№ 17924
гр. София, 05.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110145459 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника Г. Б. И. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ,,, като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, което ответникът не е сторил,
поради което претендира от него сумите, както следва: 542,54 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., 133,26 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 15.03.2022 г.; 23,36 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., 4,31 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до
15.03.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 21760/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г., чиято стойност съответства на 5/6 от общия размер на дълга.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Б. И., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК особен представител – а... е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете при твърдението, че не е доказано да е клиент на топлинна енергия по отношение
1
на процесния имот в рамките на исковия период. В тази връзка посочва, че по силата на
представения нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 08.10.2008 г. прехвърлителите .... и .... са си запазили вещно право на ползване
върху него заедно и поотделно, което няма данни да е погасено, поради което ответникът се
явява само „гол собственик“ на апартамента. Сочи, че титуляр на партида с аб. № 47312 е
трето за спора лице – ..., позовавайки се на писмо от 19.04.2018 г. на ищеца, адресирано до
нея. Счита, че не става ясно как се формира твърдяната от ищеца квота от общо 5/6 идеални
части от правото на собственост върху жилището. Оспорва доставянето на твърдяното
количество топлинна енергия, както и извършването на услугата дялово разпределение.
Позовава се на констативен протокол № 3480/15.05.2012 г., според който считано от
отоплителен сезон 2008-2009 г. в сградата – етажна собственост не се прилага дялово
разпределение поради нежелание на собствениците. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва и акцесорните вземания за лихва. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Първият спорен по делото въпрос, с оглед релевираните с отговора на исковата молба и
поддържани в хода на процеса доводи, е дали между страните по делото е съществувало
валидно възникнало договорно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна
енергия по отношение на процесния имот през исковия период. Съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в
рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови
нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния
вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено
вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото
като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в специалния закон
разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител
на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът на вещното право, който
го упражнява. В случая, от представения в заверен препис по делото нотариален акт за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка № 25, том I, нот. дело №
81/2008 г., който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална
2
доказателствена сила относно собствеността върху посочения имот, се установява, че на
08.10.2008 г. .... и .... прехвърлят на ответника Г. Б. И., първата от тях – собствените си 4/6
идеални части, а втората от тях – собствената си 1/6 идеална част, или общо 5/6 идеални
части от процесния недвижим имот, срещу задължението да поеме гледането и издръжката
им като осигурява спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, докато са живи,
които грижи ще полага лично или чрез трети лица, като видно е, че прехвърлителите са си
запазили правото на ползване върху прехвърляния имот заедно и поотделно, пожизнено и
безвъзмездно. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС вещното право на ползване се погасява със смъртта
на носителя му. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява
правото на ползване върху притежаваните от прехвърлителите общо 5/6 идеални части от
процесния имот, учредено с посочената по-горе транслативна сделка от 08.10.2008 г. в полза
на .... и ...., да е погасено с настъпването на смъртта им или с прехвърлянето на правото на
ползване на трето лице. При това положение съдът намира, че представеният по делото
нотариален акт, макар да установява правото на собственост на ответника върху общо 5/6
идеални части от правото на собственост върху процесния имот, на колкото съответства и
стойността на претендираните от ищеца от него парични суми от общия размер на дълга,
доколкото за 1/6 от тях заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г. по
отношение на длъжника .... е влязла в сила, следва да се приеме, че не се доказва наличието
на възникнало между страните облигационно правоотношение между него ищцовото
дружество, тъй като задължено лице към топлопреносното предприятие е титулярът на
правото на ползване, а не собственикът на топлоснабдения имот. Следва да се отбележи, че с
доклада по делото от 03.06.2024 г. съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
погасяване на учреденото с нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 08.10.2008 г. право на ползване в полза на прехвърлителите .... и ....,
но въпреки това в открито съдебно заседание на 03.10.2024 г. процесуалният му
представител – юрк. Тодоров е заявил, че няма доказателствени искания в тази насока. В
случая, този извод на съда не се разколебава и с оглед данните, удостоверени в
представеното искане от 16.07.2014 г. на .... на КЧСИ за вписване на възбрана в Служба по
вписванията – гр. София върху собствения на ответника апартамент № 30, находящ се в .....,
тъй като макар този документ да удостоверява качеството на ответника на изключителен
собственик на процесния апартамент – в т. ч. и останалата 1/6 от правото на собственост
върху него, която не е предмет на учреденото право на ползване в полза на третите за спора
лица, то това обстоятелство е ирелевантно, тъй като видно е, че предмет на делото са суми,
съответстващи именно на 5/6 от общия размер на дълга. В допълнение следва да се
отбележи, че видно от писмо с изх. № Г-7409/19.04.2018 г., адресирано до ..., последната е
вписана като титуляр на партида с аб. № 47312, поради което няма дори индиция, че
процесният апартамент № 30 се ползва от ответника по делото, още повече, че според
изготвените в хода на заповедното дело справки той е регистриран на друг адрес. В
съответствие с носената от ищеца доказателствена тежест, от него не са ангажирани други
доказателства, обуславящи качеството потребител на топлинна енергия по отношение на
ответника Г. Б. И. през процесния период, поради което той следва да понесе последиците от
недоказването на това правнорелевантно обстоятелство в процеса – арг. чл. 154 ГПК.
Недоказването на това качество обуславя извод, че посоченото лице не се явява
материалноправно легитимирано да отговаря по предявените срещу него искове за стойност
на незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, поради което същите са
неоснователни и подлежат на отхвърляне само на това основание.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за обезщетение за забава предполага установяване на
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, с оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
3
акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на 133,26 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 15.03.2022 г., както и в размер на 4,31 лв. за периода от 31.03.2019 г. до
15.03.2022 г.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора
– цялостна неоснователност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът, който обаче не претендира и не доказва извършването на такива.
При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....., със седалище и адрес на управление: ... Б, срещу Г. Б.
И., ЕГН ********** и адрес: ...1, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 542,54 лв., представляваща цена на топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ,,, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; 133,26 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г.; 23,36 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 4,31 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 31.03.2019 г. до 15.03.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2022 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 21760/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4