ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пловдив, 16.08.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ,I отделение, IV състав, в закрито заседание на шестнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: ДАРИНА МАТЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Дарина Матеева адм. дело номер 2155
описа за 2022 година и като обсъди:
Производството е по
реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от Административно -процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане по чл. 166, ал.4 от АПК,
подадено от А.Д.Б.,*** чрез адвокат Иван Маринов за спиране
изпълнението на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1030-000972/05.08.2022г.,издадена
от Началник Сектор към Од на МВР гр.Пловдив,с която на Б. е наложена принудителна
административна мярка на основание чл.171,т.4 от ЗДвП-„изземване на
свидетелство за управление на водач на МПС,на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл.157,ал.4 от ЗДвП“.
След преценка на
наведените с искането доводи и на доказателствата по делото, съдът намира
искането за спиране на заповедта за процесуално допустимо при висящо
производство по оспорване на административния акт.
Жалбата срещу ПАМ,
ведно с искането за спиране на предварителното изпълнение е направено в срок .В
настоящия случай се претендира нищожност на административния акт.
Относно правния
интерес на жалбоподателя.
Принудителната административна мярка е
приложена от административния орган на основание чл. 171, т. 4
от ЗДвП , предвиждаща -„изземване на свидетелство за управление на
водач на МПС,на който са му отнети
всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157,ал.4 от ЗДвП“
С
приложената принудителна административна мярка непосредствено се засягат правата на жалбоподателя, поради което за него
е налице правен интерес от оспорването.
Ето защо Б. има правен
интерес от подаване на жалбата и заявеното искане по реда на чл.166 от АПК.
Разгледано по същество
искането е неоснователно, по следните съображения:
Установява се,че със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1030-000972/05.08.2022г.,издадена от Началник Сектор
към ОД на МВР гр.Пловдив, на Б. е наложена принудителна административна мярка
на основание чл.171,т.4 от ЗДвП-„изземване на свидетелство за управление на
водач на МПС,на който са му отнети
всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157,ал.4 от ЗДвП“
Съгласно разпоредбата
на чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата, оспорването на заповедта не
спира изпълнението.
Във всички случаи на издаване на заповед за налагане
принудителна административна мярка по чл.171, ал.1 от ЗДвП, какъвто е
процесният случай, обжалването не спира изпълнението на мярката.
Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен
акт. Налице е допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на
акта, което от своя страна означава, че законодателят презюмира наличието на
особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато
с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително
изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК,
в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и
подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага
конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК
условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона.
Обратно, целта на спиране изпълнението на
административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При
липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността
на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната
практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на
евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на
акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се
противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно
възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за
жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/. В тежест на жалбоподателя пред съда
е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането
изпълнението на акта е основателно. За да се спре допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране
да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна
или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно
вероятно.
В настоящия случай жалбоподателят представя
доказателства/трудов договор/,че е назначен като шофьор на лек автомобил.Твърди
,че отнемането на свидетелството за правоуправление за срок от 6 месеца ще го
лиши от доходи и средства за препитание
,а в условията на нарастваща икономическа криза ,това ще отрази зле на
него и семейството му.
Безспорно,при така изложеното за жалбоподателя ще са
налице неблагоприятни последици,но в случая се касае за ПАМ по чл.171,т.4 от
ЗДВ,с която се гарантира безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения,т.е. общественият интерес надделява
над личния.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразността
на оспорения акт,но те не кореспондират със заявеното искане по чл.166 от АПК.
С оглед горното , следва да се приеме, че искането е
неоснователно.
Освен изложеното трябва да се подчертае, че евентуално
претърпените вреди подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на заповедта,респективно
на наложената принудителна мярка, като незаконосъобразни.
Предвид изложеното и
на основание чл.166 от АПК, Административен съд-Пловдив,I отделение, IV състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Д.Б.,*** чрез адвокат Иван Маринов за спиране
изпълнението на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-1030-000972/05.08.2022г.,издадена
от Началник Сектор към Од на МВР гр.Пловдив,с която на Б. е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171,т.4 от ЗДвП-„изземване
на свидетелство за управление на водач на МПС,на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл.157,ал.4 от ЗДвП“.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: