РЕШЕНИЕ
гр.
София, 06.08.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3241 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М.А. твърди, че е учредила в полза на
кредитора „Б.а.к.б.АД ипотека върху притежаваната от нея 1/2 ид. част от апартамент № 20, находящ
се в гр. София, ул. „*****. Ипотеката е вписана на 01.04.2005 г. като
обезпечение на вземането на кредитора по договор за банков кредит от 28.03.2005
г., по който е предоставена сума от 550 000 евро. Същевременно обаче
страните са уговорили, че ипотеката обезпечава само част от вземането по
договора за кредит в размер на 50 000 евро от главницата, както и лихвите
и разноските върху тази част от главницата. Останалата 1/2 ид.
част от имота също е предмет на същата ипотека и за обезпечение на дълга при
същите условия, като е учредена от другия съсобственик на имота Д.К.. За
обезпечаване на целия размер на посочения кредит е учредена и ипотека върху
поземлен имот и построения върху него хотел с бистро (УПИ VIII-7, кв. 387 по
плана на гр. София, м. „Центъра“, като ищцата и един от другите солидарни длъжници по кредита Л.А. са съсобственици на имота, а
сградата е собственост на един от другите солидарни длъжници
„Средец София“ ООД). Тази ипотека, обезпечаваща целия размер на дълга, също е
вписана на 01.04.2005 г. (тя е учредена в общ нотариален акт, заедно с
първата посочена ипотека). Върху поземления имот и построения върху него хотел
са учредени впоследствие и две други ипотеки, свързани и с изменение на размера
на дълга по същия договор за кредит от 28.03.2005 г. с последващи
анекси – ипотека, вписана на 23.06.2006 г., обезпечаваща дълг от
895 000 евро, и ипотека, вписана на 19.02.2007 г., обезпечаваща дълг от
1 026 830 евро. Върху поземления имот и построения върху него хотел са
учредени и още две ипотеки, вписани съответно на 17.05.2007 г. и на
15.06.2009 г., обезпечаващи задълженията по друг кредит – по договор за револвираща кредитна линия от 17.05.2007 г.
Ищцата твърди, че на 26.07.2013 г. срещу нея и още
четири солидарно задължени лица (сред тях и посочените по-горе Д.К., Л.А. ***
ООД) в полза на кредитора „Б.а.к.б.АД е издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за незабавно изпълнение, издадена по гр. д. № 26938/2013 г. на
СРС, за сумите 896 317,92 евро – главница, заедно със законната лихва
върху тази сума от 21.06.2013 г. до изплащането ѝ, 72 195 евро
– договорна лихва, 39 822,49 евро – лихва за забава, 229,50 евро –
застраховка, 2 281 евро – такса и 59 890,38 лв. – разноски
по делото. За събиране на сумите по този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20138400400933 по описа на ответницата ЧСИ М.Ц. с
рег. № 840. Същевременно на 05.07.2013 г. срещу ищцата и същите други
четири солидарно задължени лица в полза на същия кредитор е издаден и друг
изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена по
гр. д. № 28070/2013 г. на СРС, за сумите 104 000 евро – главница по
договор за револвираща кредитна линия от 17.05.2007
г., заедно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2013 г. до изплащането
ѝ, 3 183 евро – договорна лихва, 6 172,85 евро – лихва за
забава и 7 098,34 лв. – разноски по делото, като този изпълнителен
лист е присъединен за събиране по същото изпълнително дело по описа на
ответницата. Ищцата твърди, че по посоченото изпълнително дело е извършена
публична продан, която е приключила на 18.02.2014 г., при която са продадени
гореописаните поземлен имот, заедно с построения върху него хотел, ипотекирани
в полза на кредитора. Продадени са и движими вещи, представляващи хотелско
оборудване и мебели. Ищцата посочва, че за купувач на публичната продан на
поземления имот и хотела е обявен взискателят за
сумата от 2 211 990 лв.
Ищцата твърди, че сумата, за която взискателят е обявен за купувач на публичната продан, не е
била законосъобразно разпределена от ответницата. Посочва, че в изготвеното на
18.02.2014 г. разпределение, след приспадане на разноските по изпълнението и
вземанията за дължими данъци, за разпределение към привилегированите вземания,
обезпечени с ипотеките върху имота, е останала сумата 2 073 833,64
лв. Ищцата твърди, че ответницата е разпределила тази сума, като с нея е
погасила изцяло вземанията, дължими по договора за револвираща
кредитна линия от 17.05.2007 г., за обезпечаване на които са учредени
ипотеките, вписани на 17.05.2007 г. и на 15.06.2009 г., след това е
разпределила останалата сума към вземанията, обезпечени с ипотеките, вписани на
01.04.2005 г., 23.06.2006 г. и 19.02.2007 г., обезпечаващи вземанията по
договора за кредит от 28.03.2005 г., като така само частично е погасено
вземането, обезпечено с първата по ред ипотека, вписана на 01.04.2005 г., което
вземане е частично обезпечено и с ипотеката, учредена върху апартамент № 20.
Ищцата счита, че ответницата неправилно е разпределила
постъпилите от публичната продан суми, тъй като е следвало да бъде погасено
най-напред вземането по договора за кредит от 28.03.2005 г., за което е
учредена и ипотеката върху апартамент № 20, което е най-старото по ред и
най-обременително за длъжника, а и първата по ред учредена ипотека върху
поземления имот и хотела, обезпечава именно това вземане. Ищцата посочва, че
тъй като ответницата не е приела, че е погасено вземането, обезпечено с
ипотеката върху апартамент № 20, съответно че е погасена и самата ипотека,
въпреки че това е единствено жилище на ищцата, ответницата го е продала на
публична продан, сумите от която са разпределени на 16.03.2018 г. Ищцата
посочва, че постъпилата от проданта на апартамент № 20 сума възлиза на
182 000 лв., т.е. за притежаваната от ищцата 1/2 ид.
част сумата е 91 000 лв., като след погасяване на вземанията на взискателите ищцата е получила 27 235,85 лв. Тъй като
ищцата твърди, че апартаментът не е следвало да бъде продаден, поради това, че
ипотеката върху него е погасена и той е бил несеквестируемо
имущество, тя твърди, че е претърпяла вреда в размер на разликата между
получената сума от проданта на притежаваната от нея част от имота и предадената
ѝ от ответницата сума, т.е. вреда в размер на 63 764 лв., която сума
иска ответницата да ѝ заплати като обезщетение за причинените ѝ
вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.03.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответницата ЧСИ М.Ц. оспорва
иска. Подробно изяснява фактическата обстановка, свързана с възникването на
задълженията на ищцата (и на другите четирима солидарни длъжници)
по двата договора за кредит, обезпечаването на тези задължения с учредените
ипотеки върху апартамента и поземления имот заедно с хотела, както и
провеждането на принудително изпълнение по отношение на тези два имота въз
основа на двата издадени изпълнителни листа в полза на взискателя,
включително относно постъпилите суми от двете публични продани
и изготвените разпределения за тях. По съществото си тези фактически твърдения
на ответницата не се разминават с изложените от ищцата обстоятелства, поради
което следва да се приеме, че ответницата не ги оспорва. Ответницата уточнява,
че в хода на изпълнителното производство взискателят
на два пъти е променян поради прехвърляне на вземанията (и след извършено
съответно отбелязване по отношение на ипотеките). Посочва и че разпределението
на постъпилите от публичната продан на поземления имот и хотела суми е
предявено на страните по изпълнителното дело, включително на ищцата, на
24.02.2014 г., като не е обжалвано и е влязло в сила на 28.02.2014 г., а
публичната продан на апартамент № 20 е приключила на 11.03.2016 г. Не оспорва и
обстоятелствата относно получената от проданта на апартамента сума и
изплащането на неразпределения остатък на ищцата, съответно на дела ѝ в
имота.
Ответницата оспорва обстоятелството
получената от публичната продан на поземления имот и хотела сума да е била
отнесена към погасяване на задълженията по договора за револвираща
кредитна линия от 17.05.2007 г. (по изпълнителен лист от 05.07.2013 г.), като твърди,
че въпреки посоченото в самото разпределение от 24.02.2014 г., сумата е
отнесена към задълженията по договора за кредит от 28.03.2005 г. (по
изпълнителен лист от 26.07.2013 г.). Твърди също, че след това разпределение по
изпълнителния лист от 26.07.2013 г. е останала непогасена сума в размер на
87 466,77 лв. Сумите, дължими по изпълнителния лист от 05.07.2013 г.,
не са погасени в никоя част, но главницата е намалена с 9 500 евро по
искане на взискателя, като така размерът на
главницата по договора от 17.05.2007 г. след разпределението от 24.02.2014 г.
възлиза на 94 500 евро. Поради това ответницата твърди, че с извършената
през 2016 г. публична продан на апартамент № 20 законосъобразно е погасена
останалата част от задължението по договора за кредит от 28.03.2005 г.,
обезпечен с ипотека и върху апартамента, като при това не е надхвърлена и
сумата, за която е учредена ипотеката от 50 000 евро главница, заедно със
съответната част от лихвите и разноските по кредита. В допълнение ответницата
посочва, че след като ищцата не е възразила срещу
разпределението от 24.02.2014 г., тя се е съгласила погасяването на
задълженията да бъде извършено в отклонение от диспозитивното
правило за прихващане на изпълнението съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Ответницата
прави и възражение за погасяване по давност на претендираното
от ищцата вземане за обезщетение за вреди, доколкото счита, че соченото от
ищцата увреждащо действие е изготвянето на разпределението на постъпилите от
публичната продан суми, което е влязло в сила на 28.02.2014 г. Ответницата
претендира разноски по делото.
Третото лице помагач на ответницата
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва твърденията на страните по отношение на извършените
в хода на изпълнителното производство действия. Поддържа заявеното от
ответницата обстоятелство, че получените от публичната продан на хотела и
поземления имот суми са отнесени към погасяването на задълженията по договора
за кредит от
28.03.2005 г. (по изпълнителен лист от 26.07.2013 г.), като след това по този
договор е налице остатък по главницата в размер от 87 466,77 лв.
Именно за погасяването на тази сума е извършена последващата
публична продан на апартамент № 20, върху който е учредена ипотека за
обезпечаване на вземанията по посочения договор за кредит (до размера на
главницата от 50 000 евро), които още не са били изцяло погасени. Поради
това третото лице помагач счита, че за ищцата не са възникнали вреди, а също
така не е налице противоправно поведение на ответницата.
Възразява и за погасяване на вземането на ищцата по давност.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
На първо място следва да се
посочи, че предметът на предявения иск за вземане на ищцата М.А. за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ответницата ЧСИ М.Ц. по изп. д. № 20138400400933, се ограничава само до евентуални
такива вреди, възникнали в резултат от действията, описани в исковата молба.
Тези действия включват правилността на разпределението на сумите, постъпили от
публичната продан на поземлен имот и построения върху него хотел с бистро (УПИ
VIII-7, кв. 387 по плана на гр. София, м. „Центъра“, заедно с изградената
в него сграда), извършена на 18.02.2014 г., и допустимостта на извършването на последваща публична продан от 11.03.2016 г. на жилищния
имот, от който ищцата притежава 1/2 ид. част (апартамент
№ 20, находящ се в гр. София, ул. „*****) и
който твърди, че представлява несеквестируемо
имущество. В тази връзка следва да се посочи, че на ищцата три пъти е
предоставяна възможност да конкретизира дали твърди и други незаконосъобразни
действия на ответницата, които са довели до сочените от нея вреди (изразяващи
се в получената за апартамента сума, която е изплатена на взискателя),
но при така предоставените на ищцата възможности тя единствено е преповторила
под различна форма вече заявените обстоятелства. Едва в молба, представена във
второто редовно открито съдебно заседание по делото (и четвърто по ред открито
съдебно заседание), ищцата е посочила и други обстоятелства (л. 361 и л. 362 от
делото), от които произтичат процесните вреди за нея,
които обстоятелства са свързани с липсата на легитимация на взискателите,
по чието искане са извършвани публичните продани,
както и с нарушения на процесуални правила от страна на ответницата при
провеждане на публичната продан на апартамента. Както съдът подробно е изяснил
в мотивите на определението от съдебно заседание на 14.10.2021 г.,
разглеждането на тези обстоятелства като основание на иска за обезщетение за
вреди не може да бъде допуснато по делото, тъй като това би представлявало
недопустимо изменение на иска след изтичането на преклузивния
срок за това действие, който е първото редовно проведено съдебно заседание (чл.
214, ал. 1 ГПК). Поради това следва да бъдат разгледани само първоначално
заявените от ищцата обстоятелства, очертаващи предмета на предявения иск, както
се посочи по-горе.
По делото е безспорно, като това
е видно и от представените документи от изп. д. №
20138400400933 на ЧСИ М.Ц., че изпълнителното производство, в което длъжник е и
ищцата, е образувано на 02.08.2013 г. въз основа на молба на взискателя „Б.-а. кр. б.“ АД
(БАКБ). Производството е образувано първоначално по изпълнителен лист от
26.07.2013 г. (издаден по гр. д. № 26938/2013 г. на СРС, 34 състав въз
основа на заповед за незабавно изпълнение), като впоследствие на 04.12.2013 г.
е присъединено за събиране в производството и още едно вземане на същия взискател по изпълнителен лист от 05.07.2013 г. (издаден по
гр. д. № 28070/2013 г. на СРС, 124 състав отново въз основа на заповед за
незабавно изпълнение). Междувременно по изпълнителното дело е представен и договор
за цесия с нотариална заверка на подписите от 25.09.2013 г., с който
вземанията, предмет на двата изпълнителни листа, са прехвърлени на „И.“ ЕООД,
което дружество е конституирано като нов взискател по
делото (видно от постановление на съдебния изпълнител от 02.10.2013 г.).
Също така безспорно е, като това
обстоятелство е видно и от представените по делото изпълнителни листове и
заповедите за незабавно изпълнение, въз основа на които са издадени, че
изпълнителният лист от 26.07.2013 г. се отнася за вземания по договор за банков
кредит от 28.03.2005 г., сключен с БАКБ, а изпълнителният лист от 05.07.2013 г.
се отнася за вземания по договор за револвираща
кредитна линия от 17.05.2007 г., който също е сключен с БАКБ. Дължимите суми по
изпълнителния лист от 26.07.2013 г., дължими по договора за кредит от 2005 г.,
са: 896 317,92 евро – главница, заедно със законната лихва върху тази сума
от 21.06.2013 г. до изплащането ѝ, 72 195 евро – договорна
лихва, 39 822,49 евро – лихва за забава, 229,50 евро – застраховка, 4 481,28 евро –
такса и 59 890,38 лв. – разноски по заповедното дело. Според изпълнителния
лист от 05.07.2013 г. дължимите суми по договора за кредитна линия от 2007 г.
са: 104 000 евро – главница, заедно със законната лихва върху тази сума от
28.06.2013 г. до изплащането ѝ, 3 183 евро – договорна лихва,
6 172,85 евро – лихва за забава и 7 098,34 лв. – разноски по заповедното
дело. Според изпълнителните листове солидарно задължени по тези вземания са 5
лица, сред които и ищцата по делото.
Няма спор по делото и относно
учредените ипотеки като обезпечение за вземанията по двата договора за кредит,
като това е видно и от представените нотариални актове за учредяване на
ипотеки. Според нот. акт № 87 от 01.04.2005 г. за
обезпечаване на вземанията по договора за кредит от 28.03.2005 г., главницата
по който към този момент е в размер на 550 000 евро, е учредена ипотека
върху поземления имот и построения върху него хотел с бистро (УПИ VIII-7, кв.
387 по плана на гр. София, м. „Центъра“, заедно със сградата върху него),
както и ипотека върху притежавания от ищцата М.А. в съсобственост с един от
другите солидарни длъжници по договорите (Д.К.) апартамент
(апартамент № 20, находящ
се в гр. София, ул. „*****). Ипотеката върху апартамента е учредена за частично
обезпечаване на вземането – до 50 000 евро от главницата, заедно с лихви, лихви за забава и разноски.
Впоследствие страните по договора
за кредит от 28.03.2005 г. са сключили анекси към него, с които са увеличавали
размера на дълга – обстоятелство, което не е спорно по делото, а също така се
установява от съдържанието на последващите ипотечни
актове, с които се учредяват ипотеки върху увеличената сума на главницата на
дълга. Така съгласно нот. акт № 111 от 23.06.2006 г.
е учредена ипотека за обезпечаване на допълнителна част от главницата по дълга
в размер на 345 000 лв., а според нот. акт
№ 80 от 19.02.2007 г. е учредена ипотека и за обезпечаване на допълнителна
част от главницата по кредита в размер на 131 830 евро. Тези две ипотеки
обаче са учредени само по отношение на поземления имот и находящия
се в него хотел с бистро. В договорите за учредяване на ипотека участва и
ищцата, тъй като тя е съсобственик и на поземления имот (според посоченото в
ипотечните актове).
Така общият размер на главница по
договора за кредит от 28.03.2005 г. към 2007 г. е увеличена на
1 026 830 евро, като този дълг е обезпечен с ипотеки върху поземления
имот и хотела с бистро в него, както и с ипотека върху апартамента, от който
ищцата притежава 1/2 ид. част. Последната ипотека
обаче, учредена с първия ипотечен акт от 2005 г., обезпечава само 50 000
евро от главницата на дълга, заедно с лихвите и разноските.
Освен това, видно от нот. акт № 124 от 17.05.2007 г. и от нот.
акт № 80 от 15.06.2009 г., ипотека върху поземления имот и хотела с
бистро, изграден в него, е учредена и за обезпечаване на вземанията по договора
за кредитна линия от 17.05.2007 г. с главница на дълга от 157 500 евро. С
втория посочен нотариален акт (нот. акт № 80 от 2009
г.) са изменени някои условия по ипотеката относно размера на лихвата и крайния
срок за погасяване на кредита. Така учредената ипотека не обхваща апартамента
на ищцата.
Отново по делото е безспорно,
като това се установява и от представените документи по изпълнителното дело, че
на 18.02.2014 г. е извършена публична продан на поземления имот и хотела с
бистро в него. Както се посочи, към този момент по изпълнителното дело предмет
на принудително изпълнение са както задълженията по договора за кредит от 28.03.2005
г. (по изпълнителния лист от 26.07.2013 г.), така и тези по договора за
кредитна линия от 17.05.2007 г. (по изпълнителния лист от 05.07.2013 г.), а
сумата от проданта не е достатъчна, за да бъдат покрити всички задължения.
Освен това са налице и незаплатени задължения във връзка с имота за местни
данъци към общината. Поради това е изготвено разпределение на сумата от
проданта от 18.02.2014 г.
Видно от разпределението от
18.02.2014 г., представено по делото, както и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която също е изчислила дължимите суми,
размерът на всички вземания във връзка с договора за кредит от 28.03.2005 г.
(главница от 896 317,92 евро, възнаградителна
лихва, лихва за забава и разноски по заповедното и
изпълнителното производство) към 18.02.2014 г. възлиза общо на
2 246 011,17 лв. Общият размер на всички вземания във връзка с
договора за кредитна линия от 17.05.2007 г. (главница от 104 000 евро, възнаградителна лихва, лихва за
забава и разноски) възлиза на 242 831,23 лв. Или общо задълженията към
този взискател (към посочения момент банката като взискател вече е заменена от „И.“ ЕООД) възлизат на
2 488 842,40 лв. От посочената сума дължимите разноски по
изпълнението към взискателя възлизат общо на
81 182,36 лв. (от тази сума 180 лв. представляват разноските по
изпълнението във връзка с дълга по изпълнителния лист от 05.07.2013 г. според
посоченото в разпределението и в заключението на счетоводната експертиза).
Освен това (отново видно от разпределението от 18.02.2014 г.) дължимите такси
по изпълнението към съдебния изпълнител възлизат общо на 23 668 лв., а
незаплатени задължения във връзка с имота за местни данъци към общината
възлизат на 27 141 лв. Същевременно, видно както от разпределението от
18.02.2014 г., така и от представените документи по проведената публична
продан, поземленият имот и изградения в него хотел с бистро, са възложени на
единствения участник в проданта, а именно на взискателя
„И.“ ЕООД, за сумата от 2 211 990 лв. Следва да се отбележи и че по
посочените обстоятелства – относно размера на съответните задължения, както и
относно сумата, за която е продаден имотът, няма наведени възражения от страна
на ищцата, поради което тези обстоятелства са приети за безспорни по делото.
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 и
т. 2 ЗЗД от получената на публичната продан сума на първо място следва да се
приспаднат вземанията за разноски по изпълнението, дължими както към взискателя, така и към съдебния изпълнител, или в случая
общо сумата от 104 850,36 лв., а на следващо място – вземанията на
общината за местни данъци по отношение на имота или в случая 27 141 лв. От
получената от проданта сума следва да се приспадне и заплати към държавата и
ДДС върху цената, ако такъв се дължи. В случая вещото лице е разяснила, че ДДС
е дължим в размер на 6 165 лв., тъй като този данък е дължим само върху
продадените движими вещи, находящи в хотела (хотелско
оборудване), но не и върху недвижимите имоти. След тези вземания идва редът на
удовлетворяване на вземанията, обезпечени с ипотека според чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Така, след приспадане на посочените суми, за разпределение към
обезпечените с ипотека върху имота вземания остава сумата от 2 073 833,64
лв. (както твърди ищцата и както е посочено в разпределението от 18.02.2014 г.).
Размерът на задълженията по двата
изпълнителни листа към 18.02.2014 г., след като се приспаднат разноските по
изпълнителното производство, които, както се посочи, са дължими с първа по ред
привилегия, възлиза общо на следните суми: 2 165 008,81 лв. по
изпълнителния лист от 26.07.2013 г. (вземания във връзка с договора за кредит
от 28.03.2005 г.) и на 242 651,23 лв. по изпълнителния лист от 05.07.2013
г. (вземания във връзка с договора за кредитна линия от 17.05.2007 г.). Така
оставащата сума след заплащане на сумите по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗД и
на ДДС върху продажната цена не е достатъчна, за да покрие размера на всички
вземания на взискателя. Именно това е и основният
спорен въпрос по делото – към кое от двете вземания следва да бъде отнесена
сумата, получена на публичната продан.
В разглеждания случай и двете
вземания – както по договора за кредит от 28.03.2005 г. (по изпълнителен лист
от 26.07.2013 г.), така и по договора за кредитна линия от 17.05.2007 г. (по
изпълнителния лист от 05.07.2013 г.) са дължими към един взискател,
като всички вземания са обезпечени с ипотеки върху един и същ имот – поземления
имот и хотела с бистро, изграден в него. Един от основните елементи на
ипотечното право е правото на обезпечения кредитор да се удовлетвори
предпочтително от цената на имота при публичната му продан (чл. 173, ал. 1 ЗЗД). Именно поради това законът (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД) предвижда
привилегия за този кредитор, макар и тя да не е първа по ред, както се посочи
по-горе, при разпределянето на сумите, получени от проданта на имота.
Предпочтителното удовлетворение на кредитора се изразява в това, че той има
предимство при конкуренция с други кредитори на длъжника, като получава преди
тях сумите, получени от проданта на ипотекирания имот, а останалите
необезпечени кредитори получават суми от проданта на имота, едва ако вземането
на обезпечения с ипотека кредитор бъде изцяло удовлетворено. Когато върху имота
са налице няколко ипотеки, учредени в полза на различни кредитори, конкуренцията
между отделните ипотекарни кредитори се урежда от
правилото за поредността на ипотеките. Тъй като
ипотеката има ред от вписването (чл. 169, ал. 2 ЗЗД), кредиторът вписал по-рано
ипотека върху имота, т.е. първа по ред ипотека, се удовлетворява преди
кредиторите, вписали втора и последващи по ред
ипотеки. Следователно нормата на чл. 173, ал. 1 вр. с
чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД урежда предимството на кредитора, чието вземане е
обезпечено с ипотека, да получи сумите от проданта на ипотекирания имот преди
останалите необезпечени кредитори на длъжника. Правилото на чл. 169, ал. 2 ЗЗД,
от друга страна, урежда предимството на кредитора, в полза на когото ипотеката
е учредена по-рано, да получи сумите от проданта на ипотекирания имот преди
други кредитори, чиито вземания също са обезпечени с ипотека върху същия имот.
Поради това тези правила уреждат конкуренцията между различни кредитори на
длъжника.
Когато кредиторът е един, но
длъжникът има няколко задължения към него, редът, в който следва да бъдат
удовлетворени вземанията на кредитора, се определя от правилата за прихващане
на изпълнението по чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Според посочената норма на първо място
изборът за това кое вземане се погасява с изпълнението, което не е достатъчно,
за да погаси всичките, принадлежи на длъжника (чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Разбира се, при производство по принудително изпълнение волята на длъжника като
цяло няма значение, тъй като тя е заместена от извършваните от съдебния
изпълнител действия по изпълнението. Поради това и неоснователно е възражението
на ответницата относно това, че като не е обжалвала разпределението от 18.02.2014
г., ищцата е дала съгласието си вземанията да се погасят в реда, посочен в
разпределението. Тъй като при принудително изпълнение не може да има изрично
изразена воля от длъжника за реда, в който погасява няколкото
задължения към кредитора, съдебният изпълнител следва да спазва стриктно реда,
предвиден в хипотезите на чл. 76, ал. 1 изр. 2 и изр. 3 ЗЗД. Според посочената
норма погасява се първо най-обременителното за длъжника задължение, ако няколко
задължения са еднакво обременителни, погасява се първо най-старото, а ако са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Следователно принципът, възприет
в закона относно погасяването на няколко вземания към един кредитор, е на първо
място да се погаси това, което е най-обременително за длъжника (а не първото
възникнало или това, което първо е обезпечено с ипотека напр.). Като
най-обременително задължение поначало се приема това, което е обезпечено. В
случая вземанията и по двата договора за кредит (този от 2005 г. и този от 2007
г.) са обезпечени с ипотеки върху един и същ имот. Въпреки това обаче следва да
се приеме, че от двете задължения, по-обременително за длъжниците
е това по договора за кредит от 28.03.2005 г., тъй като то е обезпечено не само
с ипотека върху поземления имот и хотела с бистро, изграден върху него, но и е
допълнително обезпечено с ипотека върху апартамента на двама от длъжниците, макар и това обезпечение да е само частично.
Поради това вземането по договора за кредит от 28.03.2005 г. следва да се
погаси първо от събраните от проданта от 18.02.2014 г. суми, не защото е
възникнало по-рано и не защото първата ипотека, която го обезпечава, е вписана
по-рано, а поради това, че то е обезпечено с ипотека върху два различни имота и
поради това е по-обременително за длъжниците. Тук
трябва да се посочи и че некоректно е позоваването от страна на ищцата на
разрешенията, дадени в т. 7 на ТР № 2/2015 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като те се отнасят именно до противопостимостта на ипотеката по отношение на трети лица,
т.е. на други кредитори на длъжника, които са вписали възбрани върху имота
преди учредяването ѝ, а не до поредността на
погасяването на вземанията към един кредитор.
Според посоченото в
разпределението от 18.02.2014 г. сумите, получени от проданта на поземления
имот и хотела с бистро в него, са отнесени на първо място за погасяване на
задълженията по договора за кредитна линия от 17.05.2007 г. С оглед на
изложеното по-горе, тези суми е следвало да бъдат отнесени към погасяването на
вземанията по договора за кредит от 28.03.2005 г. В заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото е направено пресмятане (на стр. 7 и
стр. 8 от заключението), при което е изчислено каква част от задълженията по
договора за кредит от 28.03.2005 г. биха се погасили, ако сумите по разпределението
от 18.02.2014 г. се отнесат към тях. Според заключението, ако оставащите за
разпределяне суми (след приспадане на сумите, които се разпределят в реда на
чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗД) не се отнасят изобщо към задълженията по
договора за кредитна линия от 17.05.2007 г. (т.е. по изпълнителния лист от
05.07.2013 г.), като включително вещото лице е извадило и сумата от 180 лв.,
представляваща разноски по изпълнението за взискателя,
свързани със събирането на сумите по изпълнителния лист от 05.07.2013 г. и ги е
отнесла към задълженията по изпълнителния лист от 26.07.2013 г., то остатъкът
по последния изпълнителен лист възлиза на 90 995,17 лв. Тази сума
представлява главница по договора за кредит от 28.03.2005 г., тъй като с
останалата подлежаща на разпределение сума са погасени изцяло лихвите (възнаградителни и за забава), както и другите разноски
(присъдени в заповедното производство) във връзка със задълженията по този
договор, в съответствие с правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД за това, че редът на
погасяване е първо разноските, след това лихвите и накрая главница на дълга.
Размерът на непогасените задължения по договора за кредитна линия от 17.05.2007
г. (от които някои част не следва да се погасява при разпределението от
18.02.2014 г.) е без значение в случая, тъй като тези вземания не са обезпечени
с ипотека върху апартамента на ищцата.
Следва да се посочи обаче, че
макар и в разпределението от 18.02.2014 г. да е посочено, че сумите се отнасят
към погасяване на първо място на задълженията по договора за кредитна линия от
17.05.2007 г., те всъщност са отнесени за погасяване на задълженията по
договора за кредит от 28.03.2005 г. Това е направено въз основа на заявление от
страна на взискателя от 25.02.2014 г., което е обективирано върху гърба на последната страница от
протокола за предявяване на това разпределение, който е от 24.02.2014 г.
Обстоятелството, че именно към задълженията по изпълнителния лист от 26.07.2013
г. са отнесени получените от проданта суми се потвърждава и от заключението на
счетоводната експертиза, както и от представеното удостоверение за размера на дълга
по изпълнителното дело от 04.02.2015 г.
По делото няма спор за това, че взискателят е поискал да бъде извършена и публична продан
на апартамента, от който ищцата притежава 1/2 ид.
част, за да бъде погасена и останалата част от вземанията му по договора за
кредит от 28.03.2005 г. (това е видно и от представената по делото молба от взискателя от 20.11.2014 г.). Както се посочи, към този
момент все още съществува непогасен остатък от дълга по договора за кредит от
28.03.2005 г. Според удостоверението от 04.02.2015 г. остатъкът по главницата
на дълга (след извършени погасявания чрез други способи – напр. чрез запори на
смети на длъжниците, както сочи вещото лице в
заключението си) възлиза на 87 446,77 лв. (или на 44 710,82 евро).
Както се посочи, ипотеката, учредена върху апартамента на ищцата, обезпечава
вземането по този договор за кредит до сумата от 50 000 евро за главница и
следващите се лихви и разноски.
След редица затруднения при
провеждането на проданта, които са видни от представените документи от
изпълнителното производство, но нямат пряко значение за настоящото
производство, апартаментът е продан на 11.03.2016 г. за сумата от 182 000
лв. (видно от протокола за приключване на проданта и обявяване на купувач от
същата дата). Това обстоятелство също е безспорно по делото. Постановлението за
възлагане е обжалвано и след окончателното му влизане в сила (на 20.11.2017 г. според
отбелязаното в него) е изготвено и разпределение от 16.03.2018 г. на сумата,
получена от проданта на апартамента.
Към датата на разпределението от
16.03.2018 г., според посоченото в него и съгласно изчисленията на
съдебно-счетоводната експертиза, задълженията по договора за кредит от
28.03.2005 г. (по изпълнителния лист от 26.07.2013 г.) възлизат на посочената
по-горе сума на главницата от 87 446,77 лв. (или на 44 710,82 евро),
30 963,63 лв. – лихва за забава и 4 320 лв. – разноски на взискателя във връзка с проданта или общо на
122 750,40 лв. Освен това налице са и дължими суми в размер на 243,56 лв.
за местни данъци върху имота към общината и 4 534,33 лв. за такси към
съдебния изпълнител. Така общият размер на задълженията във връзка с този имот
възлиза на 127 528,29 лв.
След като от получената сума от
проданта на имота от 182 000 лв. са заплатени посочените суми във връзка
със задълженията по изпълнителен лист от 26.07.2013 г. остатъкът от
54 471,71 лв. е изплатен поравно на двамата собственици на продадения
ипотекиран имот – ищцата М.А. и Д.К., като на всяка е платена сумата от по
27 235,85 лв., което е видно и от представеното по делото извлечение за
изплатени суми от съдебния изпълнител на ищцата, а също така се потвърждава от
счетоводната експертиза (а и не е спорно по делото). В представеното по делото
разпределение от 16.03.2018 г. е посочено, че тъй като апартаментът на ищцата е
ипотекиран само като обезпечение за дълга по договора за кредит от 28.03.2005
г., то получените суми са отнесени само към задълженията във връзка с този
договор, а остатъкът е изплатен на собствениците на имота. Това обстоятелство
се потвърждава и от заключението на вещото лице за това, че никоя част от дълга
по изпълнителния лист от 05.07.2013 г. (по договора за кредитна линия от
17.05.2007 г.) не е погасена след двете разпределения от 18.02.2014 г. и от
16.03.2018 г., освен че главницата е намалена със сумата от 9 500 евро по
искане на взискателя.
В обобщение може да се посочи, че
както със сумите, получени от публичната продан на поземления имот и хотела с
бистро, изграден в него, които са предмет на разпределението от 18.02.2014 г.,
така и със сумите, получени от публичната продан на апартамента на ищцата от
2016 г., сумите от която са предмет на разпределението от 16.03.2018 г., са
погасени (освен дължимите разноски по изпълнението, включително такси към
съдебния изпълнител и местни данъци във връзка с продадените имоти) само
задълженията по договора за кредит от 28.03.2005 г., обезпечени както с ипотеки
върху поземления имот и хотела с бистро върху него, така и с ипотека за част от
дълга върху апартамента на ищцата. Никоя част от получените суми не е отнесена
за погасяване на задълженията по договора за кредитна линия от 17.05.2007 г.
При това към момента на извършване на проданта на апартамента на ищцата и след
погасяването на част от дълга от предходната продан, по договора за кредит от
28.03.2005 г. е налице остатък от задължението за главница в размер на
44 710,82 евро, заедно с дължими лихви за забава и разноски. Този остатък
е именно в рамките на размера, за който е учредена ипотеката върху апартамента
на ищцата съгласно т. 3 на нот. акт № 87 от
01.04.2005 г., която покрива до 50 000 евро от главницата на дълга, както
и лихвите, лихвите за забава и разноските.
При това положение следва да се
приеме, че с извършените действия по изпълнението върху двата имота, както и
при разпределението на сумите, получените от публичните продани,
ответницата като частен съдебен изпълнител не е нарушила изискванията на
закона, не е отнесла постъпилите суми погрешно към погасяване на други
задължения, съответно не е изчислила неправилно остатъка от дълга, обезпечен с
ипотека върху апартамента на ищцата, поради което не е изнесла на публична
продан несеквестируем имот на ищцата. Както се
посочи, към момента на публичната продан на апартамента все още е налице
непогасена част от задължението по договора за кредит от 28.03.2005 г., поради
което не е налице основание за погасяване на ипотеката върху апартамента, която
обезпечава част от главницата на дълга по този договор, а доколкото съществува
ипотека върху имота, той не е несеквестируем при
изпълнение на обезпеченото вземане (чл. 445, ал. 1 ГПК). Освен това след
погасяване на вземанията, обезпечени с ипотеката върху апартамента на ищцата,
остатъкът от получената цена е изплатен на ищцата и другия съсобственик на
имота. Поради това не са налице сочените от ищцата незаконосъобразни действия
на ответницата в хода на изпълнителното производството, а съответно не са възникнали
и вреди за ищцата от тези действия, поради което предявеният иск е
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се дължат разноските в производството, които възлизат на 450
лв. за експертиза. Видно от представеното със списъка на разноските
споразумение между ответницата и процесуалния ѝ представител, ответницата
не е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, предл. 3 ЗА, поради което на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА на процесуалния представител на ответницата следва да се присъди сумата
от 2 450 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
делото в минималните размери на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение (в редакцията ѝ към момента на приключване на
производството), като съдът намира, че този размер на възнаграждение е
справедливо да бъде възстановен от насрещната страна, като се съобрази
конкретната фактическа и правна сложност на производството по делото и извършените
от процесуалния представител действия.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.А., ЕГН **********, адрес *** срещу частен
съдебен изпълнител М.Ц., рег. № 840, адрес гр. София, ул. *****с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 63 764 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между цялата
получена цена и изплатената на М.А. сума от публичната продан на 11.03.2016 г.
на собствената ѝ 1/2 ид. част от апартамент №
20, находящ се в гр. София, ул. *****, извършена
по изп. д. № 20138400400933 на ЧСИ М.Ц..
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на частен съдебен изпълнител
М.Ц., рег. № 840, адрес гр. София, ул. „*****№ *****сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) – разноски по
делото.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на адвокат Г.Г.К. – САК, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 2 450 лв. (две
хиляди четиристотин и петдесет лева) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *****като трето лице помагач на ответницата
частен съдебен изпълнител М.Ц..
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: