№ 183
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720104098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Угренова Естейт“ ЕООД, с ЕИК:
********* /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, в качеството му на
цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания и анекс към него
от 01.10.2019 г., сключен между ищеца като цесионер и дружеството „С.Г.
Груп“ ЕАД като цедент / като последното е придобило от своя страна
качеството цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен между него и първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД/, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. В. Г., срещу Т. О. А., с ЕГН:
**********, с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 159.48 лева /главница/, от които 64.98 лева
представляват неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 07.01.2019 г. за мобилен номер **** за предоставяне на услуга
тарифен план Smart L+, възлизаща на трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси без ДДС /3х21.66 лева без ДДС/ и 94.50 лева
представляват неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 07.01.2019 г. за мобилен номер **** за предоставяне на интернет
услуга по тарифен план Vivacom FiberNet 100, възлизаща на трикратния
размер на стандартните месечни абонаментни такси без ДДС /3х31.50 лева без
ДДС/, които вземания са обективирани във фактура № **********/01.06.2019
г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между първоначалния доставчик „БТК“
ЕАД и ответника съществувало валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на Договор за мобилни услуги от 07.01.2019 г. с
клиентски номер **** Съгласно последния на ответника бил предоставен
1
мобилен номер ****. За същия ответникът избрал да ползва тарифен план
Smart L+ при месечна абонаментна такса от 29.99 лева с ДДС /или 21.66 лева
без ДДС/. Отделно за същия номер ответникът избрал да добави и услуга за
предоставяне на интернет по тарифен план Vivacom FiberNet 100 при месечна
абонаментна такса от 37.80 лева с ДДС /или 31.50 лева без ДДС/
На следващо място се твърди, че в съответствие с договора на
ответника са предоставяни мобилни услуги за периода м. 02.2019 г. до м.
05.2019 г. Посочва се, че за така предоставените услуги „БТК“ ЕАД е издало
четири броя фактури – фактура от 01.02.2019 г., фактура от 01.03.2019 г.,
фактура от 01.04.2019 г. и фактура от 01.05.2019 г. Поддържа се, че
ответникът не е заплатил дължимите по цитираните фактури суми, поради
което процесните абонаменти са били деактивирани преди изчитане на срока
им. Поради това на ответника била начислена неустойка в размер на общо
159.48 лева, формирана от трикратния размер на двата абонаментни тарифна
плана /3х21.66 лева без ДДС и 3х31.50 лева/ - обективирана във фактура №
**********/01.06.2019 г. Поддържа се, че посочената неустойка била
изчислена законосъобразно съгласно общите условия на дружеството,
договора между страните и практиката в полза на потребителите. Обръща се
внимание и че плащане на сумите по фактурите се дължало в 15-дневен срок
от издаването им.
На последно място се посочва, че процесните суми били прехвърлени с
договор за цесия между първоначалния доставчик на мобилни услуги „БТК“
ЕАД като цедент и дружеството „С.Г. Груп“ ЕАД, в качеството му на
цесионер. Последното от своя страна след като придобило вземанията на свой
ред ги прехвърлило с нов договор за цесия вече като цедент в полза на
настоящия ищец „Угренова Естейт“ ЕООД, /с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД/, в качеството му на цесионер по договор за продажба и
прехвърляне на вземания и анекс към него от 01.10.2019 г. Излагат се
подробни доводи, че ответникът бил уведомен за посочените прехвърляния,
но при условията на евентуалност се прави искане ответникът да се счита
уведомен с връчване на препис от исковата молба със съответните
приложения.
С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: договор за прехвърляне на вземания
от 01.10.2019 г., договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. с анекс
към него от 05.10.2020 г., уведомление, пълномощно за уведомяване за
прехвърляне, потвърждение за извършена цесия, извлечение от приложение
№ към анекс от 10.03.2020 г. към договор от 01.10.2019 г., уведомление за
цесия, фактури: от 01.02.2019 г., от 01.04.2019 г. и от 01.05.2019 г., както и
фактура фактура № **********/01.06.2019 г., ОУ на „БТК“ ЕАД.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2862/2022 г. на Пернишкия
РС, се съдържа допълнително споразумение към договор за електронни
съобщителни услуги от 07.01.2019 г. и декларация към него.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, не е постъпил писмен отговор.
Ответникът обаче е депозирал възражение по ч.гр.д. № 2862/2022 г. на
Пернишкия РС, като в същото е посочил, че процесните суми са погасени по
давност.
В съдебно заседание, проведено на 25.01.2023 г., ищецът редовно
призован, не се явява, представител не изпраща и не изразява допълнително
становище по делото.
Ответникът редовно призован – призовката, връчена му лично на
09.01.2023 г., не се явява, представител не изпраща и не изразява
допълнително становище по делото
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1748/25.05.2022 г. по
ч.гр.д. № 2862/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника лично.
От представените по делото доказателства /допълнително споразумение
към договор за електронни съобщителни услуги от 07.01.2019 г. и декларация
към него, фактури от 01.02.2019 г., от 01.04.2019 г. и от 01.05.2019 г., както и
фактура № **********/01.06.2019 г. и ОУ на „БТК“ ЕАД / се установява, че
между дружеството „БТК“ ЕАД и ответника Т. О. А. съществувало
облигационно отношение по повод доставка на електронни съобщителни
услуги за период от две години, с начална дата 07.01.2019 г. до 06.01.2021 г.
Съгласно този договор на ответника били предоставени две групи услуги за
мобилен номер ****, както следва: услуга по тарифен план Smart L+ при
стандартна месечна абонаментна такса възлизаща на 29.99 лева с ДДС /21.66
лева без ДДС/ и интернет услуга по тарифен план Vivacom FiberNet 100 при
стандартна месечна абонаментна такса възлизаща на 37.80 лева с ДДС /31.50
лева без ДДС/.
По делото са представени три броя фактури: от 01.02.2019 г., от
01.04.2019 г. и от 01.05.2019 г., но съдът не ги обсъжда в подробности,
доколкото същите съдържат суми, които не са предмет на иска. Твърди се
единствено, че начислените по тях суми не са заплатени, което обстоятелство
не се оспорва от ответника.
В тази връзка по делото е представена и последна фактура – фактура №
**********/01.06.2019 г. – за сумата от общо 473.13 лева. Съгласно
приложение неразделна част от фактурата и находящо се на втора страница от
същата част от сумата от 473.13 лева представлява неустойка в размер на
64.98 лева – за тарифен план Smart L+ и друга част представлява неустойка в
размер на 94.50 лева – за тарифен план Vivacom FiberNet 100. Поради това и
съдът приема, че от съдържанието на фактурата става ясно основанието на
3
което са начислени неустойките и точният им размер като част от общото
задължение по фактурата.
Ответникът от своя страна също не оспорва така начислените суми за
неустойки.
Съгласно т. 29 от ОУ на „БТК“ ЕАД предоставените услуги се отчитат
месечно и заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на фактурата.
Съгласно условията /стр. 8/ в договора за електронни съобщителни
услуги при прекратяването му преди изтичане на срока по вина или по
инициатива на потребителя същият дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода до изтичане на срока, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
На последно място съдът приема, че ответникът е уведомен за
извършените прехвърляния на задължения му по договора с „БТК“ ЕАД –
като не оспорва това обстоятелство, като не оспорва и че настоящият ищец е
титуляр на вземанията. Освен това към исковата молба са приложени
документите за извършената цесия /договор за прехвърляне на вземания от
01.10.2019 г., договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г. с анекс към
него от 05.10.2020 г., уведомление, пълномощно за уведомяване за
прехвърляне, потвърждение за извършена цесия, извлечение от приложение
№ към анекс от 10.03.2020 г. към договор от 01.10.2019 г., уведомление за
цесия/ – които заедно с препис от същата са връчени на ответника лично.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителният иск е с правно основание по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника, за които е издадена заповед № 1748/25.05.2022 г. по ч.гр.д. №
2862/2022 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично
като в срока по чл. 414 от ГПК същият е депозирал в срок възражение срещу
нея. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
По делото категорично се установява, че между първоначалния
кредитор – доставчик на електронни съобщителни услуги „БТК“ ЕАД и
ответника е била налице облигационна връзка в периода от 07.01.2019 г. до
06.01.2021 г. В тази връзка представеният по делото договор за мобилни
услуги е подписан от страните, като подписът на ответника не е оспорен, а
освен това същият не оспорва това наличието на облигационна връзка.
4
На второ място по делото категорично се установи и че ответникът не е
заплащал дължимите суми, поради което предоставените му два абонаментни
плана електронни съобщителни услуги са деактивирани – преди изчитане
срока на договора. Поради това и в полза на доставчика „БТК“ ЕАД е
възникнало правото съгласно договора да начисли неустойки за предсрочно
прекратяване на плановете по вина на ответника.
Установителната претенция за неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги с двата тарифни плана съдът намира за
основателна в пълен размер от 159.48 лева. Посочената сума съдът изчислява
съгласно посоченото от ищеца в исковата молба и при условията на договора,
съгласно които се претендира съответно дължи неустойка в размер на до три
стандартни вноски по абонамента без ДДС т.е. 3х21.66 лева /за тарифния
план Smart L+ или общо 64.98 лева – за този тарифен план / 3х31.50 лева /за
тарифния план Vivacom FiberNet 100 или общо 94.50 лева – за тарифен план/.
В тази връзка и сумите от 64.98 лева +94.50 лева дават пълния размер на
задължението от 159.48 лева.
Посочените неустойки не са невалидни, нито прекомерни съгласно
трайната съдебната практика – доколкото са до трикратния размер на
месечните такси без ДДС – като същите са в максималния трикратен размер,
доколкото до изтичане срока на договора е бил налице период от повече от
година и половина.
Единственото заявено от ответника възражение, което съдът дължи да
обсъди по-подробно е възражението за погасителна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД вземанията за неустойки от неизпълнен
договор се погасяват с кратката три годишна давност. В случая процесното
вземане е обективирано във фактура № **********/01.06.2019 г. със срока на
плащане до 15.06.2019 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 2862/2022 г.
на РС Перник обаче е подадено на 23.05.2022 г. В тази връзка и между датата
на фактурата – 01.06.2019 г. и датата на заявлението 23.05.2022 г. е изтекъл
период ПО-МАЛЪК от три години, поради което и възражението за
погасяване на сумата по давност се явява неоснователно /доколкото с
образуването на съдебно дело – в случая ч.гр.д. № 2862/2022 г. на РС Перник
давността се прекъсва и не тече, докато трае съдебният процес – по арг. от чл.
116 вр. с чл. 115 от ЗЗД/.
На последно място съдът приема, че ответникът е валидно уведомен за
цесията най-късно с връчване на препис от исковата молба със съответните
приложения към нея – като не оспорва тези обстоятелства. Поради това и
титуляр на вземанията е именно ищцовото дружество.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
5
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 2862/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 205 лева, от които 25 лева държавна такса и 180 лева –
адвокатско възнагражение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да
му бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 4098/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 205 лева, от които 25 лева държавна такса и 180 лева–
адвокатски хонорар, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Посочените разноски са действително извършени, видно от представени по
делото платежни нареждания. От така посочените суми с оглед изхода на
делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 205 лева.
Предвид цената на исковите претенции разноските за адвокатски
хонорар не са прекомерни съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна не претендира разноски и с оглед изхода на делото
такива не й се дължат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. О. А., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *** ДЪЛЖИ на „Угренова Естейт“ ЕООД, с ЕИК: ********* /с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, в качеството му на цесионер по
договор за продажба и прехвърляне на вземания и анекс към него от
01.10.2019 г., сключен между ищеца като цесионер и дружеството „С.Г. Груп“
ЕАД като цедент /като последното е придобило от своя страна качеството
цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между
него и първоначалния кредитор доставчик на електронни съобщителни
услуги „БТК“ ЕАД/ сумата от общо 159.48 лева /главница/, от които 64.98
лева представляват неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 07.01.2019 г. за мобилен номер **** за предоставяне на
услуга тарифен план Smart L+, възлизаща на трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси без ДДС /3х21.66 лева без ДДС/ и
94.50 лева представляват неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 07.01.2019 г. за мобилен номер **** за предоставяне на
интернет услуга по тарифен план Vivacom FiberNet 100, възлизаща на
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси без ДДС
/3х31.50 лева без ДДС/, които вземания са обективирани във фактура №
6
**********/01.06.2019 г. и за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2862/2022
г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Т. О. А., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Угренова Естейт“ ЕООД, с ЕИК:
********* /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, сумата от общо
205 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 2862/2022
г. по описа на Пернишкия РС /от които 25 лева държавна такса и 180 лева –
адвокатско възнаграждение/ и сумата от общо 205 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 4098/2022 г. на
Пернишкия РС /от които 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 2862 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7