Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 03.06.2014г., град
IV
Районен съд – състав
27.03. 2014
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 3676 2011
дело № по описа за год. и за се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34 ЗС, първа фаза.
Образувано е по искова молба, предявена от М.Й.Б. срещу Й.Г.Й. и М.Г.Б. за делба на недвижими имоти, описани в исковата молба.
В исковата молба се твърди, че страните са наследници на Йордан Георгиев Шияков б.ж. на гр. , починал на 01.07.1965г. и на Стойчева Шиякова б.ж. на гр., починала на 21.01.1988г., които приживе са били собственици на имот: жилищна сграда с дюкян, стая с барака и дворно място, съставляващо имот планоснимачен номер 3116 /три хиляди сто и шестнадесети/ в квартал 320 /триста и двадесети/ по плА.на гр. Станке Димитров с урегулирано пространство от 300 /триста/ квадратни метра при съседи: главна улица, Иван Шопов, улица, наследници на Борис Ванраков и , който имот към настоящия момент съгласно скица на поземлен имот 4571/19.09.2011г., издадена от Началника на СГКК - Кюстендил е поземлен имот с идентификатор 68789.16.6 /землище шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет, кадастрален район шестнадесет, поземлен имот шест/ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. , ул. „Свети Иван Рилски” № 135, с площ от 299 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизир, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план 2428, съседи: 68789.608.219; 68789.16.5; 68789.16.8; 68789.16.420; 68789.16.7, сгради, които попадат върху имота: 1. сграда 68789.16.6.1: застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; 2. сграда 68789.16.6.2: застроена площ 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 3. сграда 68789.16.6.3: застроена площ 49 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж.
Ищцата твърди, че е собственик на 2/4 ид. части от описаните имоти, от които ¼ ид.ч., придобити с договор за дарение на недвижим имот, оформен с НА № 185 том 11, дело № 4377/1975г. на районен съдия при РС - Станке Димитров, с което майката на ищцата Шиякова й прехвърлила ¼ ид.ч. от правото на собственост върху описания недвижим имот, а другата ¼ ид.ч. е придобила на основание наследство от баща си Йордан Шияков, за което е бил оформен НА № 170, том 1, дело 307 от 1976г. на районен съдия в РС - Станке Димитров. Сочи, че ответникът М.Б. е придобила ¼ ид.ч. от процесния имот по наследство от Димитринка Г.Й., починала на 21.07.1979г., която е получила тази част чрез дарение от баба си Шиякова, оформено с НА №184 том 11 дело № 4376/1975г. Твърди се, че остлите ¼ ид.ч. от съсобствеността ответницата Й.Й. е придобила на основание дарение от баща си от Г. Йорданов Шияков, починал на 19.03.1999г., син на Йордан Шияков, оформено с НА № 106, том ІV, дело № 1705 от 1975г. Сочи, че страните доброволно не могат да прекратят съсобствеността възникнала между тях. Излага твърдение, че съсобствената жилищна сграда, представляваща сграда с идентификатор 68789.16.6.1, находяща се в съсобствения поземлен имот 68789.16.6, предмет на делбата, се държи към момента на предявяване на иска от ответницата Й.Й., поради което моли същата да й заплаща 150, 00 лв. месечно за наем срещу ползването на собствените на ищцата 2/4 ид.ч. от имота, считано от предявяване на иска за делба до окончателното й извършване.
В законоустановения едномесечен
срок, по делото е постъпил писмен отговор
от ответницата Й.Й., в който отговор
оспорва иска за делба като излага доводи за недопустимост и неоснователност.
Твърди, че ответникът М.Б. е дъщеря на ищцата М.Б. и оспорва качеството й на
съсобственик на процесните поземлен имот и находящи се в същия сгради, поради
което счита, че не следва да участва в делбата на същите. Оспорва качеството на
М.Б. на наследник на Димитрина Г.Й. – сестра на ответника Й., починала на
21.07.1979г. Твърди, че съгласно ЗН единствено тя (Й.) е наследник на сестра си
Димитринка. Ответницата Й. твърди, че сестра й
Димитрина Й. никога не е имала право на собственост върху жилищна сграда с
идентификатор 68789.16.6.2 и гараж с идентификатор 68789.16.6.3, тъй като тези
сгради били построени след смъртта й. Твърди, че ищцата не е собственик на
жилищната сграда и гаража, тъй като тези сгради са строени от бащата на
ответника Й. – Г. Йорданов Георгиев, от самата ответница и съпруга й П. по време на гражданския им брак. Сочи, че
строежът е извършен през 1980-1982г. Твърди, че жилищната сграда е построена
върху стара постройка, собственост на бащата на ответницата, в която сграда са
живели родителите й, а след тях и към момента живее тя. Й. твърди, че при строежа
на жилищна сграда с идентификатор 68789.16.6.2 и гаража не е имало
противопоставяне от никого, изградени са върху стари съществуващи постройки и
тя и баща й имали подписА.суперфиция
от ищцата. Претендира изключителна собственост върху жилищна сграда с
идентификатор 68789.16.6.2 и гараж с идентификатор 68789.16.6.3 на основание
извършен строеж, наследствено правоприемство и давностно владение, продължило
повече от 25 години. Ответникът Й. твърди, че никога не е държала или ползвала
собственост на ищцата, както и никога не е
ползвала жилищна сграда с идентификатор 68789.16.6.1, която е
необитаема. Прави възражение, че иска за
делба на поземлен имот с идентиф. 68789.16.6 е недопустим, тъй като в същия има
две самостоятелни жилищни сгради, които са собственост на отделни лица. Оспорва
квотите, при които ищцата желае да бъде допусната делбата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.Б. е упражнила правото си на писмен отговор. Не оспорва наличието на съсобственост между страните по делото по отношение на процесните имоти подробно описани в ИМ и в отговора й. Не оспорва квотите, при които следва да бъде допусната съдебната делба като развива подробни доводи относно основанието за възникване на съсобствеността на всеки един от участниците в процеса и квотата му в съсобствеността. Сочи, че е дъщеря на Димитринка Г.Й., починала на 21.07.1979г., като след смъртта на Димитринка Й. са остли нейни законни наследници по закон – съпругът й Иван Илиев Геджов и дъщеря й М.И. Геджова. Иван Геджов е направил отказ от наследство, като единствен наследник е остла дъщеря й М.. Ответницата Б. твърди, че била осиновена от сестрата на дядо й - ищцата М.Б.. Решението за пълно осиновяване е влязло в сила на 14.04.1980г. С оглед на това, че майка й Димитринка Й. е починала преди осиновяването, твърди, че е наследила нейната част от съсобствеността. Ответникът Б. твърди, че към момента на депозиране на писмения отговор съсобствените имоти се ползват само от ответника Й.Й., поради което моли същата да бъде осъдена да й заплаща 100, 00 лв. месечно обезщетение за ползването на собствената на Б. ¼ ид.ч. от имотите, считано от предявяване на писмения отговор по иска за делба до окончателното й извършване. Не оспорва факта, че е осиновена от Г. Бойчев – съпруг на ищцата М.Б.. Не оспорва факта на сключен граждански брак между Димитринка Геджова и Иван Геджов. Представя отказ от наследство, направен от Иван Геджов.
Във връзка с представено от ответника М.Б. саморъчно завещание от Венелинка Г. от 28.03.2005г. – майка на ответника Й.Й., от което се установява, че тя се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответника М.Б. и в полза на децата на ответника Й. – В.П. и Г.П., съдът е конституирал последните двама с протоколно определение от 06.11.2013г., постановено по настоящото дело като страни в процеса с оглед валидността на съдебната делба. И двамата ответници в срока по чл. 131 ГПК са упражнили правото си на писмен отговор, ответникът В.П. - лично, а ответникът Г.П. чрез назначения му за особен представител - адв. С.Г..
Ответницата В.П. оспорва иска с доводи, идентични с тези на изложените от депозирания отговор на исковата молба майка й - Й.Й., като се присъединява към направените от същата възражения на иска, оспорвания и доказателствени искания. Заявява, че никога не е ползвала и по настоящем не ползва жилищна сграда с идентификатор 68789.16.6.1, която е необитаема. Не ползва каквато и да е собственост на ищцата, защото собствеността й е свободна и кани същата да си я ползва, тъй като никой не й пречи за това.
Ответникът Г.П. чрез назначения му особен представител не възразява да се приемат представените писмени доказателства от страните по делото, счита иска за допустим.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено
от фактическа стр следното:
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 98, том I, регистър 3295, дело 2198/1928 г. на К. Г. Диличев - Първи Дупнишки мирови съдия поземленият имот, чиято делба се иска, е придобит от Йордан Георгиев Шиячки през 1928 г. по време на брака му с Eвдокия Стойчева Шиячка, ведно с жилищна сграда с дюкян, стая с барака.
Видно от удостоверение за наследници № 005909/15.12.2011г., издадено от Община , Йордан Георгиев Шиячки (Шияков) е починал на 01.07.1968 г. и е оставил като свои наследници по закон: ищцата М.Б. - дъщеря, Г. Йорданов Георгиев - син и Стойчева Шиякова - съпруга.
Шиякова е дарила на дъщеря си М.Б. 1/ 4 идеална част от жилищна сграда с дюкян, стая с барака и дворно място, съставляващо имот планоснимачен номер 3116 /три хиляди сто и шестнадесети/ в квартал 320 /триста и двадесети/ по пл на гр. Станке Димитров с урегулирано пространство от 300 /триста/ квадратни метра при съседи: главна улица, Иван Шопов, улица, наследници на Борис Ванраков и , съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185, том XI, дело № 4377/1975 г. на Тинка Славчева - Станке Димитровски районен съдия,
Шиякова е дарила на внучката си Димитринка Г.Й. 1/4 идеална част от жилищна сграда с дюкян, стая с барака и дворно място, съставляващо имот планоснимачен номер 3116 /три хиляди сто и шестнадесети/ в квартал 320 /триста и двадесети/ по пл на гр. Станке Димитров с урегулирано пространство от 300 /триста/ квадратни метра при съседи: главна улица, Иван Шопов, улица, наследници на Борис Ванраков и , съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 184, том XI, дело № 4376/1975 г. на Тинка Славчева - Станке Димитровски районен съдия (стр. 6 от делото).
През 1976 година ищцата М.Б. е призната за собственик по наследство от баща й Йордан Георгиев Шиячки на ¼ идеална част от жилищна сграда с дюкян, стая с барака и дворно място, съставляващо имот планоснимачен номер 3116 /три хиляди сто и шестнадесети/ в квартал 320 /триста и двадесети/ по пл на гр. Станке Димитров с урегулирано пространство от 300 /триста/ квадратни метра при съседи: главна улица, Иван Шопов, улица, наследници на Борис Ванраков и , съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 70, том I, дело № 307/1976 г. на Васил Ильов - Станке Димитровски районен съдия.
Г. Йорданов Георгиев е дарил на дъщеря си Й.Г.Й. ¼ идеална част от жилищна сграда с дюкян, стая с барака и дворно място, съставляващо имот планоснимачен номер 3116 /три хиляди сто и шестнадесети/ в квартал 320 /триста и двадесети/ по пл на гр. Станке Димитров с урегулирано пространство от 300 /триста/ квадратни метра при съседи: главна улица, Иван Шопов, улица, наследници на Борис Ванраков и , съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 106, том IV, дело № 1705/1975 г. на Тинка Славчева – Станке Димитровски районен съдия (стр. 51 от делото).
Димитринка Г.Й. и Иван Илиев Геджов са сключили граждански брак на 11.12.1977г. в гр. , видно от приетия по делото като писмено доказателство препис – извлечение от акт за сключен граждански брак, находящ се на л. 253 от делото.
Димитринка Г. Геджова е починала на 21.07.1979 г. – видно от удостоверение, находящо се на л. 52 от делото.
Ответникът М.Б. е родена на *** г. от брака на Димитринка Геджова и Иван Илиев Геджов.
Видно от удостоверение за наследници № 002414/23.06.2011г., издадено от Община , Димитринка Геджова е оставила наследници Иван Илиев Геджов – съпруг и М.И. Геджова – дъщеря.
На 01.04.1980 г. съпругът на Димитринка Геджова - Иван Илиев Геджов прави отказ от наследството на Димитринка Геджова, който е вписан под № 32/01.04.1980 г. в специалната книга на Станкедимитровския районен съд (стр. 54 от делото).
С решение от 07.04.1980 г. на РС - Станке Димитров, влязло в сила на 14.04.1980 г., е допуснато да се извърши пълно осиновяване на детето М.И. Геджова от М.Й.Б. и Г. Тодоров Бойчев. След осиновяването детето М.И. Геджова носи имената на осиновителя си - М.Г.Б..
Видно от протокол, съставен от комисия от Община на 20.06.2011г.,ответникът Й.Й. през 2011 г. е заявила пред Община със заявление вх. № 94-Й-79/25.05.2011 г. наличие на рушащи се и опасни сгради. Със същия протокол от 20.06.2011 г. комисията, съставена от Община задължава М.Б., Й.Й. и М.Б. в срок до 30.07.2011 г. да съборят тези пристроени постройки (стр. 64 от делото).
С решение от 01.03.1990г., гражданският брак, сключен между Георгиев П. и Й.Г.П. е прекратен.
Със саморъчно завещание от 13.04.1994г. Г. Йорданов Георгиев завещава на съпругата му Венелинка Г. жилище и дворно място, намиращо се на улица „Свети Иван Рилски” № 299 от 878 кв.м., парцел № XII – 5030, кв. 368, с граници: Никола Грозданов, Богдан В.,*** – Благоевград и Васил Павличев, за обявяването на което саморъчно завещание е съставен протокол от 29.10.1998г. на нотариус Сийка Милева с район на действие РС – .
Със саморъчно завещание от 28.03.2005г. Венелинка Г. завещава на М.Г.Б., В.К.П. и Г. Кънчев П. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава.
По делото са приети данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ за имота, находящ се на ул. „Свети Иван Рилски” 135 от дата 01.09.1998г. и дата 12.07.2011г., депозирани съответно от М.Б. и М.Б..
По делото са назначени съдебно – технически експертиза, изпълнени от вещите лица К.М. и Й.П.. Съгласно заключението на вещото лице К.М. сградата с идентификатор 68789.16.6.3, попадаща в поземлен имот с идентификатор 68789.16.6 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. , одобрени със Заповед № 300 - 5 - 56/ 30. 07. 2004 год. на изпълнителния Директор на АГКК с указ застроена площ 48 кв. м., видно от скица № 3287 / 12. 07. 2011 год. на СГКК гр. Кюстендил се състои от два гаража изградени в различно време с обща разделителна стена. По регулационния план на гр. Ст. Димитров, одобрен със Заповед № 2320/22.12.1978 год. в имот планоснимачен номер 2426, включен в парцел - предвиден за жилищно строителство и магазини, попадащ кв. 93 А, графично е изобразен гараж, разположен на уличнорегулационната линия с осови точки 725 - 724 и по имотната граница с имот № 2425. По габарити и местоположение отговаря на единия гараж от сграда с идентификатор 68789.16.6.3. /разположен по страничната регулационна линия с УПИ XLVII - 2425 в кв. 93 по действащия план на гр. , одобрен със Заповед № 374 / 91 год., представляващ поземлен имот с идентификатор 68789.16.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. , одобрени със Заповед № 300 - 5 - 56 / 30. 07. 2004 год. на изпълнителния Директор на АГКК. Предвид това счита, че гаражът разположен по страничната регулационна линия с УПИ XLVII - 2425 в кв. 93 по пл на гр. , одобрен със Заповед № 374/91 год. / представляващ поземлен имот с идентификатор 68789.16.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. , одобрени със Заповед № 300 - 5 - 56 /30.07.2004 год. на изпълнителния Директор на АГКК / е изграден преди 05.02.1969 год. Същият гараж графично е изобразен и на Геодезически план картен лист 51 от заснемане извършено през 1981 год. Вторият гараж не е нанесен и на този план. Изхождайки от външния вид на материала, от който е изграден вторият гараж / ограждащите стени са изпълнени с тухли четворки - произведени в Драговища, което е видно от щемпела върху тухлите, видимата разлика между бетона вложен в него /по нов е/ и съседния гараж, имайки предвид, че същият не е отразен на регулационния план на гр. Ст. Димитров, одобрен със Заповед № 2320 / 22.12.1978 год. и на картните листа от заснеманията извършени през 1969 год. и 1981 год., вещото лице сочи, че процесният гараж представляващ част от сграда с идентификатор 68789.16.6.3 /разположен по страничната регулационна линия с УПИ – XLV - 6616 в кв. 93 по действащия план на гр. , одобрен със Заповед № 374/91 год., представляващ поземлен имот с идентификатор 68789.16.8 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. , одобрени със Заповед № 300 - 5 - 56 /30. 07. 2004 год. на изпълнителния Директор на АГКК/, е изграден след 1981 год. Сграда с идентификатор 68789.16.6.2, попадащ в поземлен имот с идентификатор 68789.16.6 отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. , одобрени със Заповед № 300 - 5 - 56 / 30.07.2004 год. на изпълнителния Директор на АГКК със указ застроена площ 34 кв. м. в приложената към делото скица № 3287/12.07. 2011 год., не отговаря на габаритите на строежа към настоящия момент, поради това, че част от строежа е премахнат, в резултат от проведена процедура от Общинска администрация по реда на чл. 195, ал. 6 от Закона за устройство на територията. Застроената площ на остлия след премахването строеж е приблизително 24 кв. м. Същият отговаря по габарити и местоположение на строеж обозначен като ПЖ - паянтово жилище на регулационния план на гр. , одобрен със Заповед № 1837/24.03.1958 год., попадащ в парцел XI планоснимачен номер 3116, в кв. 320. Предвид горното вещото лице счита, че запазената част от строеж с идентификатор 68789.16.6.2 е изградена преди 24.03.1958 год. Изхождайки от външния вид на строежа и материалите, от който е изграден счита, че в периода 1965 - 1975 същият е бил реконструиран, като дървения гредоред на таванската конструкция е бил заменен със стоманобетонова покривна плоча.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, изпълнена от вещото лице Й.П. се установява, че Сгради № 1 и № 2 са различни. Сграда № 1 е основната жилищна сграда в процесния имот и няма нищо общо с лятната кухня, която е само допълващо застрояване със спомагателни функции. Сгради № 1 и № 2 не са свързани функционално. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 27.03.2014г. вещото лице П. уточнява, че терасата на втория етаж е част от покрива на сграда 1. Покривът на сграда 2 се ползва като тераса от втория етаж на сграда 1. Преминава се от едната сграда на другата чрез покрива. Покрива на сграда 2 е бетонова плоча и част от терасата е покрита с винкел и ламарина и се ползва като тераса, но това не означава че тия двете жилища са свързани чрез покрива.
По делото е допусната и назначена съдебно – счетоводна и допълнителна такава, изпълнени от вещото лице З.Д.. Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза размерът на месечният наем за процесните имоти е 114, 00 лева. Съгласно допълнителното заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Д. размерът на месечния наем на спорния имот за двуетажната сграда е – 116, 70 лева или за една част – 29, 17 лв., на едноетажната сграда наемната цена е 56, 78 лв. или 1 част 14, 20 лв., на гаражите наемната цена е 25, 00 лв. или една част 6, 25 лв. Претендираните от ищцата 2/4 от наемната цена са в размер на 99, 24 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Каракашка, И.Ш., , и .
От
показанията на св. Каракашка
се установява, че ищцата М.Б. е идвала и отпуските си карала в , докато били
живи брат й и снаха й, но след 2011-2012 година не я е виждала, защото има
здравословни проблеми, идвала да си плаща данъците и се отбивала да пият по
кафе. Идвала да си плаща данъците – всяка година, преди идвала по-често, а след
това по един, най- много два пъти в годината. Новата къща в двора е отпред, а зад
новата има стара къща зад новата, която е виждала, но не може да каже какво е –
дали е къща или пристройка. Като идвала да кара отпуските М. стояла при брат й
и снаха й, те били в добри отношения. Новата сграда е два етажа – от двора се
вижда, че е двуетажна, къщата, откакто е построена, е в един и същи вид, М. я
познава от 1989г., и къщата тогава била построена и сега е в същия вид. На
първия етаж на къщата откъм улицата дограмата е сменена и е ПВЦ.
Свидетелят Ш. заявява, че откакто се омъжила за братовчеда на Й.Й. (1978г.) познава ответника Й.. Й. *** в къща, в която винаги е живяла там. Имотът представлява една къща на два етажа като две отделни – тя живееше и живее винаги на втория етаж. Има гараж на двора – два гаража има, двор има. Гаражите са в дъното - един стар и един нов. Новият гараж е на Й., правен от нея и съпруга й през 1982г. и нейния съпруг участвал в строежа, влизайки в двора, в ляво се намира гаражът, който е построен от Й. и мъжа й. Не е измазан. Втория гараж е старият - него бащата на Й. го е правил. Влизала е в жилището на Й.. Качва се по стълби, които Й. и съпругът й ги направили. През 1980г. след смъртта на сестра й на Й., започнали да правят ремонт и да обзавеждат. Направили подобрения в горния етаж – оправили терасата хола, кухнята. Имало някаква мъничка стая точно, както е кухнята на втория етаж и те я продължили – пристроили и направили баня и тоалетна. Мъничката стая е на втория етаж, а под нея направили баня и тоалетна – увеличили площта на мъничката стая и сега представлява една стая с лека дървена преграда, която се ползва като кухня и преддверие. Влизайки в двора се виждат две сгради, като първият етаж е пристройка и от пристройката има стълби и водят до втория етаж, като втория етаж е над първия етаж. Двата етажа са един върху друг. Пристройката представлява две стаички с една мъничка като преддверие. На втория етаж е терасата и кухнята дето е над банята и тоалетната, които са на първия етаж и са залепени до стълбите, които водят към втория етаж. Вторият етаж го ползва Й.. Пристройката, която е на първия етаж и представлява баня и тоалетна, е строена след смъртта на сестра й. След като починала сестра й тогава почнали да пристрояват, да се разширяват, да се обзавеждат. Винаги тя – Й. е била там. Майка й също живеела там в същия имот долу. Цялото обзавеждане на жилището на Й. е купено от нея и от съпруга й. Сменяв е дограма - дограмата е ПВЦ, покрива е ремонтиран от Й., която била в чужбина и като се върнала измазала къщата, сменила дограмата, сега в момента Й. живее сама, а преди това дъщеря й, внучето й и сина й, никой не им е пречел да ходят там. Бащата на Й. има сестра , която идвала в имота долу при леля и лелинчо /бащата и майката на Й./ в пристройката в събота с едно преспиване и си отива, понякога дори не оставала, много рядко идвала. Дъщерята на живеела в този имот в пристройката, с баба си и дядо си живеела, М.Б. (дъщерята на ) се е качвала на втория етаж докато живеела там. В двора имало още две малки стаички. Тези пристроените са правени до тях едно до друго, едно до друга и сега са блъснати, те били долепени до пристройката.
Свидетелят заявява, че познава Й. ***, там, където винаги е живяла. В момента живее в две малки стаи, които са отдолу на първия етаж – то не е етаж, а пристройка от едно време, първият е мазе, а горе първи етаж, където винаги е живяла . В двора има два гаража – единият гараж е построен от чичо и стринка – това са родителите на Й., а после, когато и си купиха кола си построили друг гараж до стария гараж на родителите й. Това е било 1981-1982г. или 1983г. След смъртта на , те с си направили ремонт, по - късно се разделили. Тя – , била във Франция и пак направила ремонт – сменила дограмата. Долу има стаи, които пак се поддържат от нея. винаги си е живяла там, а майка й и баща й живеели долу в стаичките, а горе с мъжа си и децата си, никой никога не им е пречил да живеят там. Има вход и има нещо като мазе, влиза се в двора и там има една железна врата и се влиза в малките стаи, има нещо като коридорче и оттам се влиза на горния етаж. Банята и тоалетната са точно под втория етаж. М.Б. ***. Идвала е, преспивала е, може би до смъртта на брат й и снаха й идвала по - често. М.Б. живеела в имота, в който я приели да учи в София. Връщала се е М. в имота след като заминала да учи в София – живеела с всички, които били там: чичо, стринка, , , децата.
Свидетелят заявява, че къщата на ул. „Св. Ив. Рилски” е построена от дядо Йордан и баба . В двора дядото на и прадядото на М. – дядо Йордан, имало грънчарница и правели грънци в две стаички, които се намирали непосредствено до къщата, след тези две стаички имаше още няколко ниски постройки, в една от които живеела сестрата на дядо Йордан – баба . М. е израснала с нейната дъщеря, както и В. – дъщерята на . След като М. остава сираче, остава да живее при баба си , осиновява я сестрата на дядо й Г. Йорданов, но продължава да живее там в тази къща, където живее баба й и дядо Г.. Там живее до завършването на прогимназия, купили й цигулка, водели я на уроци – грижели се непрекъснато за нея. Осиновителката идвала, но тя не живеела при осиновителката си. М. живеела с баба си и дядо си в малките стаички дето били грънчарница, не е пречено на М. да живее там. М. израснала с баба си. Дружала с В., често идвали – трите деца идвали или в нас да играят или отиваха у тях, но повечето играели долу в двете стаички. В. живяла до преди две или три години с майка си Й. там. М.Б. идвала да види М., но не е живяла там. Има гаражи в имота, старият гараж е построен преди 1976 година, може да е по-рано – 1973-1974г. За новия гараж също не може да каже кога е построен, но до заболяването на Г. Йорданов грижата за ремонти и строежи била негова.
Свидетелят заявява, че М. живяла в имота от рождението си до седми клас, след това отишла в София – в гимназия, след това студентка, но през почивните дни събота и неделя се връщала. Живеела с баба си и дядото в жилището, което е двуетажно – след смъртта на майка й по това време живеела и Й., и бабата, и дядото, живеели в едноетажно жилище и тя била при тях, качвала се е и до горния етаж. Изключително с баба си израснала. С децата на Й. имали близка връзка, общували много в началото, с Й. имали добри отношения и също тя полагала и грижи за нея. М.Б. идвала, но не много често. В двора на имота има гаражи. Построени са на два етапа – от тяхната стр е гараж, който преди 1978г., не мога да кажа точно кога. В последствие се построил друга част в имота, външно има две врати, но вътре е обща част с отвор между двете части. Г. с нейния съпруг изливали плочата – нейният съпруг помагал при построяването на втория гараж.
При
така установеното от фактическа обстановка, съдът намира следното от правна стр:
По иска за делбата на процесните
имоти:
От представени по делото писмени доказателства се установява, че ищцата М.Й.Б. и Г. Йорданов Георгиев са наследници по закон (низходящи от първа степен) на родителите си Йордан и Шиякови, починали съответно на 01.07.1965г. и на 21.01.1988г. Г. Йорданов Георгиев, починал през 1999г. е баща на ответницата Й.Г.Й. и на починалата на 21.07.1979г. Димитринка Г.Й. (Геджова). Ответницата М. Г.Б. е дете на Димитринка Г.Й. (Геджова), починала на 21.07.1979г. и на Иван Илиев Геджов. Приживе Йордан Георгиев Шияков е бил собственик на процесните недвижими имоти – тогава жилищна сграда с дюкян, стая с барака и дворно място, съставляващо имот планоснимачен номер 3116 /три хиляди сто и шестнадесети/ в квартал 320 /триста и двадесети/ по пл на гр. Станке Димитров с урегулирано пространство от 300 /триста/ квадратни метра при съседи: главна улица, Иван Шопов, улица, наследници на Борис Ванраков и - съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № 98, том I, регистър 3295, дело 2198/1928 г. на К. Г. Диличев - Първи Дупнишки мирови съдия. Същите са придобити по време на брака му с Шиякова и съгласно т. 4 от ППВС №5 от 31.10.1972г. същите са придобити в режим на СИО от тях. Няма данни по делото приживе Йордан Шияков да е извършвал разпоредителни сделки с процесните имоти, поради което след негова смърт, настъпила на 01.07.1968г. негови наследници по закон са съпругата му Шиякова и децата им М.Б. (ищцата в настоящото производство) и Г. Йорданов Георгиев, като съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството децата на починалия наследяват по равни части. Съпружеската имуществена общност е била прекратена със смъртта на Йордан Шияков през 1968г. при действието на СК от 1968г. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от посочения СК е специална по отношение на общите правила на наследяването, уредени от Закона за наследството. Съгласно тази норма при прекратяване на имуществената общност, поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Това означава, че ½ идеална част от процесните имоти в съпружеска имуществена общност, които са принадлежали на Йордан Шиячки /в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от СК от 1968г./ се наследява само от неговите низходящи при равни дялове. Низходящите на наследодателя, както се посочи по - горе са М.Й.Б. (ищцата в настоящото производство) и Г. Йорданов Георгиев, които са наследили съответно по ¼ идеална част от процесните имоти.
По делото са приети и неоспорени от страните писмени доказателства, от които се установява, че Г. Йорданов Георгиев е дарил на дъщеря си Й.Г.Й. ¼ идеална част от процесните имоти, а Шиякова е дарила на дъщеря си М.Б. 1/ 4 идеална част от процесните имоти и ¼ от тях на внучка си Димитринка Г.Й. (Геджова). С оглед на описаното по – горе наследствено правоприемство и дарения, настоящият състав намира, че ищцата М.Й.Б. е собственик на 2/4 идеални части от процесните имоти.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника Й.Й., че същата е единствен наследник на починалата й сестра Димитринка Геджова, поради което ответницата М.Б. не следва да участва в делбата на процесните имоти, доколкото същата е осиновена от ищцата М.Б., при което не е наследила имуществото на рождената си майка Димитринка Геджова. Димитрина Г. Геджова е починала на 21.07.1979 г., като към момента на откриване на наследството й същата е притежавала ¼ идеална част от имотите, дарена й на 28.07.1975 г. от баба й – Шиякова (съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 184, том XI, дело № 4376/1975 г. на Тинка Славчева, Станке Димитровски районен съдия. Наследници на Димитринка Геджова по закон са съпругът й Иван Илиев Геджов и М.И. Геджова – дъщеря. На 01.04.1980 г. съпругът на Димитринка Геджова - Иван Илиев Геджов прави отказ от наследството на Димитринка Геджова, който е вписан под № 32/01.04.1980 г. в специалната книга на Станкедимитровския районен съд (стр. 54 от делото). С решение от 07.04.1980 г. на РС - Станке Димитров, влязло в сила на 14.04.1980 г., е допуснато да се извърши пълно осиновяване на детето М.И. Геджова от М.Й.Б. и Г. Тодоров Бойчев. След осиновяването детето М.И. Геджова носи имената на осиновителя си - М.Г.Б.. Настоящият състав намира, че в случая не се касае за хипотезата на закона, приложима при пълното осиновяване, в която при прекратяване на осиновяването, осиновеният не наследява рождения си родител, ако наследството е открито докато е траело осиновяването. По аргумент от противното, съдът намира, че М. Геджова (Б.) е наследила имуществото на рождената си майка, като нейн единствен наследник, след надлежно извършения отказ от наследството на рождената майка на М. – Димитринка Геджова, който отказ от наследство е направен от бащата на М. Геджова (Б.), преди да бъде осиновена тя от М. и Г. Бойчеви, и липсва законово основание да се приеме, че фактът на осиновяването отнема имуществени права на осиновения придобити (дори и по наследство) преди осиновяването. Действително действието на пълното осиновяване в наследствените отношения между осиновен и рожден родител е отпадане на същите, доколкото те се компенсират с наследствените отношения в новия семеен кръг. Даже и да се прекрати осиновяването, осиновеният не може да наследи роднина по произход, починал през времетраене на осиновяването. В настоящия казус обаче не такава е фактическата обстановка – юридическият факт на наследяването е настъпил преди фактът на осиновяването, който факт на осиновяване не отнема придобитото вече от осиновения имущество, което придобиване е стло въз основа на наследствено правоприемство. С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че лицата между които следва да се допусне делба по предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС са М.Б., Й.Й. и М.Б., при квоти 2/4 идеални части за ищцата М.Б., ¼ идеална част за ответницата Й. Йордановаи ¼ идеална част за ответницата М.Б.. Доколкото съдът приема, че единствен наследник по закон на Димитринка Геджова е ответницата М.Б., производството по отношение на конституираните с определение на съда от 06.11.2012г. като ответници В.К.П. и Г.К.П. следва да бъде прекратено, тъй като същите не са стли собственици на претендираните от тях идеални части от процесните имоти, доколкото праводателката на същите (която съобразно приетото по делото саморъчно завещание е Венелинка Г.), не е била собственик на идеални части от процесните имоти.
По отношение недвижимите имоти, които следва да бъдат допуснати до делба, настоящият състав намира, че по силата на чл. 92 ЗС следва да допусне до делба: следните сгради: 1. сграда 68789.16.6.1: застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; 2. сграда 68789.16.6.2: застроена площ 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 3. сграда 68789.16.6.3: застроена площ 49 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, независимо от обстоятелството, кой от страните и за чия сметка ги е построил. Обстоятелството, че те са построени за сметка на един от всички легитимира този от тях да предяви срещу другите иск по чл. 30, ал. 3 ЗС или пък по чл. 72 - 74 ЗС, но не оказва никакво влияние върху собствеността. Фактическото строителство не създава право на собственост, а собствеността на сградата следва собствеността върху терена, освен ако не е установено друго. В този смисъл е практиката на ВКС съгласно решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 96/07.03.2012г. по гр. дело № 1148/2010г., I г. о.; Решение № 137/17.08.2010г. по гр. дело № 3594/2008г., II г. о. и др. С оглед горното, неоснователно се явява твърдението на ответницата Й., че сграда 68789.16.6.2 и сграда 68789.16.6.3 са нейна изключителна собственост, тъй като в построяването им е участвала фактически единствено тя от съсобствениците.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника Й.Й., че ищцата не е собственик на сграда 68789.16.6.2 и сграда 68789.16.6.3, а са изключителна собственост на ответницата Й. по силата на придобивна давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС с явно, необезпокоявано и непрекъснато владение в продължение на повече от 25 години. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели установяват безспорно, че и посочените две сгради са строени и стопанисван както от ответницата Й. и бившият й съпруг, така и от бащата на ответницата - Г. Йорданов. Показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели са в смисъл, че както ищцата М.Б., така и ответницата М.Б. са посещавали процесните имоти, дори след установяваване на местоживеенето им в друг град. Дори да се приеме, че ответницата Й. сама е ползвала имотите след заминаването на ответницата М.Б. ***, това не е достатъчно, за да се приеме, че Й. е изменила намерението си и е започнали да ги владее само за себе си и това нейно променено отношение към имота е стло достояние на другите съсобственици – М.Б. и М.Б.. В случая ответницата Й. е владяла собствената си идеална част от имота и държала идеалните части на другите съсобственици. За да се превърне във владелец на целите вещи, които претендира в изключителна собственост и съответно след изтичане на давностния срок да стане техен собственик, Й.Й. е следвало да отблъсне владението на другите съсобственици - М.Б. и М.Б.. Следвало е да доведе до знанието им намерението си да свои имотите, представляващи сграда 68789.16.6.2 и сграда 68789.16.6.3 и да ги уведоми, че отказва да ги допусне до тях. Трайно установената практика по приложението на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС изисква безусловно доказани факти на упражняване на фактическа власт в рамките на определения от закона период от време, както и на демонстрирано й чрез конкретни действия, достигнали до съсобственика на имота или действия за отблъскването владението на същия. Ответникът Й. не доказва пълно в настоящото производство промяна в субективната стр /намерението/ на упражнявта фактическа власт върху идеалните части на другите съсобственици на процените имоти.
Отделно от това следва да се допълни, че съгласно назначената от съда съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Й.П. сгради № 1 и № 2 са различни, не са функционално свързани, което води до неоснователност на твърдението на ответника Й., че следва не следва да се допускат до делба като две отделни сгради.
С оглед изложеното по отношение наличието на съсобственост между страните върху сградите, описани в исковата молба, до делба следва да се допусне и ПИ с идентификатор 68789.16.6 /землище шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет, кадастрален район шестнадесет, поземлен имот шест/ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. , ул. „Свети Иван Рилски” № 135, с площ от 299 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизир, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 2428, съседи: 68789.608.219; 68789.16.5; 68789.16.8; 68789.16.420; 68789.16.7
По изложените съображения съдът приема, че дворното място и сградите, находящи се в него, не са изгубили съсобствения си характер и следва да бъдат допуснати до делба между М.Б., Й.Й. и М.Б., при следните права: 2/4 идеални части за ищцата М.Б.; 1/4 идеални части за ответника Й.Й. и 1/4 идеални части за ответника М.Б..
За установяване на поделяемостта, описанието и средната пазарна цена на допуснатите до делба имоти, съдът ще допусне съдебно-техническа експертиза.
Относно претенцията на ищцата по чл. 344, ал .2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите, които са предмет на делбата или да получава съответното обезщетение за това ползване. Хипотезата е сходна с тази на чл. 31, ал. 2 и чл. 32 от ЗС. За да бъде уважено такова искане, следва да бъде установено, че съделителят, който го е направил не ползва имота, предмет на делбата, а той се ползва изцяло от другите съделители. На второ място, когато се иска присъждане на парично обезщетение вместо реално разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да бъде установено, че последното е невъзможно. Доказателства в тази насока от направилите искането ищца М.Б. и ответница М. Бийчева, не са ангажирани в настоящото производство. С оглед на това, че се претендира периодично заплащане на суми зпред до окончателното извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки по смисъла на чл. 344, ал. 1 ГПК - Решение № 411/2005г., постановено по гр. дело № 89/2005г., I г.о. на ВКС. Материалното право да се търси заплащане на обезщетение намира опора в чл. 31, ал. 2 ЗС, съгласно която разпоредба когато общата вещ се използва само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на остлите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. С оглед спецификата на настоящата привременна мярка, предвидена в делбеното производство, за писмено поискване се счита исковата молба. Остлите предпоставки от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС следва на общо основание да се докажат, за да бъде основателна претенцията за заплащане на обезщетение. Това налага да се установи наличието на съсобственост, което се доказва по безспорен начин в хода на съдебното дирене в настоящото производство. Следва да се установи още, че ответницата Й. си служи с общата вещ по предназначение, а ищцата М.Б. и ответницата М.Б. едновременно с това да са лишени от това право. Съдът намира за недоказано твърдението на ищцата М.Б. и на ответницата М.Б., че са лишени по какъвто и да е начин от ползването на процесните имоти от стр на ответницата Й.. Още с писмения отговор, ответницата Й. е поканила ищцата и ответницата М.Б. да ползват собствеността, когато решат. Ищцата и ответницата М.Б. не са изразили становище по отправената им пок. Същевременно не доказват в процеса лишаване от ползване по смисъла на закона и след като съсобственика Й. не им е създала със собственото си поведение пречки да ползват общите имоти, без значение е дали те са ползван реално, след като ищцата М.Б. и ответницата М.Б. са имали възможност да упражнят това си право, от където следва, че не намира приложение разпоредбата на чл. 31 ал. 2 ЗС.
С оглед изложеното следва да се отхвърлят претенцията с посоченото основание на ищцата М.Б. за сумата в размер на 150, 00 лева месечно, считано от предявяване на иска за делба до окончателното й извършване, както и претенцията с посоченото основание на ответника М.Б. за сумата изменена от 100, 00 лева в отговора на исковата молба на 55, 87 лева месечно в писмените бележки, съобразно заключенията на вещото лице Д. по назначените съдебно – счетоводна и допълнителна такава, считано от предявяване на иска за делба до окончателното й извършване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор 68789.16.6 /землище шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет, кадастрален район шестнадесет, поземлен имот шест/ по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. , ул. „Свети Иван Рилски” № 135, с площ от 299 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизир, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 2428, съседи: 68789.608.219; 68789.16.5; 68789.16.8; 68789.16.420; 68789.16.7,
2. сгради, които попадат върху имота с идентификатор 68789.16.6 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК: - сграда с идентификатор 68789.16.6.1: застроена площ от 70 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор 68789.16.6.2: застроена площ 34 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор 68789.16.6.3: застроена площ 49 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж,
между
М.Й.Б., ЕГН **********,***, Й.Г.Й., ЕГН **********,*** и М.Г.Б., ЕГН **********,***,
при следните права:
- 2/4 идеални части за М.Й.Б.;
- 1/4 идеална част за Й.Г.Й.;
- 1/4 идеална част за М.Г.Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на конституираните с определение, постановено по настоящото дело на 06.11.2012г. в качеството им на ответници по иска за делба В.К.П., ЕГН ********** и Г.К.П., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ претенциите с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, предявени от М.Й.Б., ЕГН **********,*** и от М.Г.Б., ЕГН **********,*** за сумата в размер на 150, 00 лева месечно, претендир от М.Й.Б., считано от предявяване на иска за делба до окончателното й извършване и за сумата в размер на 55, 87 лева месечно, претендир от М.Г.Б., считано от предявяване на иска за делба до окончателното й извършване, като неоснователни.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице инж. Й. Апостолова със задача: да даде заключение относно поделяемостта и средната пазарна оценка на делбените имоти, както и да изготви проект за разделянето им, съобразно правата на съделителите, при депозит в размер на 200, 00 лв. вносим съобразно правата на страните – 100, 00 лв. от ищцата М.Б. и по 50, 00 лв. от ответниците Й.Й. и М.Б., в едноседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил.
Решението в частта му, с която се прекратява производството по отношение на В.К.П. и Г.К.П., имащо характер на определение, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му в препис на страните пред Окръжен съд – Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: