№ 4026
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Шейтанова
Членове:Йоанна Н. Станева
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско
дело № 20241100502749 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 21418/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 46 937/2023 г. по
описа на СРС, 128 състав, е ОСЪДЕН ответникът Д. С. Д. да заплати на ищцата Д. К.
Г. сумата от 3 000 лв., заявена като частична претенция от вземане в пълен размер от
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправни деяния на ответника, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 22.08.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.
Срещу решението в срок е подадена въззивна жалба лично от Д. С. Д. с вх. №
3365/05.01.2024 г. Излага, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на
свидетелите, като никога не е виждал свид. Г.. Ищцата подава жалби срещу
въззивника, с което осъществявала натиск срещу него. Оспорва да е подел
инициативата за провеждане на видеоразговори с ищцата. Оспорва ищцата да го е
молила да преустановят комуникацията. Съдът бил пренебрегнал обстоятелството, че
срещу въззивника не са образувани ДП. Оспорва да е извършил соченото в исковата
молба. Оспорва да има вина за нанесените на ищцата психически травми в юношеска
възраст. Изпратеният от него колет през м. 03.2022 г. съдържал здрави вещи, а какво е
станало с тях впоследствие не знае. Страните са имали и поддържали доброволно
интимна връзка в периода 04.09.2021 г. – 15.10.2021 г. Към въззивната жалба прилага
документи, които са налични по делото – молби и писмени доказателства,
лингвистичен анализ.
Според писмо – изявление от 01.07.2024 г. и становище от 14.05.2025 г.,
входирани по ССЕВ по настоящото въззивно дело, то РП Елин Пелин е отказала да
1
образува ДП срещу въззивника. Въззивникът оспорва да е общувал по какъвто и да
било начин с ищцата и да е извършил вмешателство в личното й пространство след м.
03.2022 г., когато разочарован от приключването на връзката им, е върнал в колет с
подаръци от нея на майка й. Не оспорва да й е подарил картичка с любовни послания,
но това станало в Казанлък през 2021 г. / а не през м. 06.2022 г. в Пловдив/, а през
2021 г. той и ищцата били в доброволна романтична връзка. Оспорва да е изпращал
на ищцата обидни съобщения или съобщения по Месинджър, Вайбър/и-мейли,
съдържащи изложение, внушения, споменаване или неуместни намеци относно
приключилата им връзка. Изразява несъгласие с начина на изготвяне, съдържанието и
заключението на Лингвистичен анализ относно него, с възложител ищцата, изготвен
от професионален анализатор. Неправилно анализът го обрисувал като злобен и
отмъстителен човек. Оспорва ищцата да му е заявила изрично, че не желае повече да
общуват по какъвто и да било начин.
Въззиваемата Д. К. Г. подава отговор на въззивната жалба от 01.03.2024 г. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Като правилно решението следва да бъде потвърдено.
Предявен е от Д. К. Г. против Д. С. Д. осъдителен иск с правно основание чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв., заявена
като частична претенция от вземане в пълен размер от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправни деяния на
ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 22.08.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Ищцата твърди, че в края на 2020 г. живяла в Америка и установила интернет
познанство с ответника, който живеел в България. Двамата често общували по
интернет и след като ответникът й споделил, че има здравословни проблеми, тя го
подпомогнала финансово. През м. 10.2021 г. ищцата се прибрала за кратко в България
и се срещнала с ответника. След това обаче се върнала в САЩ и изрично заявила на
ответника, че не желае повече да общува с него.
Въпреки това обаче ответникът я притеснявал – звънял й по телефона, писал й
във Фейсбук и Вайбър и по и-мейл. През м. 03.2022 г. ищцата се прибрала в България
с приятеля си. По това време майката на ищцата получила колет със счупени и
натрошени вещи. Колетът бил изпратен от ответника до майката на ищцата, което
ищцата узнала и се притеснила. Също така, излага се в исковата молба, че ответникът
изпратил на ищцата по и-мейл писма с грубо и неприлично съдържание.
В началото на м. 06.2022 г. ищцата отишла на почивка с приятеля си в Пловдив
и те отседнали в Airbnb квартира. Когато отишли на място, установили, че квартирата
е отворена, вратата е отключена, а на оградата е закачена картичка с любовно послание
от ответника за ищцата. Също така ищцата видяла ответника близо до квартирата.
Ответникът й изпратил Вайбър съобщение, според което е бил до квартирата, знаел
кодовете – ключове за достъп. Ищцата подала сигнал по полицията, след което
ответникът престанал да я търси за известно време, но след това подновил
2
изпращането на и-мейли, в които сочел, че ако не е жив, то виновна би била ищцата.
Вследствие на поведението на ответника ищцата била тревожна, стресирана и
унизена. Предявява иска за поправяне на неимуществените вреди.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Твърди да е бил в
интимна връзка с ищцата в периода м. 09. – м. 10.2021 г., когато били заедно на
почивка на море. Именно тогава тя му предоставила достъп до и-мейл адреса си.
Оспорва обаче да е тормозил ищцата, да й е изпращал съобщения с обидно или
неуместно съдържание, да й е писал по и-мейла. Не спори да върнал подаръците на
ищцата на майка й в колет, но вещите били в добро състояние.
Съдът намира следното. Ищцата представя с исковата молба съобщения по
Месинджър между ответника, от една страна, и майката на ищцата, от друга.
Представя и и-мейл от 30.03.2022 г., от “Д.“ до “Дея“, в който се съдържат
емоционално натоварени и неуместни изявления от личен характер. Представени са
и избрани от ищцата извлечения/скрийшоти със сходно съдържание с посочена в тях
дата 23 март и 2 април без година. Представено е и извлечение от Вайбър
кореспонденция без дата на него /датата е посочена като твърдение/. Приложени са и
разпечатки от и-мейл съобщения с посочена в тях дата 18.06.2022 г. от “Д.“ до “Дея“, в
които се съдържа признание за романтични чувства.
Ответникът е оспорил всички тези доказателства с отговора на исковата молба.
Ищцата не доказа тяхната цялостна достоверност – авторство, съдържание, дата на
създаване и изпращане, както и че ответникът е техен автор. Поради това съдът
намира, че е останало неустановено и недоказано ответникът да е автор на тези
съобщения, да ги е изпращал на ищцата, ищцата да ги е получила, и-мейл адресът да е
на ответника.
Страните обаче не спорят, че известно време ищцата от Америка и ответникът
от България са общували по интернет.
Не е спорно и че през есента на 2021 г. ищцата се е прибрала за кратко в
България от Америка и се запознала с ответника на живо, т.к. преди това са общували
само отдалечено. Не спори и че го е подпомогнала финансово за медицински грижи.
Ищцата твърди, че е отлетяла обратно за Америка преди края на 2021 г. /непосочена
точно дата в исковата молба/. Страните не спорят, че ищцата се е завърнала в САЩ
след краткия й престой в България през есента на 2021 г.
С отговора на исковата молба от 30.10.2023 г. ответникът не спори, че е имал
достъп до и-мейла и паролите на ищцата, понеже тя доброволно му ги била
предоставила в периода м. 09.2021 г. – м. 10.2021 г., в който период според ответника
те били в романтична връзка.
Установява се от Постановление от 14.12.2022 г. по пр.пр. № 12351/2022 г. по
описа на РП Стара Загора, че в хода на проверката, образувана по сигнал от ищцата от
07.07.2022 г. за тормоз, на ответника са били снети обяснения. За целите на проверката
тогава ответникът е заявил и признал следното.
На първо място, ответникът е твърдял, че в периода м. 09.2021 г. – м. 10.2021 г.
е поддържал интимна връзка с ищцата и били на море заедно / което твърдение се
съдържа и в писмо до ОДМВР Ст. Загора от 01.06.2023 г., приложено към въззивната
жалба/. След края на почивката ответникът по негови твърдения я изпратил до летище
София, за да се върне тя в Америка, но си обещали да се чакат. Твърденията на
ответника за естеството на връзката им и относно това какви са били уговорките им
при заминаването на ищцата за САЩ са останали недоказани по несъмнен начин.
3
Ответникът е оспорил представените с исковата молба извлечения от Вайбър и
Месинджър кореспондения, както и и-мейлите. От показанията на свидетелите – свид.
Г., съпруг на ищцата, и свид. Ч. – майка на ищцата, чиито показания съдът напълно
кредитира, не се установява нещо различно от предоставяне на парична помощ и
приятелски отношения.
При снемането на обясненията за целите на проверката обаче ответникът е
признал, че в края на 2021 г. /или след заминаването на ищцата за Америка / то тя му е
заявила изрично, че желае да “прекратят“ връзката си. Или ответникът признава, че
след м. 10.2021 г. ищцата му е заявила изрично, че желае прекратяване на
отношенията между тях, от каквото и естество те да са били. Последното не влияе
пряко на изхода на спора и на изводите на съда. Както и да са се развили отношенията
между ищцата и ответника, то се установи, че те двамата са били близки в определен
период от време. След един определен момент обаче ищцата изрично е заявила на
ответника, че не желае комуникацията да продължава.
Установява се от показанията на свид. Ч., които съдът напълно кредитира, а и
ответникът изрично заявява това с негов сигнал до МВР от дата 02.08.2023 г.
/приложен към отговора на исковата молба от 30.10.2023 г., в срока по чл. 131 ГПК/, че
ответникът съзнателно и целено е опаковал получени от него подаръци от ищцата в
колет и ги е изплатил на адреса на майка й – свид. Ч.. Това е станало през м. 03.2022 г.,
когато ищцата сочи, че се е прибрала в България с приятеля си. Според изложеното в
сигнала от 02.08.2023 г., то ответникът бил наскърбен и решил да върне подаръците.
Ответникът въззивник не отрича изпращането им, но твърди вещите – картина,
слушалка, книги, плюшени играчки и филтри, да са били изпратени в задоволителен
вид; отрича да е ги чупил или унищожавал. Излага, че не знае в какво състояние са
пристигнали на адреса. Установява се обаче от показанията на свид. Ч., че е получила
колет от ответника, който е съдържал нарязани и изпотрошени предмети. Съдът
намира за установено част от предметите да са били нарязани.
Така, съдът намира за установено, че след като ищцата изрично е заявила на
ответника в края на 2021 г., че желае преустановяване на всякакво общуване с него,
вкл. посредоством и-мейл, Вайбъри пр., то той е продължил да осъществява нежелано
вмешателство в личното й пространство и това на близките й. Изпратил е през м.
03.2022 г. колет с изпочупени и унищожени вещи на един от най-близките й хора –
нейната майка, което неминуемо е достигнало до знанието на ищцата.
На следващо място, установява се от Постановление от 14.12.2022 г., че
ответникът е признал в хода на проверката, че е използвал познатите му пароли за и-
мейла на ищцата. С отговора на исковата молба ответникът също не спори, че
доброволно са му предоставени паролите. Държането на определена чужда парола за
и-мейл е нещо напълно различно от фактическото й използване, за да се достъпи до
чужд и-мейл адрес без позволение и да се почерпи неразрешено лична информация.
Използвайки известната нему парола за и-мейла на ищцата, ответникът без нейно
знание и позволение е достъпил до ел. пощата й и е узнал за резервация на квартира
от AirBnB в Пловдив на нейно име. Установява се от и-мейл от наемодателите от
AirBnB от 29.05.2022 г., че действително такава резервация е направена и квартирата
се отваря с код за достъп, който е в и-мейла – този, до който ответникът не оспорва да
е имал достъп. Изпратеният от наемодателите от AirBnB код за отключване
съставлява ключ, средство, с което всяко едно лице би могло безпроблемно да влезе в
квартирата, за която е уговорено и осигурено ползвателите на услугата AirBnB да
влизат чрез кода.
4
Ответникът е признал в хода на проверката, че без знание и позволение на
ищцата е отишъл в Пловдив до наетата от ищцата квартира и близо до квартирата е
оставил картичка. Това се подкрепя и от останалите доказателства. В сигнал от
02.08.2023 г. ответникът сам сочи, че от носталгия през м. 06.2022 г. е отишъл в
Пловдив, където по това време са били и ищцата и приятеля й, както и че видял
силует през прозореца на квартирата, приличащ на този на Д.. Установява се от
показанията на свид. Г., че отишли на адреса на квартирата няколко дни по-късно и
заварили жилището отворено и подписана картичка от ответника близо до него.
Свидетелят дава показания, че ищцата разпознала ответника, който стоял под терасата
на квартирата, в която били ищцата и свидетелят. Свидетелят също го е възприел
визуално.
Съдът не обсъжда изобщо по същество Лингвистичен анализ на ответника от
дата 02.07.2023 г. поради това, че той на първо място представлява преимуществено
анализ на оспорената кореспонденция, относно която е прието, че не е доказано да
изхожда от ответника. На второ място, съдът се запознава и анализира писмените
доказателствата самостоятелно, като само в посочените в ГПК случаи назначава
експертиза, а анализът в случая е изготвен от частно лице, неназначено от съда, преди
образуване на делото. Анализът е възложен от ищцата на експерт извънсъдебно и не се
обсъжда по настоящия казус.
С оглед на изложеното, установи се ответникът през 2022 г. да е проявил
противоправно поведение, изразяващо се в нежелано от ищцата, съгласно изричното
уведомяване на ответника за това, навлизане в личното й пространство. Установи се,
че в края на 2021 г. ищцата е уведомила ответника, че не желае той да общува повече
с нея и с обкръжението й по какъвто и да било начин. Въпреки този запрет обаче
ответникът през м. 03.2022 г. е изпратил на майката на ищцата колет с изпочупени и
разрушени вещи, подарени му от ищцата. Също така ответникът, знаейки паролите на
ищцата за и-мейл адреса й, без нейно позволение, е узнал за резервация на ищцата за
квартира AirBnB в Пловдив. Ответникът е оставил до квартирата картичка,
подписана от него. Също така се е намирал под терасата на квартирата, където е бил
възприет пряко от ищцата и приятеля й преди да се качи на колата си и да потегли.
Съгласно чл. 32, ал. 1 КРБ личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки
има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу
посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Ответникът е осъществил нежелано вмешателство в личното пространство на
ищцата, изпращайки пратка със счупени вещи на майка й - за което тя неминуемо е
узнала, и оставяйки в наета от ищцата квартира картичка след влизане в и-мейл
адреса на ищцата без нейно позволение. Също така ответникът в един случай се
установи да се е намирал под терасата на квартира, тогава обитавана от ищцата.
Вследствие на това противоправно поведение се установява от показанията на
свидетелите, че ищцата се затормозила, страхувала се и възприемала това поведение
като заплашително и преднамерено. Ищцата била притеснена и угнетена; постоянно
нащрек, в очакване на предстояща опасност.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания (така Постановление № 4 от 23.X. 1968 г., Пленум на
ВС). Правилно искът за репариране на неимуществени вреди е уважен до пълния
5
предявен размер от 3 000 лв. предвид всичко изложено до тук. Решението следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 21418/29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 46
937/2023 г. по описа на СРС, 128 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6