№ 99
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110101309 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Л. К. К.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,В. К. Т.,ЕГН **********, с адрес гр.С и Н. К. Н.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,както следва
: спрямо Л. К. К. – 1344,21 лева,представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер на 194,28 лева за периода 15.09.2021 г. до
18.07.2023 г.,17,77 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от 26.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 3,85 лева
за периода 15.08.2020 г. до 08.07.2023 г.; спрямо В. К. Т К - 1344,21
лева,представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер на 194,28 лева за периода 15.09.2021 г. до
18.07.2023 г.,17,77 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от 26.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 3,85 лева
за периода 15.08.2020 г. до 08.07.2023 г.;спрямо Н. К. Н. - 1344,21
лева,представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер на 194,28 лева за периода 15.09.2021 г. до
1
18.07.2023 г.,17,76 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.06.2020
г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от 26.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 3,85 лева
за периода 15.08.2020 г. до 08.07.2023 г.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за
топлоснабден имот,находящ се в гр.С,при което ответниците като клиенти на
топлинна енергия са задължени да заплащат стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период
цената на доставена топлинна енергия възлиза на 4032,63 лева,която
съответства на реално потребено количество топлинна енергия. Предвид
това,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира заплащане на
мораторна лихва в размер от 582,84 лева. С исковата молба са претендирани и
парични суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху суми за
дялово разпределение – съответно в размер от 53,30 лева и 11,55 лева. Твърди
се,че всеки от ответниците отговаря до размера на 1/3 от задължението.
Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за
изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване
на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което
да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответниците
Л. К. К.,В. К. Т. и Н. К. Н. чрез назначения им особен представител,които
оспорват исковете. Изложени са съображения,че не е доказано
съществуването на договорно правоотношение относно доставка на топлинна
енергия за процесния имот,защото няма доказателства ответниците да са
приели наследството,част от което е процесният недвижим имот,сочи се,че е
възможно да има други наследници. Оспорва се в имота реално да е потребена
топлинна енергия на посочената стойност. Твърди се,че ответниците не са
приели общите условия на дружеството ищец. Ответниците молят съда да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД изразява становище за основателност
на исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение срещу Л. К. К.,В. К. Т. и Н. К. Н. за
сумите от 4032,63 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г.
до м.04.2022 г.,582,84 лева лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до
18.07.2023 г.,53,30 лева сума за дялово разпределение за периода м.06.2020 г.
до м.04.2022 г.,11,55 лева мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. до
18.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е
уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 41835/2023 г.
по описа на СРС,42 състав.
2
Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот от
07.05.1971 г.,Д Н С се легитимира като собственик на апартамент *****.
Според удостоверение от Столична община район ***** се преименова на
*****.
Според удостоверение за наследници,наследници по закон на Д Н С са
В. К. Т.,Н. К. Н. и Л. К. К..
По делото са представени фактури,издадени от „Т С“ЕАД за стойността
на консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот в *****,*****.
Установява се от договор № ****/05.09.2002 г.,сключен между „Т
С“ЕООД,като изпълнител,и етажните собственици в *****,като
възложители,че е постигнато съгласие страните да бъдат обвързани от
договорно правоотношение,съгласно което изпълнителят приема да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители.
Приет е договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т
С“ЕООД,съгласно който „Т С“ЕООД приема да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия,а „Т С“ЕАД се задължава да заплаща
стойността на услугата.
Представени са документи за неосигурен достъп до имота за отчет.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че за процесния период не е осигурен достъп за отчет на ИРРО и
водомер,общият топломер е отчитан на първо число всеки месец,след което са
приспадани технологичните разходи,които са за сметка на доставчика,общият
топломер е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,което означава,че топломерът е годно средство за търговско
измерване,главницата за топлинна енергия възлиза на 4033,16 лева,без да са
включени задължения извън процесния период.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза в
счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания на задължения
за процесния имот и процесния период,начислените суми за топлинна енергия
и сума за дялово разпределение са съответно от 4033,15 лева и 53,30 лева,а
мораторната лихва възлиза на 674,92 лева върху главницата за топлинна
енергия и 12,62 лева върху сумата за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията на
чл.47 от ГПК,какъвто е настоящият случай. Това означава,че този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай
3
ищецът следва да проведе доказване,че съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да
установи правата и задълженията на страните,да докаже доставеното
количество топлинна енергия и цената на същата,а при установяване на тези
предпоставки ответниците следва да докажат,че са изпълнили точно своите
договорни задължения или са налице обстоятелства,при които паричната сума
се явява недължима. Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен
на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. на 26.07.2023 г.
Софийският районен съд,съобразявайки изложените от всяка от
страните твърдения,приема,че по същество спорът между страните е
концентриран относно това дали съществува договорно правоотношение
между страните при съобразяване формулираните оспорвания в писмения
отговор,в това число възражението,че ответниците биха могли да не са
единствени наследници,както и че няма доказателства ответниците да са
приели наследството. За да бъде счетено,че е доказана материалноправната
предпоставка – съществуване на договорно правоотношение относно
продажба на топлинна енергия е необходимо установяване,че ответниците
имат качеството клиенти на топлинна енергия,т.е. притежават право на
собственост или вещно право на ползване върху имота. Софийският районен
съд счита,че от представен към исковата молба договор за продажба на
топлинна енергия се установява,че обща наследодателка на ответниците е
придобила право на собственост върху процесния имот,а от удостоверение за
наследници е видно,че наследодателката е починала и е оставила като
наследници по закон тримата ответници. Макар да се установява,че
ответниците са наследници по закон на лицето,придобило право на
собственост върху имота през 1971 г.,то това не е достатъчно,за да бъде
възприето,че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят за заплащане
стойността на топлинна енергия,съобразявайки релевираното възражение,че
ответниците не са приели наследството. С настъпване на наследствено
правоприемство за наследника възниква правото да приеме наследството или
да се откаже наследството. Отказът от наследство винаги представлява
изричен писмен акт,който се предприема чрез сезиране на съответния районен
съд,докато приемането на наследството може да бъде реализирано чрез
изричен акт или чрез конклудентни действия. Преценката дали наследството е
прието се извършва при съобразяване,че за да бъде счетено,че е налице
приемане на наследството,същото следва да се установява по категоричен и
недвусмислен начин – в този смисъл е обективираната съдебна практика в
решение № 64/24.02.2010 г.,постановено по гражд.дело № 3838/2023 г. по
описа на ВКС. Когато страната ищец претендира изпълнение на парични
задължения относно топлоснабден имот,за който твърди,че ответниците са
станали съсобственици на основание наследствено
правоприемство,съобразявайки правилата за разпределение на
доказателствена тежест съгласно чл.154 от ГПК,както и предвид това,че
ищецът е задължен да проведе доказване,че към процесния период договорно
правоотношение съществува,ищецът следва да проведе доказване,че
ответниците са приели наследството,съответно се явяват пасивно
легитимирани да отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна
4
енергия. Не може да бъде възприет доводът,че ответниците са длъжни да
докажат,че са се отказали от наследството,а напротив ищецът следва да
установи,че е възникнало договорно правоотношение с ответниците,което
включва доказване настъпило приемане на наследството,доколкото в
депозирания писмен отговор е налице изрично оспорване,че наследството е
прието. В тази насока с определението си по чл.140 от ГПК съдът изрично е
дал указания на ищеца,че не ангажира доказателства,че ответниците са приели
наследството,но въпреки дадените указания ищецът не е проявил процесуална
активност относно доказване настъпило приемане на наследството,в което е
включен и процесният топлоснабден имот. Софийският районен съд
приема,че при наличието на изрично оспорване,че наследството не е прието
от ответниците,както и при съобразяване липсата на проведено доказване
приемането на наследството,исковете,предявени срещу ответниците подлежат
на отхвърляне. В тази насока съгласно определение № 203/29.12.2016
г.,постановено по търг.дело № 1311/2015 г. по описа на ВКС е възприето,че
ако не е доказано приемане на наследството,наследникът не отговаря за
изпълнение на задължения. Съобразявайки цитираната съдебна
практика,както и като отчете,че при недоказаност приемане на наследството
не може да бъде възприето,че ответниците се явяват клиенти на топлинна
енергия,съдът приема,че исковете подлежат на отхвърляне. С оглед това,че не
е доказано при условията на пълно доказване съществуването на договорно
правоотношение между страните,съдът приема,че следва да бъдат отхвърлени
не само главните искове – за главница за топлинна енергия и за сума за дялово
разпределение,но и акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от
„Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Л. К. К.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,В. К. Т.,ЕГН **********, с адрес гр.С и Н. К. Н.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,за признаване за установено,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,както
следва : спрямо Л. К. К. – 1344,21 лева ( хиляда триста четиридесет и четири
лева двадесет и една стотинки ),представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер на 194,28 лева ( сто деветдесет и четири
лева двадесет и осем стотинки ) за периода 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г.,17,77
лева ( седемнадесет лева седемдесет и седем стотинки ) – сума за дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната
лихва,считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер от 3,85 лева ( три лева осемдесет и пет
стотинки ) за периода 15.08.2020 г. до 08.07.2023 г.; спрямо В. К. Т К - 1344,21
лева ( хиляда триста четиридесет и четири лева двадесет и една стотинки
),представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
5
26.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в
размер на 194,28 лева ( сто деветдесет и четири лева двадесет и осем стотинки
) за периода 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г.,17,77 лева ( седемнадесет лева
седемдесет и седем стотинки ) – сума за дялово разпределение за периода
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва,считано от 26.07.2023
г. до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в размер от 3,85
лева ( три лева осемдесет и пет стотинки ) за периода 15.08.2020 г. до
08.07.2023 г.;спрямо Н. К. Н. - 1344,21 лева ( хиляда триста четиридесет и
четири лева двадесет и една стотинки ),представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането,мораторна лихва в размер на 194,28 лева ( сто деветдесет и
четири лева двадесет и осем стотинки ) за периода 15.09.2021 г. до 18.07.2023
г.,17,76 лева ( седемнадесет лева седемдесет и шест стотинки ) – сума за
дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно със
законната лихва,считано от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането,мораторна лихва в размер от 3,85 лева ( три лева осемдесет и пет
стотинки ) за периода 15.08.2020 г. до 08.07.2023 г.,относно които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 41835/2023 г. по описа на
СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6