№ 12236
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110134510 по описа за 2022 година
Производството се води по искова молба /уточнена с молба с вх. № 196430/21.09.2022
г. и молба с вх. № 103989/13.04.2023 г./ на „*****“ ЕАД срещу Л. Л. В., С. Л. В. и Л. Л. В., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
с искане да се признае за установено, че ответниците в качеството на наследници по закон
на починалата в хода на процеса ответница Г. К. В. дължат на ищеца – всеки от тях
съобразно наследствената си квота, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в
*****, а именно: 1 192.30 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021
г. до изплащане на вземането; 212.55 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
06.12.2021 г.; 39.70 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до
изплащане на вземането; 8.83 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до
06.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 72174/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице облигационно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с Г. К. В., към което са
приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че е доставил през периода топлинна енергия за имота, като тя не е
заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени от „****“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата
1
е изпаднала в забава. Претенцията си за стойността на услугата дялово разпределение
основава на клауза от Общите условия.
В своя отговор на исковата молба ответникът Л. Л. В. оспорва исковете. Оспорва той и
праводателят му да имат качеството на собственици или носители на вещно право на
ползване на процесния имот, респ. оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца.
Оспорва наличието през исковия период на валиден договор с фирмата за дялово
разпределение. Оспорва стойността на тази услуга. Оспорва дължимостта на нейната цена
на ищеца. Оспорва претенциите за лихви поради липса на доказателства за изпадането в
забава по отношение на двете главници. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В своите отговори на исковата молба ответниците Л. Л. В. и С. Л. В. оспорват
предявените искове. Оспорват наличието на облигационно отношение с ищцовото
дружество, защото нито те, нито техният наследодател са собственици или носители на
вещно право на ползване за процесния имот, нито са сключвали договор с ищеца, като
твърдят, че се касае за жилище – собственост на общината. Оспорват иска за мораторна
лихва върху главницата за стойността на топлинната енергия поради липса на доказателства
за изпадането им в забава. Оспорват претенцията за стойността на услугата дялово
разпределение, като възразяват, че дори ако в Общите условия на договора за доставка на
топлинна енергия между страните е уговорено, че възнаграждението за услугата дялово
разпределение се плаща на ищеца, тази клауза не може да обвърже трети неучастващи лица
по този договор, както и че тази клауза е нищожна поради противоречие с чл. 21, ал. 1 ЗЗД.
Оспорват размера на тази главница, като изтъкват липсата на доказателства за уговорената
цена за услугата дялово разпределение. Оспорват иска за лихва върху стойността на
услугата дялово разпределение, защото не са изпаднали в забава. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност за главниците и лихвите. Молят за отхвърляне на исковете.
Претендират разноски.
Третото лице – помагач на ищеца „****“ ЕООД изразява становище, че исковете са
доказани и основателни
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 72174/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и
в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
С Определение № 34416/15.12.2022 г. на мястото на починалата в хода на процеса
ответница Г. К. В. са конституирани нейните наследници по закон – Л. Л. В., С. Л. В. и Л. Л.
В.. Касае се за правоприемство в хода на процеса, поради което новоконституираните
2
ответници са процесуално легитимирани да отговарят за част от процесните вземания,
съответстваща на наследствата им квота. В случая се установява, че първият е съпруг на
починалата ответница, а другите две са нейни дъщери, поради което и с оглед разпоредбите
на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗНасл техните части от наследството са равни. Следователно
исковете подлежат на разглеждане срещу всеки от новоконституираните ответници за по 1/3
от процесните суми, както следва: по 397.43 лв. – главница за стойността на доставената
топлинна енергия; 70.85 лв. – мораторна лихва върху нея; 13.23 лв. – главница за стойността
на услугата дялово разпределение; 2.94 лв. – мораторна лихва върху нея.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия
предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза
на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се
касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на
топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, се
установява, че на 02.04.1998 г. Л. Л. В. и Г. К. В. са придобили процесния имот. Няма
доказателства за извършено разпореждане с имота преди началото на исковия период. От
посоченото следва, че именно те са материалноправно легитимирани да отговарят за
задълженията за процесния имот в качеството на съсобственици, респ. на клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Всеки от тях следва да отговаря за 1/2 от
задълженията, съответстваща на неговата 1/2 идеална част в съсобствеността, доколкото
доказателства не сочат те да са придобили собствеността при различни квоти, нито някой от
тях да е сключил писмен договор с ищцовото дружество.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия за апартамент № 16, находящ се в ****, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се
регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „*****“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
В случая заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба са подадени само срещу Г. К. В.
3
в качеството й на единствен клиент на топлинна енергия за процесния имот през исковия
период, но от доказателствата по делото се установява нейната материалноправна
легитимация да отговаря само за 1/2 от задълженията. Щом наследодателят е бил
материалноправно легитимиран да отговаря само за част от процесните задължени, то всеки
от наследниците му следва да отговаря за съответна на наследствената му квота част от
доказаните задължения на наследодателя, т.е. по настоящото дело всеки от
новоконституираните ответници следва да отговаря само за 1/6 от задълженията за имота
през исковия период. Този извод не се променя от обстоятелството, че единият наследник –
Л. Л. В., е бил съсобственик на имота още преди смъртта на първоначалната ответница, след
като исковете не са изначално предявени срещу него като клиент на топлинна енергия на
собствено основание, а едва впоследствие са насочени срещу него в качеството му на
наследник по закон на починалата в хода на процеса ответница.
С Определение № 12868/05.04.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период на
претендираната стойност и правилното и законосъобразно извършване на услугата дялово
разпределение по отношение на имота през процесния период.
Следователно исковете за цената на доставената топлинна енергия са доказани по
основание и частично доказани по размер – всеки от новоконституираните ответници
отговаря за сумата от по 198.71 лв.
По възражението за погасяване по давност на това вземане съдът намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
4
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 16.12.2021 г., погасени по давност биха били вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 08.10.2018 г., т.е. тези за период до
м. 07.2018 г. включително. В случая обаче задължения за такъв период не са включени в
исковия период, чието начало е от м. 11.2018 г., поради което възражението на ответниците
за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Ответниците не твърдят и не доказват плащане на цената на доставената топлинна
енергия, поради което тези искове следва да бъдат уважени срещу всеки от тях за сумата от
по 198.71 лв., върху която те дължат и законната лихва, считано от 16.12.2021 г. до
окончателното плащане. За разликата до пълния предявен срещу всеки ответник размер от
397.43 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главни задължения за ответниците за цената на
доставената в имота топлинна енергия.
По отношение на забавата в плащането на главните задължения съдът намира
следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно по
тези общи условия обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не
бъдат заплатени в 45-дневен срок. Ето защо исковете за мораторна лихва върху стойността
на доставената топлинна енергия са доказани по основание.
5
Началото на забавата е 15.09.2019 г. за изравнителната сметка за периода м. 11.2018 г. –
м. 04.2019 г. и 15.09.2020 г. – за изравнителната сметка за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020
г., тъй като фактурите за изравнителния резултат са съответно от 31.07.2019 г. и 31.07.2020
г.
Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 06.12.2021 г. върху
посочената главница, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор
на законната лихва, възлиза на сумата от 218 лв., но ищецът претендира от първоначалната
ответница вземане в по-малък размер. Следователно всеки от ответниците съобразно
наследствената си квота дължи мораторна лихва в размер 35.42 лв., като искът срещу всеки
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 70.85 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за стойността на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се посочи, че всички
дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54/2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г./ отговорността за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, в който се уреждат
цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия.
В случая са представени писмени доказателства, че клиентите са избрали „****“ ЕООД
да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, където се
намира процесният имот, като липсват твърдения и доказателства впоследствие да е избрано
друго дружество, а дори от представените от „****“ ЕООД писмени доказателства е видно,
че през исковия период именно то е извършвало услугата. От писменото доказателство на л.
129 – 132 се изяснява, че ищецът е сключил договор при общи условия с избраното от
клиентите дружество за дялово разпределение, обхващащ и исковия период. Съгласно чл.
22, ал. 2 от Общите условия клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Възражението на
ответниците Л. и С. В.и за нищожност на тази клауза е неоснователно, тъй като тя е в
6
синхрон с нормативната уредба в областта на топлоснабдяването. Следователно искът за
цената на услугата дялово разпределение е доказан по основание.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача,
за отчитане на уредите за дялово разпределен извън обявените от търговеца дати, като редът
и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. В случая ищецът не е ангажирал доказателства за цената на
услугата дялово разпределение, което обаче не може да обоснове неоснователност на
претенцията предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК, по който ред съдът приема, че цената на
услугата, извършвана по отношение на имота през исковия период, следва да се определи
като възлизаща именно на претендираната в исковата молба сума от 39.70 лв.
Доколкото първоначалната ответницата отговаря само за 1/2 от задълженията за имота,
а всеки от наследниците й – за 1/3 от нейните задължения, то всеки ответник дължи 1/6 от
39.70 лв. Следователно исковете за стойността на услугата дялово разпределение са
частично основателни – за сумата от по 6.61 лв. по отношение на всеки ответник, ведно със
законната лихва от 16.12.2021 г. до окончателното плащане, а за разликата над тази сума до
пълния предявен срещу всеки ответник размер от 13.23 лв. следва да бъдат отхвърлени.
Що се отнася до исковете за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва
да се посочи, че въпреки изричните указания на съда, дадени в изготвения доклад, не са
представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за
услугата дялово разпределение, нито за изпратена до първоначалната ответница покана за
заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница. Следователно за нея не е възникнало задължение за мораторна лихва върху
стойността на услугата дялово разпределение, респ. исковете срещу нейните законни
наследници за такава са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
исковото производство в общ размер на 64.54 лв., както следва: 14.54 лв. – държавна такса,
50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за заповедното производство в общ
размер на 39.54 лв., както следва: 14.54 лв. – държавна такса, и 25 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Всеки от ответниците дължи част от разноските съразмерно на
наследствената си квота /по 1/3/, т.е. всеки ответник дължи разноски за исковото
производство в общ размер на 21.51 лв. и разноски за заповедното производство в общ
размер на 13.18 лв.
7
Съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие и
пълномощни ответниците са избрали да бъдат представлявани в исковото производство
безплатно от различни адвокати, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
на съответните адвокати следва да бъде присъдено възнаграждение, което съобразно
отхвърлената част от предявените срещу всеки ответник искове съдът определи на сумата от
по 200 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на процесуалния
представител на длъжника в заповедното производство се дължи адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ за подаване на възражение срещу заповедта,
определено съразмерно на отхвърлената част от исковете. Адвокатското възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не следва да бъде изчислено съгласно чл. 7, ал. 7 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото
тази разпоредба има предвид защитата, която се осъществява в полза на заявителя и която се
състои в изготвяне на редовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, в който
случай правното съдействие на адвоката съответства на правното съдействие при изготвяне
на редовна искова молба, т. е. представлява специализиран труд, изискващ съответните
правни познания на адвокат, поради което минималното адвокатско възнаграждение е
обвързано с материалния интерес по делото. Не е такъв случаят при подаване на възражение
по чл. 414 ГПК от длъжника, което не изисква обосноваване. То няма самостоятелен
характер и е само формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправна защита на длъжника. Ето защо
регламентираните в чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 от наредбата минимални размери на адвокатското
възнаграждение не намират приложение в разглеждания случай. Следва да се съобрази също
така, че към заповедта за изпълнение винаги е приложен образец на бланка за възражение с
подробни указания относно попълването му, който се връчва на длъжника. В случая
възражението в заповедното производство е подадено от надлежно упълномощен адвокат,
осъществил безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство. Дейността
по попълване на бланката за възражение може да се отнесе към чл. 6, т. 5 от наредбата – за
изготвяне на други молби, за което минималното адвокатско възнаграждение, на което
съответства и възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ, възлиза на 50 лв.
Ето защо и предвид частичната неоснователност на исковете на процесуалния представител
на длъжника в заповедното производство се дължи сумата от 25 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Л. Л. В., ЕГН **********, с адрес: *****, С. Л. В., ЕГН **********, с адрес: *****, и Л.
Л. В., ЕГН **********, с адрес: *****, конституирани на мястото на починалата в хода на
процеса ответница Г. К. В., ЕГН **********, дължат на „*****“ ЕАД, ЕИК ****, със
8
седалище и адрес на управление: г****, всеки от тях следните суми за топлоснабден имот,
находящ се в *****, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72174/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от по 198.71 лв. – 1/6 от стойността на
доставената топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от по 35.42 лв. – 1/6 от мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 06.12.2021
г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от по 6.61 лв. – 1/6 от цената на извършената услуга
за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 16.12.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично
исковете срещу всички ответници с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 198.71 лв. до пълния
предявен срещу всеки ответник размер от 397.43 лв.; частично исковете срещу всички
ответници с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия – за разликата над 35.42 лв. до пълния предявен срещу всеки
ответник размер от 70.85 лв.; частично исковете срещу всички ответници с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за цената на услугата дялово разпределение – за разликата над
6.61 лв. до пълния предявен срещу всеки ответник размер от 13.23 лв.; изцяло исковете
срещу всички ответници с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от по 2.94 лв. – 1/3
от мораторната лихва за периода от 31.12.2018 г. до 06.12.2021 г. върху стойността на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. Л. В., ЕГН **********, с адрес: *****, С. Л. В., ЕГН **********, с
адрес: *****, и Л. Л. В., ЕГН **********, с адрес: *****, конституирани на мястото на
починалата в хода на процеса ответница Г. К. В., ЕГН **********, да заплатят на „*****“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
8 ГПК всеки от тях сумата от по 21.51 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от
по 13.18 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г****, да
заплати на адв. С. Й. Д. от САК, със съдебен адрес: ****, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на Л. Л. В. в исковото производство.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г****, да
заплати на адв. В. Ф. С. от САК, със съдебен адрес: ****, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на С. Л. В. в исковото производство.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г****, да
заплати на адв. Н. И. И. от САК, със съдебен адрес: ****, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. – възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на Л. Л. В. в исковото производство.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г****, да
9
заплати на адв. Красимира Игнатова Билева, със съдебен адрес: ****, на основание чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25 лв. – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на Г. К. В. в заповедното производство по ч. гр. д. №
72174/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението е постановено при участието на „****“ ЕООД като трето лице –
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10