№ 48
гр. Разлог, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря К. И. Т.,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. нак. дело №
20221240200369 по описа за 2022 г.
Производството е образувано по повод жалба от А.И.З., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Н.Р.“44,
против НП №22-3794-000062 от 18.04.2022 г. на Н-ка на РУ-Б. при ОДМВР-Б., с което на
жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53
от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 1`000.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се релевират бланкетни доводи за неправилност на атакуваното НП, както и че
при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди
се, че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение, тъй като
жалбоподателката не е извършила вмененото адм. нарушение по ЗДвП.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебното заседание жалбоподателят - редовно призован, се представялва от процесуален
представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище
по депозираната жалба.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Около 02.25 часа на 20.03.2022 г. в г.Б., на у.„Б.“, в районна на дом №50, полицейските
служители Д.Д. и С.Д., спрели за проверка товарен автомобил „Ф.Р.“, с рег. №*, който се
движел към у.„В.А.“. Контролните органи от РУ-Б. установили, че водач на МПС е
жалбоподателя А.И.З., като същия бил тестван с ТС „Дрегер 7510“ с ИН 0019. ТС отчело
проба с концентрация 1.13 промила алкохол в кръвта, измерен в издишвания от
жалбоподателката въздух.
На жалбоподателя бил издаден и връчен талон за медицинско изследване №0061198, в който
е отразен отчетеният от ТС резултат. С издадения талон за изследване на жалбоподателя е
указано, че следва да се яви в ФСМП-Б. в срок до 45 минути, считано от връчването на
талона. Екземпляр от талона за медицинско изследване със залепен на него стикер
съответстващ на номера на талона е връчен на А.З. в 02.32 ч. на 20.03.2022 г. /л.12/. В
талона същия отразил, че приема резултатите от ТС и не желае да бъде изследван с
доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване за наличие на алкохол в
1
кръвта.
При така направените констатации, свидетелят Д.Д. приел, че жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което в нейно присъствието и на свидетеля Д.
съставил срещу жалбоподателката АУАН серия №102833.
По делото не са ангажирани доказателства за явяване на жалбоподателя в ФСМП-Б. за
провеждане на медицинско изследване относно наличието на алкохол в кръвта.
Въз основа на АУАН серия №102833/20.03.2022 г., Н-ка на РУ-Б. издал обжалваното НП,
което е връчено на жалбоподателя на 27.06.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда
свидетели Д. и Д.. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК,
писмени доказателства – АУАН, талон за медицинско изследване, ЗПАМ, разпечатка от
отчетените резултати с ТС „дрегер“, заповеди на Министъра на ВР, относно
компетентността на органите издали НП и АУАН, справка за нарушител водач, справка за
преминал технически преглед на ТС Дрегер 7510.
При изграждане на фактически си изводи, съдът се довери показанията на свидетелите Д. и
Д., като съобрази тяхната непротиворечивост, хронологична издържаност и корелацията им
с разпечатката от ТС, с което жалбоподателят е изпробван за наличие на алкохол в
издишания въздух и с издадения талон за изследване.
Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на
последователното възпроизвеждане на непосредствено възприети от тях относими към
предмета на доказване обстоятелства.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният съд
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от
доказателствената съвкупност.
От показанията на свидетелите, съставения АУАН и разпечатка от "Дрегер" 7510, съдът
установи всички съществени елементи от нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя, а именно- движението на автомобила, мястото и посоката на движение,
мястото на спирането за проверка и извършването на самата проверка, самоличността на
водача, извършената й проверка за концентрация на алкохол в кръвта чрез ТС и
установеният от тази проверка резултат.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
определен по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 27.06.2022 г., а жалбата е от 27.06.2022 г.),
и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед
на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган – „мл. автоконтрольор“ В РУ-
Б. в съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и т.1.2 на приложената заповед
№8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на ВР, а атакуваното НП е издадено от орган,
надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП, с т.2.11. от същата заповед. В този
смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни
да установят нарушението и да наложат за него адм. наказание. АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като
2
съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН
реквизити. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното, съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира НП - предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно
законосъобразно.
С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, по императивен начин на водача на ППС е
забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.
От обективна страна на 20.03.2022 г., около 02.25 часа, по у.„Б.“, в районна на дом №50 в
г.Б., жалбоподателя А.З. е управлявал МПС - товарен автомобил „Ф.Р.“, с рег. №*, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.13 на хиляда, установено
с ТС "Дрегер" 7510 с ИН0019.
Съгласно чл.3 от Наредба №1/19.07.2017 г. при извършване на проверка на място от
контролните органи, концентрацията на алкохол в кръвта се установява с ТС.
По делото се установява, че след като свидетелите Д. и Д. констатирали управлението на
МПС от жалбоподателя и с оглед възникнало в тях съмнение за употреба на алкохол от него,
извършили проверка на жалбоподателя за наличие на концентрация на алкохол в кръвта му
с ТС "Дрегер" 7510 с ИН0019.
На същата дата е съставен и АУАН и попълнен талон за изследване №00611198, който на
основание чл.6, ал.6 Наредба №1/19.07.2017 г. е връчен на жалбоподателя, като са вписани
мястото, където да се извърши изследването – ФСМП-Б. и срокът за явяване /съобразен с
чл.6, ал.6, т.2 Наредба №1/19.07.2017 г./ – 45 минути, считано от връчването на талона в
02.32 ч. на 20.03.2022 г.
Видно от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.6/ жалбоподателят е вписал, че
приема показанията на ТС.
При конкретиката на съответния случай, на основание чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017
г., според който концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
при неявяване на жалбоподателя в определения срок на посоченото място, напълно
законосъобразно концентрацията на алкохол в кръвта му е установена посредством
резултата от извършената с "Дрегер" 7510 с ИН 0019.
Изложените съображения и отсъствието на данни за процесуални нарушения, които да
компрометират процедурата по извършената с ТС проверка, обуславят извод за стриктно
спазване на регламентирания с Наредба №1/19.07.2017 г. ред за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на А.З..
С оглед горното, съдебният състав намира че от събраните по делото доказателства се
установява, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят е управлявал МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1.13 на хиляда, установено
по надлежния ред с ТС "Дрегер" 7510 с ИН 0019.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла /предвид формалния характер на
престъплението /- пряк умисъл.
Нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, може да се извърши само умишлено, като не е
необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си, респ.
наличието над 0,5 промила. Доколкото извършеното нарушение е на формалното
извършване, то деецът не следва да предвижда настъпването на конкретен престъпен
резултат. Достатъчно е да съзнава, че управлява автомобила след употреба на алкохол, както
3
и да цели управлението на автомобила, въпреки употребения алкохол. Каква точно
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е обхваната от умисъла му е
ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.
В случая жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол, въпреки
съществуващата законовата забрана за това, съзнавал е неправомерността на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с действията си пряко ги е
целял.
Независимо от липсата на такива доводи според настоящият съдебен състав извършеното от
жалбоподателя нарушение не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл. 28
ЗАНН. Санкционираното нарушение е на формално извършване и ангажирането на
наказателна отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването на каквито и да
било вредни последици, като същевременно не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от нарушенията от този вид. В конкретния случай с управляването на МПС след
употреба на алкохол от жалбоподателя са поставени в опасност обществените отношения
свързани с безопасността на участниците в пътното движение. Ето защо, обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, непозволяващ
на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда, че който управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с ТС, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда
включително се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба
1`000.00 лв.
Предвид абсолютно определените от законодателя вид и размер на санкциите, с оглед
установената по делото концентрация на алкохол в кръвта от 1.13 на хиляда, съдът не
разполага с възможността за евентуалното им ревизиране.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22-3794-000062 от 18.04.2022 г. на Н-ка на РУ-Б. при ОДМВР-Б., с
което на жалбоподателя А.И.З., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.“Н.Р.“44, за извършено адм.
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 1`000.00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК, пред Бл.АС, в
14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4