Р Е Ш Е Н
И Е
№ 5100/21.11.2019 г.
гр. В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13993 по описа на съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 341 и сл. от ГПК (фаза по извършване на делбата)
С
влязло в сила Решение № * г., постановено по
настоящото дело и Решение № * г. по в.гр.д. № *
, е
допусната да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти: дворно място, находящо
се в с. К., община В., ул. „Б. П.” № *, с площ по документ
за собственост * кв. м., а по скица с площ *
кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор *
по КККР, одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, с
номер по предходен план *, квартал *,
парцел: *, при съседи на имота: *,
*, *, *,
*, * и *
/съставляващо съгласно издадената скица от *
г. от кметство с. Т. УПИ *
по плана на с. К., община В., при граници: на запад – УПИ *,
на север – УПИ *, на изток – ул. „Б. П.” и на юг – УПИ
* и УПИ */, ведно с построените
в същото двуетажна жилищна сграда с
идентификатор *по КККР на с. К., състояща се от два жилищни етажа, със
застроена площ съгласно документ за собственост *
кв. м., а по скица – със застроена площ *
кв. м., гараж със застроена площ
8.70м/4.80м и лятна масивна постройка
с размери 9.50м/2.20м, заснети в КК с общ идентификатор *
по КККР
на с. К., между съделителите Н.И.Д., ЕГН **********, А.
А. Д. Х., ЕГН ********** и И.И.П., ЕГН **********, при следните квоти:
-
по отношение на дворното място – 9/12 ид. ч. за Н.И.Д.;
2/12 ид. ч. за А. А.Д.
Х.и 1/12 ид. ч. за И.И.П.;
-
по отношение на двуетажната жилищна сграда, гаража и масивната постройка с размери
9.50м/2.20м – 15/21 ид. ч. за Н.И.Д.; 4/21 за А. А.Д.
Х. и 2/21 за И.И.П., на основание
чл. 34 от ЗС.
В
проведеното по делото съдебно заседание ищците, чрез адв. Ж. молят съда да
постанови допуснатият до делба имот да бъде изнесен на публична продан. Ответникът
лично и чрез процесуалния си представител адв. К.
моли за поставяне в дял на втория етаж от къщата при съответно парично уравняване.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съобразно
приетите по делото заключения на вещите лице М.А. и Р.П. по назначените съответно
първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира
като обективни и компетентно дадени, процесното
дворно място, двуетажна жилищна сграда, стопанска постройка и гараж са неподеляеми съобразно квотите в съсобствеността им за всеки
от съделителите. Пазарната стойност на дворното
място, едноетажната жилищна сграда, стопанската постройка и гаража са дадени от
вещите лица, както следва: 51000,00 лв.,
73000,00 лв., 7272,00 лв. и 4125,00 лв. - съобразно първоначалната експертиза и
51600,00 лв., 59300,00 лв., 4000,00 лв. и 3700,00 лв. – съгласно заключението
на повторната експертиза. Доколкото повторната експертиза не е оспорена от никоя
от страните досежно дадените от вещото лице пазарни
цени на допуснатите до делба имоти съдът намира, че същите освен компетентно
определени са и консенсуални и следва да бъдат
възприети от съда при определяне действителната стойност на дяловете на съделителите.
По отношение способа
за извършване на делбата:
Преценката
на съда при избора на способ за ликвидиране на съсобствеността на първо място се
детерминира от броя, вида и поделяемостта на
допуснатите до делба имоти, при спазване на водещия принцип, въведен с чл.69 от ЗН при възможност всеки от съделителите да получи
реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното
неравенство в дяловете се изравнява в пари.
На
следващо място съдът следва да съобрази и становището на страните за начина, по
който да бъде извършена делбата.
В
случая дворното място е с площ по скица 640,00 кв.м., респективно на съда не са
нужни специални познания за да достигне до правния извод, че от него не може да
се обособят според броя на съделителите три дяла от
по минимум 300,00 кв.м. с лице от по 14,00 м. по правилата на относимата императивна норма на чл.19, ал.1, ал.4 от ЗУТ.
Съответно имотът е неподеляем.
По
отношение на двуетажната жилищна сграда съдът намира за доказано също по
несъмнен начин, че не подлежи на реална подялба на три самостоятелни жилищни
обекта. Вярно е, че според заключението на повторната експертиза в
подпокривното пространство над втория етаж на къщата
са обособени стаи за обитаване, както и санитарно помещение. Същевременно нормата
на чл. 40, ал.1 от ЗУТ изисква всяко жилище да има кухня или кухненски бокс, а
такива не се спори, че липсват както на втория етаж така и в подпокривното пространство, където няма и баня, чието
наличие също е въведено с цитираната разпоредба като кумулативно необходимо
условие за придаване на жилищен статут на един строеж. Респективно вторият етаж
и подпокривното пространство на къщата допусната до
делба не отговарят на минималните санитарно-хигиени изисквания за обособяване
като жилища, което препятства оформянето им в дялове като отделни обекти на
собственост, наред с първия жилищен етаж. Съответно неоснователно се явява противното
твърдение на ответника, а именно че къщата е поделима
минимум на два дяла, което пък становище не държи сметка и за обстоятелството,
че съделителите в случая са повече от двама.
Само
за пълнота следва да се посочи, че в процесния казус
изпъква голямото различие в размера на квотите в съсобствеността - за дворното
място 9/12 ид. ч., 2/12 ид.
ч. и 1/12 ид. ч., съответно 15/21 ид.ч.,
4/21 ид. ч и 2/21 ид.ч. за
сградите. Това сочи, че дори хипотетично дворното място и жилищната сграда да
бяха поделяеми, то паричното уравнение, което съделителите Д.-Х. и П. биха дължали на
Н.Д. неколкократно би превишило паричното измерение
на квотите им в съсобствеността и такъв вариант за жребий или разпределение би
се явил крайно непрактичен.
Останалите
допуснати до делба обекти – гараж и стопанска постройка също са неподеляеми съобразно заключенията на експертизите, a
и тяхната поделяемост не се твърди от страните.
С
оглед на така установената неподеляемост на допуснатите
до делба имотите и на безспорното по делото обстоятелство, установено и от заключенията
по първоначалната и повторната експертиза, че видът им (т.е.
тяхното основно предназначение) е различен – УПИ,
жилищна сграда, стопанска постройка и гараж, то по делото е препятствано
обособяването им в три дяла според броя на съделителите,
в които да има по един имот от всеки вид. Респективно не е налице възможност всеки съделител да получи реален дял. Така с оглед неравенството
на квотите в съсобствеността и характера на делбеното
имущество, не е налице възможност делбата да бъде извършена чрез теглене на
жребий или разпределение.
В
обобщение, с оглед напълно еднопосочната доказателствена
съвкупност сочеща, че имотите са неподеляеми, а и
липсата на направени в преклузивния срок по чл. 344
от ГПК възлагателни претенции съдът е длъжен да
приеме, че единствено приложимия способ за прекратяване на съсобствеността е
изнасяне на имотите на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК.
На
основание чл. 355, изр. първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на делбения
имот, съделителите Н.И.Д., А. А.Д.
Х. и И.И.П. дължат държавна такса
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, в размер съответно 3462,28
лв., 854,47 лв. и 427,24 лв., изчислен съобразно дяловете на всеки от съделителите - 86557,14 лв., 21361,90 лв. и 10680,95 лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.
348 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти: дворно място, находящо се в с. К., община
В., ул. „Б. П.” № *, с площ по документ за собственост *
кв. м., а по скица с площ * кв. м.,
представляващо поземлен имот с идентификатор *
по КККР, одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, с
номер по предходен план *, квартал 3, парцел: *,
при съседи на имота: *, *,
*, *, *,
* и * /съставляващо
съгласно издадената скица от * г. от кметство с. Т.
УПИ * по плана на с. К., община В., при граници: на запад –
УПИ *, на север – УПИ *,
на изток – ул. „Б. П.” и на юг – УПИ * и УПИ */
с пазарна стойност 51600,00 лв., ведно с построените в същото двуетажна жилищна сграда с
идентификатор * по КККР на с. К., състояща се от два жилищни етажа, със
застроена площ съгласно документ за собственост *
кв. м., а по скица – със застроена площ 86 кв. м. с пазарна стойност 59300,00 лв.,
гараж със застроена площ 8.70м/4.80м с пазарна стойност 4000,00 лв. и лятна масивна
постройка с размери 9.50м/2.20м с
пазарна стойност 3700,00 лв.,
заснети в КК с общ идентификатор 35211.501.117.2 по КККР на с. К., при начална цена, определена от съдебния
изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно:
-
по отношение на дворното място – 9/12 ид.ч. за
Н.И.Д., ЕГН **********; 2/12 ид.ч. за А. А.Д. Х.,
ЕГН ********** и 1/12 ид.ч. за И.И.П., ЕГН **********;
-
по отношение на двуетажната жилищна
сграда, гаража и масивната постройка с размери
9.50м/2.20м – 15/21 ид.ч.
за Н.И.Д., ЕГН **********; 4/21 ид.ч. за А. А.Д. Х.,
ЕГН ********** и 2/21 ид.ч. за И.И.П.,
ЕГН **********, на основание чл. 34 от ЗС.
ОСЪЖДА
Н.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата 3462,28 лв., представляваща държавна такса по иска за делба,
на основание чл. 355, изр. първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
А. А.Д.
Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд сумата 854,47 лв., представляваща държавна
такса по иска за делба, на основание
чл. 355, изр. първо от ГПК вр. чл. 8, пр.
първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
И.И.П., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд сумата 427,24 лв., представляваща държавна
такса по иска за делба, на основание
чл. 355, изр. първо от ГПК вр. чл. 8, пр.
първо от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: