№ 12102
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110125086 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Образувано е по предявен от „ЗД Евроинс“ АД срещу „ЗД Бул Инс“ АД иск с правно
основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ).
Ищецът твърди, че на 30.03.2021г. в гр.София е настъпило ПТП по вина на водача на
л.а. с рег.№ СВ 6996 НА, застрахован при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), валиден към датата на произшествието.
Поддържа, че при инцидента са настъпили материални щети за л.а. с рег.№ СВ 3132 НХ,
заплатени от него в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско на
МПС“ по полица № 00500100372594 от 2020 г., валидна към датата на ПТП. Посочва, че е
поканил ответника да възстанови сумата от 3817.86 лева, от които 3802.86 лева изплатено
застрахователно обезщетение и 15.00 лева ликвидационни разноски, но претенцията била
частично призната и погасена от ответника до размера от 3402.20 лева. Предвид
изложеното, предявява иск за остатъка от 415.66 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка ГО за л.а. с рег.№ СВ 6996 НА, механизма на ПТП, настъпилите по
л.а. с рег.№ СВ 3132 НХ увреждания и причинно-следствената им връзка със събитието.
Посочва, че по процесната щета е заплатил сумата от 3402.20 лева, с което изцяло е
изпълнил задълженията си към ищеца, тъй като претендираният остатък е разход за наем за
заместващ автомобил, предоставен на собственика на л.а. с рег.№ СВ 3132 НХ, който разход
не подлежи на репариране по реда на чл.411 КЗ и е отговорност на застрахователя по
1
договора за имуществено застраховане на увреденото МПС. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
По делото е представена застрахователна полица № 00500100372594 от 2020г., от
която се установява че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско на
МПС“ с период на валидност 15.08.2020г. – 14.08.2021г. за л.а. „Опел“ с рег.№ СВ 3132 НХ.
Съгласно ОУ, приложими към договора, всички вреди по застрахованата вещ, произтекли от
ПТП, се покривали от застрахователя – т.3 вр.т.2, б. „б“ от ОУ. Приложен е добавък № 1 към
договора за имуществено застраховане за постигнато между страните съгласие по клауза „Е“
– „заместващ автомобил“. По силата на клауза „Е“ застрахователят се съгласявал да поеме
разхода за наем на предоставен от рен-а-кар компания автомобил на застрахования до 30
дни, ако в резултат на покрит риск вещта не можела да се ползва по предназначение. Било
предвидено, че ползването на заместващ автомобил след уговорените 30 дни се поемало от
застрахования. Макар приложеният добавък да не съдържа подписи на страните, съдът
намира, че клаузата е породила действие между тях, предвид наличието на доказателства за
предоставяне на тази допълнителна услуга на ползвателя по застрахователния договор и
одобряването на разхода от страна на ищеца.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 30.03.2021г., с който водачите
на участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие относно
механизма му и понесените материални щети. Отразено е в схема към протокола, че л.а. с
рег.№ СВ 3132 НХ се движел непосредствено след л.а. с рег.№ СВ 6996 НА, като предно
движещият се водач извършил маневра движение на заден ход, при което ударил спрелият
зад него л.а. с рег.№ СВ 3132 НХ. Налице е признание от водача на л.а. с рег.№ СВ 6996 НА,
че вината за произшествието е негова. Протоколът е двустранно разписан, а механизмът на
ПТП не е бил спорен.
Приложено е уведомление от 31.03.2021г. от водача на л.а. „Опел“ до ищеца, с която
2
е заявил, че произшествието е настъпило на ул. „Дедеагач“ в кв. „Стрелбище“ в гр.София, в
посока бул. „П.Тодоров“. Уточнил е, че преди кръстовището с булеварда л.а. „Сузуки“ с рег.
№ СВ 6996 НА е спрял, след което потеглил назад и ударил спрялото зад него МПС.
Не се спори и се признава от ответника, че за л.а. „Сузуки“ е била валидна
застраховка ГО, по силата на която ответното дружество се е задължило да покрие вреди,
нанесени от противоправното и виновно поведение на деликвента при управлението на
автомобила. За удостоверяване на този факт е приложена и справка от информационната
система на Гаранционен фонд.
Представена е преписка по щета № ********** от 2021г. на ищеца, от която се
установява, че л.а. „Опел“ с рег.№ СВ 3132 НХ е бил на оглед при застрахователя-ищец за
опис на вредите и оценка. Стойността на щетите била определена на 3394.00 лева, а общо
определената сума за плащане била посочена в размер на 3802.86 лева, като надбавката от
408.86 лева бил одобрен разход за наем за заместващ автомобил. Посочено е, че сумата била
дължима на „Булвария София“ ЕАД, съгласно доклада от 09.06.2021г., а самото плащане
било извършено на 15.06.2021г., което се удостоверява с извлечение за извършено плащане.
Прието е възлагателно писмо за предаване на застрахования автомобил за ремонт с
дата 19.04.2021г., както и възлагателно писмо за предоставяне на заместващ автомобил от
23.04.2021г. Видно от приложения договор за наем на ползвателя на увредената вещ е бил
предоставен под наем автомобил за периода 26.04.2021г. – 25.05.2021г., а наемната цена
била определена на 964.22 лева. За наемодател бил посочен „Евролийз Рент а Кар“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление, съвпадащ с адреса на застрахователя, който е и издател
на фактурата за разхода. За получател по нея бил посочен „Булвария София“ ЕАД. Не става
ясно как е била определена частта от наемната цена, която ищецът е поел. Разликата
очевидно не произтича от периода на предоставяне на заместващ автомобил, тъй като
същият не надхвърля 30 дни по клауза „Е“ на договора за застраховка, т.е. целият разход от
964.22 лева е следвало да бъде приет за плащане от застрахователя.
Приложено е писмо, получено от „ЗД Бул Инс“ АД на 26.06.2021г., с което „ЗД
Евроинс“ АД е заявил претенция за плащане на сумата от 3817.86 лева, от които 3802.86
лева платена сума по щетата и 15.00 лева ликвидационни разноски. Видно от приложените
документи, ответникът е признал за дължима сумата от 3402.20 лева, погасена чрез
прихващане, ефектът на който е настъпил на 20.12.2021г. От отбелязване по описа е видно,
че ответникът не е признал единствено разхода за наем за заместващ автомобил, като
недължима, каквато позиция поддържа и в процеса.
При така събраните доказателства съдът намира за доказано настъпило ПТП – покрит
риск по договора за имуществено застраховане на л.а. „Опел“ с рег.№ СВ 3132 НХ, при
което застрахованият при ищеца автомобил бил увреден в резултат на противоправно и
виновно поведение на водача на л.а. „Сузуки“ с рег.№ СВ 6996 НА, застрахован по договор
за задължителна застраховка ГО при ответника. Не се спори, че уврежданията по отношение
на л.а. „Опел“ са в пряка – причинно следствена връзка от произшествието, както и че
3
действителната им стойност към датата на събитието е в размер на 3394.00 лева, заплатени
от ищеца, с което плащане се е суброгирал в правата на застрахования срещу деликвента,
респ. неговия застраховател по договор ГО. Не се спори и че обичайните разноски по
ликвидиране на щетата възлизат на 15.00 лева, т.е. общият размер на регрес на ищеца към
ответника е 3409.00 лева, от които за безспорно установено е прието, че са платени 3402.20
лева. Няма данни за заплащане на разликата от 6.80 лева, т.е. тази сума се явява дължима и
към момента на приключване на устните състезания.
Спори се относно правото на ищеца, като застраховател на увредената вещ по
договор „Каско на МПС“, да търси от ответника, като страна по договор за застраховка ГО
за увреждащия автомобил, репариране на разхода за наем за предоставен на ползвателя на
застрахователната услуга заместващ автомобил по клауза „Е“ на договора за имуществено
застраховане. Размерът на претенцията е ограничен до сумата от 415.66 лева при одобрени с
доклада по щетата 408.86 лева и реално направен разход по договора за наем от 964.22 лева.
При изясняване на спора, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.493, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
вреди при използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В
тези случаи застрахователят покрива: 1.) неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт; 2.) вредите, причинени на чуждо имущество;
3.) пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват противоправния
резултат. Необходимо е причинният процес да се ограничи до неговото типично и
закономерно развитие – така Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г.,
III г. о., ГК.
Съгласно чл.411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
ГО „до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне“. В настоящия случай, застрахователното обезщетение за възстановянане на
вредите по застрахованата вещ е в размер на 3394.00 лева (така в доклада по щетата),
съответно ликвидационните разноски възлизат на 15.00 лева. Разходът от 408.86 лева за
предоставен под наем заместващ автомобил на ползвателя на застрахователната услуга, е
разход, който застрахователят се е задължил да направи като допълнителна услуга към
застрахования, респ. ползвателя на услугата. Тази допълнителна услуга цели повишаване
качеството на обслужване от страна на застрахователя. Тя е избор на страните, който е вън
от типичния предмет на договора за имуществено застраховане. В този смисъл, разходът не
е част от платеното застрахователно обезщетение в тесен смисъл на думата, в който
понятието е употребено в разпоредбата на чл.411 КЗ. Ограничителното тълкуване се налага
от обстоятелството, че нормата урежда обхвата на регресната претенция към деликвента,
респ. към застрахователя му по договора ГО, които не са страни по договора за имуществено
застраховане. Рамките на тази регресна отговорност са изначално определени.
4
Отговорността е лимитирана до платеното застрахователно обезщетение за отстраняване на
вредите по застрахованата вещ и разходите по определяне на това обезщетение. Тази
отговорност не следва да варира в зависимост от допълнителните услуги, които
застрахователят по „Каско“ е приел да осъществи към застрахования. Аргумент за това е и
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, съгласно която дължимото обезщетение следва да се
определи по пазарна стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата на
увреждането. Ето защо, търсеният разход за заместващ автомобил не се явява пряка
причинно -следствена връзка с произшествието, не е негов закономерен резултат. Така и в
Решение от 14.10.2022г., постановено по въззивно гр.д.№ 1588/2022г. на СГС, III-Б състав,
мотивите по което се споделят от настоящия състав при наличието на практика и в обратен
смисъл.
Предвид изложеното, исковата претенция се явява основателна само за сумата от 6.80
лева или разликата между определеното и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по щетата в размер на 3394.00 лева и 15.00 лева ликвидационни разноски и погасените от
ответника 3402.20 лева. Тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 400.00 лева, от които 50.00
лева държавна такса, 250.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по НЗПП. От тях, в тежест на ответника се възлага сумата от
6.56 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Разходите на ответника са в размер на 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. От тази сума, в тежест на ищеца се възлагат 98.36 лева, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
При компенсиране на разходите ищецът следва да заплати на ответника 91.80 лева
разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 411 КЗ, „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес
5
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на „ЗД Евроинс“ АД,
ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
сумата 6.80 лева – суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ на
л.а. „Опел“ с рег.№ СВ 3132 НХ за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 30.03.2021г. в гр.
София по вина на водача на л.а. „Сузуки“ с рег.№ СВ 6996 НА, застрахован по договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ведно със законната
лихва от 13.05.2022г. до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения до пълния заявен размер от 415.66 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК .... да заплати на
„ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК ...., сумата 91.80 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6