ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Гълъбово, 14.08.2018г.
Гълъбовският районен съд,
гражданско отделение в закрито заседание на 14.08.2018г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи
за разглеждане Гр.дело №224 по описа за 2018г.
докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Г.Н.Г. ***
срещу “Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр.София. С исковата молба се твърди, че ищецът е получил
уведомление от ЧСИ Г.И., че срещу него има образувано изпълнително дело с взискател „АПС Бета“ ООД, в качеството му на цесионер на вземането на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД за сумата от
8899,30лв. Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист издаден по
ч.гр.д.523/2010г. по описа на РС-Гълъбово. Ищецът твърди, че не знаел за
претенциите на ответника към него, не бил получавал книжата по делото, не бил
уведомен и за извършената цесия. Твърди, че не е теглили кредит от ответника и
вземането не съществува. Счита и, че е настъпила погасителна давност. Това
породило за него правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1000,00лв., представляваща
частичен иск, като целият размер на иска е 8899,30лв., представляващи
задължение по изпълнително дело №20177650403008 по описа на ЧСИ Г.И..
След дадени от съда указания, ищецът
уточнява, че ответникът е извършил промени по наименованието си, като към
настоящия момент на посочения в исковата молба ЕИК съответства наименованието „Транзакт Юръп“ ЕАД.
Съдът намира предявеният иск за
недопустим, поради следните съображения:
В исковата молба се твърди, че ищецът за
първи път е уведомен за задължението си по изпълнителното дело с получаването
на уведомлението от ЧСИ Г.И.. Ищецът не излага твърдения по въпроса кога е
получил уведомлението, въпреки изричните указания на съда. Съдът извърши
служебно справка в деловодната система за производството по ч.гр.д.523/2010г.
по описа на РС-Гълъбово, при което установи, че по заявление на “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, ЕИК *** гр.София, съдът
на 01.11.2010г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредил длъжника – ищец в настоящото производство, да заплати на кредитора –
ответник в настоящото производство, сумата от 3992,49лв. главница по предоставен кредит,
140,79лв. договорна лихва за периода
от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., 21,87лв. мораторна
лихва за периода от 21.05.2010г. до 20.08.2010г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2010г. до
окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски – държавна такса в размер
на 83,10лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника, чрез лице от домашните му, на 08.11.2010г. След изтичане на срока за
възражение по чл.414 ГПК, е бил
издаден изпълнителен лист. На 15.11.2017г. длъжникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, което съдът е приел за просрочено. Освен това
от представеното от ищеца копие на изпълнителен лист от 23.11.2010г. по
ч.гр.д.523/2010г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че същият е бил образуван в
изпълнително дело №1274/2012г., по което е била връчена покана за доброволно
изпълнение на 26.09.2012г. Поради тази причина съдът намира за несъстоятелни
твърденията на ищеца, че не е знаел за издадената срещу него заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и че е разбрал за претенциите срещу него едва в
края на 2017г.
Съгласно чл.414, ал.2 ГПК в двуседмичен срок от връчването на заповедта длъжникът може да възрази писмено срещу нея. Ако такова възражение не бъде подадено, на основание чл.416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. В този случай на разположение на длъжника са възможностите по чл.423 ГПК – възражение пред въззивния съд, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането; чл.424 ГПК – оспорване на вземането при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства; чл.439 ГПК – оспорване на вземането при новонастъпили /настъпили след изтичането на срока за възражение/ обстоятелства. Ищецът в законоустановения срок по чл.414, ал.2 ГПК не е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Същевременно от изложените в исковата молба факти е видно, че не са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които да дават основание за предявяване на иск по чл.424 или по чл.439 ГПК. Ищецът с исковата си молба е посочил само, че не е имал сключен договор за заем – факт, който му е бил известен при получаване на заповедта за изпълнение и факт, който е могъл да наведе във възражението си в указания в заповедта двуседмичен срок.
Съдът намира, че към момента на получаване на заповедта за изпълнение – 08.11.2010г. ищецът е могъл да направи възражението, което излага в настоящата си искова молба. Всички изложени в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения ищецът е могъл и е бил длъжен да заяви с възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед. Това е така, защото се сочат от ищеца факти, настъпили преди издаването на заповедта, въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист.
Пропускането да се подаде възражение преклудира възможността да се води отрицателния установителен иск, основан на факти, даващи право да се възрази срещу заповедта по чл.410 ГПК.
В разглеждания казус ищецът в депозираната
искова молба не твърди нито новонастъпили, нито
новооткрити обстоятелства и доказателства по смисъла на нормата на чл.424 ГПК и
на чл.439 ГПК. Предвид гореизложеното
настоящото производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по Гр.дело №224 по описа за 2018г.
поради недопустимост на предявения иск.
Определението може да се обжалва пред ОС
– Стара Загора в едноседмичен срок от датата на връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: