Решение по дело №401/2021 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на Е. П. П. против Заповед №108/05.02.2004г. на Кмета на община Стара Загора в частта й за одобряване на ПУП-ПЗ за УПИ ІV 1840 в кв.17а по плана на града за ситуиране на гаражи по вътрешната регулационна граница с УПИ ІІІ 1837, в кв.17а, издадена на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, чл.4, ал.6, ал.7, т.1, чл.17, т.3, чл.18, ал.3, чл.19, ал.1, т.5, чл.21, ал.1, чл.81, ал.1, т.3, чл.95, ал.1 и ал.2, чл.96, ал.1, 2 и 3, чл.97 от Наредба №5 от 2001г. за правила и нормативи за устройство на територията /отм. ДВ бр.3/13.01.2004г./ и §7 от ПЗР на Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в сила на 13.01.2004г. и отменяща Наредба №5/2001г.

В жалбата си /от 22.06.2021г./ г-н П. твърди, че не било спазено разстоянието по чл.42, ал.3 от ЗУТ с одобряване с процесната заповед на ПУП-ПЗ за допускане на допълващо застрояване с гаражи и определяне на конкретното му местоположение по западната гранича на УПИ ІV 1840 в кв.17а, съгласно графичната част към Заповед №108/05.02.2004г на Кмета на Община Стара Загора /л.27, том І по делото/. От съда се иска да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №108/05.02.2004г на Кмета на Община Стара Загора. В последно съдебно заседание по същество жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата първоначално като недопустима, като подадена извън срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, а в евентуалност като неоснователна. Претендира присъждане на разноските за вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт, съгласно представен списък. В писмено становище по същество твърди, че бил спазен чл.97 от Наредба №5/21.05.2001г. за правила нормативи за устройство на територията / отм. от 13.01.2004г/, защото на разрез / л.351, том ІІ/, било видно, че кота от 196.00 м. била нивото на терена на УПИ ІІІ 1837, а нивото на гаражите на проектна кота 0 било 194.00м. над м. в., а разлика между нивото на УПИ ІІІ 1837 и покрива на гаражите – превишение над нивото на съседния УПИ ІІІ 1837 била точно до 50 см., поради което било налице основание да не се прилага изискуемото по ЗУТ нормативно отстояние на допълващото застрояване от страничните регулационни граници, съотв. законосъобразно било допуснато намалено отстояние. Източник на данни за нивото на терените бил кадастралния план, защото нямало нормативно основание за извършване на геодезическо заснемане и определяне на фактите по чл.97 от Наредба №5/21.05.2001г. /отм./ при допускане на допълващото застрояване. Позовава се на допуснато свързано допълващо застрояване по общата регулационна граница между УПИ ІІІ-1837 и УПИ ІV 1840 в кв.17а, съгласно ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №2890/23.10.1992г., поради което оспореното с процесната Заповед /от 2004г./ определяне на точното местоположение и вида на допълващото застрояване в УПИ ІV 1840 в кв.17а не засягал правния интерес на жалбоподателя и не било незаконосъобразно.

Заинтересованите страни - К. Р. Л., П. Ж. Т., П. И. Х., К. Г. Т., Й. А. М., И. П. М., „ОГОСТ“ ЕООД, представлявани от общ процесуален представител – редовно упълномощен адвокат, искат от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, ако не бъде уважено възражението за преклудиране на правото на обжалване към 22.06.2021г. Поддържат по същество доводи идентични с тези на ответника, а именно за допуснато през 1992г. свързано допълващо застрояване, което не се променяло, освен точното му местоположение, което било още едно основание да се изключи правния интерес от оспорване. В съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноските, съгласно представен списък.

Заинтересованите страни, за които акта е благоприятен – притежателите на жилища в режим на етажна собственост с адрес [улица], М. Ц. М., се представляват от редовно упълномощен адвокат, който поддържа становище за недопустимост на жалбата, евентуално за нейната неоснователност и претендира присъждане на разноските, съгласно списък.

Заинтересованите страни С. П. З., Н. М. Г., Н. Д. Н., М. А. А.-Н., Н. Г. Б., не се явяват и не се представляват. Не вземат становище по жалбата.

Съдът, въз основа на целокупния доказателствен материал, събран в хода на производството, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 6377/14.06.2023г., постановено по адм.д.№5335/23г. по описа на ВАС е разрешен въпросът за правния интерес на жалбоподателя, изведен от правилото в чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ, като е отречено допуснатото със Заповед №2890/23.10.1992г. допълващо застрояване по вътрешната регулационна граница на УПИ ІІ 1837 и УПИ ІV 1840 да изключва правото на оспорване на Заповед №108/05.02.2004г. на Кмета на община Стара Загора за ситуиране на гаражи. Посочено е в Определението на ВАС, че следва да се прецени /от този състав/ съществуването на основанието по чл.97 от Наредба №5/21.05.2001г. за правила и нормативи за устройство на територията – денивелация на терена с разлика между нивата на съседните имоти и на това по чл.42, ал.2 от ЗУТ и то със съдебен акт по същество, защото с оспорената заповед е определено местоположение на допълващото застрояване без отстояния по съседната вътрешна регулационна граница. В този смисъл, подадената жалба е процесуално допустима като подадена от лице по чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ, притежаващ правен интерес, възникнал към датата на издаване на акта и принадлежащ му към момента на упражняване на правото на съдебно оспорване, доколкото не са налице доказателства за връчване на оспорения акт, поради което и не е започнал да тече преклузивен срок за упражняването му.

Изработването на проекта за ПУП-ПЗ е допуснато от Главния архитект на Общината по силата на изрична заповед за делегиране на правомощията на Кмета от 2001г. на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ в действащата към 18.05.2003г. редакция , което е обективирано в Протокол №14 от 18.05.2003г. на ЕСУТ по Заявление от 04.04.2003г. /л.336, том ІІ/, а изработеният проект е внесен за обявяване по смисъла на чл. 128, ал.3 от ЗУТ /ред. ДВ бр.65/22.07.2003г./ на 13.08.2003г. /л.347, том ІІ/, на която е подреден Протокол №20 с решение на ЕСУТ по т.25 за приемане на проекта. С решение по т.25 от Протокол №20/13.08.2003г. ЕСУТ при Община Стара Загора приема изработения проект за ПУП-ПЗ, като на 15.08.2003г. е изпълнена процедурата по чл. 128, ал.3 от ЗУТ /ред. ДВ бр.65/2003г./ за обявяването му на заинтересованите лица, но тези факти сочат на извод за това, че проектът на ПУП-ПЗ е изработен и внесен за обявяване до 31.12.2003г. Т. е, на основание §7 от ПЗР на Наредба №7/22.12.2003г., в сила от 13.01.2004г., внесеният за обявяване до 31.12.2003г. проект на подробен устройствен план е следвало да се одобри, съгласно разпоредбите на ЗУТ или да се преработи по правилата на новата Наредба, според желанието на възложителя. Да се одобри съгласно разпоредбите на ЗУТ означава, че са приложими и правилата на Наредба №5/21.05.2001г. за правила и нормативи за устройство на територията, приета на основание чл.13, ал.1 ЗУТ и действаща до 13.01.2004г. Правилото на §7 от ПЗР на Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони предвижда запазване на материално-правните подзаконови норми, които доразвиват тези на ЗУТ и които са послужили при изработване на подробен устройствен план, внесен за обявяване до 31.12.2003г., какъвто е бил и настоящият случай. Следователно, разпоредбата на чл.97 от Наредба №5/21.05.2001г. за правила и нормативи за устройство на територията /отм. от 13.01.2004г/ е приложимо материално право, което в отклонение от чл. 42, ал.2, изречение второ от ЗУТ допуска вместо покриване на калканни стени на заварени /законни строежи/, на ново предвидени постройки на допълващото застрояване, или на плътни огради, да се използва денивелацията между терените на съседните урегулирани поземлени имоти. Условието е, разликата между нивата на терените да е равна на височината на ново предвиденото допълващо застрояване с допустимо превишение на височината до 50см. в урегулирания имот. На графичната част на към Заповед № 108/05.02.2004г на Кмета на община Стара Загора /л. 27, том І/ е показана разликата между нивата на УПИ ІІІ 1837 и УПИ ІV 1840 в кв.17а /разрез А-А/, като УПИ ІV 1840 е на кота 194.00м. / кота +0.00 и на гаражите/, а УПИ ІІІ 1837 е на кота 196.00м. Разликата е равна на два метра, а при височина на гаражите от 2.50м. се спазва допустимото законово превишение от 0.50см.

По силата на чл. 49, т.1, вр. с чл.48, ал.2, т.1 вр. с чл. 47, т.2 от Наредба №8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове /ред. ДВ бр. 57/26.01.2001г., в сила от 01.08.2001г./, при проектирането на подробния устройствен план за застрояване се използват изходни данни от кадастрална карта и той се изработва върху копие от тази карта. Кадастралната карта на [населено място] не е изработена и одобрена към този момент, поради което е използван действащия план за регулация, което е допустимо предвид поредността на изчерпателното изброяване на източниците на данни по чл.47 от Наредба №8/2001г. Издадена е била скица-виза за проектиране №2418/03.07.2003г. / л.33, том І/, представляваща извадка от действащ план за регулация за УПИ ІV 1840 в кв.17а, която да служи за проектиране на Плана за застрояване. Следователно, посоченото от вещото лице-архитект в заключението му и потвърдено при изслушването му в съдебно заседание на 08.03.2024г. / л.478, том ІІ/, че не е извършено геодезическо проучване на разликата между нивата на терените на УПИ ІІІ 1837 и УПИ ІV 1840 в кв.17а е вярна констатация, срещу която няма и насрещни твърдения. На основание посочената подзаконова нормативна уредба на Наредба №8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, изходните данни за проектиране на ПУП-ПЗ трябва да се извлекат от кадастралната основа – действаща кадастрална карта, а ако не е одобрена, тогава от действащия подробен устройствен план, който в настоящия случай се изменя, защото не са налице условията на чл. 41, ал.2 от ЗУТ за допълването му с виза за проектиране, която се отразява служебно. Тази е нормативната причина, поради която е било необходимо изработване на ПУП-ПЗ за изменение на действащия, одобрен със Заповед №2890/23.10.1992г. /л.338, том ІІ/, от чието копие е видно, че е било предвидено разполагането на подземни гаражи –ПГ общо 7 броя на западната регулационна вътрешна граница, която е обща между УПИ ІV 1840 и УПИ ІІІ 1837 в кв.17а. Според оспорената Заповед №108/04.02.2003г. се предвижда допълващо застрояване на общата регулационна граница на надземни гаражи, което се отразява и на устройствените показатели за съответния имот, когато не е налице условието на §5, т. 15 от ДР на ЗУТ за изключване площта на гаражите от застроената площ, ако височината им е до 1.20м спрямо средното ниво на прилежащия терен. Съгласие на жалбоподателя за исканото изменение на ПУП-ПЗ не е било необходимо по аргумент от чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ в действащата му към 04.02.2004г. редакция от ДВ бр.107/09.12.2003г., както и предвид правната норма на чл. 97 от Наредба №5/2001г. за правила и нормативи за устройство на територията /отм. на 13.01.2004г/. Качеството му на заинтересовано лице произтича от засягане на правото му на собственост от предвиденото разполагане на допълващото застрояване на общата регулационна граница, което се охранява с упражняване право на съдебен контрол за съществуване на фактите, при които според материално-правните норми е допустимо регулационното предвиждане. Жалбоподателят погрешно счита, че е било необходимо да се търси съгласието му за извършеното изменение на ПУП-ПЗ, а ответникът- Кмет на община Стара Загора неправилно е определил заинтересованите лица на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, вместо според фактите, посочените в чл.131, ал.2, т.3 от същия закон. С оспорената Заповед се допускат намалени отстояния, което макар и разпоредено на нормативно основание, обуславя правен интерес от обжалване, за да се провери дали са изпълнени условията за неговото прилагане.

Процесната заповед №108/05.02.2004г. е издадена по Заявление с вх. №ДПП-93/04.04.2003г, Виза за проектиране на ПУП-ПЗ от 04.06.2003г., Протоколи на ЕСУТ от 28.05.2003г. за допускане изработване на проект за ПЗ, и от 13.08.2003г. за приемане на проекта, от 21.01.2004г. за разглеждане на възражения против него и Заповед № 721/11.06.2001г. на Кмета на община Стара Загора за делегиране на правомощия на Главния архитект на общината и на Заместник кмет по ТСУТ. Заповед №108/05.02.2004г. е била съобщена на притежателите на собственост и ограничени вещни права върху УПИ ІV 1840, УПИ І 1839 и УПИ ІІ 1838 в кв.17а по плана на града, съгласно удостоверителен документ „Съобщение“ на л.42 по делото за личното й връчване на домоуправителите на етажните собственици и на физически лица, собственици на УПИ ІІ 1838 в кв.17а. Няма данни за връчване на Заповед № 108/05.02.2004 г на Кмета на община Стара Загора на жалбоподателя Е. П. П. , който е собственик на ½ идеална част от УПИ ІІІ -1837 в кв.17а от 1998, с обща вътрешна, странична регулационна граница с УПИ ІV 1840 в кв.17а – предмет на ПУП-ПЗ, по която е предвидено да бъде разположено допълващото застрояване с гаражи, което обстоятелство, по аргумент от чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ му осигурява процесуално правна легитимация за оспорване на индивидуалния административен акт, както вече се подчерта по-горе. Правото на жалба е възникнало поради засягане на правото му на собственост върху съседния УПИ ІІІ -1837 в кв.17а с допускане на допълващо застрояване без отстояние спрямо общата странична регулационна граница, към момента на издаване на оспорената заповед, към който и към датата на подаване на жалбата – 22.06.2021г. жалбоподателят е притежавал право на собственост.

Ето защо и към 22.06.2021г. породеното с издаване на административния акт право на съдебно обжалване не е преклудирано, защото срокът за обжалване от 14-дни по чл.215 от ЗУТ тече единствено от момента, в който бъде изпълнено условието за редовно връчване на административния акт на заинтересованото лице. Към датата на издаване на Заповед №108/05.02.2004г. на Кмета на община Стара Загора е действала редакцията на ЗУТ ДВ бр. 107/09.12.2003г., поради което и на основание чл.130, вр. с чл.128, ал.3 от ЗУТ връчването на Заповедта е следвало да се извърши по реда на ГПК – лично на заинтересованите лица. Няма доказателства и твърдения за връчване на оспорената заповед по този ред, а уведомяването на заинтересованото лице за номера на акта, за неговия издател и за това, че строителството на гаражите е законно, защото е допуснато с влязъл в сила ПУП-ПЗ не означава, че жалбоподателят е узнал неговото съдържание. Благоприятно засегнатите заинтересовани страни твърдят в писмено становище по същество, че за заповедта е узнато най-късно на 23.02.2021г., когато е връчен Отговор от Община Стара Загора, адресиран до жалбоподателя по повод на негово Заявление от 15.01.2021г. /л.441, том ІІ/ за проверка законността на извършеното допълващо застрояване по изградената подпорна стена между УПИ ІІІ 1837 и УПИ ІV 1840 в кв.17а. В Заявлението си жалбоподателят обаче посочва, че Заместник кмета на общината му е съобщил, че със Заповед №108/05.02.2004г. е процедиран по реда на ЗУТ и влязъл в сила ПУП, поради което при издаване на разрешените за строеж не е необходимо да се иска съгласието на собствениците на съседни урегулирани поземлени имоти. С това Заявление жалбоподателя е поискал да му бъде предоставен достъп до ПУП-ПЗ за ново предвиденото допълващо застрояване, одобрен със Заповед №108/05.02.2003г и документите, въз основа на които е съобщен на заинтересованите страни, включително на собствениците на УПИ ІІІ -1837 в кв.17а. На 15.02.2021г. Заместник Кмета по устройство на територията, строителство и инвестиции е уведомил жалбоподателя, че със Заповед №108/05.02.2004г. Кмета на общината е одобрил ПУП—ПЗ за УПИ І-1839, и УПИ ІV 1840 от кв.17а по плана на града, която е влязла в сила и въз основа на този ПУП-ПЗ е издадено разрешението за строеж. /л.443, том ІІ/. Към това писмо обаче не е била приложена Заповед №198/05.02.2004г. на Кмета на община Стара Загора, но освен това е потвърдено нейното влизане в сила с отричане на качеството на жалбоподателя като заинтересовано от производството лице по чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ в действащата към датата на издаване на акта редакция, същата и към датата на подаване на жалбата в съда. Ето защо възражението, че срокът за оспорване на заповедта е започнал да тече, считано от 23.02.2021г. и съотв. към датата на подаване на жалбата до съда е изтекъл, Съдът намира за неоснователно.

От заключението на вещото лице –геодезист, прието на 24.06.2024г. /л. 523, том ІІ/ се установява, че действащия от 1992г. ПУП-ПЗ, който е изменен с процесната заповед и който е използван като основа за изработване на проекта за неговото изменение, е изработен въз основа на данни от кадастрален план, одобрен през 1982г. /л. 477 по делото/. Вещото лице е показало на скица имотите по кадастралната карта означени в син цвят и данните за теренните коти от предходния кадастрален план, съответстващи на котите от разреза „А-А“ по графичната чат на оспорената заповед. Видно от скица Приложение 1 от заключението, теренната кота на УПИ ІІІ 1837 при източната му граница /общата с УПИ ІV 1840/, където е предвидено ситуиране на гаражите, е равна на 195.20м. надморска височина. Теренната кота на УПИ ІV 1840 при западната му граница / общата с УПИ ІІІ 1837/, където е предвидено ситуиране на гаражите е равна на 193.95м. надморска височина. Разликата между терените по общата регулационна граница, където е предвидено ситуиране на гаражите е равна на 1.25м., към които се добавят 0.50м., колкото според чл.97 от Наредба №5/2001г. / отм./ е било допустимо височината на застрояването да надвишава разликата, като се получава височина на гаражите от 1.75м.

На разрез „АА“ в графичната част на оспорената заповед теренната кота на УПИ ІІІ 1837 е показана като равна на 196м. надморска височина, което е с 0.80см. повече спрямо данните от кадастралния план - 195.20м. и не попада в рамките на допустима грешка, докато теренната кота на УПИ ІV 1840 е показана като равна на 194м. надморска височина и разликата спрямо данните от кадастралния план е в рамките на допустимата грешка – 194 - 193.95м. Разликата от 1.20см. между теренната кота на УПИ ІІІ 1837 и УПИ ІV 1840 в кв.17а , определена съгласно данните по кадастралния план, на който е основан ПУП-ПЗ от 92г., използван при изработване на проекта за неговото изменение сочи, че височината на гаражите е следвало да бъде определена на кота 195.70м., при спазване на нормативно допустимото превишение от 0.5м. над теренната кота на УПИ ІІІ 1837 в кв.17а по плана на града. Следователно, данните за теренната кота на УПИ ІІІ 1837, посочени в графичната част на оспорената заповед не са съответни на данните, които следва да се използват при изработването на ПУП-ПЗ, както се изисква от чл.49, вр. с чл.48, ал.2, т.1, вр. с чл.47 т.2 от Наредба №8/2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове и са неверни спрямо данните от кадастралния план, на който е основан ПУП-ПЗ от 92г., използван като основа за одобрения проект. Верността на данните от кадастралния план от 1982г. е потвърдена и от скицата-Приложение 2 към заключението, където е показана теренна кота на УПИ ІІІ 1837 от заснемането, извършено през 2006г. за целите на инвестиционното проектиране и издаване на разрешението за строеж. Измерената през 2006г. кота терен на УПИ ІІІ 1837 е равна на 195.10м., а теренната кота на УПИ ІV 1840 при общата регулационна граница е 194.21 м. надморска височина. Следователно към момента на изработване и одобряване на процесния ПУП за изменение на ПУП-ПЗ от 1992г. невярно е посочен в графичната част на оспорената заповед един от фактите, които участват в състава на приложената норма на чл.97 от Наредба №5/2001г. /отм./ за правила и нормативи за устройство на територията, а именно нивото на терена на УПИ ІІІ 1837 в кв.17а по плана на града. От нивото на терените на съседните урегулирани поземлени имоти зависи и допустимата височина на предвиденото допълващо застрояване по общата вътрешна регулационна граница, която е равна на сбора от разликата плюс 0.50м, а нормата е изключение и следва да се прилага стриктно. Нарушението е съществено, защото вместо височина на гаражите от 1.75м, получена като сбор от разликата между нивата на терените и нормативното превишение от 0.5м, е допуснато допълващо застрояване с височина от 2.50м, което надвишава нивото на терена на съседния имот с още 0.75м. или общото превишение е с цели 1.25м. вместо само с 0.50м.

По възражението на ответника, че при определяне на разликата между нивата на терените е взета предвид показаната на графичната част подпорна стена с височина от 1.50м. и с местоположение на общата граница, Съдът намира следното: при разлика по кадастралния план между терените от 1.20м. / 195.20м-194м/ става ясно, че подпорната стена с височина от 1.50м. между тях превишава нивото на терена на УПИ ІІІ 1837 с 30см., които добавени към теренната му кота от 195.20м. дават ниво от 195.50м. за терена на УПИ ІІІ 1837 или разлика между двата терена от 1.50м., към която може да се добавят още 0.5м. за височина на гаражите и следва, че те могат да бъдат с височина от 2.00м, възлизаща на ниво 196.00м / с 0.5м повече от 195.50м/, но не и на терен с кота 196.50м., както е предвидено. В този вариант превишението е с още 0.50м. над допустимите само еднократно 0.50м. Не се изпълнява и условието на чл.42, ал.2, изречение второ от ЗУТ дори да се приеме, че подпорната стена като плътна и разположена на общата регулационна граница има предназначението и на плътна ограда. Съгласно чл.42, ал.2 от ЗУТ е необходимо покриване на плътната ограда, без превишение. Сравнението между правната норма на чл.42, ал.2, изречение второ, уреждаща свързано допълващо застрояване по обща регулационна граница между два имота и тази на чл.97 от Наредба №5/2001г. за правила и нормативи за устройство на територията /отм./ сочи, че двете не могат да се прилагат едновременно - или допълващото застрояване ще покрива плътна ограда, ако подпорната стена се приеме и с това предназначение, като разположена по регулационната граница, или ще се използва разликата между нивата на терените, за да се допусне допълващо застрояване в по-ниския терен, чиято височина може да бъде с до 0.5м повече от тази разлика. Вън от предмета на делото е дали изпълненото на място съответства на оспорения ПУП-ПЗ да не надвишава нивото на терена на УПИ ІІІ 1837 с повече от 0.5м, независимо от разликата с нивото на терена на УПИ ІV 1840 в кв.17а по плана на града, защото това е въпрос за законността на построеното, а в настоящото производство се преценяват фактите, посочени от административния орган за прилагане на нормативното основание по чл.97 от Наредба №5/2001г. за правила и нормативи за устройство на територията /отменена/, което не може да бъде съвместено с хипотезата на чл.42, ал.2 от ЗУТ.

В заключение на гореизложеното следва да се посочи и, че условието за спазване на ограничението относно височината на бъдещата постройка не е достатъчно за правилното приложение на материалния закон. Подробният устройствен план е задължителна основа за инвестиционното проектиране и за разрешаване на строителството, поради което всеки ПУП-ПЗ съдържа показателите за застрояване, един от които е височината на постройките. При спазване на предвидената с ПУП-ПЗ височина на гаражите не би могло да се спази и постановеното с процесния план нормативното условие за превишение с до 0.5м. над разликата между терените. Това е така, защото сборът от допустимото превишение с действителната разлика между терените, дава резултат за височина на застрояването по-малка спрямо определената с процесния ПУП-ПЗ височина на застрояването. Грешката относно данните за котите на терените е довела до определяне височина на гаражите на кота терен, която е с повече от 0.50м. над допустимото ниво на терена на съседния по-висок урегулиран поземлен имот и този факт, е основание за определяне на административния акт в оспорената му част като постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, са заявили своевременно искане за присъждане на разноските, което обаче е неоснователно с оглед изхода на спора. Жалбоподателят не е предявил искане за присъждане на разноските нито с жалбата, нито до приключване на устните състезания по делото.

С оглед на изложеното и на основание чл.172 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Е. П. П. от [населено място] Заповед № 108 от 05.02.2004г. на Кмета на община Стара Загора, в частта й за одобряване на ПУП-ПЗ за УПИ ІV 1840 в кв.17а по плана на [населено място] за ситуиране на гаражи по общата регулационна граница с УПИ ІІІ 1837 в кв.17а по плана на града.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.