№ 10993
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100510375 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.435 от ГПК.
Образувано по жалба на П. А. А. – длъжник по изп. дело №1365 по
описа за 2022г. на Държавен съдебен изпълнител при СРС, I-во отделение, 25-
и участък, срещу Покана за доброволно изпълнение изх. №34813/06.07.2022г.
Жалбоподателят поддържа, че е завел дело срещу ОПГ /ВСС/ за
покровителстващо поведение по отношение на съдебни терористи, обитаващи
СОС, САС и ВКС и съответните към тях прокуратури, вкл. и гл.съдебен
терорист Г.З., от която имал писмен отказ от правосъдие. Поддържа, че
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело,
е издаден в това производство, което все още е висящо между страните.
Взискателят – Висш съдебен съвет - взема становище за недопустимост
на жалбата, а при условията на евентуалност – за нейната неоснователност.
Сочи, че изпълнителният лист е издаден въз основа на окончателно
определение на ВАС №3478/12.04.2022г. по адм. дело №1866/2022г., с което е
оставил в сила определение №7984/25.10.2021г. на АССГ по адм. дело
№10536/2019г. и е осъдил П. А. да заплати на ВСС сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ Г. Г. също поддържа
становище за недопустимост на подадената жалба, евентуално – за нейната
неоснователност.
Софийски градски съд, след служебно извършена проверка за
редовността и допустимостта на така подадената жалба, приема, че същата е
процесуално недопустима по следните съображения:
Изп. дело №1365 по описа за 2022г. на Държавен съдебен изпълнител
при СРС, I-во отделение, 25-и участък е било образувано по молба на
взискателя ВСС въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.05.2022г. от
АССГ, с който жалбоподателят е осъден да заплати на ВСС сумата от 100 лв.
– разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От приложените към изпълнителното производство писмени
1
доказателства се установява, че с изх. №34813/06.07.2022г. до длъжника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
задължението по изп. дело възлиза на 100 лв. – неолихвяема сума, 32, 50 лв.
разноски по изпълнението, 12 лв. – такса по чл.53 от Тарифа за държавните
такси по ГПК в полза на СРС или общо към момента 144, 50 лв. Посочено е
също, че длъжникът ще бъде допълнително уведомен за присъединените
публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в полза на държавата, след
получаване на удостоверение за техния размер от съответната дирекция на
НАП.
Поканата е връчена на длъжника на 13.07.2022г., а жалбата, по която е
образувано настоящото производство, е подадена на 19.07.2022г., поради
което същата се явява подадена в срока по чл.436 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът в
изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; разноските по изпълнението.
Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния
изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата на чл. 435 от ГПК,
като жалби срещу други действия не са допустими.
Следователно, жалба срещу поканата за доброволно изпълнение, сама
по себе си, е недопустима. В жалбата не се съдържат никакви оплаквания
срещу конкретни действия на съдебния изпълнител, които да са сред
изброените в чл.435, ал.2 от ГПК, вкл. не се съдържат и оплаквания по
отношение на приетите от ДСИ разноски, за които длъжникът е уведомен с
получаването на ПДИ. Оплакването на жалбоподателя, че делото, което води
с взискателя, е все още висящо, би имало отношение евентуално към
производство по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен
лист с твърдението, че липсва годно изпълнително основание, респ. че
липсват предпоставките по чл.406, ал.1 от ГПК и заявено искане за отмяна на
разпореждането. Тези твърдения обаче са неотносими към правилността на
действията на съдебния изпълнител, които именно са предмет на разглеждане
в производството по чл.435 и сл. от ГПК.
Ето защо, съдът намира, че изложеното в жалбата възражение за
незаконосъобразност на обжалваната Покана за доброволно изпълнение
е извън предметния обхват на нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Допустимостта на жалбата е обусловена от надлежното излагане на твърдения
за наличието на пороци в изпълнителното производство, чието установяване
би обусловило извод за незаконосъобразност на конкретно обжалваното
изпълнително действие. Предвид избрания от законодателя лимитативен
подход при определянето на подлежащите на обжалване действия на
съдебния изпълнител, жалбата основана на гореизложените твърдения, е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба
на П. А. А. – длъжник по изп. дело №1365 по описа за 2022г. на Държавен
съдебен изпълнител при СРС, I-во отделение, 25-и участък, срещу Покана за
доброволно изпълнение изх. №34813/06.07.2022г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3