РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2169 / 4.11.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втората година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 150 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
1. Настоящото
производството е по реда на чл. 226 от АПК, във връзка чл. 29, ал. 7 от Закона
за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия.
3. С Решение № 1521 от 04.02.2021
г., постановено по адм. дело № 10021 по описа за 2019 г., Върховния административен
съд е отменил Решение № 528 от
19.07.2019 г., постановено по адм. дело № 362 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2019 г., като е постановил делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд Пазарджик.
4. В хода на настоящото
производство, жалбоподателя Т. е починал. Според представените по делото
Извлечение от акт за смърт № 1432 от 08.10.2021 г. на Община Пазарджик(л.68) и Удостоверение
за смърт и наследници № 13-15-134_001 от 01.06.2022 г.)л.69), на Община Пазарджик
е видно, че леталния изход е настъпил на 08.10.2021г., като наследници по закон
на починалия Т. са М.В. Траханварова(съпруга) от гр. Пазарджик, ул. Яне
Сандански, № 20 ; В.И.Т. *** и А.И.Т. ***. С Определение № 986 от 17.06.2022
г., жалбоподателя е заличен като страна по делото, а неговите наследници са
конституирани като страни по делото.
5. Въз основа на тези данни, с молба
вх. № 5866 от 04.07.2022 г.(л.80), процесуалния
представител на Комисията е заявил възражение
че съдебното производство не би
могло да продължи в лицето па наследниците на жалбоподателя Т. при положение, че
те не са били обект на проверка и не фигурират в архивните документи, въз
основа на които Комисията се е произнесла с обжалваното Решение № 2-1567 от
19.02.2019 г., срещу което да се защитават в хода на съдебното производство.
Счита се, че при положение, че проверката за установяване на принадлежност е
свързана с личността на жалбоподателя (само в негово лично качество), то
правото на оспорване на резултата от нея се е погасило с неговата смърт и
доколкото не е настъпило правоприемство, то със смъртта на касационния
жалбоподател следва да се прекрати и настоящото производство.
В представените по делото писмени
бележки се сочи, че правният интерес на наследниците не следва от разпоредбата
на чл. 31, ал. 11, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, тъй като установяването на
принадлежност по искане на наследник в рамките на това производство се
различава от процедурата по оповестяване на резултат по чл. 28 от закона, в
който случай, съобразно разпоредбата чл. 29, ал. 6 от закона,
правото на обжалване е само и
единствено на проверяваното лице, спрямо което с решението, не само се
установява, но и се обявява принадлежност. В този смисъл се счита, че решението
за обявяване на принадлежност се свежда до знанието на проверяваното лице, с
оглед възникналото между него и Комисията административно правоотношение
intuitu personae. Сочи се, че в настоящия случай са открити допълнителни
документи именно за конкретното лице, за които Комисията се е произнесла
служебно, обявявайки ги публично.
6. В писмена молба вх. № 4571 от 23.05.2022 г. и Становище
вх. № 6186 от 18.07.2022 г., пълномощника на жалбоподателя и неговите
наследници е заявил, че правният интерес на наследниците на Т. да встъпят на мястото на починалия
техен наследодател и да станат жалбоподатели, следва от разпоредбите на чл. 31,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Счита се в тази насока, че след като
законодателят не е ограничил достъпа до информацията, предмет на специалния
закон, лично до лицата, чиято потенциална принадлежност към органите по чл. 1
от закона може да бъде установена, се налага извода, че правото на жалба срещу
акта по чл. 31, ал. 8, пр. последно от закона не е лично потестативно право на
лицето а същото възниква и в патримониума на кръга субекти, по отношение на
които законодателят е признал правото да търсят достъп до горепосочената
информация. В това становище, процесуалния представител е посочил, че в
производството по к. а. дело № 9566 по описа на Върховния административен съд,
страни по което са били Т. и Комисията, след неговата смърт, наследниците му са
били конституирани като страни и са продължили процеса. В подкрепа на тази
позиция се сочи още, че в производството по к.а. дело № 12349 по описа на
Върховния административен съд за 2015 г., което е било с идентичен предмет с
настоящото, наследниците на физическото лице – жалбоподател, са били
конституирани като страни в процеса.
В допълнение, в писмената защита по
същество на спора е заявено, че посочените от пълномощника на Комисията съдебни
решения, в подкрепа на възраженията за това, че наследниците на Т. не следва да
бъдат конституирани като страни в процеса, са неотносими към процесния казус.
7. С оспореното в настоящото
производство Решение № 2-1567 от 19.02.2019г., Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е установила и
обявила принадлежността на И.Д.Т., към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Административния акт е постановен на основание чл. 29, ал. 1 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА, според който, обявяването на принадлежност на лице към
органите по чл. 1 се извършва с решение на комисията.
Тоест в случая, основателно е
твърдението на процесуалния представител на ответника за това, че предмет на
настоящото производство не е акт, постановен от комисията в производство по
реда на Глава Четвърта от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а решение, постановено по реда на
Глава Трета от същия закон.
Съобразно чл. 29, ал. 2 от
ЗДРДОПБГДСРСБНА, решението по ал. 1 съдържа: за щатен или нещатен служител
- трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане;
всички документи, свързани с кариерното му развитие; структурата или
структурите, в които е работило; публичната длъжност или публичната дейност,
която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката; за
секретен сътрудник - трите имена на лицето по документ за самоличност; дата
и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководИ.го щатен или нещатен
служител; структурата или структурите, в които е осъществявано
сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството;
използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена
принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен
отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или
извършвало или заема или извършва по време на проверката.
В тази насока, трябва да се
отбележи, че според чл. 21, ал. 2 от АПК, индивидуален административен акт е и
волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права
или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения.
8. В контекста на цитираните норми,
в Решение № 4 от 26.03.2012 г., постановено по к. д. № 14 по описа на
Конституционния съд за 2011 г. е посочено, че „…комисията по чл. 4
ЗДРДОПБГДСРСБНА е колективен административен орган и постановяваните от нея
решения притежават белезите на индивидуални административни актове. Решенията
ѝ са волеизявления, с които се констатират вече възникнали права или
задължения, поради което те са декларативни(курсивът мой) административни
актове (чл. 21, ал. 2 АПК). Декларативни и констативни индивидуални
административни актове се издават от административните органи по много други
закони, като в тези случаи те действат при обвързана компетентност, защото имат
възможност само за едно законосъобразно разрешение. Начинът на вземане на
решение от административния орган не влияе по никакъв начин на правото на
защита на адресатите на административни актове. ….“. В същото решение е
посочено и следното : „… Конституционният
съд преценява, че правото на защита срещу ненамеса в личния живот и
посегателство срещу достойнството и доброто име на гражданите по чл. 32, ал. 1
от Основния закон не е нарушено от огласяване на факти от обективната
действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури.
Дейността на гражданите, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните
управления на Българската народна армия, не накърнява доброто им име, чест и
достойнство, в който смисъл Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 10
от 22 септември 1997 г. по к.д. № 14 от 1997 г. и Решение № 14 от 30 май 2001
г. по к.д. № 7 от 2001 г… „.
9. Как изложеното до тук се съотнася
с въпроса относно възможността, наследниците на починалата страна, да бъдат
конституирани, като негови правоприемници и да продължат процеса по оспорване
на решение на комисията по чл. 29, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА ?
Съобразно приложимото при условията
на чл. 144 от АПК процесуално правило, установено в чл. 227 от ГПК, когато
страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по
делото продължава с участието на правоприемника. Така установеното в закона
процесуално приемство е съпроводено обикновено с универсално материално-правно
приемство, но е възможно и при частно приемство относно спорното право. Казано
с други думи, встъпвайки в материалното правоотношение, правоприемниците
встъпват и в процесуалното правоотношение, тоест в случая не би било прецизно
да се говори за „процесуално правоприемство“, доколкото придобивайки
материалното право, наследникът защитава в съдебния процес в който се
конституира като страна, именно това вече свое субективно материално право,
придобито по пътя на наследственото правоприемство, а не „продължава“ да
защитава субективното материално право на своя наследодател, което разбира се е
погасено с неговата смърт.
10. Ясно е при това положение, че
нематериалните права свързани с личността на техният носител, не могат да бъдат
наследявани и съответно по отношение на тях не е възможно да настъпи приемство
във висящ процес при смърт на наследодателя.
В този смисъл и с оглед конкретиката
на текущия казус, трябва да се припомни, че в т. 111 от Решение по Жалби №
38334/08 и 68242/16 на Хараламби Борисов Анчев срещу България, Европейският съд
по правата на човека е посочил във връзка с обявяването на принадлежността на лице
към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, че „….. избраната схема на разкриване
не е свързана с моралното порицание при разкриване на сътрудничество в рамките
на лустрационните схеми, въведени в някои други държави ……. разкриване от
страна на Комисията въз основа на оцелелите досиета не трябва да се разглежда
като официално потвърждение, че въпросните лица действително са сътрудничили на
бившите служби за сигурност или като авторитетно изявление относно естеството
или степента на тяхното сътрудничество. Задачата на Комисията се ограничава до
преглед на оцелелите документи, проверка дали те съдържат информация за лицата,
които тя проверява, и въз основа на това обявяване дали те са свързани с тези
служби. Решенията ѝ не съдържат никакви фактически изявления или
ценностни оценки за действителното им поведение….“
11. Цитираните становища на Конституционния съд на
Република България и на Европейският съд по правата на човека налагат
несъмнения извод, че решенията на Комисията от категорията на процесното
такова, нямат за последица пораждането на каквито и да е материални права или
задължения за лицето по отношение на което е обявена принадлежност на към
органите по чл. 1 от закона. Нещо повече, според Конституционния съд, независимо,
че тези решения са свързани пряко с личността на конкретния гражданин, по
отношение на когото са обявени данните, като
правна последица „ … те не накърнява доброто им име, чест и достойнство…“.
Това налага да се приеме, че след като не е налице,
каквото и да е приемство в материално право между Т. и неговите наследници по
закон, основано на правните последици от постановяване на процесното Решение №
2-1567 от 19.02.2019г. на Комисията, то не е възможно да има и процесуално
приемство за неговите наследници в текущият административен процес.
12. За пълнота
на изложението, може да се добави, че действително, евентуалното обявяване на
оспореното решение за нищожно или отмяната му като незаконосъобразно, би могло
да основе претенция за обезщетение за вреди по реда на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
В тази
насока, според чл. 6, ал. 1 от ЗОДОВ, при смърт на увредения неговото право на
обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди - само
ако е било предявено пред съд от увредения.
Както се
посочи обаче в настоящото изложение, Решение № 2-1567 от 19.02.2019г. на
Комисията е декларативен административен акт. С него, по задължение възложено
от закона, Комисията обявява конкретни факти с правно значение. Правото и
задължението (правомощието) на Комисията да установи и обяви посочените в
закона факти с правно значение е установено в обществен интерес. Нейното
решение е административен акт, а не административна услуга, именно защото се
постановява в обществен интерес и не представлява административно действие,
което е отговор на заявен конкретен частен законен интерес от отделно физическо
или юридическо лице, по смисъла на §1, т. 2, б. „в“ във връзка с б. „а“ от ДР на Закона за администрацията.
Поради тази
причина, постановяването на решение по чл. 29, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в
обществен интерес, няма за правна последица създаването на права или
възлагането на задължения за физическото лице, относно което са установени
фактите. Това ще рече, че решението по чл. 29, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, по
никакъв начин не повлиява материално правната сфера на съответното физическо
лице, тоест не е възможно то да претърпи никакви материални вреди, дори ако се
установи, че това решение е недействително или незаконосъобразно. Следователно,
в наследствената маса не ще съществува материалното право на обезщетение, за
претърпени от наследодател неимуществени вреди от нищожно или незаконосъобразно
решение по чл. 29, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а липсата на материално
правоприемство, изключва възможността за приемство в процеса по обжалване на
този административен акт. В този контекст, отново за яснота трябва да се
добави, че евентуалното искане за присъждане на сторените разноски в процеса по
оспорване на административния акт, също не е основание да се приеме, че в
случая е налице някакво материално правоприемство, което има за последица и
приемство в процеса от страна на наследниците на починалата страна. Задължението за заплащане на разноски
извършени в хода на конкретно съдебно, исково или административно производство
не се основава на деликтна отговорност. То представлява по правната си същност
елемент от съдържанието на облигационно отношение между страните в процеса, по
силата на което едната от тях, чиято поддържана в процеса позиция е била
призната от съда за основателна, има правото да иска от противната страна, да
ѝ заплати направените деловодни разноски. Процесуално правния характер и
основание на това отношение, означава, че то обвързва само и единствено
страните в процеса. Ясно е, че при прекратяване на процеса поради смърт на страна,
поддържаната от нея позиция в процеса нито ще бъде призната от съда за
основателна, нито пък ще бъде отхвърлена като неоснователно, което ще рече, че
в този случай разноски на страните не ще бъдат присъдени.
На следващо
място, както е посочил Конституционния съд, обявяването на принадлежност на
лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА не накърнява неговото добро име,
чест и достойнство. Това разбира се е така, когато акта на комисията е
действителен и законосъобразен. Незаконосъобразния акт на комисията по чл. 29,
ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА обаче, е напълно възможно да има за последица
причиняването на неблагоприятни психически състояния на лицето за което се
отнася, тоест да причини неимуществени вреди. В този случай, обосновано от
гледна точка на правната логика, законът е предвидил, че наследяването на неимуществени
вреди е възможно, само когато искането за тяхното обезщетяване е било предявено
пред съд от увредения. Правото на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
е материално и то възниква, тогава, когато е заявено от увреденото лице. При
положение, че това материално право е заявено, то по пътя на наследственото
правоприемство, наследниците на починалия ще добият и правото на процесуално
приемство за да могат да го охранят по съответния процесуален ред.
Добре би
било, в случая да се отговори и на въпроса – какви са последиците от
прекратяването на производството поради смърт на страната, когато не е налице
приемство в процеса за неговите наследници.
По аргумент
на чл. 296 от ГПК, административния акт влиза в сила, когато не подлежи на
обжалване, когато не е обжалван по административен( в случаите когато това е
задължително) или по съдебен ред, когато е предприето оттегляне или отказ от
жалбата. В случая очевидно, нито една от тези хипотези ще бъде проявена. Тоест,
административно правния въпрос с предмет – принадлежността на Т. към органите
по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА не ще бъде разрешен с влязъл в сила административен
акт.
Въз основа
на изложеното до тук, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определението за даване на ход по същество на
правния спор.
ОТМЕНЯ Определение № 986 от 12.06.2022 г., постановено по настоящото дело в
частта с която, като страни в процеса са конституирани М.В.
Траханварова(съпруга) от гр. Пазарджик, ул. Яне Сандански, № 20 ; В.И.Т. *** и А.И.Т.
***.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Д.Т., ЕГН
**********,***, срещу Решение № 2-1567 от 19.02.2019г. на Комисията за
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия,
с което е обявена принадлежността на Илия Д.Т., към органите по чл. 1 от Закона
за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 150 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.
Определението подлежи обжалване с частна касационна
жалба пред Върховния административен съд в седем дневен срок от съобщаването на
страните.
Административен
съдия :/п/