сътресение, натъртване на меките тъкани на главата, тялото и крайниците, като счупването на дясната подбедрица му е причинило затруднение на движенията на десен долен крайник за около 6-10 месеца.

Експертните изводи и на двете вещи лица, изготвили единични автотехнически експертизи в хода на наказателното производство /вж. експертизите на вещите лица М. и Ч/, са идентични за това дали станалото ПТП е било предотвратимо. Експертите сочат, че подсъдимият е могъл да предотврати ПТП, ако след потегляне от стоп-линията на У. “М” при наличие на ограничена видимост наляво от наредени на тротоара металорежещи машини и жив плет, се е придвижвал бавно до момента на пълна видимост на улицата вляво от него, докато има неограничена видимост и тогава да е предприел, без да създава опасност за движението, преминаване през кръстовището, а след като вече е навлязъл в кръстовището при конкретната пътна ситуация като е видял приближаващия отляво мотоциклет, вместо да спира е продължил движението направо с рязко ускоряване, като би се отдалечил от мястото на удара и МПС са щели да се разминат безпрепятствено. Св. К. също е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако се е движил с позволената за населени места скорост 50 км/час е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара или ако не е отклонил мотоциклета наляво, а надясно.

Във връзка със съществуващите противоречия в гласните доказателства следва да се отбележи следното: Първоинстанционният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия, посочвайки, че същите кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства. Пред въззивната инстанция подсъдимият дава обяснения, които за някои обстоятелства се различават от дадените такива пред районния съд – подсъдимият заявява пред въззивния съд, че е видял движещи се отляво автомобили, но те били далече, което е в унисон с показанията на св. К., че същият е бил в лявата лента за движение, докато е задминавал три автомобила, които били в дясната лента, посочва, че е възприел фар на около 40-50 м, а след това отново възприел същия на около 10 м /определянето на тези разстояния е въпрос на субективна преценка, като не може да се приеме, че това е било точното разстояние между автомобила на подсъдимия и мотоциклета/, този фар според обясненията на И. пред въззивната инстанция се е движил много бързо, като “стрела”, с над 100 км/ч. Обясненията на подсъдимия за скоростта, с която към неговия автомобил е приближавал мотоциклета на св. К. е в противоречие с изготвените по делото автотехнически експертизи, вещите лица по които независимо един от друг по обективни данни, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, с оглед събраните други гласни доказателства и доказателствата за нараняванията на пострадалите, дават заключение, че скоростта, с която св. К. е управлявал мотоциклета, макар и да е била над разрешената, е била около 56 км/ч. Не дава основание да се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия за скоростта на мотоциклета и заявеното от св. Г. при разпита й пред въззивната инстанция, че св. К. е карал мотоциклета с 80-90 км/ч. Относно скоростта св. Г. дава противоречиви показания, заявява, че така преценява скоростта, не е видяла, че К. кара с такава, същата не е шофьор и заявява, че не си спомня нищо от случилото се след като се е наклонила надясно от мотора. Последното изявление на св. Г. – за липсата на спомен след като погледнала надясно, според въззивната инстанция е основание /за разлика от отразеното в мотивите на районния съд/ да се кредитират показанията на св. К. и за заявеното от него, че св. Г. го е държала за раменете, като по този начин е ограничавала движенията му, както и че е изпреварвал други автомобили /но без да извършва същинското изпреварване по смисъла на ЗДП, тъй като е нямал намерение да се връща в същата лента за движение/, движещи се в дясната лента за движение по бУ. ”Ц. Б. ІІІ”. Въззивната инстанция преценява, че показанията на св. К., макар и същият като участник в ПТП да е заинтересован при даването на показания, са достоверни, тъй като са последователни, без да са налице съществени противоречия в тях, подкрепят се както от показанията на св. Г. за фактите, които тази свидетелка си спомня, така и от обясненията на подсъдимия /с изключение на заявеното за скоростта/, така и от заключенията на вещите лица М. и Ч. Въззивната инстанция намира, че не следва да се приема за достоверно заявеното от св. К., че след като е загубил управление над мотора последният се е пързалял на гуми, полегнал настрани и на страничния спойлер. Тези показания на св. К. са в противоречие както с изводите на експертите по изготвените на досъдебното производство и в съдебната фаза експертизи, така и с обясненията на подс. И.. Вещите лица М. и Ч сочат в заключенията си, че при станалото ПТП е налице челен удар за мотоциклета, че същият е бил на гумите си в момента на удара, които изводи са в унисон със заявеното от подсъдимия в обясненията, че е видял фар, който го удря. Освен това св. К. в показанията си заявява, че по уврежданията, които е видял по мотора си след удара, прави извод, че моторът се е пързалял на гумите и на спойлера, но вещото лице Ч сочи в заключението, че е имало такова плъзгане на мотоциклета по асфалта, но същото е било след удара с автомобила на подсъдимия.

Районният съд е изложил подробни съображения в мотивите относно причините да възприеме експертните заключения на вещите лица М. и Ч, въззивната инстанция се съгласява с тези изводи и не намира за необходими да ги допълва или повтаря.

При тази фактическа обстановка районният съд е направил обосновани изводи, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, изр. 1, б. ”а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. ”б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, която квалификация е в противоречие с приетата за установена фактическа обстановка, която е давала основание деянието на подс. И. да се квалифицира по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. “в”, пр. 1 във вр. с посочените по-горе текстове от НК с оглед оказаната помощ от подсъдимия на пострадалия К. /като го е измъкнал от мотора, който го е бил затиснал/, подсъдимият е оказвал съдействие за подаване на сигнал в “Бърза помощ”.

От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние от състава на престъплението – на 04.08.2008 г. около 23:35 ч в гр. П. подс. И. е извършвал действия по управление на моторно превозно средство, като водач на автомобил е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 47 от ЗДвП – при приближаване на кръстовище не се е движил със скорост, която му е давала възможност при необходимост да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство, и в чл. 50 от ЗДвП – на кръстовище, на което пътя, по който се е движил, е бил без предимство, не е пропуснал движещо се ППС по пътя, сигнализиран като път с предимство. В резултат на тези нарушения на подс. И. управляваният от св. К. по пътя с предимство мотоциклет се блъснал в автомобила на подс. И. в района на кръстовището, като по непредпазливост са причинени средни телесни повреди на св. К. и возещата се на мотора св. Г., изразяващи се в счупвания на кости, довели до трайно затруднение на движението на крайници. След случилото се подсъдимият е направил и всичко зависещо от него за помощ на пострадалите /вж. обясненията на подсъдимия/.

От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост /небрежност/. Подсъдимият не е съзнавал обществеоопасния характер на деянието си и не е предвиждал настъпване на вредни последици от него, но в конкретната пътна обстановка е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпилия общественоопасен резултат – ако бе проявил по-голямо внимание и наблюдавал изцяло пътната обстановка около него, подсъдимият е имал възможност своевременно да възприеме св. К. и да го пропусне да премине по пътя с предимство, но краткото време, за което е спрял и се е огледал наляво, виждайки само фаровете на колите, които преценил, че са далече, без поради това невнимание при бързината, с която е спрял и отново потеглил да премине през кръстовището, да е възприел единия фар на мотоциклета, който се е движил в лентата до тази, където е видял автомобилите, е довело до това подс. И. да не види мотоциклета и да навлезе в кръстовището, отнемайки предимството му.

Не следва да се приемат доводите на защитата за това, че не е налице вина на подс. И. за станалото ПТП, което било резултат на това, че св. К. е бил неправоспособен да управлява такъв мотоциклет, карал е с превишена скорост, той и возещата се на мотора Г. не са имали предпазни каски на главите си. От събраните по делото доказателства се установяват тези допуснати от св. К. нарушения на правилата за движение по пътищата /за част от тях на същия е съставен акт за административно нарушение/. Не се установява обаче причинна връзка между тези нарушения и станалото ПТП, съответно резултата /средните телесни повреди/ от него. Св. К. се е ударил с управлявания от него мотоциклет в спрелия в средата на кръстовището автомобил на подсъдимия не защото е бил неправоспособен и е загубил управление на мотоциклета, не защото е карал с превишена скорост /превишаването на разрешената скорост е било незначително – с около 6 км/ч/, а поради извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от подс. И., който не е видял поради проявено невнимание мотоциклета, управляван от К., и е излязъл с автомобила си на пътя с предимство въпреки движещото се превозно средство по него, заради които действия на подсъдимия св. К. е предприел спиране на мотоциклета, но въпреки това последвал удар. Не е основание да не носи наказателна отговорност подсъдимият факта, че при отклоняване на мотоциклета надясно и ако е карал с разрешената скорост св. К. е могъл да избегне ПТП, тъй като подс. И. с допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата е поставил св. К. в ситуация на отнемане на предимството му и не може на К. да се търси отговорност дали е направил и той всичко необходимо да избегне ПТП, като извърши най-подходящата маневра, след като е бил принуден да прави такава /да спира и да отклонява мотоциклета/ заради неправомерното поведение на подсъдимия като участник в движението. Не следва да се приемат и доводите, че телесните повреди на св. Г. са причинени при падането й от мотора, за което подс. И. нямал вина – по-горе съдът посочва въпреки заявеното от св. К., че приема експертните изводи, че не е налице падане на мотоциклета настрани преди удара, освен това именно неправомерното поведение на подсъдимия е причина за предприемане на действия по спиране от св. К. на мотора, като падането и нараняванията на Г. са също в причинна връзка с поведението на И.. Не се установява св. К. да е извършвал изпреварване в случая на леките автомобили и това да е било забранено на мястото на произшествието – допустимо е било движение на МПС в двете ленти за движение, св. К. не е имал намерение да се върне в дясната по посока на неговото движение лента след задминаване на автомобилите, за да се приеме, че е налице маневра изпреварване. Ограничената видимост в случая е задължавала подсъдимия с още по-голямо внимание да предприеме пресичане на пътя с предимство, като се движи с такава скорост, че да може да спре и да пропусне ППС с предимство, но тази ограничена видимост не дава основание да се приеме, че подсъдимият не е виновен при предприетите от него действия, които са довели до отнемане на предимството на св. К., поради което са неоснователни и тези възражения на защитата.

Поради горните съображения деянието на подсъдимия следва се квалифицира като престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “в”, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 3, изр. 1, пр. 3, б. “а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. “б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК поради оказаната от подсъдимия помощ на пострадалите след извършване на деянието.

Следва да бъдат споделени изводите на РС – Сандански за наличието на всички предпоставки за приложението на чл. 78а НК: подсъдимият е пълнолетно лице, за извършеното от него престъпление, което е непредпазливо, след преквалификацията му по привилегирования състав се предвижда наказание лишаване от свобода до 4 години, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, нито освобождаван от наказателна отговорност, няма причинени от деянието съставомерни имуществени вреди. При определяне размера на административното наказание районният съд е взел предвид по-благоприятната редакция на разпоредбата на чл. 78а НК, както и ниската степен на обществена опасност на подсъдимия предвид добрите му характеристични данни и липсата на други противообществени прояви. Неправилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено поведението на подсъдимия непосредствено след пътнотранспортното произшествие – същото е било основание за преквалификация на деянието по привилегирован състав. Допуснатите нарушения от страна на св. К. правилно е прието, че смекчават вината на подсъдимия, както и семейните задължения и доходите на подсъдимия. Неправилно е отчетено като отегчаващо обстоятелство наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия, доколкото установената концентрация е под съставомерната за административно нарушение или престъпление /о,5 промила/. При наличие на смекчаващи вината обстоятелства въззивната инстанция намира, че определените с присъдата административно наказание глоба в размер на 800 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, които са към предвидените минимуми в закона ще съдействат за постигане целите на наказанието. С оглед последиците за пострадалите - времето за тяхното възстановяване от причинените увреждания, следва да се приеме, че наказанията не следва да се определят в минимално възможните размери, за да се постигнат целите по чл. 36 НК, поради което и следва да се потвърдят определените като вид и размер от районния съд.

Поради горните съображения атакуваната присъда следва да бъде изменена, като деянието на подсъдимия се преквалифицира като по-леко наказуемо престъпление, а в останалата част присъдата следва да се потвърди. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Благоевградски ОС за направените по делото разноски сумата от 24 лв.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 НПК Благоевградски окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 2986 от 17.11.2010 година по н.о.х.д. № 471/2009 г. по описа на Районен съд – Сандански, с която В. С. И. с посочена в присъдата самоличност, е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, изр. 1, пр. 3, б. “а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. “б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. “в”, пр. 1 вр. чл. 343, ал. 3, изр. 1, пр. 3, б. “а”, пр. 2 вр. ал. 1, б. “б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като подсъдимият И. след деянието си е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, а в останалата част ПОТВЪРЖДАВА присъдата.

ОСЪЖДА подсъдимия В. С. И. да заплати по сметка на Благоевградски ОС за направените по делото разноски във въззивната инстанция сумата от 24 лв. /двадесет и четири лева/.

Решението не подлежи на проверка по жалба и протест. Да се уведомят страните за постановяване на същото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: