Р Е Ш Е Н И Е

 

номер 2346/21.05.2012 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 17 май 2012 г.                                             Година 2012

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при участието на секретар М. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 5048 по описа за 2012 год.

 

Производството е с правно основание чл. 50 от СК.

Образувано е по молба на Г.В.М. и Б.А.М..

Молителите излагат, че са съпрузи от 27.02.1993 г. От брака си имат родено едно пълнолетно вече дете. Поради това, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, като със споразумение са уредили всички лични и имуществени отношения помежду си за след развода, молят съдът да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака, без да издирва мотивите за това, като утвърди постигнатото споразумение в следния смисъл: бащата  ще  заплаща  месечна  издръжка  в  полза  на  пълнолетното им дете в  размер  на  80  лева,  считано  датата на постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж на плащане всяко пето число на месеца, за който се дължи до настъпване  на  законна  причина  за  изменение  или  прекратяване; след прекратяването на брака молителката ще носи брачното си фамилно име М.; молителите не си дължат издръжка един на друг; ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. “Владислав Варненчик”, бл. 306, вх. 3, ет. 6, ап. 43 се предоставя за ползване на жената; движимите вещи са поделени извънсъдебно.

Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, че решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо, не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и като прецени, че споразумението им съответства на разпоредбата на чл. 51 от СК, а именно изчерпателно е, не противоречи на закона намира, че същото следва да бъде утвърдено, а разводът между двамата съпрузи следва да бъде допуснат на основание чл.50 от СК.

Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 40 лева, на осн. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която следва да бъде заплатена от молителите по равно, като се приспадне заплатеното в повече при завеждане на иска или всеки следва да заплати по 12.50 лева.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА брака между Б.А.М., ЕГН ********** и Г.В.М., ЕГН **********, сключен на 27.02.1993 г. с акт № 169, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.

УТВЪРЖДАВА СПОРАЗУМЕНИЕТО ПО ЧЛ. 51 ОТ СК, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. “Владислав Варненчик”, бл. 306, вх. 3, ет. 6, ап. 43 на Г.В.М., ЕГН **********.

            ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име М..

ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса за развод в размер на 12.50 /дванадесет лева и петдесет ст./ лева, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

ОСЪЖДА Г.В.М., ЕГН **********,*** да заплати държавна такса за развод в размер на 12.50 /дванадесет лева и петдесет ст./ лева, на основание чл. 6, т. 3  от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: