Р Е Ш Е Н И Е №876
14.03.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на седми
февруари две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Елена Лянгова като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 9985 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет
на делото са субективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК
вр. с чл. 79 ЗС.
Делото
е образувано по искова молба подадена от А.И.А. чрез пълномощника си а. В.Д. и
Ц.П.А., чрез пълномощника си а. Д.П., и двамата със съдебен адрес ***, партер
против А.Р.А. с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за това да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
недвижим имот, с площ 1792 кв.м, находящ се в землището на гр. К., ЕКАТТЕ *,
местност „М. о.“ представляващ УПИ XIII – *- за производствени и складови дейности, в квартал .,
съгласно ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №... на к.на Община К., ведно с
построената в имота стопанска постройка с площ от 100 кв.м. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски
Ответникът
А.Р.А. чрез а. А.Б. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Представени са писмени доказателства,
направени са доказателствени искания за изискване на документи по чл. 186 ГПК,
както и за допускане на трима свидетели при режим на довеждане. Формулирано е
искане за привличане на А.М.Д. в качеството на трето лице- помагач на страната
на ответника, което искане е уважено и същият е конституиран по настоящото
производство. Претендират се разноски
От
третото лице- помагач А.М.Д. е постъпило становище, с което оспорва изцяло
твърденията в исковата молба и предявените искове. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът
след преценка на събрания по делото доказателствен материал, като взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа страна следното.
По
делото не се спори, а и се установява, че ищците – с. А. и третото лице помагач
А.Д. * на ответника са придобили в режим на съсобственост чрез покупко-продажба
оформена в нотариален акт от .... под № ... на н. ……. с рег. № ...процесния
имот, който е съществувал до ... като дворно място – земя с площ от 3 792
кв.м. ведно с построените в нея стопански сгради, които представляват обект
„О.“ с обща площ на подобренията 1 520 кв.м. След 2006г. имотът е бил разделен на две УПИ
– първото под № * от 1792 кв.м / което УПИ се явява и спорното по делото/ и
второто под № * от 1935 кв.м. Съгласно уговорките по покупко-продажбата освен,
че ищците и третото лице помагач придобиват в съсобственост имота за същия се
извършва реално разпределение ползването на идеалните части от него по реда на
чл. 32 ЗС. Това разпределение има характер на облигационно правоотношение между
страните и формира статута на държател за чуждите идеалните части на съответния
съсобственик. Това е така тъй като осъществяването на фактическата власт върху
точно определена реална част е израз на правомощието на съсобствеността,
следователно е налице е съвпадение по отношение на процесния имот, от което пък
следва че презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се приеме a priori за оборена при наличието на
тази юридическа конструкция – така тълкувателно решение № 1/06.08.2012г. на
ОСГК при ВКС. Независимо от
правото на всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може
сам да упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с
правата на останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг
има право на собственост върху същия имот, било като отнеме владението на
останалите съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си
части. В случая ищците твърдят, че са узурпирали целия процесен имот още от
придобиването му и са продължили да го владеят и след реалното разпределение,
респ. и след като същият е бил разделен на две УПИ-та. По делото не се въвежда
като твърдение в спорния предмет основание за възникване на владението на
ищците върху идеалните части от съсобствеността на помагача като фактическо
състояние след възникване на съсобствеността, за да се приеме, че презумпцията
за своене по чл. 69 ЗС е отново активирана. За сметка на това обаче ищците, а и
ответника и третото лице хвърлят процесуалните си усилия в установяване на
фактическата власт върху целия процесен имот като ангажират редица писмени и
гласни доказателствени средства, които обаче не могат, а и не са призвани от закона
да дадат отговор на основния въпрос по делото, който се свежда до това, първо
по какъв начин е установено владението върху чуждите идеални части /за да може
съдът да констатира наличието или липсата на презумпционната предпоставка на
чл. 69 ЗС и респ. за да може да укаже на съответната страна чрез разпределяне
доказателствената тежест за необходимостта от провеждане на обратно доказване/
и второ по какъв начин е отблъснато владението на третото лице помагач, което
то осъществява. Основанията,
на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е
придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни,
поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали
упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно
липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите. Като в последния случай с
изтичането на 10-годишен период се придобива и правото на собственост.
Установената
по делото фактология държи сметка единствено за осъществяване на владението
като фактическо състояние върху процесния имот. Така с. И. Д.и Д. К. заявяват,
че ищците ползват целия имот явно и необезпокоявано. Тези * обаче не заявяват
дали намеренията на ищците са били сведени до знанието на третото лице помагач,
дали това лице е знаело че имотът му се ползва не като израз на реалното
разпределението, а като израз на своене, като израз на владелеско отношение,
което да е от естество да изключи правата му в съсобствеността. В тази връзка
всяко владение, независимо от това колко е необезпокоявано, колко е очевидно,
непрекъснато и спокойно не може имплицитно да установи в съдържанието си намерението
на владелеца, именно това намерение го отличава от държателя, от гестора, от
манданта и прочие. с. М. К.познава имота от 20 години и възпроизвежда, че
имотът е реално разделен при ползването му, както и че третото лице А.Д. го е
отдавал под наем, респ. което състояние е продължило и след смъртта на
праводателите им. В тази насока са и показанията на св. Г., които съдът
възприема за логични, последователни и допълващи показанията на св. К. досежно
начина на ползването на общия имот в старите му имотни граници. Ангажираните от
ищците писмени доказателства – удостоверение за пункт за изваряване на ракия от
…., за регистрация на пункт за извараяване на ракия, за регистрацията му пред
митническите власти, първо не са снабдени със съответните скици от които да
може да се установи фактически квадратурата на ракиджийницата, мястото,
прилежащите й площи, за да може съдът да направи извод, че ползването на тази
ракиджийница в процесния имот е от владелческо естество, респ. от такова
естество, че да бъде изключено всяко съмнение у праводателя на ответника, че
имотът му е завладян и третиран като собственост, която не му принадлежи.
Заплащането на данъците за имота е един от множеството факти, които индицират
своенето, но същият не е основополагащ и правопораждащ фактическия състав на
този придобивен способ. Аналогично и по отношение на приобщения договор за
присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на
ЕВН България Електроразпределение АД и анкетната карта за регистрация на земеделски
производител, които по същество имат непряко отношение към спорния предмет и
касаят отношения с трето лице, респ. отношения с Д. и макар да индицират намерение за своене не доказват
безспорно, че е отблъснато чуждото владението на праводателя на ответника.
Ето
защо по изложените съображения предявения установителен иск за собственост за
признаване изтекла придобивна давност върху процесния имот по реда на чл. 79 ЗС
се явява недоказан по това въведено основание за признаване възникване правото
на собственост в патримониума на ищците, поради което и следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тази връзка ответник А.Р.А. извежда
правото си на собственост върху процесния имот по силата на покупко-продажба от
третото лице – помагач А.М.Д. оформена в нотариален акт №.... на н. ..с рег. №
.. от НК и до колкото настоящата инстанция не отрича правото на собственост на
праводателя, то приобретателя се явява легитимиран собственик и спрямо ищците.
На
основание чл. 78 ГПК и с оглед изхода на спора по делото в тежест на ищците
следва да бъдат възложени разноските направени от ответника и помагача за
адвокатско възнаграждение за сумата от 850 лева и за сумата от 600 лева, за
които се представят писмени доказателства, че са реално заплатени.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А.И.А. с
ЕГН ********** и Ц.П.А. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: ***,
партер ПРОТИВ А.Р.А. с ЕГН
********** с адрес: *** със съдебен адрес:***, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ищците притежават правото на
собственост в режим на съпружеска имуществена общност върху недвижим имот с
площ от 1 792 кв.м., находящ се в землището на гр. К., ЕКАТТЕ *, местност
„М. о.“, представляващ УПИ XIII-*
за производствени и складови дейности в квартал № .. съгласно ПУП – ПРЗ,
одобрен със Заповед № …. на временно
изпълняващия функцията к. на Община К., който съответства на поземлен имот № * въз основа на давностно владение по чл. 79
ЗС като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** и Ц.П.А.
с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** да заплатят в полза на А.Р.А.
с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, която
представляват разноски по делото за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция;
ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** и Ц.П.А.
с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** да заплатят в полза на
третото лице – помагач А.М.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен
адрес:***, офис .. сумата от 600/ шестотин/ лева, която представляват разноски
за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на третото лице – помагач А.М.Д. с ЕГН ********** с
адрес: *** със съдебен адрес:***, офис ...
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно с оригинала.
Ц.Т.