№ 130
гр. Кюстендил, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.а
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600495 по описа за 2022 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП срещу оправдателна Присъда №
260007/31.05.2022 г. на КнРС, постановена по НОХД № 758/2018 г. по описа
на съда, с която подсъдимия Д. Е. Й., ЕГН **********, е признат за
невиновен и на осн.чл.304 НПК оправдан в извършването на престъпление
по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 НК. В протеста и
мотивите към него са релевирани оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата поради неправилност на възприетото от
съда за липса на категорични доказателства за авторството на деянието.
Поддържа се в протеста, че видеотехническата и допълнителната
видеотехническа експертизи, съпоставени с останалия доказателствен
материал, идентифицират като лице 2 подсъдимия Й. и като лица 3 и 5 –
пострадалите В.Ж. и Е. Г.. А подсъдимият е разпознат от свидетелите И. Г. и
Х.Б. при преглеждане на видеозаписите от видеонаблюдението в
дискотека“***“и впоследствие на извлечените изображения от записите.
Гласните доказателства, вкл.показанията на св. Ж. и Г., в съвкупност с
видеотехническите експертизи и СМЕ, както и с писмените доказателства,
1
кореспондират с изложената в обстоятелствената част на ОА фактическа
обстановка, се сочи в протеста. По тези съображения се моли за отмяна на
оправдателната присъда и за постановяване нова присъда с признаване на
подсъдимия Й. за виновен по повдигнатото му обвинение. Доказателствени
искания в протеста не са направени.
В о.с.з. прокурорът поддържа протеста и намира за доказано по
безспорен начин обвинението за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.4
във вр. с чл.129 ал.1 НК от приложените видеоматериали, от показанията на
свидетелите Б. и Г., последният разпитан допълнително от въззивния съд, от
показанията на свидетелите Ж., Р. и Г.М., А.Р., които кореспондират със
заключението на наличните СМЕ. Затова прокурорът счита оправдателната І-
инстанционна присъда за неправилна и незаконосъобразна и моли съда за
отмяната й и за постановяване на осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия адв. И. В. пледира за неуважаване протеста на
прокуратурата и за потвърждаване на оправдателната присъда. Несъстоятелна
е тезата на прокуратурата за доказаност авторството на престъплението, като
същевременно са безспорно доказани причинените средни телесни повреди
на пострадалите съгласно съдебно-медицинските експертизи. Според
защитата остава недоказано авторството на престъплението, защото
пострадалите лица не дават абсолютно никаква информация, от която да се
извлекат данни за идентификация на лицето, причинило средните телесни
повреди. От видеозаписите се вижда как поне трима човека, неустановени по
делото, нанасят ритници на едно лице в помещение с изключително лоша
осветеност и лоша видимост. Свидетелите-полицаи, участвали в съответната
полицейска група за разкрИ.е на престъплението, познават доста добре
подсъдимия през годините, тъй като той е бил проверяван неколкократно по
съмнения за извършени престъпления, които после се оказват необосновани.
Тези двама свидетели оприличават лицето от снимките към
видеотехническата експертиза на подсъдимия по дрехите, телосложението и
ръста, но това не е достатъчно за идентификацията на лицето. По тези
съображения, анализирани според защитата от І-инстанционния съд, е
постановена оправдателната присъда, която се моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият Д. Й. изрази съгласие със заявеното от защитника му и
като последна дума поиска да бъде оправдан.
2
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото в двете съдебни инстанции доказателства,
в рамките на предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери
протеста за допустим като подаден в законовия срок и от надлежни страни и
ще го разгледа по същество, като прие от фактическа и правна страна
следното:
С атакуваната присъда подсъдимия Д. Е. Й., ЕГН ********** е признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.131 ал.1 т.4 във
вр. с чл.129 ал.1 вр. с ал.2 НК – за това, че на ** г. в гр. К., в дискотека“***“, е
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – В. Г. Ж., ЕГН
**********, от с.Г. и Е. Л. Г., ЕГН **********, от гр.К..
Фактическата обстановка е правилно установена от КнРС, като в
настоящото решение тя ще се допълни с отделни детайли, които не водят до
качественото й изменение. Правилно е прието, че на инкриминираната дата в
дискотека “***“ в гр. К. двамата пострадали с техните компании, независимо
един от друг, били в дискотеката – пострадалият В.Ж. със свидетелите А.Р.,
Г.М., Р. М., а пострадалият Е. Г. – със свидетелите А.С., Б.Х. и Д. И..
Компанията на Ж. първоначално по-рано вечерта празнувала в Г., като
употребили голямо колричество алкохол, след което се преместили в
дискотеката, където продължили да употребяват алкохол.
Между 4 и 5 часа на ** г. на дансинга възникнало леко спречкване между
пострадалия Ж. и неустановено лице, като още по време на спора между
двамата Ж. усетил удар в тила, след което бил извлечен във фоайето на
дискотеката от две лица, едното от които е назовано с името“Д.“ от св.Р. М..
Там едното от лицата, за които Ж. видял, че е със слушалки в ухото и
предположил, че е лице от охраната, започнало да нанася на Ж. ритници с
крака по цялото тяло. По време на тези удари Ж. лежал на пода, свит в
поза“ембрион“ и с ръцете си пазел главата от ритниците. Лицето, нанасящо
ритниците, е с едро телосложение и с шапка с предна козирка, видно от
увеличения снимков материал от видео-техническата експертиза, изследвала
записите от камерите в заведението.
Като видял извличането на Ж. от дискотеката, св. Г.М. последвал Ж. и
двете извилчащи го от дискотеката във фоайето на заведението лица и е
очевидец на жестокия побой, като М. неколкократно молел нанасящото
3
жестоките ритници лице да остави приятеля му, но това лице не му обърнало
внимание и продължило с жестоката си агресия. Свидетели на побоя, също
видно от снимките към ведеотехническата експертиза, били още няколко
лица, вкл.и едно момиче, които обаче впоследствие не са установени.
Очевидец на жестокия побой станал на Ж. станал и св.Р. М., който е назовал
нанасящото ритниците лице с името „Д.“ и че това лице е от охраната на
заведението.
В момента на нанасяне ритниците на Ж. от заведението във фоайето
излязъл пострадалият Е. Г.. Той се приближил към нанасящото ритниците на
Ж. лице и го хванал за ръката с молба да престане. Лицето с шапката,
назовано от св.Р.М. като“Д.“, хванало с дясната си ръка св.Г. за ръката, а с
лявата се ръка му ударило силен шамар в лицето. От удара св.Г. паднал по
гръб на земята, не помръдвал и лежал в безсъзнание, което било видяно от
св.Р. М..
След това двете лица, единият от които лицето с шапката, извлекли Ж.
извън заведението и го захвърлили на земята пред заведението, след което се
прибрали вътре в заведението. Тогава пострадалият Ж. се изправил и силно
уплашен, побягнал към близкото кръстовище, в посока към магазин“***“. По
пътя се спънал на едно място и паднал върху бордюра, което самият Ж. е
заявил в показанията си. След него тръгнали свидетелите Р. М. и Г.М., които
го настигнали след кръстовището при магазин“***“. Ж. се оплакал, че го
болят ребрата и дишал тежко. Затова извикали такси и го завели за преглед в
ЦСМП – Кюстендил.
По същото време пострадалият Г. продължавал да лежи във фоайето на
дискотеката и понеже доста се забавил, приятелите му – свидетелите А.С. и
Б.Х., тръгнали да го търсят. Излезли във фоайето и видели постр. Г. да лежи
неподвижно на пода, поради което веднага св.С. се обадил на тел.112. На
място пристигнал екип на Спешна помощ и полицейски патрули.
Пострадалият Г. бил закаран в болницата, където по негови думи “се
опомнил“, но нямал никакви спомени какво му се е случило.
Една част от полицаите тръгнали към ЦСМП, за да се срещнат с
пострадалите, а друга част, между които и св.И. Г., останали в заведението и
изискали от управителя – св.Л.И. записите от монтираните видеокамери за
наблюдение. Записите от камерите са предадени от управителя св.И. на
4
св.Х.Б. с Протокол за доброволно предаване.
При първоначалното преглеждане на камерите полицейските служители
свидетелите Б. и Г. опричили две от лицата, участвали в побоя на подс.Й. и на
св.Ф.Б.. След телефонен разговор със св. Б. на следващия ден след инцидента
последният им заявил, че е бил в дискотеката предната вечер, но не знае нищо
за инцидент, защото си е тръгнал към 5 часа сутринта. Св.Б. се обадил след
този разговор по телефона на подсъдимия, който бил в гр. София,и му казал,
че го издирват за побой в дискотеката“***“. Тогава подсъдимият сам се
обадил в полицията в гр. Кюстендил и казал, че щом свърши работното му
време, ще се прибере в Кюстендил и ще отиде на разпит в полицията.
В ДП са изготвени и са приети в СП две СМЕ на двамата пострадали. От
СМЕ на пострадалия В.Ж. се установява, че са му причени следните телесни
увреждания – фрактури на 4 леви ребра по три различни линии и здраво ребро
между счупените. Тези увреждания са причинени по механизма на удари с
или върху тъп твърд предмет и в случцая отговарят да са причинени при
нанесен на Ж. побой с ритници в лява странична част на гръдния кош.
Вещото лице изключва като възможен механизъм тези увреждания да са
причинени при последващо падане върху бордюр, за каквото падане д-р Н.
счита, че няма и доказателства, докато побоят с ритници е установен и от
записите от камерата, и от свидетелските показания. Описаните увреждания
са причинили трайно затрудняване движението на снагата на Ж. със срок за
пълно възстановяване при нормално протичащ възстановителен процес от
месец и половина- два месеца.
СМЕ на пострадалия Е. Г. сочи, че на него са причинени следните
увреждания: черепно-мозъчна травма – натъртване на меки черепни обвивки,
фрактура на черепни кости в областта на мастоидния израстък на дясна
слепоочна кост и теменната кост до него, непреминаващи през цялата им
дебелина, лек субарахноидален кръвоизлив, мозъчно сътресение с пълна
загуба на съзнание /комационна кома/ за няколко минути. Тези увреждания
според вещото лице са причинени по механизма на удари с или върху тъп
твърд предмет и е възможно да са получени вследствие нанесения му удар с
ръка по главата от друго лице и последващо падане и удар на главата в пода
на заведението. Причинената черепно-мозъчна травма с пълна загуба на
съзнание/комационна окма/ му е причинила разстройство на здравето,
5
временно опасно за живота, като без своевременно оказване на медицинска
помощ тази травма е реално възможно до доведе до смъртен изход.Срокът за
пълно възстановяване се сочи да е около 2 месеца.
В настоящото решение въззивният съд намира за необпходимо да допълни
изложението в мотивите на проверяваната присъда за установеното от двете
видеотехнически експертизи. Двете изготвени видеотехнически експертизи
на видеозаписи от камерите на заведението, приложени на магнитен носител
установяват, че видеофайловете са цифров презапис от оригиналните
файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео охранителна
система и върху записаната информация не са установени следи от
манипулация. Първата експертиза съдържа описание на случилите се събития
в хронологичен ред, като описва външния вид на лицата от камерата и
извършените действия от тях, обозначени като лица №№ 1,2 и 3. Нанасящото
ударите с ритници лице е обозначено като лице № 2. Втората допълнителна
видеотехническа експертиза съдържа увеличен вариант на снимките от
камерите, които снимки са номерирани с № 1-45 и под всяка снимка се
съдържа словесно описание на извършените от лица №№ 1,2 и 3 действия.
Тази експертиза сочи, че извлечените изображения са с недостатъчно
качество и съдържание и не отговарят на изискванията за провеждане на
сравнително лицево идентификационно изследване, но могат да послужат за
евентуално разпознаване на лицата от свидетели и очевидци.
Настоящият състав намира за необходимо да допълни фактическата
обстановка и с един непосочен в мотивите на присъдата факт. На л. 36 от ДП
е приложена молба за оттегляне на жалба от постр.В. Г. Ж. от ** г.,
подписана от него . В тази молба се сочи, че Ж. оттегля депозираната от него
жалба във връзка с инцзидент с негово участие на 17 срещу 18 декември ** г.
в дискотека „***“ в гр. Кюстендил , депозирана против подсъдимия Д. Е. Й.,
от гр. К., бул.***, с посочено ЕГН, както и с други участващи в инцидента
лица, тъй като“с лицата, участващи в инцидента се спогодихме и в резултат
на взаимни усилия установихме, че причиненото ми счупване на ребрата не е
причинено от тези лица, а в резултат на последващо падане от моя страна
върху бордюра на пътя към хипермаркет “***““. В края на молбата се моли за
прекратяване на образувана преписка по случая. Прави впечатление ,че
самата жалба на Ж. не е приложена в кориците на ДП.
6
Районният съд след излагане на установената фактическа обстановка е
извършил дължимия съгласно чл.305 ал.3 НПК анализ на доказателствата, въз
основа на които е установил различната от ОА фактическата обстановка,
възприета и от настоящия състав с направените допълнения в нея в
настоящото решение.
Настоящият състав споделя изцяло доводите относно неустановеност
авторството на деянието, като на собствено основание приема, че наличните
гласни доказателства и заключенията на видеотехническата експертиза не са
достатъчни, за да формират по безспорен начин, както изисква разпоредбата
на чл.303 НПК, обоснован и безспорен извод за авторството на
престъплението от подсъдимия. Както е посочил и районният съд, едната
група свидетелски показания за автора на деянието са показанията на
полицейските служители свидетелите Х.Б. и И. Г., които се кредитират от
съда в хипотезата на чл.118 ал.3 НПК. Те обаче са оприличили извършителя
на подсъдимия Й. оп предостанвените им снимик към видеотехническата
експертиза. Двамата свидетели по посочените от всеки от тях признаци – по
шапката, по профила, по телосложението – са оприличили лицето с шапката,
обозначено като лице № 2 на снимките към видеотехническата експертиза, на
подсъдимия. И двамата свидетели съвсем обективно са заявили, че лицето на
снимките с посочените техни номера, които снимки са им били предявени
при разпитите в ДП и СП, не могат да кажат на сто процента,че това лице е
именно подсъдимият Й.. Тъй като на св.Г. при разпита му пред районния съд
от постановилия присъдата съдебен състав не са били предявени снимките
към видеотехническата експертиза, той беше разпитан от въззивния съд. При
предявяване на тези снимки свидетелят добросъвестно заяви, че само
оприличава по телосложение лицето с шапка на снимки с номера 17,18 и 25
на подсъдимия Й., без да бъде категоричен. Показанията му от ДП бяха
приобщеин чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 НПК, но за съжаление
и те не сочат автора на деянието с нужната конкретика.
На следващо място данни за авторството се съдържат в показанията на
свидетеля Р. М., приобщени по реда на чл.281 ал.4 НП. Според въззивния съд
следва да се кредитират като достоверни именно първите му показания от ДП
– тези от *** г., дадени пред разследващия орган непосредствено след случая.
Самият свидетел при прочитане на тези му показания от съда е заявил, че
7
това е по-близо до случая и вероятно е вярно. Това е и основанието на съда да
възприеме за достоверни именно тези му показания. В кредитираните
показания свидетелят Р.М. е описал последователността на събитията в
поредността, в която те са отразени във видеотехническата експертиза и
снимковия материал към нея. Относно извършителя на двете деяния – чрез
ритници на падналия на пода Ж. и удар в лицето на втория пострадал Е. Г. и
падането му на земята- св.Р.М. е заявил, че това е „един мъж от охраната,
който аз познавам по име като Д.“. Но посоченото име Д. съвсем не е
достатъчно, за да се идентифицира по изискващия се от чл.303 НПК
категоричен начин извършителят на деянието с подсъдимия. Напълно е
възможно това да е действително подсъдимият Д. Е. Й., но идентификацията
му трябва да е извършена по несъмнен начин, вкл. и с други процесуално-
следствени действия/например разпознаване на лице/, които в ДП в началната
фаза на разследването за съжаление не са извършени.
Принципно най-важно значение за престъпленията, свързани с причинени
телесни повреди, каквито две средни телесин повреди са безспорно доказани
да са причинени на двамата пострадали Ж. и Г., са показанията на самите
пострадали относно автора на деянието. В показанията на свидетеля Ж. – и то
в най-първите му показания от ДП от *** г./ на л.31-32 от ДП/, приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 НПК, които следва да се
кредитират според въззивния съд като обективни, понеже са най-пълни и са
дадени непосредствено след извършване на деянието, той е заявил:“За мен
побоя ми бе нанесен от охраната на дискотеката, в която бяхме,
именно“***“.За това съдя по факта, че при падането ми при първия удар
видях, че човекът, който ме удари, имаше слушалка в ухото“ и че двама
човека са го ритали. Описал е подробно по външни белези двамата
охранители в дискотеката, но липсва каквато и да било друга идентификация
за извършителя на побоя от самия пострадал Ж., с когото също не е
проведено процесуалон следственото действие разпознаване. А вторият
пострадал Е. Г. пък изобщо няма спомени за случилото се, нито за това кой го
е ударил, което е напълно логично и възможно предвид претърпяната от него
черепно-мозъчна травма, която би могла да завърши и със смъртен изход при
несвоевременно оказана медицинска помощ, както сочи вещото лице д-р Н..
Както се посочи и по-горе, буди съмнение и въпроси фактът, че
8
първоначалната жалба на Ж. от *** г., с която е информирал полицията за
случая и която е била насочена срещу подсъдимия Д. Е. Й., липсва по делото.
Приложена е само последващата молба от Ж. от ***. , с която оттегля
първоначалната си жалба срлещу подсъдимия и от таза дата насетне твърди,
че счупените му ребра са от падането му пра магазина „***“, който
механизъм е изрично изключен от вещото лице и които последващи
показания са му донесли осъдителна присъда за престъпление по чл.290 НК.
Междувпрочем такава присъда е постановена и по отношение на св. Р. М. във
връзка с дадени и от него последващи неверин показания, некредитирани от
съда.
Показанията на свидетеля-очевидец на побоя над Ж. - свидетелят Г.М. -
описват събитията непосредствено преди и по време на побоя по начин,
съвпадащ с последователността на събитията от снимковия материал към
видеотехническата експертиза за побоя над Ж.. Непосредсгтевон преди побоя,
когато св.Г. М. последвал В.Ж. пред стълбите за втория етаж, Ж. оп думите
на св. Г. М. “се намирал между двама човека от охраната. За секунди ог
свалиха на земята с удари. Не видях кой пръв го удари и къде…Докато В.
беше на пода, свит във форма на кълбо с ръце пред главата, го ритаха и
двамата предимно в гърба “. По-нататък свидетелят описва по външен вид
двамата мъже , като е заявил, че за момент двамата спрели да ритат Ж. и се е
появил трети човек: “В тоя момент отнякъде дотича трети човек. Беше със
слушалка в ухото и го видях, че обикаля и следи какво се случва в
дискотеката. Едър мъж на средна възраст, над 100 кила.Та тоя мъж започна да
го рита и да го гази. Двамата мъже се присъединиха към него. Ритаха го и го
удряха“. Но за съжаление и тези показания не съдържат каквато и да е
конкретика за нито един от извършителите.
Прави впечатление, че при тези показания за участие в побоя над Ж. на
„човек със слушалка в ухото“, което е заявил и самият пострадал Ж., не са
били проверени в ранните етапи на разследването - не е извършено
следственото действие“разпознаване на лице“ с участието на подсъдимия,за
когото е имало подозрение за участие, както и на нито един от пострадалите и
свидетелите –очевидци Г.М. и Р. М. не са предявени записите от камерите. А
е безсмислено тези действия да се извършват в съдебното производство, още
по-малко във въззивното, когато вече свидетелите са видели подсъдимия в
9
проведеното съдебно следствие.
Останалите гласни доказателства – показанията на свидетелите Р., С., Х.,
И., К., Т., Б., И. не съдържат никакви данни за авторството на деянието. Св.Р.
е познат на Ж., но е разбрал от него по телефона на другия ден за инцидента с
Ж.. Свидетелите С., Х., И. са лицата, заварили лежащия на пода пострадал Е.
Г. и благодарение на бързата им намеса – обаждане на тел.112 от св. С. и
своевременното пристигане на линейка на Г. е оказана адекватната
животоспасяваща медицинска помощ. А св.И. е управител на дискотеката,
който е заявил, че е разбрал за инцидента на следващия ден, когато му
поискали записите от камери и че в заведението му няма охрана.
Направен е опит да се изискат трудови договор за установяване дали в
дискотеката са назначавани охранители, но такива договори не са намерени.
Липсата на тези доказателства не установява връзка между подсъдимия и
дискотеката, с оглед установяване на присъствието му там като охранител,
дори това да е било житейски вярно.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия, те не са категорично
оправергани, както и не са категорично потвърдени от наличните
кредитирани доказателства.
Като обобщение въззивният съд счита, че наличните доказателства са са
недостатъчни, за да формират по несъмнен начин вътрешното убеждение на
съда за авторството на деянието. Недостатъчни са само показанията ан
свидетелите Б. и Г., оприличаващи лице № 2 от снимковия материал към
видеотехническата експертиза на подсъдимия само по външни белези, он не и
разпознаващи категорично извършителя. А и тези снимки не дават
възможност за такава категоричност, тъй каот не се вижад на тях достатъчно
усон лицето на отав илце № 2. Затова те са само една индиция за възможност
това да е действително подсъдимия Й., която на етап въззивно съдебно
следствие е невъзможно да бъде конкретизирана в изискващата се от
разпоредбата на чл. 303 НПК категоричност. Следователно, дори да е
житейски вярно, че лице № 2 от снимковия материал действително е бил
подсъдимият Й., това предположение за съжаление остава недоказано по
делото.
По тези съображения авторството на престъплението от подсъдимия остава
недоказано с изискващата се категоричност от разп.на чл.303 НПК, както е
10
приел и районният съд.
Предвид недоказаност на авторството на престъплението е безпредметно да
се обсъждат неговите останали характеристики. Въпреки това следва да се
посочи, че безспорно доказано е от обективна страна наличието на две
причинени средни телесни повреди – на пострадалия В.Ж. и на пострадалия Е.
Г.. Но това при недоказаност за съжаление на авторството на престъплението
е съвсем недостатъчно за съставомерност на обвинението.
Единственият възможен правен резултат по настоящото дело е
постановяване на оправдателна присъда поради непреодолимата в съдебното
следствие непълнота на доказателства, което законсъобразно и обосновано
районният съд е сторил с присъдата си. За въззивният съд няма друга
законова опция освен да потвърди тази присъда като обоснована и
законосъобразна, постановена при спазване на разпоредбите на чл.305 ал.3
НПК по отношение наличните доказателства.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260007/31.05.2022 г. на Кюстендилския
районен съд, постановена по НОХД № 758/2018 г. по описа на този съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11