№ 289
гр. Пещера, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240101294 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 200, ал. 1 от КТ.
В исковата молба ищецът М. Д. К. с ЕГН-********** от
с.Левски,общ.Панагюрище,Пазарджишка област ,чрез адв.П. против
ответника „КА ЛОГИСТИК“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Пещера,ул.„Д. Горов“ №16, с управител - К. Г. С. твърди,
че по силата на Трудов договор № 26/15.06.2018 година заемал в ответното
дружество длъжността „шофьор на товарен автомобил/международни
превози/над 12 тона“. Договорът бил безсрочен, при пълно 8- часово работно
време и с място на работа: гр.Пещера, ул.„Д. Горов“ №16. Твърди се, че на
28.11.2019 г. К. се връщал от Италия към България, след извършен курс до
град Флоренция. В този ден той управлявал тежкотоварен автомобил
собственост на ответното дружество, а именно: Влекач марка „ДАФ“, модел
„X 105“, жълт на цвят с рег.№РА 9300 (ищецът не си спомнял последните две
букви от регистрационния му номер).Влекачът бил съчленен с полуремарке.
Преди обяд К. вече бил преминал границата между Република Италия и
Република Словения и пътувал в посока - Република България. На пътя между
населените места Сезана и Връхника, при движение на камиона водачът чул
1
силен шум като гръм от задната част на ПС. Помислил, че е спукал гума и
отбил в аварийната лента за движение. При опит да завърти ключа на
стартера, така че да изгаси двигателя, установил, че това не може да се случи.
Стрелките на таблото започнали да се движат неконтролируемо напред-назад.
Кабината на влекача започнала да се тресе, а в нея - да навлиза дим. Тогава в
нея избухнал и огън, който засегнал корема, двете предмишници и части от
лицето на К.. Той силно се изплашил и излязъл от кабината като се отдалечил
към пътната мантинела. В този момент камион с хърватска регистрация,
движещ се по същия път, спрял и водачът му предоставил на ищеца
пожарогасител, с който да се опита да потуши възникналия пожар. К. взел
пожарогасителя и тръгнал към камиона, но в този момент се чул втори гръм
от камиона, в следствие на което пожарът се засилил, а потушаването му
станало невъзможно. На място пристигнала полицейска кола и полицейските
служители разпоредили всички да се отдалечат от горящия камион.
Пристигнал и екип от пожарната, който се заел с потушаването на
пожара.Водачът на хърватския камион услужил с мобилния си телефон на К.,
който набрал свой колега, за да съобщи за случилото се, но той не му вдигнал
телефона. В интернет ищецът открил телефон на „КА ЛОГИСТИК“ ЕООД и
позвънил, но се оказало, че се е свързал с лице от счетоводството на фирмата,
а не с управителя или друго отговорно лице. Съобщил накратко какво се е
случило и предоставил телефонния номер на намиращия се в близост
полицейски служител с молба лице от ръководството на фирмата да се
свърже с него в последствие и по този начин да разбере къде е отведен К..
След това дошла линейка, която го откарала в болница, и там на К. била
оказана медицинска помощ.
На следващия ден синът на управителя К. С., а именно К. С., който в
„КА ЛОГИСТИК“ ЕООД всички знаели като фактическия собственик на
дружеството, открил ищеца в болницата и го приканил да си тръгват, за да го
откара в България с автомобила си. К. се съгласил, но първо се обадил по
телефон на майка си, на която разказал за случилото се.
Когато напуснали болницата, обаче, вместо да поемат към България, К.
С. настоял първо да открият камиона и да разберат какво се е случило с него.
Това наложило двамата да останат още един ден в Словения. Камионът бил
открит в гр.Връхника, напълно унищожен от пожара.
2
На 31.11.2019 г. С. и К. потеглили към Република България и на
01.12.2019 г. пристигнали. По пътя ищецът усещал силни болки, а от
обгарянията му започнал да тече секрет, което силно го обезпокоило. Казал на
С., че има нужда от медицинска помощ. Когато пристигнали, обаче, вместо да
го отведе в болница, С. откарал К. до автомобила му, и му казал като не се
чувства добре да ходи в Бърза Помощ.К. веднага посетил спешното отделение
при „МБАЛ Пазарджик“АД,но там преглеждащия го лекар изразил
становище, че състоянието му е тежко и следва да постъпи за лечение в
отделение по изгаряния, като го насочил към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр.
Пловдив.Ищецът се обадил на племенника си, за да го откара в Пловдив и
още същата вечер бил настанен в клиниката по пластично-възстановителна и
естетична хирургия при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД гр.Пловдив, където престоял от
01.12.2019г. до 06.12.2019г. Била му поставена диагноза „Изгаряне на лицето,
абдоминална област и двете предмишници 9% grIIAB“. На 04.12.2019 г. била
проведена операция, при която се извършили: „ексцизионно почистване
(дебридмен) на рана, инфекция или изгаряне; Сваляне на превръзките при
лежащо тръбно положение; Стерилно ограждане; Трикратно почистване с
антисептици“. Извършил се дебридман, при който раневите площи се
обтрили с памучни марли с антисептици, отстранявайки девитализирани
епидермални повлекла, налепи и крусти. Превръзка с лист нанокристално
сребро. Бил лекуван медикаментозно с Аналгин и Перфалган.
След датата на инцидента ищецът К. бил във временна
неработоспособност за период от 50 дни от 01.12.2019 г. до 15.01.2020 г. (На
20.01.2020 г. трудовият договор с К. бил прекратен на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ.) В по-голямата част от това време, по лекарска препоръка, ищецът
трябвало да стои неподвижно, легнал по гръб и с ръце над главата си, за да
зарастват раните от изгарянията по-бързо и без съпътстващи ги инфекции.
Било му предписано и лечение с дефламол, което той стриктно спазвал.
Освен в деня на инцидента, в който болката от изгарянията била най-
силна, К. изпитвал болка и в целия посочен период на неработоспособност,
продължил 50 дни. Към настоящия момент същият вече не усещал болка, но
имал белези от изгарянията, които загрозяват тялото му и му напомнят
постоянно за претърпения инцидент. Същият бил оставил и трайни
психически травми в съзнанието на ищеца, който дълго време сънувал
3
кошмари, изпитвал притеснение от огън и постоянно се страхувал да не
възникне пожар.
В периода на неработоспособност, ищецът бил принуден да търпи и
ограничения в нормалното си придвижване, тъй като лечението му изисквало
да стои в специфична статична поза, а освен това при движение изпитвал
болки. В този период същият трудно обслужвал нуждите си и за него се
грижела жената, с която живеел на семейни начала, както и близки и роднини.
Ищецът с нищо не бил предизвикал и допринесъл за настъпване на
увреждането.
Моли да се постанови решение, с което се осъди ответника да заплати
на ищеца М. К. сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (изразяващи се болки, страдания, затруднения и
неудобства в процеса на лечение и възстановяване, ограничения в нормалния
и обичаен начин на живот на пострадалия, които е бил принуден да понесе,
загрозяване на тялото от останалите му белези и претърпян стрес от пожара и
психически травми останали му след инцидента), претърпени от К. във връзка
със станалото на 28.11.2019 г. увреждане на здравето му, ведно със законната
лихва от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска, като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството ,че
между страните по делото е съществувал валиден трудов договор като
ищецът е заемал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил. Не се
оспорва и обстоятелството ,че на посочената дата в исковата молба след като
се връща от Италия към България управлявайки композиция включваща
влекач ,съчленен с полуремарке по време на движението е възникнал пожар
на МПС,при който напълно е изгорял влекача и частично ремаркето с част
от товара.Изгорели са всички лични вещи и документи на шофьора
управлявал МПС ,като К.,който безспорно е водач на МПС е откаран в
болнично заведение където му е било оказана медицинска помощ,като преди
това същият е уведомил ,счетоводителката на ответната фирма.Направено е
възражение за погасяване на иска по давност. Сочат ,че инцидентът е станал
изцяло по вина на ищеца и неговите действия и бездействия,тъй като
вероятната причина за пожара била оставената от водача газова бутилка в
4
кабината.Моли искът да бъде отхвърлен. Излага подробни аргументи.
Претендира присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
В срока за отговор на исковата молба ответникът при условията на
чл.219 от ГПК е направил искане за привличане на трето лице помагач на
страната на ответника ,а именно „ЗК“ЛЕВ ИНС „ АД гр. София ,като с
определение № 20 от 12.01.2023 година съдът е допуснал привличане на
трето лице помагач на страната на ответника.
Въз основа на събраните по делото доказателства ,преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от
ГПК ,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : трудов договор № 26
от 15.06.2018 година; заповед № 19 от 20.01.2020 година;официално известие
за пожар на товарен автомобил изпратено от Полицейско управление Копер
към МВР на Република Словения (ведно с превод на български език);копие
на трудова книжка;Застрахователна полица BG22/11900164633412.06.2019
година по застраховка ГО;копие на лична карта № ********* се установява
,че на 15.06.2018 година между „Ка Логист“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.Пещера , представлявано от К. Г. С. и М. Д. К. е възникнало
трудово правоотношение ,по силата на което К. е заел длъжността „шофьор
на товарен автомобил/международни превози/ над 12 тона , с място на работа
: гр.Пещера,ул.“Д.Горов“ № 16; на пълно работно време от 8.00часа и при
договорено трудово възнаграждение в размер на 510 лева, с начисляване на
допълнително възнаграждение от 0,6% за придобит трудов и професионален
стаж за всяка година като със заповед №19 от 20.01.2020 година трудовото
правоотношение на страните е прекратено на основание чл.325,ал.1,т.1 от
КТ,считано от 20.02.2020 година,което обстоятелство е отразено и в трудова
книжка на ищеца.Установява се още ,че на 03.12.2019 година ПУ –Копер
към МВР на Република Словения е издало официално известие за пожар на
товарен автомобил ,в което полицейски служител към посоченото
управление е удостоверило,че на 28.11.2019 година в 9:45 часа патрул на
полиция Копер е бил изпратен на магистрала А1,отсечка 657 на
км.2500(Габърк-Сеножече) по данни за горящ товарен автомобил.На място
полицейският патрул е установил ,че водачът на товарния автомобил и на
5
ремаркето е М. К. ,който е български гражданин ,роден и живущ в
РБ,притежаващ валидно свидетелство за управление на МПС №
*********,издадено на 09.05.2016 година и притежаващ категория С и
Е.Същият е участвал в произшествието като водач на състав от превозни
средства състоящ се от влекач, марка ДАФ с рег.№ РА 9300 ВР с българска
регистрация и ремарке SCHMITZ с рег.№ РА8501ЕЕ с българска
регистрация.Вадачът е управлявал от посока разклона Габърк към
Сеножече.По време на движението към върха на склона Чебуловица в
посока Сенажече е забелязал ,че е започнал да пуши силно ,като е започнало
да гори и кабината на влекача.Спрял състава от превозни средства в лентата
за бавно движещи се превозни средства като в момента на спиране кабината
на влекача е била обхваната от пожар и затова е започнал да гаси ,но
неуспешно.Цялата кабина и предната част на ремаркето са обхванати от
пожар като водачът К. получава лека телесна повреда –изгаряния.На място
полицейските служители са му оказали първа помощ до пристигането на
спасителите от спешна помощ,които са откарали лицето до Обща болница-
Изола.След пристигане на полицейските служители на място в 9:58 чеса
магистралата е била напълно затворена за движение в посока Любляна до
10:28 часа ,когато е била освободена лявата пътна лента .На мястото на
пожара са пристигнали пожарникари от Института за борба с пожарите и
спасителна служба.В пожара напълно е изгоряла кабината на влекач с рег.№
РА 9300ВР с всички документи и предмети вътре както и предната част на
ремаркето и един чувал с калций.Материалните щети причинени от пожара
са определени на около 15 000 евро.Установява се още ,че съгласно
застрахователна полица BG22/11900164633412.06.2019 година по
застраховка ГО към 28.11.2019 година за МПС влекач с рег.№ РА 9300 ВР
е имало валидна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите към Застрахователна компания „Лев Инс“ като е имало и
допълнителна застраховка ГО -застрахователна полица BG23119001646653
за полуремарке с рег.№ РА 8501ЕЕ към ЗАД „ОЗК-Застраховане „АД като и
двете превозни средства са собственост на „Ка Логистика „ЕООД
гр.Пещера.
Като писмени доказателства по делото са приети епикриза и болнични
листове ,от които се установява ,че ищецът е постъпил за лечение в
клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия към УМБАЛ
6
„Свети Г.“ гр.Пловдив на 01.12.2019 година и изписан на 06.12.2019 година с
локален статус: свежо пламъково,множествено изгаряне на части от
лицето,двете предмишници и предна коремна стена от ІІ АБ степен -9%
като по време на болничния престой не са настъпили усложнения,а за
периода от 01.12.2019 година до 04.01.2020 година лицето М. К. е бил във
временна неработоспособност като пет дни в болничен престой и 30 дни в
домашен –амбулаторен режим.Впослествие домашния-амбулаторен режим е
продължен с 15дни до 19.01.2020 година.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно –медицинска експертиза изготвена от вещото лице д-р П. ,което в
заключението си сочи ,че на 28.11.2019 г. ищецът е претърпял инцидент -
пламъково изгаряне.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА НЕКОНТРОЛИРУЕМ ОГЪН (ПОЖАР) ИЗВЪН
СТРАДА ИЛИ СЪОРЪЖЕНИЕ МКБ-10 Х01 ТЕРМИЧНИ ИЗГАРЯНИЯ НЕ
ПОВЕЧЕ ОТ ВТОРА СТЕПЕН, НА НЯКОЛКО ОБЛАСТИ ОТ ТЯЛОТО
(ЛИЦЕ, ДВЕТЕ ПРЕДМИШНИЦИ, ДОЛНА ПОЛОВИНА НА КОРЕМА) С
ОБЩА ПЛОЩ9% МКБ-Ю Т29
Термичните изгаряния се причиняват от контакт на тялото с агенти с висока
температура, като например гореща течност, огън, горещ предмет или пара. Според
дълбочината, която е засегната от увреждането, изгарянето се категоризира на:
ПЪРВА СТЕПЕН, което се характеризира с увреждане на най-горния епидермален
слой и се проявява като еритем(зачервяване), заздравяването става спонтанно за няколко
дни, без образуване на белег. ВТОРА СТЕПЕН ТИП X, засяга целия епидермис и е
изключително болезнено. Везикулация(обпазуване на мехури), причинена от изпускането на
плазма от увредените капиляри, настъпва след забавяне от 12 до 24 часа след изгарянето.
Тъй като в папиларните конуси и в интактните кожни придатъци все още има достатъчно
витални клетки за бърза реепитализация, като цяло настъпва спонтанно заздравяване без
образуване на белег в рамките на около 14 дни. От голямо значение е стерилната обработка
на раната чрез дезинфекция и покриване с подходящи превръзки (напр. мазеви превръзки,
като Atrauman Ад, или превръзки с охлаждащ хидрогел, като Hydrosorb).
ВТОРА СТЕПЕН ТИП "В" епидермисът, дермата, в почти цялата си дълбочина и
до голяма степен кожните придатъци са разрушени. В такива случаи спонтанното
заздравяване отнема няколко седмици и често оставя хипертрофичен белег. Като цяло,
раните от втора степен тип b по клинични проявления наподобяват изгаряния трета степен,
така че лечението чрез отстраняване на некрозата и последващо покриване на дефекта е
подобно на това при рани от трета степен.
ТРЕТА СТЕПЕН епидермисът, дермата - а често и части от подкожната тъкан - са
необратимо унищожени (изгаряне на кожата в пълна дълбочина). Спонтанно заздравяване с
7
леко разширяване на ръбовете на раната, е възможно единствено с цикатрициална тъкан.
Иначе, коагулационната некроза на кожата, причинява масивни контрактури. Лечението на
подобни рани от изгаряния е изцяло хирургично.
ПОЛУЧЕНИТЕ ИЗГАРЯНИЯ ОТ М. Д. К. С ОБЩА ПЛОЩ 9% СА
ПОЛУЧЕНИ В РЕЗУЛТАТ НА ПЛАМЪКОВО ИЗГАРЯНЕ-КОНТАКТНА
ТЯЛОТО С ОГЪН
ПО СВОЯТА ХАРАКТЕРИСТИКА (...свежо, планъково,
множествено изгаряне на части от лицето, двете преднишиици и предна
норемна стена...) ПРОВЕДЕНОТО ХИРУРГИЧНО ЛЕЧЕНИЕ (...енсцизионно
почистване (дебридмеи) на рана... раневите площи се обтриха с памучни
марли с антисептици, отстранявайни девитализирани епидерналпи повленла,
налепи и нрусти, превръзна с лист нанонристално сребро)
НА ПОСТРАДАЛИЯ М. К. Е ПРОВЕДЕНО
СТАЦИОНАРНО(болиичио) И ДОМАШНО ЛЕЧЕНИЕ В СТАЦИОНАРНИ
УСЛОВИЯ (5 дни) Е ПРОВЕДЕНО : ЕКСЦИЗИ0НН0 ПОЧИСТВАНЕ
(дебриднеи) НА РАНИТЕ ОТСТРАНЯВАЙКИ ДЕВИТАЛИЗИРАНИ
ЕПИДЕРМАЛПИ ПОВЛЕКЛА, НАЛЕПИ И КРУСТИ, ПОЧИСТВАНЕ С
АНТИСЕПТИЦИ И ПРЕВРЪЗКА С НАНОКРИСТАЛНО СРЕБРО. В
ДОМАШНИ УСЛОВИЯ (25-30дни) Е ПРОВЕЖДАНО ЛЕЧЕНИЕ - МАЗЕВО
ТРЕТИРАНЕ НА ПОРАЗЕНИТЕ УЧАСТЪЦИ ОТ КОЖАТА С ДЕФЛАМОЛ.
ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД СА ПРИЕМАНИ ОБЕЗБОЛЯВАЩИ
МЕДИКАМЕНТИ (аналгин, перфалган)
ПОЛУЧЕНИТЕ УВРЕЖДАНИЯ СА В ОБЛАСТТА НА ЛИЦЕТО,
ДВЕТЕ ПРЕДМИШНИЦИ И ДОЛНАТА ЧАСТНА КОРЕМА. ТОВА
ПРАКТИЧЕСКИ НЕ ОГРАНИЧАВА ПОСТРАДАЛИЯ ДА СЕ ПРИДВИЖВА
СВОБОДНО В ПРОСТРАНСТВОТО. К. Е ИМАЛ ОГРАНИЧЕНИЯ НА
ПОЛОЖЕНИЕТО НА ТЯЛОТО В ЛЕГЛОТО. БИЛО Е НЕОБХОДИМО ДА
ЛЕЖИ САМОНА ГРЪБ В РАМКИТЕ НА 25-30ДНИ.
Едно от най-сериозните и трайни преживявания по време на лечението след изгаряне е
болката. При изгаряне тя се определя от множество фактори - локализация и дълбочина на
поражението и вида на термичния агент, етап на лечение, естество на прилаганите локални
процедури и начина на извършването им, а също така и от индивидуалните особености на
пациента - възраст, пол, раса, както и редица психологични фактори - като чувствителност и
толерантност спрямо болковото изживяване, продължителен престой в болница,
предхождащи травми и депресивни състояния. Основните механизми на възникване и
предаване болката при изгаряне са:
- болкови рецептори в кожата (ноцицептори);
- опиоидна система;
- повишена бопкова чувствителност (хипералгезия);
- и не на последно място, обособяващата се роля на ензима циклооксигеназа 2(С0Х 2) и
8
инхибиране на действието й.
Характеристиката на болката след изгаряне в зависимост от локалните поражения
е както следва:
- при пациенти с повърхностно изгаряне от I и II-A степен болката варира от слаба до умерена и
може
да стане непоносима ако са засегнати повече от 30% от телесната повърхност; •S
при изгаряне от ІІ-ра степен болката много силна, тъй като епидермисът и дермата са
засегнати и
нервните окончания са оголени; S при изгаряне III—та степен, всички слоеве на
кожата, както и нервните окончания са изгорели, болката е слаба, но пациентите са с
повишена степен на възбуда.
М. К. Е ПОЛУЧИЛ ПЛАШОВО ИЗГАРЯНЕ НА ЛИЦЕТО, ДВЕТЕ
ПРЕДМИШНИЦИ И ДОЛНАТА ПОЛОВИНА НА КОРЕМА ОТ/-//А, Б
СТЕПЕН ПРЕДВИД НА ТОВА, ЧЕ ЕПИДЕРМИСЪТ И ДЕРМАТА СА
ЗАСЕГНАТИ И НЕРВНИТЕ ОКОНЧАНИЯ СА ОГОЛЕНИ БОЛКАТА Е
БИЛА МНОГО СИЛНА В ПЪРВИТЕ 15-20 ДНИ ОТ ВЪСТАНОВИТЕЛНИЯ
ПЕРИОД В ПОСЛЕДСТВИЕ ИНТЕНЗИТЕТА И Е НАМАЛЯЛ, КАТО В
КРАЯ НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯ ПЕРИОД БОЛКА НЕ Е ИМАЛО.
НАЛИЦЕ Е ПЪЛНО ФУНКЦИОНАЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА
ПОРАЗЕНИТЕ УЧАСТЪЦИ ОТ КОЖАТА. ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИЯ
ПЕРИОД СЪВПАДА С ПЕРИОДА НА ВРЕМЕННАТА
НЕТРУДОСПОСОБНОСТ СЪГЛАСНО ИЗДАДЕНИТЕ БОЛНИЧНИ
ЛИСТОВЕ.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице сочи ,че
процедурата „ексцизионно почистване“ означава премахване на умъртвената
повърхностна част на кожата - ,т.е тези тъкани, които са били изгорели и това
е ексцизионното почистване. Това е описано в оперативния протокол,като се
извършвало с марли и тампони –премахвал се епидермисът, който е увреден
по време на самото изгаряне и остават долните слоеве на кожата. При
изгарянето се образуват мехури и те трябва да бъдат отстранени. Това именно
е оперативната процедура. Касае се за мъртви тъкани, които трябва да бъдат
премахнати, за да се продължи периода на новата епителизация
(възстановяване на увредения участък) ,а самата процедура се извършва с
анестезия ,т.е обработка се извършва под анестезия. По време на
обработката пациенътт няма болка, защото е в анестезия, но като излезе от
анестезия има болка, тъй като се разрушават нервните окончания в кожата, те
се оголват на база на изгарянето, което има. Интензитетът на болката е най-
силен в първите 15-20 дни и намалява постепенно след това. Самата
9
анестезия е венозна , краткотрайна. Констатирал е по писмените данни
изгаряне на долната част на корема и няма как болния да лежи върху корема
си. Имал е изгаряне и на лицето – при лежане на корем, не може да има
контакт на изгорените повърхности с леглото, защото това би му създало
допълнителен дискомфорт, затова е трябвало да лежи на гръб, с оглед лежане
на участъци от тялото, които не са засегнати от изгаряне. В случая за
пациента няма противопоказания да се движи, тъй като изгарянията не са
засягали крайниците, за да не може да стъпва. Няма ограничения в това да се
движи, но лежането е било предимно на гръб. При ситуации, в които има
изгаряния на гръб, седалище – отделенията разполагат със специални легла,
при които пациентите лежат в легла с въздух, за да се намали натиска на
тялото. Когато лежи, това нарушава допълнително кръвоснабдяването в тези
участъци, плюс изгарянето и това е доста сложно, затова тези пациенти са в
специални легла, в които се подава въздух, който да стимулира намаляването
на секрета,но случят не е такъв. Според дълбочината на изгарянето, при I-ва
степен може да се третира с намазване, но при II-ра степен се поставят
превръзки в началото и в течение на времето се махат, и остава третиране с
мехлем. Просто се маже обилно с крем и стои открито. На лицето се
третират участъците открито. Никакво мокрене, къпане, поне докато не
завърши процедурата на епителизация и това зависи колко е дълбоко
изгарянето. В структурите по изгаряния се извършва къпане, по специален
начин за по-дълбоките и по-обширни изгаряния. В домашни условия се
препоръчва да се избягва. В документите на пациента не е констатирал
назначени обезболяващи, но предполага, че е казано да взима Аналгин,
Парацетамол, от този тип, при болка, тъй като е имало болка и след
изписването. По медицинските документи са изписани само мазилки и
превръзки с Дефламол. Описал е различните степени на изгаряния катов
контретния случай се касае за II-ра - А степен. Наименованието на самата
клинична пътека е II - А,Б, затова така е описано в епикризата. Тя излизала
автоматично в системата ,но гледайки това, което е като поражения-описани в
доументацията, начин и ход на оздравителния процес е определил II-А
степен. II-Б степен е по-тежка и пациенът нямало да се възстанови в такъв
период от време. При II-Б степен и III-та степен имало белези, които в случая
не са налице.
Заключението е прието в сзи не е оспорено от страните.
10
По делото са разпитани като свидетели С. В.А К.А, В. П. Н. ,Д. Д. К.,К.
А. С.,М. Т. Ч.-Я. ,Н. И. Ш. .
СВ. К.А-майка на ищеца в показанията си сочи ,че на 28.11.2019
г. в Словения синът й претърпял инцидент. Един следобед колегата му й
звъннал по телефона и й казал: „Лельо Т., М. претърпя катастрофа, запалил
се е камионът и трябва да отключиш апартамента му, за да вземем дрехи, че
шефа му ще ходи при него в болницата“. При тази информация свидетелката
се стреснала. Осигурила дрехи,които занесли на г-н С. и само попитала как
е, всичко наред ли е? На което той и казал: „Нищо му няма, добре е“.
Свидетелката не знае кога са тръгнали от мястото където се намирал синт й
,но разбрала ,че господин С. го е оставил там, където се паркират камионите в
България, в гр. Пазарджик,през нощта.По раказ на сина й той отишъл и го е
взел, спали са в хотел, а на сутринта са тръгнали за България. Прибра ли се
много късно, защото синът й бил оставен точно до колата му, без да се
положат повече грижи за него. Той сам отишъл в Бърза Помощ - Пазарджик
,където му казали, че не е за тях,и трябва да замине в Пловдив в клиниката по
изгаряния, че не е с малко изгаряния. Повреме на инцинетна имало пожар и
всичко му изгоряло в камиона, книжка и документи.Прибрал се в дома им 12
и нещо прз нощта.Когато му отворила видът му бил плашеш за една
майка-Лицето му било обезобразено там, където било изгорял, ръцете му
също били с изгаряния, отпред по гърдите и корема също имал изгаряния.
Освен това държал ръцете си на разстояние от тялото, тъй като не можел да
ги доближи.Свидетелката се обадила на внук си, да дойде веднага ,тъй като
синът й не можел да шофира и да го откара до болницата в Пловдив.Внук й
имал шофьорска книжка и откарал вуйчо си в Пловдив, в болницата „Св. Г.“
в клиниката по изгаряния, за да го приемат. Само двамата отишли като
момчето изчакало докато приемат вуйчо му в болницата. После то разказало
на свидетелка,че чула как вуйчо му е викал от болки. Синът й бил приет в
болницата и останал за лечение 1 седмица. През това време със съпругата му
ходили на свиждане. Като отишли, видяли състоянието му – бил на легло, гол
до кръста, за да му дишат изгарянията и да заздравеят. Престоял в болницата
една седмица.Поради силната уплаха на сина й се принудила да посети едно
момиче в Левски ,за да лее куршум на сина й ,след което го хвърлили в
течаща вода ,за да отмине страха му.На другата година му правили курбан за
здраве.Спомня си ,че синът й имал много болки. Мажели го с мехлеми,за
11
което помагала на жена му. Не можел да облече дрехи ,като лекарят има казал
да стои така, за да му завяхват раните, че е по-добре да са открити. Постилали
му чаршаф и отгоре се завивал до кръста, за да се проветряват раните. Близо
2 месеца било домашното му лечение, като грижи за него полагала жена му
.За инцидентът синът й разказвал , че както е карал, нещо е взело да шуми и е
помислил, че се е спукала гума. Отбил веднага и в този момент, като е
отворил вратата, е избухнал огън по него и е нямало как да слезе. Само си е
вдигнал ръцете и е паднал, за да може да избяга от огъня. Ако не се била
отворила вратата, щял да изгори вътре. Обяснил, че е отишъл в другото
платно и добре, че е нямало коли. Ако е имало коли, някой щял да го блъсне.
Казал, че някакво момче му е помогнало. Слязъл бос, а чехли му е донесъл
някой , гол.Завили го с едно одяло.Това момче даже му дало пожарогасител
да гаси пожара. Синът й казал, че е искал да влезе да гаси, но не можел, че
дори полицаите са го дърпали, че ще изгори. Много се притеснил.
СВ. Н. в показанията си сочи ,че познава ищеца М. К.о тъй като
с него съжителстват на семейни начала от 5 години. Знае за случилия се
инцидент с него. На 28.11.2019 г. майка му й се обадила, че са го приели в
болница в Словения ,при която информация свидетелката се
притеснила.Разбрала ,че камионът му се е запалил и, че шефът му отишъл да
го прибира от болницата. Тук в Спешното Отделение в Пазарджик не искали
да го приемат,при което племенникът на М. отишъл да го вземе с колата и го
откаръл в Пловдив в болница за изгаряния. След това свидетелката и
майката на М. му ходили на свиждане в болницата. Когато го видяли в
болницата М. бил целият обинтован на корема отдолу и на ръцете. Имал и
белези на лицето. Останал за лечение в боницата 1 седмица , изписали го от
болницата, и го докарали в дома им. Докторът му бил дал мехлем за
изгарянията,като свидетелката извършвала тези грижи –намазване по
съответните участъци. Специален мехлем бил предписан от доктора.В дома
им свидетелката се грижила за М., защото той не можел сам да се облича,
намазва с мехлемите да се храни и да се грижи за личната хигиена.Според
свидетелката М. изпитвал много болки. Като го мажела, свидетелката
усещала как го боли по корема, по ръцете. Освен това М. се бил стреснал от
случая ,поради което му лели куршум.Имал белези от изгарянията на корема
12
,по ръцета малко.За неговите пътувания свидетелката приготвяла храната
,която М. съхранявал в хладилна чанта.Отсъствал по 1 седмица обичайно.
СВ. К. –племенник на ищеца в показанията си сочи,че вуйчо му
пострадал при инцидент в чужбина. Това се случило през 2019 г. в края на м.
ноември, като му се запалил камиона в движение,при което той пострадал.
Свидетелят разбрал за случаая тъй като са роднини,но забравил в коя държава
се случило.Взели го в болница там, с множество изгаряния. След това шефът
му отишъл да го забере от там. Докарал го е в България. На 01.12.2019 г.
вечерта свидетелят бил навън и баба му звъннала , че са го докарали в дома й
и че е доста зле. Свидетелят се прибрал и видял, че наистина е много зле. Бил
обгорен по лицето, по ръцете, по корема, цялата предна част на тялото му,
включително и лицето. Наложило се да го закара до Пловдив, защото
свидетелят имал шофьорска книжка. Трнспортирал го до болницата „Св. Г.“
около полунощ на 1-ви срещу 2-ри декември. Приели го, в болницата. Докато
изчаквал в чакалнята отвън, на вучо му махали превръзките,защото той бил с
превръзки от държавата, в която се е случило това и при свалянто им вуйчо
му викал от болка. След 30 мин. изляла докторката и казала, че трябва да се
приеме в болницата „Св. Г.“. След това му ходили на свиждане, може би 2-3
пъти ,като след 1 седмица го изписали. Продължило обаче домашно лечение
с предписани медикаменти от лекар. Вуйчо му се оплаквал от болки. Това
негово лечение продължило около 50 дни, докато зарасне всичко. Стоял си
само вкъщи. Били му казали да няма много движение и да няма дрехи, за да
стоят открити раните. През цялото време, докато бил в болничен, докато
зараснат раните, е бил в затруднение да извършва всякакви дейности. За него
се грижила неговата приятелка - Ваня.,която пазарувала готвела. За
инцидента обяснил,че докато е шофирал, е видял пушек в страничното
огледало и е помислил, че е спукал гума. Незабавно е спрял, обаче при
отварянето на вратата в опит да излезе, отдолу е тръгнал пламък и го е
изгорил. Според свидетеля ищецът работи като шофьор на камион и пътува в
чужбина,но не знае кога е започнал работа след болничните. Когато пътува
по курс отсъства по седмица, 10 дни,но свидетелят не знае как се храни
докато пътува.
СВ. С. в показанията си сочи ,че работи в „Ка Логистик“ като
13
ръководител „Транспортна дейност“ и знае за за инцидента, случил се с М.
К. в Словения. На 28.11.2019 г. се обадил служител на счетоводната кантора в
Пазарджик, която обслужвала дружеството им и им казал, че имат инцидент
с камион в Словения, че е изгорял камиона с шофьор М. К.. Служителят от
счетоводната кантора обяснил, че са взели телефонния номер от указателя от
интернет,тъй като дружеството –работодател няма стационарен телефон в
офиса. След това, още същия ден, свидетелят подготвил каквото имало за
пътуване и тръгнал към мястото на инцидента. Пристигнал на 29-ти сутринта
в болницата. Оттам му отказали да му дадат достъп до М. и искали документ
от Здравната Каса от България,като при инцидента на шофьора М. К. били
изгоряли всички документи .Свидетелят се свързал със съпругата си и тя
извадила копие от Здравната Каса в Пазарджик и на база на това копие на
свидетеля му осигрили свиждане с М. в определен час. Бил по-късен час, след
обяд. Изчакал в болницата и след това го пуснали да се срещне с М., който
му разказал цялата ситуация,а именно ,че движейки се с камиона, правил
пауза в Италия, тръгнал е към България и карайки на територията на
Словения, чул звук и помислил, че е спукал гума. Противно на всичко , което
е редно да се направи от един водач на тежкотоварен автомобил, той
продължил да кара, тъй като е знаел, че има наблизо паркинг на 7-10 км.
карал и след това друг шофьор му сигнализирал, че трябва да спре. Като
спрял в аварийната лента и слязъл от камиона, видял пламъци. Марин имал
завършен курс по АДР – превоз на опасни товари, за който се минава изпит,
държи се тест и на него има изрично точки, които са начин за боравене при
пожар - гасене с пожарогасител,в процесния инцидент според свидетеля
водачът не е направил опит да загаси камиона. Сетил се е според свидетеля,
че са му телефона и документите в камиона и е влязъл да си ги търси. После
самият водамч обяснил на свидетеля и къде са посочените вещи. М. казал още
на свидетеля, че газовата бутилка му е била в камиона, което е абсолютно
забранено. Най-вероятно според свидетеля от огъня се е възпламенила и
газовата бутилка. Свидетелят правил забележка на М. ,че в камиона има
преобразувател на ток от 12 на 220 волта, а това е забранено. В запалката се
включвали тези преобразуватели на ток. Освен това шофьорите си слагали
печки, телевизори и други неща. Слагали нагреватели и т.н.,като свидетелят
говори за печки извън печката,с която е оборудван самият камиона. Слага ли
още машинки за подстригване, телевизори, кафе машини и пр. И може би от
14
използването на такива неща се е претоварила ел. мрежата по камиона, дало е
най-вероятно на късо. Свидетелят разговарял впоследсвие със сервизите за
причините довели до такова запалване, и отговорите били, че това е от
претоварване на самата ел. мрежа. Там бушоните не са направени да
издържат на такъв тип натоварване и вероятно се получава късо съединение.
Свидетелят всеки път правил забележка за това нещо,че ако носят газови
бутилки, те стоят в сандък на ремаркето. Недопустимо е газовата бутилка да е
вътре в камиона и да се пали огън в камиона, било то и кафе да се направи,но
това се правило постоянно. Свидетелят не знае дали това обстоателство къде
следва да се съхранява газовата бутилка се контролира от Полицията. За
инцидента при срещата с М. го попитал как е, на което той отговорил , че е
добре и че иска да си тръгва със свидетеля. Семерджиев му казал ,че не
може да поема отговорност и извикал доктор като М. обяснил ,че е добре и се
подписал на документи ,че иска да бъде изписан. За престоя в болницата не
заплащали .Тъй катато М. нямал никакви документи от Външно
Министрество получили насоки какво да направят. Отишли късно вечерта в
Консулството, човекът направил снимки и издал временен документ –
пасаван на М.,за което платил свидетелят. На този документ М. нямал
видими изгаряния. По лицето му свидетелят не е видял изгаряния. Имал по
корема бинт и лепенки. Пренощували в хотел,като на следващия ден тръгнали
да пътуват за България. М. бил във видимо добро настроение и здравословно
състояние. Оттам отишли до сервиза, където бил транспортиран
камионът,защото М. настоявал да отидат да видят дали няма да намерят
документите вътре. Не открили нищо, защото бил опожарен целият камион.
След това се прибрали в България,но на същия ден вечерта му предложил да
го закара до болницата, но М. отказал и казал , че иска да се прибере вкъщи и
да се изкъпе,и да отиде сутринта на преглед. Представил болничен лист,
който е приложен и това е. Пътят от Словения до Пазарджик е около 10-ина
часа. По време на пътуването си комуникирали. М. се държал както
обикновено, без индикации за болки. В болницата в Словения М. бил с
медицинска манта и нищо не се виждало като след това бил с чисти дрехи
,които свидетелят му носел. Управителят на ответното дружество К. С. е
майка на свидетеля. Свидетелят зяви още ,че М. не му е казвал ,че е правил
опит да гаси камиона ,че се е снабдил с пожарогасител. Имало 3
пожарогасителя в камиона - един на седалката, на гърба на влекача има ,както
15
и на лицето на ремаркето. Те са отвън и са удобни за ползване, дори този
вътре.
СВ. Ч. - Я. в показанията си сочи,че познава лицето М. К. тъй
като работи в ответното дружество и през 2019 година са били колеги .
Известно й е, че на 28.11.2019 година с М. се случил инцидент.Свидетелката
даемала длъжност спедитор и в нормално протичащ курс, като К. се връщал
от Италия , в Словения се случил инцидент - запалва се камиона му. В
настъпилата суматоха Полицията се свързала със счетоводната им кантора,
която уведомила собственика,а той зъвннал на свидетелката да провери
проследяващото устройства, с което могат да наблюдават автомобилите
GPS.Свидетелката погледнала проследяващото устройство на камиона на К.
,но то още светело в зелено, и отчитало работа на автомобила. После стана
ясно, че камионът се е запалил. Свидетелката лично не е говорила с М. и не
го виждала от деня на заминаването му за Италия. Имало коментари от
техни общи колеги,които казали , че М. чува шум в кабината, но не разбира
какво става и насреща идващи автомобили му дават сигнал, че не е наред
нещо. Той спира, вижда влекача в пламъци, но не предприема действия по
някакъв начин да ги потуши. Незнайно защо,според свидетелката един път
слязъл от камиона и се върнал отново в кабината. Тези действия й ги
обяснявали колеги шофьори –от фирмата , които говорили с него. М. слиза,
вижда горящия влекач, но не предприел действия да го изгаси, а трябвало да
предприеме такива. М. имал и специално удостоверение за превоз на АДР –
това са опасни товари ,като камионите имат специфично оборудване.
Разполага с 3 пожарогасителя – един в кабината и 2 отвън. Ако М. вижда
този пожар, трябва да предприеме действия да го спре, с цел да опази
собствеността, да остане колкото е възможно невредима, за да се опази
стоката. Водачът е отговорен за превозваната стока. Той не е предприел
такива действия. Свидетелката не може да кажа дали е изпаднал в паника и
страх,но не е обяснил защо е слязъл и пак се е качил,като за нея той е търсил
документи. Предполага, че в момента, в който слиза, не знае какво става, и
слизайки вижда какво става и иска да спаси част от собствените си
документи, пари, телефон. Колегите, от които е чула това какви действия е
извършил водача са : Ц. М., Й. К. и И. Г.. Някои от тях са им вече бивши
колеги ,а други работят още. Това свидетелката чула след като колегите й
разговаряли с М.. Може би е било седмица след случилото се като не знае
16
дали колегите са псетили М. в болницата или са контактували с него по
телефона. Събрали пари с колегите си ,за да го подпомогнат финансово М.
чисто човешки.Свидетелката не го е виждала и не е разговаряла с него като
сега го вижда след инцидента.В дружеството ,в което работи всеки шофьор е
титуляр на автомобил ,като няма ротационен принцип, а кара определен
автомобил. В случая имуществото изгаря и няма какво да кара. Към онзи
момент свидетелката не знаела дали С. смята да закупи нов автомобил, който
да шофира М.. С. е упълномощено лице, а Е. С. е собственик.
СВ. Ш. в показанията си сочи,че познава лицето М. К. тъй като
работела в „Ка Логистик“ до края на октомври 2019 г. и в това дружество с
К. били колеги. Свидетелката започнала работа в Пазарджик в друга
транспортна фирма като разбрала за инцидента с К. , след като М. дошъл в
новата й фирма.Той я потърсил ,за да я пита има ли места, като това било в
началото на 2020 г., януари месец.Тогава свидетелката видяла К. и за нея той
нямал външни белези. Казал й , че е в болничен, заради инцидента,като
болничният му изтичал на 20.01.2020 г.Постъпил на работа във фирмата на
свидетелката като заел длъжността шофьор –международни превози като
пътувал от България за Италия и прави курсове. Докато работел заедно със
свидетелката не е споделял, че се страхува от пожари. Ползвали го, защото
имал АДР,защото фирмата им изваршвала износ на акумулатори, които
превози изискват АДР, – това е превоз на опасни товари. Свидетелката няма
спомен да е имало нещо нетипично в походка му, да се е оплаквал от болки.
Напуснал през февруари на следващата година - 2021 г. Доколкото разбрала
от колеги, след тяхната фирма е почнал работа другаде, после пак се бил
преместил и доколкото знае е в пловдивска фирма като международен
шофьор. Свидетелката не е забелязала промяна в него от времето, когато
работела в „Ка Логистик“ и след това – нещо във външния му вид. По
принцип за камионите, които трябва да превозват опасни товари, в кабината
има инструкции за безопасност и пожарогасители.Според свидетелката имало
един малък пожарогасител в кабината и 2 големи в ремаркето. По принцип,
за да му дадат АДР книжка, шофьорът минава курс, обучава се, държи изпит.
Той не трябва да съхранява в кабината опасни неща. Това се контролира от
човека, който отговаря за техническата част на автомобила. В тяхната фирма
имали такъв отговорник като свидетелката няма информация отговорникът по
безопасност да е забелязал М. да транспортира нещо опасно, и М. не е
17
санкциониран с дисциплинарни наказания за такова нарушение. Нарушаване
на правилата е имало, в смисъл, че е хващан как краде нафта, за което имали
видеозапис. Свидетелката не знае друг път да е му се е случвал на М. такъв
инцидент, поне в тази фирма, в която работи сега.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени вреди ,трябва да бъдат установени чрез пълно
и главно доказване по правилата на чл.154,ал.1 от ГПК следните
материални предпоставки:1.трудова злополука; 2.вреда ,водеща до
неблагоприятни последици –болки и страдания и 3.причинно- следствена
връзка между злополуката и причинените вреди,т.е причинените болки и
страдания да са закономерна естествена последица от злополуката ,която е
настъпила през време и във връзка или по повод на извършената работа,както
и при всяка работа извършена в интерес на предприятието. Имуществената
отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият ,негов орган или друг работник или
служител е виновен за увреждането- арг.чл.200,ал.2 от КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл.200,ал.1 от КТ е обективна ,поради
което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия –при
небрежност работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала
работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване ,но не и при действия при самонадеяност/така наречената
съзнавана непредпазливост/.Дори и при съпричиняване на вредоносния
резултат при тази форма на вина/в чл.201,ал.2 от КТ е използван
термина“груба небрежност“/ отговорността на работодателя може само да
бъде намалена.
В настоящия случай в писмения си отговор ответникът е направил
възражение за погасяване на иска по давност.
Съгласно чл.358 от КТ Исковете по трудови спорове се предявяват в
следните срокове:
1. едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност
на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание
"забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2;
2. 2-месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание
18
"предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на
работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.Не се спори от
страните по делото че исковата молба е била изпратена на 28.11.2022 година
,поради което съдът приема ,че предвидения три годишен давностен срок е
спазен
Съгласно КСО, чл. 55, трудова злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило неработоспособност или смърт. Трудова е и злополуката,
станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО по време на обичайния път при
отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене
или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото,
където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за
получаване на възнаграждение. Не е налице трудова злополука, когато
пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Редът за установяване на трудова злополука като елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200
КТ е определен в чл. 57 и сл. на Кодекса за социално осигуряване и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки /Д. В. бр. 6/2000 г./. Съгласно този ред длъжностното
лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане
на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение- от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя, и от който зависи съществуването на правото. Липсата на
такова разпореждане дискредитира твърденията на ищци в
първоинстанционното производство за наличие на трудова злополука и
обуславя отхвърляне на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ.
За да е налице фактическият състав на чл. 200 КТ следва да са
19
установени елементите му- трудово правоотношение, трудова злополука и
вреди, причинени на пострадалия. По делото е безспорно, че към 28.11.2019
година е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищецът е
изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил/международнии
превози/над 12 тона с място на работа :гр.Пещера ,ул.“Д.Горов“№ 16,като
сутринта на 28.11.2019 година в 9:45 часа на магистрала А1,отсечка 657 на
км.2500(Габърк-Сеножече) ,когато на място полицейският патрул от
Полицейско управление Копер към МВР Република Словеня е установил ,че
водачът на товарния автомобил и на ремаркето е М. К. ,който е български
гражданин ,роден и живущ в РБ,притежаващ валидно свидетелство за
управление на МПС № *********,издадено на 09.05.2016 година и
притежаващ категория С и Е е участвал в произшествието като водач на
състав от превозни средства състоящо се от влекач марка ДАФ с рег.№ РА
9300 ВР с българска регистрация и ремарке SCHMITZ с рег.№ РА8501ЕЕ с
българска регистрация.Вадачът е управлявал от посока разклона Габърк
към Сеножече.По време на движението към върха на склона Чебуловица в
посока Сенажече е забелязал ,че е започнал да пуши силно ,като е започнала
да гори и кабината на влекача като в момента на спиране кабината на
влекача е била обхваната от пожар и затова е започнал да гаси ,но
неуспешно.Цялата кабина и предната част на ремаркето са обхванати от
пожар като водачът К. получава лека телесна повреда –
изгаряния.Разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО за наличие на трудова
злополука в конкретния случай не е издадено. От една страна разпореждането
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не
на трудова злополука, а от друга – официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука
като елемент от фактически състав на отговорността по чл. 200 КТ. Липсата
на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на
трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй
като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този
факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран.
Следва да се посочи,че практиката обективирана в решение № 29 от
23.02.2009 година по гр.дело № 4297/2007 година на ІІІ г.о. според която
20
специалният ред за квалификация на злополуката като трудова –чл.60
КСО не е задължителен по иск с правно основание чл.200 от КТ е
преодоляна с постановената впоследствие каузална практика на ВКС-
решение№ 339/10.10.2011 година по гр.дело 859/2010 година на ІV
г.о;решение № 374 от 23.07.2014 година по гр.дело № 3766/2013 година на
ІVг.о ,както и с решения № 205 от 08.10.2018 година по гр.дело № 5039/2017
година на ІV г.о.
Водим от горното и на основание чл.200 от КТ ,Пещерския районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. К. с ЕГН-********** от
с.Левски,общ.Панагюрище,Пазарджишка област ,чрез адв.П. иск против
„КА ЛОГИСТИК“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пещера, ул. „Д. Горов“ №16, с управител - К. Г. С. за
заплащане на сумата от 30 000 лева ,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (изразяващи се в болки, страдания, затруднения и
неудобства в процеса на лечение и възстановяване, ограничения в нормалния
и обичаен начин на живот на пострадалия, които е бил принуден да понесе,
загрозяване на тялото от останалите му белези и претърпян стрес от пожара и
психически травми останали му след инцидента), претърпени от К. във връзка
със станалото на 28.11.2019 г. увреждане на здравето му, ведно със законната
лихва от 28.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкиия въззивен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
21